Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
гр.Белоградчик, 10.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият районен съд, 4-ти
състав в публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен Съдия: Анна Кайтазка
при
участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НАХ дело № 260 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по
жалба на Ц.Л.И. ***, с ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 1760970 от 26.09.2017 г. на ОД-МВР-Видин, с който на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 600 лв. на чл.189 ал.4 вр. чл.182
ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си, излага аргументи за не законосъобразност на
издаденият ел. фиш, като съдът е сезиран с искане да отмени същия – отрича се
извършването на нарушението, сочи се неяснота на местонарушението, твърди се,
че е изтекла давността за преследване на деянието, а и са допуснати нарушения
на правилата за констатиране на нарушения чрез АТСС. В с.з. жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата.
Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не
взема становище по казуса.
На първо
място, съдът отбелязва, че намира жалбата за допустима и подлежаща на
разглеждане по същество. Съдът указа на въззиваемата страна да представи
доказателства относно момента на връчване на ел.фиш, с оглед преценка
допустимостта – срочността , на жалбата. Такива не бяха представени, поради
което следва да се приеме за налично обстоятелството в полза на обвинената
страна – жалбоподателят, т.е. че срокът за обжалване е спазен от него и жалбата
е допустима.
Съдът,
след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:
На 26.09.2017 г. в 11.16 ч. в рамките на населено място – с.
Т., обл.В., по ул. ”В. ” / път
ІІІ-112/ , с автоматизирано техн. средство радар № 580, било заснето МПС - лек автомобил „Опел Омега 2.0 И“ , с рег. № ВН 47 71 ВА, което се движело
със скорост 86 км/ч. Бил изготвен видеозапис, обективиран като клип №
2686/29.09.2017 г. на радара, в който е отразена като разрешена максимална
скорост 40 км/ч., а установената – 86 км./ч., но след приспадане на възможното
отклонение в измерването, наказуемата е приета за 83 км./ч., т.е. отчетено било
превишение от 43 км./ч. В снимковият материал посоката на движение на
автомобила се сочи като „приближаващ“.
За констатираното нарушение, на
26.09.20017 г. бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, на Ц. И., като собственик на
МПС, заснето в горния клип.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Налице са сериозни нарушения на материални и
процесуален закон, направени в хода на админ. нак. производство, които
опорочават същото, като процедура.
Въпреки, че по делото не са
представени каквито и да било доказателства, че автомобилът, с който е
извършено твърдяното нарушение е собственост на соченото ФЛ, този факт не се
отрича от санкционираното лице, поради което съдът го възприема за истинен –
така както се заявява. Няма данни, след съобщаване на фиша, да са направени
възражения в 14 дн. срок пред АНО, с оглед възможността по чл.189 ал.5 от ЗДвП
- чрез декларация да се заяви друго лице, на което е предоставено за ползването
МПС – липсват такива доказателства в преписката на АНО, представена на съда.
Съдът на първо място, приема за безспорно
установени обстоятелствата – къде, кога и кое МПС е било заснето при извършване
на нарушението. Мястото на същото е описано категорично в издадения фиш – като
населено такова, и улицата, на която е извършвано заснемане на преминаващите
МПС.
Съдът на второ място намира, че не е препятствана
принципно възможността / като срочност / да се търси отговорност на виновно
лице за извършено админ. нарушение на 26.09.2017 г. – по повод довода в жалбата
за изтекла давност. Такава давност не е настъпила. Заявената в жалбата –
двугодишна, се отнася не за провеждането на съответното наказателно
производство, а за изпълнението на наложено наказание, в резултат на приключило
такова производство, с влязъл в сила акт / било на наказващ административен
орган, било на съдебен/. Същата е визирана в чл.82 ал.1 от ЗАНН, а ал.2 от
същият текст – сочи и от кога започва да се отчита този срок – едва след като
има стабилен акт, определящ санкцията „глоба“. Различно е положението – срок и
момент на отчитането му, регламентирано в НК / чл.80 ал.1 т.5 /, по повод
обстоятелствата изключващи отговорността, приложимо и към админ. наказания,
респ. провеждането на админ. нак. производства по ЗАНН, на осн. чл.11 от ЗАНН.
