ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421 02.03.2018 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, в закрито заседание, в състав :
Окръжен съдия Иван
Воденичаров
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1773 по описа за 2017 година, на основание чл.140 във
връзка с чл.146 ал.1 ГПК взе предвид следното :
Делото е образувано по повод искова молба на А.К.
Судзинская, гражданин на Украйна чрез адв. Т.П. *** против „АНТИК 2004“ ООД с
ЕИК *********, представлявано от Петър Илиев чрез адв. Мосинов и адв.
Димитрова, съд. адрес ***.
Съдът е изпратил препис от исковата молба и
приложенията към нея на ответника с указания да подаде писмен отговор в
законния срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника.
Съдебните книжа са редовно разменени.
Проект за доклад:
Обстоятелства, на които ищцата
основава иска си:
Ищцата
твърди, че на 24.08.2016 г. сключила с ответника предварителен договор за
продажба на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ/АТЕЛИЕ/ № 4, по проект Ат 112, с
идентификатор 67800.502.490.1.4, на първи жилищен етаж от жилищна сграда,
построена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.490 с обща площ от 459 кв.
м., състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, санитарен възел, веранда с
обща площ от 75, 83 кв. м., с включени общи части представляващи 7, 61 %
равняващи се на 13, 96 кв. м. от общите части на сградата, при граници:
северозапад-външен зид, югоизток-стълбище, югозапад-ап. № 5, североизток-ап. №
3, отгоре: апартамент № 8, заедно с правото върху съответните идални части от
земята, върху която ще бъде построена сградата от 33, 57 кв. м. Уговорената
продажна цена била 68 247 евро, платима на шест вноски, която е заплатена
изцяло, както следва: на 26.08.2016 г. – 5 000 евро ; на 26.08.2016 г. –
28 000 евро ; на 29.08.2016 г. – 10 000 евро ; на 20.03.2017 г. –
5 000 евро ; на 2.03.2017 г. – 5 000 евро ; на 20.03.2017 г. –
5 000 евро и на 23.10.2017 г. – 9 747 евро. Освен това на 20.03.2017
г. ищцата заплатила и сумата от 5 160 евро, представляваща допълнителни
СМР. През есента на 2017 г. ищцата била
уведомена от ответника, че се е снабдил с удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата и за последно плащане. Ищцата упълномощила лицето
Виталий Изотов да сключи окончателния договор с пълномощно от 20.10.2017 г. на
Консулска служби – Посолство на България в Брюксел, като пълномощното и всички изискуеми
документи, включително декларация за произход на средствата били изпратени на
ответника. Страните уговорили среща на 23, 24 и 125 октомври 2017 г. за
подписване на окончателния договор. На 23. 10.2017 г. пълномощникът посетил
офиса на ответника за подписване на два нот. акта – за имота и за парко място в
същата сграда, чийто купувач е Изотов. На пълномощника било предложено за
подпис споразумение за прекратяване на предварителния договор с ръкописна дата
от 23.10.2017 г., предварително подписано от ответника, както и друго
споразумение за прекратяване на договор за продажба на парко място. Пълномощникът
подписал и двете споразумения и не обърнал вниманеи, че в едното фигурира в
качеството на пълномощник, в другото неговите лични данни не били актуални, а
цената и по двете не била действителната. Пълномощникът не се усъмнил тъй като
едновременно с това му бил предложен за подпис нов предварителен договор с
предмет имота и парко мястото с него за купувач и останал със съзнанието, че по
този начин изпълнява договореното между страните. След подписване на
споразуменията ответникът поискал да му бъдат върнати оригиналите на разписките
за получените в брой суми. Пълномощникът отказал, като съобразил, че новия
договор не бил подписан от ответника. Възникнал спор и ответникът отказал
подписване на договор поради неплащане на последна вноска от 9 474 евро за
допълнителните СМР по предварителния договор от 24.08.2016 г. пълномощникът е
заплатил сумата по банков път, но на следващия ден договор не бил подписан, тъй
като отново отказал да върне оригинали на разписките.
Според
ищеца спрямо пълномощникът са налице умишлени действия от страна на ответника,
с които е поставен в заблуждение относно последиците от прекратяване на
предварителния договор. Страните никога не били изразявали воля за прекратяване
на предварителния договор. Обратното, те са искали подписвайне на окончателен
договор. Продажната цена, включително и допълнителната сума за СМР са били
заплатени. Освен това ищцата е закупила и обзавеждане, което е било изпратено
по куриер. Ищцата е имала пълно доверие на продавача и не е подлагала на
съмнение неговите намерения, включително и когато е давала пълномощното, според
което волята й и била да даде пълна свобода на пълномощника да закупи
окончателно процесния имот. но ищцата и пълномощникът са действали изцяло под
влияние на невярната представа, създадена от ответника, че последиците от
прекратяване на предварителния договор няма да настъпят и съществуващото право
да се закупи имота няма да се погаси.
Ищцата отправя искането: да бъде постановено решение, с
което:
1/ да бъде унищожено, като
сключени с измама, споразумение от 23.10.2017 г., с който е бил прекратен
предварителен договор от 24.08.2016 г. ;
2/ да бъде обявен за окончателен
предварителния договор от 24.08.2016 г. ;
Евентуално на първия иск
3/ да бъде осъден ответника да
върне даденото по прекратения предварителен договор и
4/ да бъде осъден ответника за
разноски.
Правна квалификация: Исканията имат правното си основание в чл. 29 ЗЗД; чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД
Обстоятелства, на които ответникът основава възраженията си.
Ответникът възразява по основателността на първия иск. Въвежда, че споразумението
за прекратяване е сключено от пълномощника на ищцата, тя не е участвала лично
при уговаряне на съдържанието му, нито при подписването, поради което не е била
въведена лично в заблуждение. Пълномощникът е сключил споразумението и сам е
извършил съответните правни действия, като е изразил собствена воля, с
последици за представляваната ищца. Тъй като измаменият е пълномощника, а не
ищцата това е достатъчно основание за отхвърлянето на иска. Освен това не става
ясно дали измамената страна е била наясно с вида и характера на сделката, но е
била въведена в заблуждение относно последиците. Не става ясно дали
пълномощника е разбирал какво споразумение е подписано. При положение, че
пълномощникът е подписал споразумението приемайки го за формалност от това не
може да се прави извод, че е въведен в заблуждение, тъй като е възможно
поведението му да е небрежно. В действителност в случая пълномощникът е изчел
цялото споразумение и се е подписал на всяка страница с попълване данните на
пълномощното. Не се сочат и обстоятелства свързани с поведението на
дружеството, което да е създало и поддържало невярната представа. Не е посочено
кое е конкретното лице създало и поддържало заблуждението, тъй като се твърди
измама от страна на юридическо лице, каквото е ответника. На следващо място
пълномощникът е разполагал с изричното право да представлява ищцата за
сключване на анекс, към предварителния договор, включително промяна на страните
по него, включително и да договаря сам със себе си, както и да замести ищцата в
качеството й на купувач. При такова пълномощно според ответника не отговаря на
действителността твърдението, че игщцата е имала воля да сключи окончателния
договор, тъй като съдържанието на пълномощното не сочи на това. В случая
съществуването и изпълнението на предварителния договор са оставени изцяло в
представителната власт на пълномощника. Изяло се оспорва въвеждането в
заблуждение, тъй като са налице фактически основания за сключване на
споразумението, същото не е неочаквано и нелогично, както твърди ищцата. В тази
връзка се твърди, че ищцата е имала устни и писмени забележки по строителството
и обзавеждането на имота, като е отказвала сключване на окончателен договор.
Ищцата не е изпълнявала и задължението си по заплащането на цената съобразно
уговореното в договора. по време на строителството при ответника са идвали
други лица, представяйки се за роднини на ищцата, които също са правели огледи,
отправяли са забележки за некачествено строителство. Това създало несигурност у
ответника. Всичко това било основание за ответника да прекрати договора.
Гладното основание било споровете по заплащането на цената, тъй като ищцата
настоявала за плащане в брой, което не е законно. Освен това плащанията не били
по уговорения график. Последната вноска от 9 747 евро ответникът на
следващия ден върнал обратно на ищцата. Поради всичко това ответникът поискал
прекратяване на договора.
По втория иск по същество го намира за неоснователен. В тази връзка
твърди, че предварителния договор е
прекратен със споразумение. Независимо от това не са налице условията за
сключване на окончателен договор, тъй като ищцата не е заплатила изцяло
продажната цена. Представените с исковата молба разписки и нареждания не
установяват пълното заплащане на цената. Платените в брой на 20.03.2017 г. не
са част от продажната цена, а уговорено допълнително заплащане за обзавеждане.
Внесените на същата дата 5 000 евро по банков път са същите, които са били
дадени в брой с издадена разписка. Към датата на споразумението ищцата е дължала
последна вноска и остатък от 2 000
евро от предходни плащания. Заплатеното по банков път последно плащане от Изотов в размер от
9 474 евро е било поискано обратно поради грешка и на 26.10.2017 г. ответникът
го е върнал с обратен превод. Поради неплащане на цената ищецът не може да иска
обявяване на окончателния договор, тъй като е неизправна страна.
По третия иск ответникът
твърди, че сумата която следва да бъде върната е 25 000 евро и изразява
готовност да я върне по посочена сметка, като в тази част признава иска. Тази
сума съответства изцяло на направените по банков път плащания , както е
уговорено в предварителния договор. Плащанията в брой били върнати на ищцата.
Поради това ответникът е поискал издадените разписки, които не му били върнати.
Това било и причината със съгласието на пълномощника да се подпише
споразумението, където в т. 5 е уговорено обезсилване на всички издадени от
ответника разписки за приети плащания.
По доказателствените
искания на страните:
Страните
са представили писмени доказателства. Представените от ищцата 5 бр. разписки,
разпечатка от електронна поща и писма не са на съдебния език, както и
представен от ответника доказателство, което не е документ и също не е на
съдебния език няма да се допуснат. Ответникът е поискал разпит на свидетели при
довеждане, което е допустимо.
По доказателствената тежест:
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти
по смисъла на чл.154 ал.2 и 155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 във връзка
с ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
В случая главното
доказване е на ищеца, който доказва с всички допустими доказателствени
средства: наличието на измама и връзката й със сключване на споразумението ;
законовите предпоставки за уважаването на иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД ; основанието
и размера на иска за неоснователно обогатяване. Ответникът доказва въведените
от него възражения с всички допустими доказателствени средства.
Мотивиран
от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото за 19.04.2018 г. от 11.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на ищците препис от отговора и молбата.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от определението.
СЪОБЩАВА
на страните проекта си доклад по делото.
ДОПУСКА
приложените писмени доказателства.
НЕ ДОПУСКА 5 бр. разписки, разпечатка от електронна
поща, писма представени от ищеца и
доказателство, представено от ответника, които на са на съдебния език.
ДОПУСКА трима свидетели при довеждане от ответника.
УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не може да се обжалва.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: