РЕШЕНИЕ
№ 8608
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110138110 по описа за 2023 година
Предявени са от Г. Б. К. срещу ..........я“ ЕООД пасивно субективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за признаване за установено между
страните, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1255193
от 19.04.2023г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави.
При условията на евентуалност са предявени установителни искове по чл. 26 ЗЗД за
прогласяване за нищожни на следните клаузи- т. 4, т. 5 и т. 3, б. „б“ и б. „в“ от Договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1255193 от 19.04.2023г.
Предявени са насрещни осъдителни искове от ..........я“ ЕООД срещу Г. Б. К. с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 800 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за предоставяне
на финансови услуги (заеми) от разстояние № 1255193 от 19.04.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната исковата молба - 12.10.2023г.
до окончателното й плащане, както и сумата от 40,96 лева, представляваща договорна лихва,
начислена за периода от 19.04.2023г. до 03.06.2023г.
Ищецът Г. Б. К. твърди, че между страните бил сключен Договор за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние № 1255193 от 19.04.2023г. съгласно който на ищеца
в качеството на кредитополучател следвало да бъде предоставена сумата от 800 лева със
срок на издължаване на същия до 03.06.2023г. Съгласно уговореното в процесния договор
заемателят следвало да погаси задълженията си с една вноска, възлизаща в размер на над
1
1000 лева. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, а в условията на
евентуалност, че са нищожни клаузите, с които са уговорени обезпечения, предоставяне на
допълнителни такси и възнаграждения, както и начислените ГЛП и ГПР. Посочва, че
договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. т. 9, т. 10, т. 11 от ЗПК. Поддържа, че в него е посочен ГПР
от 49,93 %, но не бил включен договора за поръчителство и другите услуги, което правило
този процент неверен. Счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва
да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита за потребителя и е налице
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и нарушение на изискването ГПР да не надвишава
максималния размера на законната лихва. Поддържа, че в чл. 5 от договора било уговорено,
че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ в полза на
ответника. Сочи, че при сключването на процесния договор никъде не бил посочен размер
на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Навежда, че в нарушение на чл. 18 от
ЗПФУР не бил получил преддоговорна информация, договор за кредит и общи условия.
Изтъква, че клаузата е нищожна, тъй като сключването на договора за поръчителство
представлява условие за отпускането на кредита, твърди, че същата е уговорена във вреда на
потребителя и поради това е неравноправна. Поддържа становище, че процесният договор
бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 ЗПК, както и противоречал на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР, така и заобикалял
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК и надхвърлял законоустановения максимум при включване
на възнаграждението за предоставяне на гаранцията. Навежда, че целият договор е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В условия на евентуалност счита, че клаузите, с
които са уговорени обезпечения, предоставяне на допълнителни такси и възнаграждения,
както и начислените ГЛП и ГПР, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП. С уточнителна молба от 09.08.2023г. ищецът е посочил, че
договорът за кредит е нищожен като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗД,
ЗЗП, ЗПК, ЗПФУР, ЗЕДЕП, като заобикалящ закона и като накърняващ добрите нрави.
Твърди, че са нищожни клаузите от договора, уговарящи обезпечение- т. 5, както и
начислените ГЛП /т. 3, б. „б“ и „в“/, и ГПР /т. 4/, като противоречащи на закона,
неравноправни и накърняващи добрите нрави. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в
който е посочено, че по силата на сключения Договор за потребителски кредит № 1255193
ищецът е следвало да заплати възнаградителна лихва в размер на 5,12% при ГПР в размер
на 49,93 %, тоест общо 840, 96 лева. Ищецът следвало въз основа на чл. 5 от договора да
даде подходящо обезпечение на своето задължение, като преди сключването на договора
ищецът бил избрал това да стане чрез поръчител ................... Твърди, че дружеството -
заемодател и дружеството - поръчител са два различни правни субекта, които нямат връзка
помежду си и разходите по договора за поръчителство не трябвало да са част от разходите
по договора за кредит. Посочва, че уговорките в договора за кредит са индивидуално
договорени. Ответникът твърди, че е предоставена цялата законово необходима информация
2
във връзка с размера на ГПР, както и начина на неговото формиране. Съгласно чл. 5 от ЗПК
преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът предоставял своевременно на потребителя необходимата
информация за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски
кредит. Тази информация се предоставяла във формата на СЕФ за предоставяне на
информация за потребителските кредити съгласно Приложение № 2 от ЗПК. Такъв СЕФ бил
предоставен на електронната поща на ищеца при кандидатстването за кредита, с който се е
запознал. Твърди, че посоченият ГПР от 49,93 % в договора за кредит бил в съответствие с
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута. Поддържа, че в процесния договор е посочен
твърд лихвен процент, както и ясен погасителен план, в който не било посочено
възнаграждението, което ищецът се бил задължил да плати на трето лице, както и че
кредиторът не бил длъжен да включи в ГПР по кредита уговорената сума в договора за
поръчителство, тъй като не било задължително условие за отпускане на кредита. Ответникът
твърди, че ГПР по кредита не надвишава законоустановения максимален размер, както и че
процесната клауза на чл. 5 от договора за кредит била уговорена индивидуално, като ищецът
сам избрал начина на обезпечение. Ищецът разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК да се
откаже от договора, което право не било упражнено, поради което можело да се направи
обосновано предположение, че разбирал и приемал клаузата на чл. 5 от договора за кредит.
Поддържа, че ищецът сам е избрал в електронния формуляр като обезпечение
поръчителство от ....... и след като се е запознал с дължимите от него такси е подал
заявление за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че ищецът сам е
посочил ....... като поръчител, получил е информацията, съответно проектите на договорите,
след което е потвърдил изрично чрез СМС, че желае да сключи договора за потребителски
кредит при посочените условия. Поради което поддържа, че не е налице заблуждаваща
практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Предявява насрещни осъдителни искове срещу Г. К. за заплащане на неизплатените
суми по договора, а именно главница в размер на 800 лева и договорна лихва в размер на
40,96 лева. Твърди, че в изпълнение на задължението си предоставил заем в размер на 800
лева, като предвид крайният падеж на договора бил налице правен интерес да предяви иск
срещу Г. Б. К. за неплатените суми по договора. Искането към съда е да уважи предявените
насрещни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещния иск - Г. Б. К., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове. Излага съображения за
нищожност на договора за кредит и неоснователност на изложените съображения в отговора
на исковата молба. Счита, че кредитното правоотношение между страните било
недействително въз основа на чл. 22, вр. ал. 11, ал. 1 т 10 от ЗПК. Поддържа, че
дружеството- поръчител представлява предварително одобрено и известно на кредитора
дружество с оглед на което същият бил запознат с обстоятелствата, при които бивали
3
сключвани договорите за поръчителство. Отделно от това, от справка в Търговския регистър
се установявало, че едноличен собственик на капитала на ..........я“ ЕООД бил „....................
Твърди, че двата договора следвало да се разглеждат общо, тъй като били неразривно
свързани. Поддържа, че непредставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди
за кредитора. Сочи, че целта на неустоечната клауза е осигуряване на допълнително
възнаграждение. Счита, че договорът за кредит е лишен от правна основа, тъй като само
привидно преследва легитимни цели. Поддържа, че клаузите в договора не били
индивидуално уговорени, а били отнапред предвидени от ответното дружество и ищецът не
е имал възможност да влияе върху съдържанието им при сключването на договора. Твърди,
че съгласно чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, поради което
следвало да се приеме, че не дължи никакви лихви.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26 ЗЗД е да докаже
сключването на договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба
съдържание, както и че клаузи от него противоречат на закона, респ. че са нарушени
добрите нрави.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че при сключване на договора са
спазени изискванията на ЗПК, както и че договорът не нарушава закона и добрите нрави и
че клаузите от него са индивидуално уговорени.
По предявените насрещни осъдителни искове в тежест на ищеца по насрещните искове е
да докаже: сключване на договор за заем, предоставяне на заетата сума, размер на
възнаградителната лихва.
В тежест на ответника по насрещните искове е да докаже плащане.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между
страните е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №
1255193 от 19.04.2023г., по силата на който на ищеца е предоставена сумата от 800 лева при
лихва в размер на 40,96 лева и ГПР - 49,93 %, както и че главницата по кредита е
предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя.
Освен безспорния им характер горните обстоятелства се установяват и от представения
препис от Договор № 1255193 от 19.04.2023г. Съгласно договора отпуснатият заем е в
размер на 800 лева с падежна дата – 03.06.2023г., като заемателят се е задължил да върне
заема с еднократно плащане, извършено на падежната дата. В чл. 3 е посочено, че на
падежната дата заемателят следва да върне на заемодателя общо сума в размер на 840,96
лева, представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия заем в размер на 800
лева; лихва, определена съгласно разпоредбите на Общите условия в размер на 40,96 лева
при лихвен процент от 5,12 %.
4
Съгласно чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
............ в полза на дружеството. Посочено е, че договорът за поръчителство се сключва не
по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с
обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето,
предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване
на заема.
Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на
..........я“ ЕООД /ОУ/, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността
да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от
следните обезпечения: а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за
поръчителство и одобрено от дружеството; б) обезпечение, предоставено въз основа на
договор за поръчителство от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от
дружеството физическо лице. В чл. 5.4 от ОУ е предвидено, че кандидат заемателят
самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от
него обезпечение и посочва това в молбата за заем. Съгласно чл. 5.5. от ОУ, предложеното
от кандидат заемателя обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението,
както и да предостави поискания от кредитоискателя потребителски кредит. Оценката на
кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е
одобрен поръчител или гарант.
Съгласно част 2, т. 8 от стандартния европейски формуляр, изискването за обезпечение,
което следва да бъде предоставено по договора за кредит е договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 4, т. 4.3 от СЕФ е
посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на
343,04 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че е налице правоотношение между страните по
договор за потребителски кредит, сключен по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена
дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на
договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на договора от разстояние по
електронен път.
По изложените в исковата молба доводи за нищожност на договора за кредит на
основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване
възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното.
Уреденият в чл. 138 и сл. от ЗЗД договор за поръчителство представлява съглашение за
учредяване на обезпечение, поради което има акцесорен характер спрямо
правоотношението, за вземанията по което се поема поръчителството, но въпреки това
представлява самостоятелно съглашение, чиято правна валидност следва да се преценява
отделно. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна
пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като
5
двустранно възмездно правоотношение. С оглед на това, когато кредиторът е поискал
осигуряването на обезпечение, липсва пречка изпълнението на задълженията по договора за
потребителски кредит да бъде обезпечено чрез предоставяне на поръчителство срещу
възнаграждение от трето юридическо лице. Възнаграждението по договора за поръчителство
по правило не се включва в общия разход по кредита за потребителя съгласно дефиницията
на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което неговият размер не се отчита при формиране на
годишния процент на разходите.
Различно, обаче, е положението в случаите, в които договорът за поръчителство само
формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от
кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на
сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за
потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази насока, съдът намира следното.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и общите условия, ответното
дружество е предоставило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита- чрез
обезпечение, предоставено от гарант във формата на договор за поръчителство и одобрено
от дружеството, или обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от
поръчител-предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.
Съгласно Общите условия на ответника „гарант“ е одобрено от дружеството юридическо
или физическо лице, което въз основа на договор за поръчителство се задължава в полза на
дружеството да гарантира изпълнението на задълженията на заемателя в полза на
дружеството по конкретен договор за заем. Уточнено е, че информация за гаранти, които
принципно биха отговорили на условията на дружеството за одобрение, може да се намери
на интернет страницата на дружеството.
Съгласно чл. 5.4 от ОУ кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое
усмотрение избира предпочитаното от него обезпечение. Наличието на такава алтернативна
възможност, обаче, само по себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено
право на избор относно способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото
упражняването на алтернативната възможност не следва да е обусловено от неясни или
прекомерно обременителни изисквания към потребителя.
В настоящия случай в чл. 5.5 от ОУ е посочено, че предложеното от кредитоискателя
обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави
поискания от кредитоискателя потребителски кредит, но в договора за кредит, общите
условия и предоставената преддоговорна информация не се съдържа посочване на общите
изисквания на кредитора към предложеното му обезпечение, нито срока, в който кредиторът
извършва оценка на обезпечението. В този смисъл при извършване на преценката относно
вида на обезпечението, за потребителя не е ясно нито какъв поръчител следва да предостави,
за да бъде одобрен от кредитора, нито в какъв времеви период би могъл да получи
одобрение на обезпечението и искането, съответно да му бъде отпуснат кредитът, ако
избере този вариант. Липсата на информация по тези въпроси прави използването на тази
6
опция прекомерно обременителна за потребителя, доколкото предмет на сделката е дребно
потребителско кредитиране с кратки срокове на отпускане и погасяване /т.нар. „бърз
кредит“/, но при избор на такова обезпечение отпускането на кредита е поставено в
зависимост от неизвестни условия и срокове за одобряване. В сравнение с това, другата
предложена на потребителя опция – чрез предоставяне на гаранция от ............ – касае
предварително одобрен от кредитора гарант, което елиминира изцяло оценката на
обезпечението като предпоставка за отпускане на кредита.
Ето защо съдът приема, че макар в договора за кредит и общите условия към него
формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез
физическо лице-поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за
потребителя, че следва да бъде приравнена на липса на алтернатива.
На следващо място от извършена служебна справка в ....... и търговския регистър на
..................................., се установява, че действителен собственик и на двете дружества е
......................., с рег. № 1950969-1. Следователно кредиторът по договора за кредит и
поръчителят са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 6 от ДР на ТЗ, тъй като тяхната
дейност се контролира от трето лице – общ собственик.
Съвкупността на горните обстоятелства води до извода, че в разглежданата хипотеза
договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част
от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с
конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При
това положение и доколкото в стандартния европейски формуляр е посочено изрично, че е
необходимо предоставяне на обезпечение и това представлява стъпка от електронната
процедура по кандидатстване, съдът приема, че предоставянето на обезпечение от .......
представлява задължително условие за получаване на кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК.
След като предоставянето на обезпечението е задължително условие за получаване на
кредита, то възнаграждението по договора за гаранция представлява общ разход по кредита,
който следва да бъде включен като компонент при формиране на годишния процент на
разходите. При включване на възнаграждението на гаранта в ГПР, неговият размер
надхвърля многократно размерът, посочен в договора, а именно 49,93 %. Следователно, като
е посочил в договора ГПР от 49,93%, който не отговаря на действителния общ размер на
разходите, ответникът е нарушил нормите на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
поради което и на основание чл. 22 ЗПК, договорът за кредит е недействителен изцяло.
С оглед уважането на първоначалния иск, съдът не следва да се произнася по заявените
при условия на евентуалност установителни искове за прогласяване за нищожни на отделни
разпоредби от договора за кредит.
По насрещните искове.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
7
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск
по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл и Решение
№ 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГO, Решение № 60186
от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и Решение № 50056 от
29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 50508 от
18.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК.
Както беше посочено по-горе, по делото няма спор и се установява, че чистата
стойност на процесния заем е 800 лева – главница, която е следвало да бъде върната в
цялост до 03.06.2023г. /преди датата на устните състезания пред настоящата инстанция/. По
делото не се твърди и не са представени доказателства да са извършени плащания от
ответника по насрещния иск. Поради което предявеният насрещен осъдителен иск за сумата
от 800 лева е основателен и следва да бъде уважен.
Ответникът по насрещния иск не дължи други плащания по договора, в това число
начислени договорни лихви, поради което предявеният иск за възнаградителна лихва за
сумата от 40, 96 лева за периода от 19.04.2023г. до 03.06.2023г. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. По първоначалния иск
с оглед на обстоятелството, че е изцяло уважен се дължат разноски единствено на ищеца,
като същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да му се
8
присъдят. По делото ищецът е бил представляван безплатно от адв. Ю. Г. съгласно Договор
за правна защита и съдействие от 26.06.2023г. Поради което на адв. Г. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22
от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже
приложението на националната правна рамка, определяща размера на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско възнаграждение съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Съдът отчете обстоятелството, че делото е
приключило в едно съдебно заседание без изслушване на свидетели и без изслушване на
вещо лице, както и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в
проведеното съдебно заседание не са присъствали представители на страните.
По насрещните искове право на разноски имат и двете страни с оглед частично
уважената претенция, като ответникът по насрещните искове не е сторил и не е претендирал
разноски по тях съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ищецът по насрещните
искове е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на сумата от 100 лева, тоест общо
150 лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да му се присъдят 142,69
лева.
При така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .................
срещу ..........я“ ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр.
........................., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, нищожността
на сключения между страните Договор № ............... за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние от 19.04.2023г.
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .............., да заплати на ..........я“
ЕООД, ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: гр. ................., на основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 23 ЗПК сумата от 800 лева, представляваща неизплатена
главница по Договор № ............. за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние
от 19.04.2023г, ведно със законната лихва считано от 12.10.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от
40,96 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 19.04.2023г. до 03.06.2023г.
ОСЪЖДА ..........я“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.
............. да заплати на Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ................. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА ..........я“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр.
............, да заплати на адв. Ю. О. Г., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. ......................., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща
9
възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото на Г. Б. К..
ОСЪЖДА Г. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ..................., да заплати на ..........я“
ЕООД, ЕИК.................., със седалище и адрес на управление: гр. .................... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 142,69 лева, представляваща разноски по делото съразмерно
уважената част от насрещните искове.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10