Решение по дело №1330/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…….06.2021 г., гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:   

                                                   

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

      ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

  мл.с. ИРИНА СТОЕВА

  

при участието на секретаря Антоанета Петрова, като  разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №1330 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №251151/22.10.2019г., постановено по гр.д. №3085/2018г. по описа на СРС, 171 състав, е осъдено „АЛК“ АД да заплати на В.Х.Г. на основание чл.7, §1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. сумата в размер на 488,96 лева, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет VВВ4002 по маршрут Ираклион – София на дата 07.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №57666/2017г. на СРС, 38 състав – 22.08.2017г., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в размер на 340 лева – разноски в исковото производство и 325 лева – разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в производството „АЛК“ АД, представлявано от изпълнителния директор В.К., с която първоинстанционното решение се обжалва в цялост и е направено искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните и материални правила. Въззивникът поддържа, че не са обсъдени от съда направените от него възражения, които не са намерили отражение в доклада по делото. Излага съображения, че не е установено по делото ищцата да е имала резервация за процесния полет, като този извод на съда бил направен въз основа на документ на чужд език в нарушение на съдопроизводствените правила. Не били представени писмени доказателства, че ищцата е закупила самолетен билет за процесния полет, както и, че е в списъка на пътниците, допуснати до борда на самолета. Липсвало валидно облигационно правоотношение между ищцата и ответното дружество. Не било установено закъснение на полета повече от три часа при неговото кацане.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В.Х.Г., чрез пълномощника адв. С.Б., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК като постановено по непредявен иск, а делото следва да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.

В случая, от изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания петитум следва, че от страна на ищеца е предприета защита чрез иск по предвидения в специалната процесуална норма на чл. 422 от ГПК ред, като исковата молба съдържа петитум, сочещ на претенция за признаване на установено съществуване на вземането за претендираната сума, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №57666/2017г. на СРС, 38 състав. По делото липсват данни за изменение на иска от установителен в осъдителен. С оглед диспозитивното начало в процеса, установено изрично в разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, съдът дължи произнасяне по очертания чрез изложените в исковата молба обстоятелства и формулирания петитум правен спор, като постановеното по непредявен иск решение е недопустимо. В случая, с оглед очертания с исковата молба правен спор първоинстанционният съд е следвало с решението си да се произнесе по установителен иск за установяване дължимостта на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а не по осъдителен иск за присъждане на това вземане, както е сторено с обжалваното решение.

Разглеждането на непредявен иск обуславя извод за недопустимост на решението, поради което същото следва да бъде обезсилено изцяло, с оглед правомощията на въззивната инстанция по чл.269 от ГПК, тъй като решението е обжалвано изцяло, и делото следва да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав.

По разноските:

Съгласно изхода на спора, въззивният съд намира, че не следва да се произнася по исканията за разноски, тъй като настоящото въззивно решение не е такова по същество на спора и не може да се приложи отговорността на страните по чл.78 от ГПК относно разноските. По аргумент от чл.294, ал.2 от ГПК, при новото разглеждане на делото пред СРС съдът следва да се произнесе и по разноските по настоящото въззивно производство.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение №251151/22.10.2019г., постановено по гр.д. №3085/2018г. по описа на СРС, 171 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                         

 

2.