Решение по дело №73/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И. И. И. от гр. Варна против Решение № 227/13.12.2024 г. на Ловешки Районен съд, постановено по НАХД № 841/2024 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, както и отмяна на издадения електронен фиш (ЕФ). Претендира се присъждане на направените разноски.

Касационният жалбоподател – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Ответникът по делото – ОДМВР Ловеч – редовно призован не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.

Административен съд Ловеч в настоящия си състав намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е потвърдил ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 8670146 на ОДМВР Ловеч, с който на И. И. И. от гр. Варна е наложено административно наказание глоба в размер на хиляда и двеста лева на основание чл. 189, ал.4 във вр. с чр. 182, ал.4, във вр. с ал.2, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал.2 във връзка с чл. 21, ал.1 от същия закон.

За да постанови този резултат, Районният съд е приел, че обжалвания ЕФ е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.4, от ЗДвП задължителни реквизити. Описано е точно извършеното административно нарушение и мястото, на което е извършено. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматиризираното техническо средство и приложения снимков материал, които са годно доказателствено средство. Използваното в случая техническо средство е било технически годно за експлоатация. Не е налице нарушение на процедурата по издаване на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение – дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, превишение на разрешената скорост. Представен е снимков материал, снет от паметта на системата, от който са видни координатите, където е бил засечен автомобила, наличие на ограничение от 60 км./ч, самия автомобил и измерената скорост. Правилно е била ангажирана административно наказателната отговорност на И. с оглед събраните по делото писмени доказателства, от които е видно, че И. е собственик на процесния лек автомобил. Същият не е упражнил правата си по чл. 189, ал.5 от ЗДвП в срок, като не е депозирал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението , както и копие на свидетелството за управление на МПС на посоченото в декларацията лице. И. в случая не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго лице е управлявало МПС на процесната дата, като не е представил копие на СУМПС на това лице. Последният не е направил възражение по смисъла на чл. 189, ал.6 от ЗДвП. С оглед изложеното, Районният съд е приел, че правилно е санкциониран И. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението. Прието е също така от ЛРС, че контролните органи в случая са ползвали стационарна радарна система, която е одобрен тип система и притежава удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок за валидност на направените измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата до 06.10.2019 г. Тази стационарна радарна система представлява средство за измерване по смисъла на параграф 1, т.7 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак № В 26. По делото е приложена схема на организация на движението за процесния участък от пътя, от който се установява наличие на пътен знак и нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта. Относно установено превишаване на разрешената скорост, ЛРС е приел, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс от 3%. Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание.

Решаващият съд е приел още, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.

От представената Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък е видно, че за процесния участък от пътя е важало ограничение от 60 км./ч., въведено с пътен знак №. В-26. В ЕФ е посочено, че ограничението на скоростта е въведено с п.з. В-26.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е бил засечен автомобила, наличието на ограничение на скоростта от 60 км./ч., самия автомобил и измерената скорост.

Районният съд след анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че извършеното от И. нарушение попада в рамките на едногодишния срок по §6, т. 33 от ЗДвП и затова е извършено в условията на повторност, поради което е изведен извод, че правилно на И. е наложено административно наказание в двоен размер.

ЛРС е счел, че извършеното нарушение на е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано неговото съдържание. Издаденият ЕФ, който е обжалван пред ЛРС съдържа всички необходими законови реквизити: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

По силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС-во отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил МПС-во.

В чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП е регламентирано, че водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място от 41 до 50 км/ч, се наказва с глоба в размер на 400 лева.

В чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП е предвидено, че водач на МПС, който превиши разрешената скорост за движение извън населено място с над 50 км./ч. се наказва с глоба от 600 лв. като за всеки следващи 5 км./ч. превишаване над 50 км глобата се увеличава с 50 лв.

В чл. 182, ал.4 от ЗДвП е регламентирано, че когато нарушението по ал.2 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, като за пътно превозно средство от Категория Б извън населеното място скоростта е 90 км./ ч. В ал.2 е постановено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорно е установено в административно-наказателното производство и в производството пред ЛРС, че на 05.02.2024 г. в 11:26 ч. в землището на с. Малиново, област Ловеч, на ПП І-4, км. 65+700, извън населено място при въведено ограничение от 60 км./ч. с пътен знак В-26, МПС „Хонда Акорд седан” с рег.№ [рег. номер], се е движил със скорост 115 км./ч. след приспадане на толеранс от 3 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 55 км./ч. Нарушението е установено и заснето с АТСС тип стационарна SITRDFFLC LYNK, насочена в посока гр. София и снимаща в двете посоки, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта от 60 км./ч с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от 3 км/ч или 3%

Настоящият касационен състав намира за правилен и обоснован извода на ЛРС, че при издаването на обжалвания ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Направено е точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация е в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Представени са достатъчно доказателства, установяващи техническата годност на системата за видеоконтрол на скоростния режим и за наличие на обозначение за контрол на скоростта в процесния пътен участък.

Правилни и обосновани са изводите на ЛРС относно размера на наложеното административно наказание глоба с оглед обстоятелството, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност.

Твърденията и възраженията в касационната жалба са правени и в производството пред ЛРС, който ги е обсъдил и приел за неоснователни с мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Пред решаващия съд са представени достатъчно доказателства, от които се установява по безспорен начин извършеното нарушение.

Касационните основания са посочени в чл. 348 от НПК. Сред тях не присъства необоснованост, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по това възражение на касационния жалбоподател.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с ЕФ нарушение и неговия извършител, касационният състав намира, че подадената касационна жалба е неоснователна. Не са налице пороци на обжалваното съдебно решение, които да представляват касационни отменителни основания.

Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 227/13.12.2024 г. на Ловешки Районен съд, постановено по НАХД № 841/2024 г.

Решението е окончателно.