В посочената разпоредба на НК се указва давността за преследване на едно
провинение / престъпление или админ.нарушение в случая/, т.е. въобще за
отпочване и провеждане на наказателното/админ. нак. производство. И тук, именно
съобразно предвиденото в законите наказание за деянието, сроковете са различни.
Но конкретно, когато деянието е наказуемо със санкция, различна от „лишаване от
свобода“, както е в случая – „глоба“ единствено, то давността за преследване
провинението е тригодишна – и то считано от довършване на деянието. Или в
казуса – има обвинение за извършено админ.нарушение на 26.09.2017 г. , което
означава, че едва след 26.09.2020 г. / който момент не е настъпил/ не би могло
да се отпочне производство по реализиране отговорност на виновното лице, а пък
при вече отпочнато – то не би могло да се доведе до край едва след 26.03.2022
г. – когато ще изтече и половината над тригодишният срок – чл.81 ал.3 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН.
Съдът обаче, се съгласява с
аргументите, изтъкнати от представителя на жалбоподателя в с.з., водещи до
незаконосъобразно прилагане на материалния и процесуален закон.
От една страна съдът намира, че действително не е
изпълнено е изискването на чл.7 ал.1 от Наредба № № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, в редакцията му към момента
на нарушението – 26.09.2017 г. / а приложим е именно законът, действал към
датата на извършване на нарушението/ ,
който гласи, че „местата за контрол с мобилни
и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с
пътен знак Е-24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на
интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. В настоящия
случай няма никакво доказателство да е изпълнено условието на тази разпоредба.
От приложения към преписката Протокол за използване на АТСС с рег. №
242р-7343/27.09.2017 г., е видно, че знак „Е-24“ / нито стационарен, нито
преносим / не е бил поставян при упражнявания пътен контрол, провеждан в този ден
, на това място – поставен е изрично отрицателен знак „ - “ в реквизита за
„Пътен знак Е-24“ в протокола, а други доказателства за изискуемата се табела,
показваща извършвано видеонаблюдение на пътя, няма представени, т.е. участъка,
в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано техническо
средство да е бил обозначен с поставянето на
нарочният знак, нито ако той е бил поставен някъде – да са установени
точните координати на мястото, където е бил поставен знакът, часът и датата на
които това се е осъществявало / респ. имало ли го е поставен преди заснемане
нарушението/. Следователно целта на закона - нарушителят да бъде известен, че
скоростта му на движение се контролира посредством автоматизирано техническо
средство, не е изпълнена. /Цитираната по-горе Наредба е изменена в тази насока – т.е. чл.7 е отменен , едва
с бр.ДВ.6 от 2018 г. в сила от 16.01.2018
г./.
На следващо място съдът се съгласява
и с неяснотата относно момента, кога е проведена лабораторната проверка на
мобилната система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 4835, идент. № 580, предвид отразените цифри – в
началото на Протокола – 2.10.17 и в края – дата 05.05.17 г., с оглед датата на
нарушението – през м.09.17 г. Макар , че другото основание, посочено от
представителя на жалбоподателя не е правилно - резонно е щом едно АТСС
преминава периодична проверка за технич. годност, то същото безспорно да е било
допуснато надлежно първоначално в режим на експлоатация.
При наличието на горните констатирани
от съда обстоятелства, последният намира, че неправилно/не безпротиворечиво е
проведена процедурата по контролиране скоростта на двежение при специалният ред
– на установяването й чрез АТСС, респ. не е доказано по безспорен начин
извършването на деяние по чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш за налагане
на глоба е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Водим
от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
1760970 от 26.09.2017 г. на ОД-МВР-Видин, с който на Ц.Л.И. ***, с ЕГН **********,
е наложена глоба в размер на 600,00 лв.
на чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: