Решение по дело №11085/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№3883/27.10.2016г.

 гр. Варна

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено двадесет и седми септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11085 по описа на Варненски районен съд за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба с вх. № 25399 от 4.9.2015 год. от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. Б., чрез пълномощник срещу „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. К., чрез пълномощник, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5921.26 лева, от които: 5044.89 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец януари 2012 г. – месец април 2014 г. и 876.37 лева, представляваща лихва за забава за периода 29.02.2012 г. – 13.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски.

         В исковата молба се излага, че ответното дружество е собственик на топлоснабден имот, поради което и се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 от З. Твърди се още, че между страните липсва сключен договор, с предмет – продажба на топлинна енергия, по отношение на този обект. Сочи, че за процесния период в сила са били ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ-013/06.03.2003 г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на решението. Твърди се, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределение на потребеното количество топлинна енергия се извършва по система за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от „Т.с.“ ЕООД (извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата), въз основа на реален отчет на уредите за дялово разпределение.

         Ответникът - „И.“ ЕООД, депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в който излага доводи за недопустимост на предявените искове, като намира за неуточнено основанието на което се претендират търсените суми - договорно или извъндоговорно, за коя от трите подгрупи топлинна енергия се отнасят, както и не е посочено доставеното количество топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, за периода три години от завеждане на исковата молба, т. е за периода преди 30.11.2012 г. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски.

         Третото лице помагач – „Т.с.“ ЕООД изразява становище за основателност на иска.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от НА №*, том *, рег. № *, нот д. № */*г. За покупко – продажба на недвижим имот е видно, че ответникът е собственик апартамент № *, находящ се в гр. С., район *, ул. *.

         От заключението на вещите лица по изготвената в хода на производството комплексна съдебно – техническа и икономическа експертиза, което се кредитира от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява следното: вещото лице е изготвило заключението въз основа на предоставените от ищеца данни без да придобие непосредствена информация чрез лична проверка на измервателните уреди /топломера/; установява се, че процесния имот  е без водомер за топла вода както и без уреди за дялово разпределение на консумираната топлинна енергия поради което е необходимо да има информация за инсталираните мощности, което също липсва и не е установено.

Допусната съдебно – счетоводна експертиза изследва въпроса единствено установени ли са документи от които да се установява извършено плащане от ответника по делото.

         За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И. Х. и З. П..

         От показанията на свид. Х., възприети от съда като обективни и непротиворечи се установява, че процесния имот не е бил топлофициран.

         Показанията на свид. П., които съдът възприема като обективно дадени са в същия смисъл.

         Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

         Предявени са обективно съединени искове, с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

         Съгласно на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

         Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване ползване на топлинна енергия от страна на ответното дружество, в релевирания период, в резултат е настъпило обогатяване за последния, а ищеца - обедняване с твърдяната сума.

         В тежест на ответниците е да установят наличие на основание за настъпилата промяна в имуществената сфера на страните.

         Обедняването може да има различни форми - то може да се изрази, както в пропускане на иначе сигурно увеличение на имуществото, така и

в изгубване на имуществени блага. Именно на тази втора проявна форма на обедняването се позовава ищецът в настоящия случай.

         В настоящата хипотеза, данните по делото не формират извод за извлечени от ответника ползи, които от своя страна да обосноват приложението на чл. 59 ЗЗД. От заключението на експерта по допуснатата съдебно – техническа експертиза, кореспонзираща напълно и с ангажираните гласни доказателства, се установява, че процесния имот не е топлофициран. Липсват измервателни уреди за установяване количеството на използваната топлоенергия, липсват и данни за инсталираните мощности, което прави невъзможно изчисляването на използваната топлоенергия. На следващо място – предоставената информация от „Т.с.“ ЕООД, и издаването на фактура от дружеството, на което е възложо не е основание за възникване на задължение за заплащане на претендираната сума от ответника.

         По изложените съображения се налага извода, че не са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, поради което и предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. 

На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, неоснователна е и акцесорната претенция да на обезщетение за забава върху главницата от 5044.89 лева, за периода 29.02.2012 г. – 13.03.2015 г.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане, в полза на ответника следва да се присъдят извършените съдебно - деловодни разноски, представляващи заплатено за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. Б. срещу „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. К. иск за присъждане на сумата от 5921.26 лв. (пет хиляди деветстотин двадесет и един лева и 26 ст.), формирана както следва: 5044.89 лв. (петхиляди четиридесет и четири лева и 89 ст.), представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода месец януари 2012 г. – месец април 2014 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и 876.37 лв. (осемстони седемдесет и шест лева и 37 ст.), представляваща обезщетение за забава за периода 29.02.2012 г. – 13.03.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. Б. да заплати на „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д. К. сумата от 800.00 (осемстотин) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

         Решението е постановено при участие на трето лице – помагач, а именно – „Т.с.“ ЕООД, ЕИК: *.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: