Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 24.01.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при
секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело
№ 528 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове
с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.
Ищцата Е.В.К. твърди, че е наследник по закон на В. Б. С.,
неин баща, починал на 12.04.1997 г. Твърди се, че същият оставил в наследство
два апартамента, сред които ап. 38, находящ се в гр. София, ж.к. „************.
Твърди се, че на 01.02.2007 г., синът на другия наследник по закон на
наследодателя С. като пълномощник на майка сиВ.В.Б.се разпоредил с имота като
прехвърлил и несобствената ½ идеална част от имота. Твърди се, че
разпоредителната сделка била нищожна поради липса на съгласие на ищцата като
съсобственик на имота. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес
от предявяване на иска и ищцата е сезирала съдът с искане да признае за
установено че процесната разпоредителна сделка в нейната ½ идеална част
е нищожна като сключена поради липса на съгласие от страна на ищцата.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът Ф.В.Б., редовно уведомен, оспорва предявеният
иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Възраженията се
поддържат в открито съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Т..
Ответникът Ч.Б.Б., уведомен чрез назначения му особен
представител – адв. Р., оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл.
131 от ГПК. Възраженията се поддържат в открито съдебно заседание от особения
му представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съобразно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните по делото не са формирали спор, а това се
установява и от представеното удостоверение за наследници изх. №
ГР-14-4602/21.12.2015 г. на СО – район „Л.”, че В. Б. С. е починал на
12.04.1997 г. и е оставил за свои наследници по закон ищцата Е.В.К., негова дъщеря, иВ.В. Б., на свой ред
починала на 26.12.2007 г. и оставила като свой наследник по закон ответника Ф.В.Б.,
неин син.
Страните не са формирали спор и относно факта, че приживеВ.Б.,
чрез пълномощника си Ф.Б., е продала на втория ответник Ч.Б. на 01.02.2007 г.
апартамент 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Л. –9”, бл. ********като договорът
е оформен в нотариален акт 42, дело 37/2007 г. на Нотариус 065 – С. Т. с район
на действие – СРС.
Ищцата е изложила твърдения в исковата си молба, че същият
е нищожен поради липса на съгласие от нейна страна до размера на ½
идеална част като в тази връзка е заявено, че имотът, предмет на договора е
част от наследството, останало от общия наследодател С. респ. процесната
идеална част е наследствената част на ищцата като негова низходяща от първи
ред.
Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и
същият се счита сключен към момента на съвпадане на волеизявленията на двете
страни по договора /продавач и купувач/ т.е. при постигане на съгласие за
неговото сключване. Волеизявление, обективиращо съгласие дължи само страна по
договора, а не трето за него лице. Не е спорно по делото, че ищцата не е била
страна по договора, поради което съгласие от нея за неговото сключване нито е било
необходимо, нито е условие за неговата действителност, нито би направило
договора нищожен при липса на такова. Само на това основание искът като
неоснователен следва да се отхвърли.
Не намират обективна подкрепа в правна норма или
доктринерна постановка твърденията на ищцата, че нейното съгласие било необходимо
с оглед качеството й на наследник и твърденията за продажба на нейната
наследствена част. Дори чисто хипотетично да се приеме, че се касае за продажба
на чужда вещ договорът не би бил нищожен, а не би произвел вещно-транслативен
ефект за частта, за която продавачът не може да се легитимира като собственик. С
установителен иск за собственост настоящият съдебен състав обаче не е сезиран.
Изрични твърдения, че не е заявен установителен иск за собственост се съдържат
и в исковата молба. Само за пълнота на мотивите и дори да беше заявен
установителен иск за собственост при наличните по делото доказателства не се
установяват фактическите твърдения на ищцата, че е собственик на основание
наследствено правоприемство на ½ идеална част от имота. Видно от представената
по делото Заповед РД-41-1973 от 12.09.1990 г. на СНС – ИК /стр.69/, издадена на
основание чл.100 от ЗТСУ /отм./ имотът, предмет на процесната разпоредителна
сделка е предоставен на основание чл. 102 от ЗТСУ /отм./ наВ.В. Б., съобразно
заявено нотариално заверено съгласие на В. Б. С.. Няма данни заповедта да е
обжалвана, поради което същата е влязла в сила. Следва да се има предвид, че
когато собственикът на отчужден имот изрази по реда на чл. 102 от ЗТСУ/отм./
съгласие друго лице от кръга, посочен в цитираната разпоредба, да получи
отстъпения в обезщетение жилищен имот, посоченото лице, придобива собствеността
върху жилището с влизане в сила на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /отм/. В този
смисъл са решение 314/21.12.2012 г. по гр.д. 394/2012 г. на Второ ГО на ВКС,
решение 339/22.04.2009 г. по гр.д. 311/2008 г. на Трето ГО на ВКС, решение
548/25.07.1990 г. по гр.д. 422/90 г. на Първо ГО на ВС и т.н. Имотът, считано
от 1990 г. до датата на процесната разпоредителна сделка е бил еднолична
собственост наВ.В.Б.на основание законовата цесия по чл. 102 от ЗТСУ /отм./ и
не е бил част от наследствената маса, оставена от В. С..
При липсата на други доказателства съдът намира, че заявеният
в производството иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.
При този изход на спора на ответника Б. се следват
разноски в размер на 2 660 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното СГС, I-19 състав:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ заявеният на основание чл. 26
ал.2 пр.2 от ЗЗД иск на Е.В.К., ЕГН **********,*** – адв. Д.Х. иск срещу Ф.В.Б.,
ЕГН **********,*** – адв. И. Й. – Т. и Ч.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен
адрес на особения представител: гр. София, ул. „********вх.********адв. Ф.Р. за
признаване за установено, че сключеният на 01.02.2007 г. договор за
покупко-продажба, сключен междуВ.В. Б., чрез пълномощника си Ф.В.Б. и Ч.Б.Б., за
апартамент 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Л. –********, оформен в нотариален
акт 42, дело 37/2007 г. на Нотариус 065 – С. Т. с район на действие – СРС е
нищожен до размера на ½ идеална част като сключен при липса на съгласие
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.В.К., ЕГН **********,*** – адв. Д.Х. да заплати на основание чл. 78 ал.
3 от ГПК на Ф.В.Б., ЕГН **********,*** – адв. И. Й. – Т. сумата от 2 660
лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: