Решение по дело №528/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 561
Дата: 24 януари 2019 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20171100100528
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2017 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

град София, 24.01.2019 година

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,  в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ:  НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 528 по описа на 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал.1  от ГПК във вр. чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД.

Ищцата Е.В.К. твърди, че е наследник по закон на В. Б. С., неин баща, починал на 12.04.1997 г. Твърди се, че същият оставил в наследство два апартамента, сред които ап. 38, находящ се в гр. София, ж.к. „************. Твърди се, че на 01.02.2007 г., синът на другия наследник по закон на наследодателя С. като пълномощник на майка сиВ.В.Б.се разпоредил с имота като прехвърлил и несобствената ½ идеална част от имота. Твърди се, че разпоредителната сделка била нищожна поради липса на съгласие на ищцата като съсобственик на имота. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на иска и ищцата е сезирала съдът с искане да признае за установено че процесната разпоредителна сделка в нейната ½ идеална част е нищожна като сключена поради липса на съгласие от страна на ищцата. Претендират се и сторените по делото разноски.

Ответникът Ф.В.Б., редовно уведомен, оспорва предявеният иск в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Възраженията се поддържат в открито съдебно заседание от процесуалния му представител адв. Т..

Ответникът Ч.Б.Б., уведомен чрез назначения му особен представител – адв. Р., оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Възраженията се поддържат в открито съдебно заседание от особения му представител.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото не са формирали спор, а това се установява и от представеното удостоверение за наследници изх. № ГР-14-4602/21.12.2015 г. на СО – район „Л.”, че В. Б. С. е починал на 12.04.1997 г. и е оставил за свои наследници по закон ищцата  Е.В.К., негова дъщеря, иВ.В. Б., на свой ред починала на 26.12.2007 г. и оставила като свой наследник по закон ответника Ф.В.Б., неин син.

Страните не са формирали спор и относно факта, че приживеВ.Б., чрез пълномощника си Ф.Б., е продала на втория ответник Ч.Б. на 01.02.2007 г. апартамент 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Л. –9”, бл. ********като договорът е оформен в нотариален акт 42, дело 37/2007 г. на Нотариус 065 – С. Т. с район на действие – СРС.

Ищцата е изложила твърдения в исковата си молба, че същият е нищожен поради липса на съгласие от нейна страна до размера на ½ идеална част като в тази връзка е заявено, че имотът, предмет на договора е част от наследството, останало от общия наследодател С. респ. процесната идеална част е наследствената част на ищцата като негова низходяща от първи ред.

Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и същият се счита сключен към момента на съвпадане на волеизявленията на двете страни по договора /продавач и купувач/ т.е. при постигане на съгласие за неговото сключване. Волеизявление, обективиращо съгласие дължи само страна по договора, а не трето за него лице. Не е спорно по делото, че ищцата не е била страна по договора, поради което съгласие от нея за неговото сключване нито е било необходимо, нито е условие за неговата действителност, нито би направило договора нищожен при липса на такова. Само на това основание искът като неоснователен следва да се отхвърли.

Не намират обективна подкрепа в правна норма или доктринерна постановка твърденията на ищцата, че нейното съгласие било необходимо с оглед качеството й на наследник и твърденията за продажба на нейната наследствена част. Дори чисто хипотетично да се приеме, че се касае за продажба на чужда вещ договорът не би бил нищожен, а не би произвел вещно-транслативен ефект за частта, за която продавачът не може да се легитимира като собственик. С установителен иск за собственост настоящият съдебен състав обаче не е сезиран. Изрични твърдения, че не е заявен установителен иск за собственост се съдържат и в исковата молба. Само за пълнота на мотивите и дори да беше заявен установителен иск за собственост при наличните по делото доказателства не се установяват фактическите твърдения на ищцата, че е собственик на основание наследствено правоприемство на ½ идеална част от имота. Видно от представената по делото Заповед РД-41-1973 от 12.09.1990 г. на СНС – ИК /стр.69/, издадена на основание чл.100 от ЗТСУ /отм./ имотът, предмет на процесната разпоредителна сделка е предоставен на основание чл. 102 от ЗТСУ /отм./ наВ.В. Б., съобразно заявено нотариално заверено съгласие на В. Б. С.. Няма данни заповедта да е обжалвана, поради което същата е влязла в сила. Следва да се има предвид, че когато собственикът на отчужден имот изрази по реда на чл. 102 от ЗТСУ/отм./ съгласие друго лице от кръга, посочен в цитираната разпоредба, да получи отстъпения в обезщетение жилищен имот, посоченото лице, придобива собствеността върху жилището с влизане в сила на заповедта по чл. 100 от ЗТСУ /отм/. В този смисъл са решение 314/21.12.2012 г. по гр.д. 394/2012 г. на Второ ГО на ВКС, решение 339/22.04.2009 г. по гр.д. 311/2008 г. на Трето ГО на ВКС, решение 548/25.07.1990 г. по гр.д. 422/90 г. на Първо ГО на ВС и т.н. Имотът, считано от 1990 г. до датата на процесната разпоредителна сделка е бил еднолична собственост наВ.В.Б.на основание законовата цесия по чл. 102 от ЗТСУ /отм./ и не е бил част от наследствената маса, оставена от В. С..

При липсата на други доказателства съдът намира, че заявеният в производството иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

При този изход на спора на ответника Б. се следват разноски в размер на 2 660 лв. – адвокатско възнаграждение.

          Водим от гореизложеното СГС, I-19 състав:

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ заявеният на основание чл. 26 ал.2 пр.2 от ЗЗД иск на Е.В.К., ЕГН **********,*** – адв. Д.Х. иск срещу Ф.В.Б., ЕГН **********,*** – адв. И. Й. – Т. и Ч.Б.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес на особения представител: гр. София, ул. „********вх.********адв. Ф.Р. за признаване за установено, че сключеният на 01.02.2007 г. договор за покупко-продажба, сключен междуВ.В. Б., чрез пълномощника си Ф.В.Б. и Ч.Б.Б., за апартамент 38, находящ се в гр. София, ж.к. „Л. –********, оформен в нотариален акт 42, дело 37/2007 г. на Нотариус 065 – С. Т. с район на действие – СРС е нищожен до размера на ½ идеална част като сключен при липса на съгласие като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Е.В.К., ЕГН **********,*** – адв. Д.Х. да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на Ф.В.Б., ЕГН **********,*** – адв. И. Й. – Т. сумата от 2 660 лв. – разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                           

                                                            СЪДИЯ: