Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………….
град София, __.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, X-ти
въззивен състав,
в публично съдебно заседание, проведено на единадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Димитрина Димитрова и в присъствието на прокурора Мариана Димитрова,
като разгледа докладваното от младши съдия
Лазарова ВНОХД № 5469 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 04.10.2017
г., постановена по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 13409/2011 г.
по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 22-ри състав,
подсъдимият И.Д.Л. е признат за невиновен в това, че в условията на
продължавано престъпление – с две или повече деяния, които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление по чл. 201, пр. 1 НК, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, а именно за времето от
21.03.2007 г. до 11.04.2007 г., в град София, в качеството си на длъжностно
лице – шофьор на товарен автомобил към фирма „С.Д.“ ООД, присвоил чужди вещи
(гориво), собственост на „С.Д.“ ООД, на обща стойност 4 464,52 лв. (четири
хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и петдесет и две стотинки), връчени
му в това му качество, съгласно сключен трудов договор № 008/31.01.2006 г.
между него и посоченото юридическо лице, при фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършване на престъпление по чл. 201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
На основание чл.
190, ал. 1 НПК направените по делото разноски в размер на 280,00 лв. (двеста и
осемдесет лева) са възложени в тежест на съда.
Срещу така постановената присъда в указания законоустановен
срок по реда на чл. 319 НПК е депозиран
протест от Софийска районна прокуратура (СРП), в който се излагат подробни
доводи, че от събрания по делото доказателствен материал се налага еднозначен и
непротиворечив извод за съпричастност на подсъдимия Л. към инкриминираното
деяние. Съобразно изложеното се поддържа, че атакуваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна. Иска се същата да бъде отменена и подсъдимият да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 201, пр.
1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С
подадения протест не се правят искания за събиране на доказателства от
въззивния съд.
В
разпоредително заседание на 12.12.2018 г.
въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, след като се запозна с депозирания
протест и приложените материали към делото, прецени,
че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и/или свидетели, изслушване на вещи лица, както и ангажирането на
нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се налага
провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на
въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 НПК и правилното решаване на делото.
В срока по чл. 322 НПК по делото са депозирани писмени възражения от упълномощения за въззивната
фаза защитник на подсъдимия, в които се излагат доводи за неоснователност на
протеста на СРП.
С
оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице
обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК,
въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.
В открито съдебно
заседание представителят на
държавното обвинение заявява, че не поддържа депозирания протест от СРП. Поддържа, че постановената първоинстанционна присъда
е правилна и законосъобразна, тъй като в хода на съдебното следствие пред
първата инстанция не са събрани доказателства, от които по несъмнен начин да се
направи извод за неправомерното разпоредително действие с инкриминираните вещи,
а именно горивата, за които е била ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимото лице. Излага доводи, че е безспорно установено по делото, че с
карти, които принадлежат на определени автомобили, са зареждани на
бензиностанция „Шел“ горива, в определен размер, посочен в обвинителния акт, но
не са налице доказателства за последващите действия от страна на подсъдимия по
отношение на тези горива. Сочи, че не е възможно по несъмнен начин да се
направи заключение, че е направено противоправно разпореждане с тях от страна
на Л., а не са останали в патримониума на дружеството. Съобразно изложеното
пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В открито съдебно
заседание адв. В.П. – упълномощен защитник на подсъдимия, поддържа, че от
събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е изразходвал
за лични нужди гориво, да се е разпореждал с имущество на дружеството в свой
личен или чужд интерес, и изобщо не е установена липса на гориво. Излага
доводи, че на базата на събраните по делото доказателства СРС е направил
правилен извод, че от субективна и от обективна страна подсъдимият не е
осъществил състава на престъплението по чл. 201 НК. Съобразно изложеното,
пледира съдът да постанови решение, с което да остави без уважение протеста и
да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият Л., в
правото си на лична защита, заявява, че не е злоупотребил и не е извършил
никакво престъпление.
В последната си дума,
подсъдимият заявява, че иска да първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното в протеста на прокурор при СРП и писмените възражения
на защитника на подсъдимия, както и доводите и възраженията, направени в
съдебното заседание, и след като въз основа на императивно вмененото му
задължение извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът е депозиран в срока по чл.
319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради
което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.
За да постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно
следствие по общия ред. Приобщил е по реда на чл. 283 НПК, а именно чрез
прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени
средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил събраните
пред него и в хода на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, заключения на способи за доказване -
експертизи, както следва:
- гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите М.Р.М. (л. 38 – л. 39
от делото пред СРС), Й.Д.Д.– дадени пред първоинстанционния
съдебен състав (л. 48 – гръб – л. 50 от делото пред СРС) и прочетени, на
основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК ( л. 47 от досъдебното
производство), М.П.С.(л. 59 гръб – л. 60 и л. 221 гръб – л. 222 от делото пред
СРС), Н. М. Н. (л. 76 гръб – л. 77 от делото пред СРС), обясненията на
подсъдимия (л. 185 гръб – л. 186 гръб от делото пред СРС); очна ставка между
свидетелите Д. и С. (л. 138 гръб – л. 140 от делото пред СРС);
- писмени доказателствени средства и
писмени доказателства
– трудов договор от 31.01.2006 г., ведно
с длъжностна характеристика (л. 21 – л. 24 от досъдебното производство),
фактура № **********/31.03.2007 г. и подробна информация към нея (л. 25 – л. 28
от досъдебното производство), фактура № **********/17.04.2007 г. и подробна
информация към нея (л. 29 – л. 41 от досъдебното производство), справка за
съдимост (л. 13 от делото пред СРС), характеристика на подсъдимия (л. 176 и л.
142 от делото пред СРС), доказателствени материали за гориво, представени под
опис (л. 87 – л. 171 от делото пред СРС), копие от инвентарна книга (л. 201 –
л. 216 от делото пред СРС), копия от пътни книжки на автомобили с ДК № ******,
ДК № ******, ДК № ******, ДК № ******( л. 151 - л. 162 от делото пред СРС);
- способите на доказване – заключения на
назначените в хода на досъдебното производство икономическа експертиза (л. 50 –
л. 52 от досъдебното производство) и техническа експертиза, обективирана в
Протокол № 293/Е-2011 (л. 55 – л. 60 от досъдебното производство).
Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция. Настоящата инстанция намира, че вътрешното убеждение на
районния съд по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен, макар
и непълен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Резултат от
посочения пропуск при анализа на доказателствената съвкупност е непълно
отразяване в мотивите на протестирания съдебен акт на всички релевантни факти,
касаещи инкриминираната престъпна дейност, изводими от приобщените по делото
гласни доказателства, по-конкретно относно реда за зареждане на служебни автомобили
в процесния период. Същевременно, въззивната инстанция споделя напълно
съображенията на проверяваната инстанция относно показанията на разпитаните
свидетели, използваните способи за доказване – експертизи и приобщените писмени
доказателства.
Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и
съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в протеста, както и заявените от страните доводи в
публичното съдебно заседание, а също и отчитайки констатирания по-горе пропуск
от страна на първата инстанция, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка
по делото. Същата, макар да съвпада само частично с възприетата от първата
инстанция, доколкото последната се установи да е непълна, не обосновава
различни от възприетите от първия съд крайни правни изводи.
Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимият И.Д.Л. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********
(снета самоличност – л. 37 от делото пред СРС).
На 30.01.2006 г., в град София, между
подсъдимия И.Д.Л., в качеството на работник, и „С.Д.” ООД, в качеството на
работодател, е сключен трудов договор № 008/31.01.2006 г., по силата на който
подсъдимият в инкриминирания период е заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил”.
На инкриминираните в обвинителния акт дати подсъдимият е бил в предизвестие за
напускане на работа.
За зареждане на служебните
автомобили с гориво, в процесния период, „С.Д.” ООД използвало услугите на „Шел
България”. За всеки автомобил, собственост на дружеството, имало издадена съответна
карта от страна на веригата бензиностанции, която било необходимо да бъде
представяна при зареждането му с гориво. Всяка карта имала индивидуален номер и
пин код, който е записан в документите за автомобила и до който достъп имат
шофъора, който е взел документите, счетоводителя и началника на звено
„Транспорт“. Заплащането на горивото от страна на дружеството се извършвало в
края на всеки месец.
По правило всеки отделен
автомобил следвало да бъде зареждан единствено с издадената за него карта, но в
инкриминирания период се случвало с една карта за гориво да бъдат зареждани
няколко различни автомобила от един и същи служител. Случвало се и един и същ
автомобил да бъде управляван от различни шофьори. Зареждането с гориво отнемало
около тридесет-четиридесет минути, поради което в рамките на един работен ден
било възможно един служител да зареди няколко автомобила, ако му е поставена
такава задача.
В инкриминирания период картите
за зареждане с гориво се съхранявали от свидетеля Й.Д. – началник на транспорта
във фирма „С.Д.” ООД, в шкаф на бюрото му, който се заключвал. До бюрото достъп
имали всички служители на фирмата, тъй като се намирало в общо помещение,
водещо към склад. Ключа за шкафа се съхранявал от Д.. За всеки автомобил имало
пътна книжка, която се попълвала от шофьорите, и в която се отразявали
изминатия километраж, час и име на шофьора, който извършвал курс. Началника на
транспорта проверявал дали отразеното в съответната пътна книжка съответствало
на километража на автомобила. Не било възможно автомобил да напусне района без
знание на охраната на обекта – имало пропускателен режим. Охраната записвала
всички влизащи и излизащи автомобили и шофьорите им. При необходимост от
извършване на курс, свидетелят Д. предоставял ключ от съответния автомобил на
служителя, който трябвало да го управлява. Когато някой от шофьорите тръгвал на
път, свидетелят Д. му давал и карта за гориво за съответния автомобил, която
карта се връщала след приключване на курса. Документите за автомобилите се
съхранявали в жабките на същите. Километражът на всеки служебен автомобил бил
пломбиран и свидетелят Д. редовно проверявал дали е изряден.
Поради заеманата длъжност –
шофьор на товарен автомобил, подсъдимият Л. също има достъп до служебна карта
за зареждане на гориво за зачисления му товарен автомобил с ДК № *******.
След получаване на фактура за
заредено гориво от 31.03.2007 г., главният счетоводител на дружеството –
свидетелят М.М., установил, че на дати 21.03.2007 г., 27.03.2007 г., 28.03.2007
г., 29.03.2007г ., 30.03.2007 г. на бензиностанции „Шел Симеоново” и „Шел
Младост” е зареждано гориво с карта № 7077318000003642244 на обща стойност 1 615,13
лв. Посочената карта била издадена за автомобил с ДК № *******, който не бил в
движение. Гориво с нея било зареждано в товарен камион „МАН“, с ДК № *******,
който бил зачислен и се управлявал от служителя И.Л., както и в служебни
автомобили с ДК № *******и с ДК № *******.
Свидетелят М. уведомил за
констатираното от него свидетеля Й.Д., началник на транспорта в „С.Д.” ООД.
Последният след проверка заявил, че картата с № 7077318000003642244 за служебен
автомобил с ДК № ******* е при него, в шкафа му, и с нея не следва да е
зареждано. Липсвали следи шкафът да е разбиран или да е отварян неправомерно.
Във връзка с констатираното от
свидетеля М., той и свидетелят Д. посетили бензиностанция „Шел София
–Симеоново“, за да проверят как е зареждано с тази карта. Прегледали записи от
камери, на които се виждало как подсъдимия зарежда товарен камион „МАН“, с ДК №
*******, който е служебен и се управлява от него. Впоследствие свидетелите М. и
Д. посетили и бензиностанция „Шел София – Младост“, където от записите
установили, че с посочената карта са зареждани и служебни автомобили с номера
ДК № *******и с ДК № РБ 5778 ТВ.
След преглед на видеозаписите от
охранителните камери, предоставени от бензиностанциите на „Шел България”,
служителите на ощетеното юридическо лице приели, че на записите се вижда
подсъдимият И.Д.Л. да извършва неправомерни действия, вследствие на което подали
сигнал за това в МВР. Записите, които гледали на посочените бензиностанции,
били предоставени на диск от свидетеля Д. на разследващите органи.
След получаване на фактура
17.04.2007 г., обхващаща периода 01.04.2007 г. – 16.04.2007 г., счетоводителят
установил, че отново фигурират зареждания с картата за зареждане на гориво за
автомобил с ДК № ******* за сума в размер на 1441,26 лв., както и с още една
карта за автомобил, който не е в движение – с ДК № 6830 за сума в размер на
1308, 13 лв.
От назначена и изготвена в хода
на досъдебното производство икономическа експертиза се установява, че за
периода от 21.03.2007 г. до 10.04.2007 г. с карти за автомобили с ДК № *******
и ДК № С 6830 РР е заредено гориво от обекти „Шел Младост” и „Шел Симеоново” на
обща стойност 4 464,52 лв. (четири хиляди четири стотин шестдесет и четири лева
и петдесет и две стотинки), както следва:
- с карта за автомобил с ДК № *******:
на 21.03.2007 г., в град София, бензиностанция
„Шел Симеоново" - гориво (евро дизел - 70,03 л.) на обща стойност – 116,92
лв.; на 27.03.2007 г., в град София, бензиностанция „Шел Младост“ - гориво (V-Power дизел 121,25 л.) на обща стойност
- 218,91 лв.; на 28.03.2007 г., в град София, бензиностанция „Шел Младост“ –
гориво (V- Power
дизел - 67,30 л.) на обща стойност - 121,79 лв.; на 29.03.2007 г., в град София, бензиностанция
„Шел Младост"– гориво (V- Power
дизел - 182,54 л.) на обща стойност - 335,80 лв.; на 30.03.2007 г., в град
София, бензиностанция „Шел Младост" – гориво (V- Power дизел - 493,00 л.)на обща стойност
- 921,71 лв.; на 04.04.2007 г., в град София, бензиностанция „Шел Младост“ –
гориво (Евро дизел - 104,60 л.) на обща стойност -1 83,00 лв. и гориво (V- P.
дизел - 495,06 л.) на обща стойност 938,33 лв.;
- с карта за автомобил с ДК № С 6830 РР: на 10.04.2007 г., в град София,
бензиностанция „Шел Младост" - гориво (V- Power дизел - 692,27 л.) на обща стойност
1308,13 лв.; на 11.04.2007 г., в град София, бензиностанция „Шел Младост"
в качеството си на длъжностно лице – гориво (V- Power дизел - 169,31 л.) на обща стойност
- 319,93 лв.
От техническа експертиза се
установява, че в предоставените видеозаписи от охранителните камери на обектите
„Шел Младост” и „Шел Симеоново” не е отразена информация за дата и време на
заснемане. Установени изображения на лице от мъжки пол, което се явява водач на
товарен автомобил с видим ДК № ****** и лек автомобил (микробус) с ДК № ******
МТ – и двата собственост на „С.Д.” ООД, като поради качеството на записите не е
възможно извършването на идентификация на лицето.
От съдържанието на пътните книжки на
служебни автомобили на „С.Д.“ ООД се установява, че не са управлявани от
подсъдимия на всички инкриминирани по делото дати, като на някои от тях, на
които са ползвани от него, същите са управлявани и от негови колеги.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си
кореспондира с установената и от първата инстанция, но е попълнена с
допълнителни релавантни факти, които, както бе посочено по-горе, районният съд
не е извел от приобщените доказателства. Посоченият недостатък при доказателствения
анализ не е съществен, доколкото не обуславя различни правни изоди по същество
на спора и не рефлектира върху правото на защита на привлеченото към
наказателна отговорност лице. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд, макар и непълни, са обосновани и почиват на правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите
обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от
обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната
логика. В мотивите на постановената присъда решаващият съд по
ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си
убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за
тяхното установяване. С оглед това, въззивният съд се солидаризира с доказателствения
анализ на първата инстанция поради което счете, че се явява безпредметно той да
бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се
посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о.,
решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о.,
решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
Без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият
съдебен състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията в
протеста, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за
служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното:
Правилно
в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил
показанията на свидетелите Й.Д. – началник на звено „Транспорт“ в ощетеното
юридическо лице, и М.М. – счетоводител на дружеството. От показанията на посочените
свидетели въззивната инстанция, както и първоинстанционната, установи
обстоятелствата относно повода за депозиране на сигнал срещу подсъдимия –
получени фактури 31.03.2007 г. и 17.04.2007 г., издадени от „ШЕЛ България“, и констатация
за зареждано гориво с карти, които са издадени за зареждане на спрени от
движение в инкриминирания период автомобили. От обсъжданите показания правилно
е установена и организацията на зареждане на гориво в процесното дружество в
обсъждания период. Първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на
посочените свидетели, като е приел, че същите са последователни, логични и
непротиворечиви, като е ценил същите в съвкупност с приобщените в хода на
делото писмени писмени доказателства и обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетеля Н.. Въззивната инстанция намира, че показанията на свидетеля Д. не
следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която заявява, че е гледал
записи от камери на бензиностанции „Шел – Младост“ и „Шел – Симеоново“, на
които са били отразени дата, час и година (л. 49, предпоследен абзац от делото
пред СРС), доколкото в тази част са опровегани от заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство техническа експертиза. Съгласно последното, в
предоставените на разследващите органи записи не фигурират данни за датата и
часа на съдържащите се в тях кадри. Поради изложеното, въззивната инстанция
дава вяра на показанията на свидетеля Д., за това че действително заедно със
свидетеля М. са посетили посочените бензиностанции „Шел“ и са гледали записи от
камери, както и че са приели, че лицето на тях е подсъдимия, но не кредитира,
частта в която се твърди, че от записите е било възможно да бъдат установени
датата и часа на зареждане на гориво от заснетото лице.
Въззивната инстанция намира и че
правилно първоинстанционният съдебен състав е кредитирал показанията на
свидетеля С. – управител на дружеството към 2007 г., относно фактите, станали й
известни във връзка с изследваните събития, като е отчел, че не е пряк очевидец
на същите. Районният съд правилно е констатирал известна непоследователност в
показанията на свидетеля, като правилно в тази връзка е съобразил изминалия
продължителен период от време между датата на инкриминираните деяния и разпитите
й пред съда – повече от шест години. Несъответствията в показанията на
свидетеля С. относно факта гледала ли е записи от охранителни камери не
разколебават убеждението на съда относно приетата за установена фактическа
обстановка, доколкото последната изградена върху сведенията от достоверни кореспондиращи
едни с други доказателствени източници.
При ценене на показанията на
посочените свидетели – Д., М. и С., въззивната инстанция съобрази наличието на
евентуална заинтересованост на същите, произтичаща от факта, че към датата на
инкриминираната престъпна деятелност са били служители в „С.Д.“ ООД. Независимо
от предпоставките за заинтересованост, обаче, настоящата инстанция намери, че
такава не е налице предвид логичността, последователността и убедителността на
показанията на всеки един от свидетелите, ценени поотделно и в съвкупност с
останалите доказателствени материали по делото.
На
следващо място, при изграждане на фактическите си изводи, и въззивният съдебен
състав се ползва от показанията на св. Н. Н. – шофьор на товарен автомобил в „С.Д.“
ООД в инкриминирания период, които, също както първоинстанционния, кредитира
изцяло, предвид обстоятелството, че са непротиворечиви, убедителни, логични,
последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото
(показанията на свидетелите Д. и М., обясненията на подсъдимия, заверените
преписи от пътни книги) . С оглед липсата на данни за заинтересованост на
посочения свидетел, съдът цени дадените от него показания като основен източник
на информация за организацията на работа по повод зареждането на гориво на
служебни автомобили на посоченото дружество. Най-съществените факти, които се
установяват от показанията на свид. Д., са обстоятелствата, че картите за
зареждане на автомобили са били съхранявани от началника на транспорта –
свидетеля Д., както и че е имало практика в един и същи ден да зареждат
различни служебни автомобили с различни карти или няколко такива с една и съща
карта, по изрично възлагане на свидетеля Д..
Правилно
проверяваната инстанция е ценила и обясненията на подсъдимия, като е отчела
двойнствената им природа – от една страна същите са средство за защита на
привлеченото към наказателна отговорност лице, а от друга – доказателствен
източник. Трайната съдебна
практика приема, че недостоверни са обясненията, които се опровергават от годни
и достоверни доказателствени средства. С оглед изложеното, в конкретната
хипотеза, първоинстанционният съдебен състав правилно е кредитирал като
достоверни обясненията на подсъдимия, доколкото същите не се опровергават от
други годни и достоверни доказателства и доказателствени средства, а напротив –
покрепят се от същите. Обясненията на Л. кореспондират със заявеното от
свидетелите Н. и Д. относно начина на работа с картите за зареждане на гориво и
пропусквателния режим в обекта. Подсъдимият не отрича, че се е случвало да
зарежда в един ден няколко автомобила с една карта, дадена му от свидетеля Д. и
по изрично негово възлагане. Обясненията му в частта, касаеща предходни
отношения между него и свидетеля Д., настоящата инстанция намира за неотносими
към предмета на делото, поради не взе предвид при изграждане на фактическите си
изводи.
По
преценка на въззивната инстанция първоинстанционният съд правилно е кредитирал
и е изградил фактическите си изводи въз основа на описаните по-горе писмени
доказателства и доказателствени средства, като е ценил същите като достоверни и
относими към предмета на делото. От същите се установяват данни за
автомобилите, собственост на дружеството в процесния период, изминатия от тях
километраж и лицата, които са ги управлявали в инкриминирания период,
включително за разходите за гориво по време на същия.
Както
правилно е посочил и първостепенният съд, експертното заключение по назначените
и изготвени в хода на досъдебното производство съдебно - икономическа
експертиза и техническа експертиза, следва да се ползват при формиране на
доказателствените изводи, поради обстоятелството, че същите са компетентно и
обективно изготвени и са относими към предмета на делото.
От
справката за съдимост първоинстанционният съдебен състав правилно е извел данни
за необремененото съдебно минало на подсъдимия.
Като
цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели при спазване
на принципите на непосредственост, устност и състезателност, законосъобразно
използвана е процесуалната техника на чл. 281 НПК, като, съобразно разпоредбата
на чл. 283 НПК, съдът правилно се е ползвал и от събраните в рамките на
досъдебна фаза на процеса писмени доказателства и доказателствени средства, макар
да не ги е анализирал достатъчно прецизно съобразно изложеното по-горе.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимия Л. не е било
нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени
са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното
упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на
обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава
обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се
ползва от адвокатска помощ, както и възможност да се изказва последен и да
обжалва актовете на съда, накърняващи неговите законни права и интереси.
Въз основа на направената
оценка на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, настоящата
въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Първоинстанционният съд въз основа на
установената фактическа обстановка по делото правилно и обосновано, в съответствие със закона и постоянната практика на
ВКС на РБ, е приел от правна страна, че подсъдимият И.Д.Л. не е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201, пр. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 НК, за което е внесен обвинителен акт.
За да е съставомерно
деянието с посочената правна квалификация, е необходимо да се установи по
несъмнен начин, съобразно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК, че подсъдимият, в качеството на
длъжностно лице, е присвоил чужди пари и вещи, връчени в това му качество или
поверени му да ги пази или управлява, при фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт.
За разлика от останалите
престъпления против собствеността, при които деецът не владее инкриминираното
имущество, и отнема вещта от владението на друго лице, или мотивира другиго да
извърши разпоредителни действия с нея, при присвояването в двете му
разновидности извършителят има фактическа власт върху предмета на
посегателство. Най-често изпълнително деяние се осъществява чрез действие, но е
възможно осъществяването му чрез бездействие. Противозаконността на
разпореждането произтича от това, че деецът няма право да извърши това
разпореждане, като чрез този акт той обективира намерение да третира предмета
на посегателство като свой. Юридическо разпореждане е налице, когато деецът
осъществява някаква противозаконна сделка, а при фактическото разпореждане,
каквото се твърди да е налице от държавното обвинение, той използва предмета
като свой по предназначение.
В
конкретния случай, от обективна страна по делото безспорно се установява, както
е приел и първоинстанционният съд, че в процесния период подсъдимият е имал
качеството на „длъжностно лице“ по смисъла на 93, т. 1, б. „б“ от
Допълнителните разпоредби на НК, в което качество му е било поверено гориво,
собственост на дружеството. По делото, обаче, липсват каквито и да е
доказателства за това да е присвоил такова чрез изразходване за лични нужди при
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт.
На първо място, не се установява с
категоричност подсъдимият да е зареждал гориво на посочените в обвинителния акт
дати и в посочените в него количества. В тази връзка възивната, както и
проверяваната инстанция, на първо място съобрази реда за зареждане на гориво в
„С.Д.“ ООД в процесния период, по-конкретно липсата на сигурен механизъм, по
който е възможно да се проследи кой служител с коя карта е зареждал служебни
автомобили. Показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия по този
въпрос са еднопосочни и установяват, че с една и съща карта са били зареждани
различни автомобили, както и че служебните автомобили са били управлявани от
различни служители, които съответно са имали достъп и до картите им за
зареждане на гориво.
На следващо място, въззивната
инстанция съобрази и че в представените по делото фактури, издадени от „Шел“ за
инкриминирания период, липсват данни за автомобилите, в които е зареждано
гориво със сочените от свидетелите Д. и М. карти за зареждане на гориво.
Съществено за недоказаността на обвинителната теза от обективна страна е, че от
приложените по делото пътни книги на автомобилите, в които се твърди
подсъдимият да е заредил присвоеното впоследствие гориво, се установява, че на инкриминираните дати същите са били
управлявани и от лица, различни от него, като на някои от датите Л. не е
имал достъп до тях.
Не на последно място, въззивната
инстанция, взе предвид и факта, че не са събрани каквито и да е доказателства,
сочещи инкриминираното гориво да е напуснало патримониума на дружеството. В
тази връзка въззивният съд съобрази и константната практика на ВКС, че единствено
констатацията за липса на пари и имущество като факт не е достатъчно
доказателство за присвояване от отчетника, защото тя може да се дължи на
различни причини. В областта на отчетническата имуществена отговорност „липса”
означава неотчитане на обществено имущество, предизвикано от щета с неизвестен
произход, поради което длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201–205 НК ще
има само ако наред с констатираната липса се докаже по несъмнен начин, че
длъжностното лице се е разпоредило с обществено имущество в свой личен интерес
или в интерес на други лица, които нямат право да получат такова имущество
(Р.5-83-ПВС, Р.8-90-I, Р.425-91-I, Р.429-01-I, Р 65-03-II, Р.469-09-II),
каквато процесната хипотеза не е. По делото не се събраха доказателства
подсъдимият да се е присвоил по какъвто и да е начин инкриминираното количество
гориво, като е съществено да се отбележи, че липсват и конкретни твърдения в
тази насока.
В обобщение, по
изложените по-горе аргументи, първоинстанционният съдебен състав правилно, на
основание чл. 304 НПК, е оправдал подсъдимия И.Л. по повдигнатото срещу него от
СРП обвинение за престъплението по чл. 201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е внесен обвинителен акт. Въззивната
инстанция споделя изцяло доводите на първоинстанционния съд, че обвинението
спрямо подсъдимия е останало недоказано, доколкото събраните по делото
доказателства не сочат категорично и безспорно на извършено от него
инкриминирано деяние по описаните в обвинителния акт начин, място и време,
въпреки изчерпването на процесуалните способи за това, в който смисъл е и
заявеното от представителя на Софийска градска прокуратура становище.
По
аргумент от чл. 303, ал. 2 НПК, за да бъде признато едно лице за виновно в
извършването на определено престъпление, обвинението следва да бъде доказано по
несъмнен начин. Това означава, че събрания и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал в неговата пълнота, следва да обосновава
единствено възможния извод, че подсъдимият е автор на приписваното му
престъпление, каквато процесната хипотеза
не е. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на съда, по
отношение на твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността
на подсъдимия към него, породени от доказателствена непълнота и/или негодни
доказателствени средства, какъвто е и конкретният случай, процесуална последица
е постановяването на оправдателна присъда (решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о. на ВКС). В конкретния случай, обвинителната теза, като недоказана, се установи, че
почива на предположения, като освен това по делото се събраха и доказателства,
които я оборват. Несъставомерността на деянието от обективна страна означава, че е
невъзможно да са осъществени признаците на състава на престъплението от
субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимия е
безпредметно.
С оглед оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда,
разноските по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в
съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на правилността на протестираната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение, X-ти въззивен
състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от 04.10.2017 г., постановена по наказателно дело от общ
характер (н.о.х.д.) № 13409/2011 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 22-ри състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.