РЕШЕНИЕ
№ 1266
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110104070 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 549 и сл. от ГПК.
Образувано е по молба с правно основание чл. 14 от ЗЛС, подадена от АНТ. ЕВГ. Д.,
с искане за обявяване смъртта на *Д., ЕГН **********.
По твърдения в молбата, молителят е син на * Д., като тримата, заедно с майката на
молителя Иванка Иванова, живеели в едно домакинство на адрес гр. * до 11.09.2006 г.
Твърди се, че на посочената дата баща му изчезнал след като излязъл от дома им с непознато
за него лице около 11 часа на обяд. Сочи, че последният човек, който е видял баща му жив,
била баба му (майка на баща му) по обяд. След този момент до настоящия нямало никакво
известие от него под никаква форма, като не се е свързвал с роднини и приятели.
Предполага, че изчезването на баща му е свързано с хобито му – нумизматика. Твърди, че е
единствен евентуален наследник по закон, тъй като към датата на изчезването му не му е
известно баща му да е имал други деца или да е бил в брак. По изложените съображения
моли за обявяване смъртта на * Д. и определяне като ден на предполагаемата смърт
11.09.2006 г., към която дата се отнася последното известие за него.
В открито съдебно заседание молителят лично и чрез процесуален представител
поддържа депозираната молба.
Заинтересованата страна Районна прокуратура – *се представлява в съдебно
заседание от прокурор Бакалова, която изразява становище за основателност на молбата,
доколкото не са налице данни за лицето след сочената от молителя дата на предполагаемата
негова смърт.
Заинтересованата страна Община * не изразява становище по молбата.
1
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Молбата отговаря на изискванията за редовност и е подадена пред родово и местно
компетентен съд по регистрирания постоянен адрес на изчезналия, съобразно изискванията
на чл. 549, ал. 1 ГПК. Молителят е предполагаем наследник по закон (син) на отсъстващото
лице, поради което има правен интерес от иницииране на производството по делото и
същото е процесуално допустимо.
Съобразно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЛС след като изтекат пет години от деня,
за който се отнася последното известие за отсъствуващия, съдът по искане на прокурора или
на всеки заинтересован, обявява неговата смърт. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че
обявяването на смъртта може да стане и без да е обявено отсъствието на лицето. Съгласно
чл. 16 от ЗЛС съдът определя деня, а по възможност и часа на предполагаемата смърт, като
при липса на противни данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася
последното известие.
Следователно основателността на молбата е обусловена от единственото условие да е
изминал нормативно установеният петгодишен период, през който да няма никакви известия
от или за лицето, чиято смърт се цели да бъде обявена, като действителното нейно
настъпване не следва да бъде доказвано по категоричен начин, а е достатъчно да бъде
предполагаемо.
От съдържанието на приложения по делото личен регистрационен картон на * Д. (л.
31), се установява, че той е роден на 20.01.1954 г. в гр. *, и е с местоживеене в гр. *. В
документа е отразено, че лицето е разведен с влязло в сила решение на 18.04.1984 г. по гр.д.
№344/1983 г. на ВРС и че е баща на едно дете – *с ЕГН **********, както и че родителя му
* Д. е починал.
Тези обстоятелства се потвърждават и от служебно извършената справка в НБД
„Население“ (л. 20). От същата се изяснява още, че лицето има издаден документ за
самоличност – лична карта № * от 21.06.2000 г.
Видно от приобщеното писмо с вх. № */17.05.2021 г. на ОДМВР – *, отдел
„Криминална полиция“ (л. 34) се установява, че не са налице данни за движение на лицето
*Д. през ГКПП на територията на Република България за периода от 12.05.2011 г., както и
че от 11.09.2006 г.. не е подавал за издаване на документи за самоличност. Сочи се, че
издадената му лична карта със срок на валидност 21.06.2010 г. и свидетелство за
управление на МПС до същата дата, са с изтекъл срок на вилидност, но валидни, поради
невръщането им от лицето. Посочено е, че е обявен за общо държавно издирване на
20.09.2006 г. като „безследно изчезнал“ с мярка „установяване на адрес“. Обявен е и за
международно издирване като има заложен сигнал в ШИС по чл.32 и излъчен жълт бюлетин
в Интерпол. Отбелязано е, че е виждан и чуван от близките си в деня на неговото изчезване
11.09.2006 г.
Молбата за обявяване смъртта на * Д. е надлежно разгласена при условията на чл.
550, ал. 2 ГПК в Община Варна, на чиято територия лицето е живяло непосредствено преди
изчезването, като не са получени сведения за него, видно от представеното по делото писмо
(л.35).
По реда на чл. 550, ал. 3 ГПК е изслушано заинтересованото лице АНТ. ЕВГ. Д. –
2
дете на изчезналия. Последният потвърждава, че последно е видял баща си на 11.09.2006 г. и
от тогава нямат данни за него. Нямали роднини в чужбина и през годините никой от
роднините им не са осъществявали контакт с него.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели * чиито показания съдът кредитира като последователни, вътрешнологични и
непротиворечиви и от които се установява, че никой от близките и приятелите на *не са го
виждали и чували след 11.09.2006 г. Предприети били от близките му редица действия за
установяване на местонахождението му, но останали без резултат. Споделят, че изчезналият
се занимавал с нумизматика и евентуално в това се основавала причината за изчезването му.
Така установената фактическа обстановка налага извод за наличието на предвидените
в материалния закон предпоставки за обявяване смъртта на * Д., последното сведение за
който е от дата 11.09.2006 г., предхождаща момента на сезирането на съда на 18.03.2021 г. с
повече от пет години.
От съвкупния анализ на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се
установява продължително отсъствие на лицето, което създава правна несигурност, която
поражда необходимостта от съдебната намеса по реда на регламентираното в чл. 549 и сл.
ГПК охранително производство. Същото не цели разрешаване на правен спор, а
предоставяне на съдебно съдействие на заинтересованите лица за обявяването на
правнорелевантен факт – настъпването на смъртта на отсъстващо продължителен период
лице, което отсъствие несъмнено внася неяснота в обществените отношения, свързани с
упражняването на неговите права, засягащи и правната сфера на други субекти, в това число
неговите наследници, кредитори и т.н. Поради това и в производството е засилен принципът
на служебното начало за разкриване на обективната истина, който намира проявление в
предвидените в чл. 550 ГПК задължения на съда служебно да постанови събирането на
сведения за отсъстващия от неизчерпателно посочени източници, да разгласи молбата за
обявяване смъртта на лицето, както и да изслуша прокурора и заинтересованите лица, вкл.
предполагаемите наследници на отсъстващия, преди да се произнесе по молбата. Тази
съдебна намеса е оправдана, освен за постигане на целеното чрез охранителния процес
съдействие, още и с оглед правните последици от обявената по съдебен ред смърт на лицето,
приравнени на произтичащите такива от действителната негова смърт – арг. от чл. 17 ЗЛС.
Предвид тези именно последици законодателят е предвидил и специални правила за защита
на обявеното за починало лице, в случай че същото се окаже живо, чрез възможността за
отмяна на съдебното решение по реда на чл. 552 ГПК и връщане в патримониума му на
отчужденото по възмезден или безвъзмезден начин негово имущество при условията на чл.
18 ЗЛС. Така на практика се преодолява създадената правна несигурност на
заинтересованите лица, като същевременно и интересът на отсъстващия бива защитен.
В случая не са налице никакви сведения от служебно издирените източници на
информация за Евгений Антонов Д. след 11.09.2006 г., нито други обективни данни,
поставящи под съмнение вероятната негова смърт. При това положение и с оглед
посочените възможности за защита правата на отсъстващия при евентуално обявяване на
смъртта му като неверен факт, молбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
На основание чл. 16, ал. 2 ЗЛС следва да се приеме, че настъпването на смъртта
съвпада с деня, за който се отнася последното известие, а именно 11.09.2006 г.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СМЪРТТА на * Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *, като
определя деня на смъртта му - 11.09.2006 г., на основание чл. 14, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от
ЗЛС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 537, ал.1 ГПК.
Препис от решението да се изпрати на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско
състояние в Община *за съставяне на акт за смърт на * Д., ЕГН **********, на основание
чл. 551 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4