№ 113
гр. Търговище, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500146 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството делото е образувано по въззивна жалба на „Ф.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********** гр. София, ж.к. „М. - 3“, бл. I, бул. „А.М.“ №51, вх.
А, ет. 9, офис 20, чрез адв. Е. Ц., САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „Т.А.” №
13, ет. 3, против Решение № 211/17.05.2024 г. по гр. д. № 818/2023 г. на PC
Търговище.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********** гр.София, против В. Л. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр.Търговище, чрез назначения от съда адв. Л.
М. от ТАК, иск за сумата от 4 000 лева, представляваща неизплатена главница
по договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на молбата до
окончателното изплащане, на осн. чл. 240 и сл. от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Считайки решението за неправилно поради нарушение на процесуалния
закон, на материалния закон и поради необоснованост, по изложени в жалбата
доводи и съображения, въззивникът моли за отмяна на решението и уважаване
изцяло на предявените искове, присъждане на разноски за двете инстанции.
1
Основните оплаквания са, че макар правилно съдът да е приел, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит (ДПК), стигнал до
грешни изводи, че на ответника не е представена заемната сума по договора.
Този извод на съда е вследствие на допуснато процесуално нарушение - в
доклада на съда не са индивидуализирани относимите към предмета на делото
факти (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК), не е указано, че не са представени
доказателства за усвояване на кредита (чл. 146, ал. 2 ГПК) както в доклада,
така и в първото по делото о.с.з., във връзка с което въззивникът представя
към жалбата платежно нареждане за 4000 лв., въвеждайки същевременно
твърдения, че същото платежно нареждане е представено в приложеното
заповедно производство. Позовава се и на обстоятелството, че ответникът не е
оспорил, че не е получил сумата чрез посочения банков превод, а
възраженията му се свеждали единствено до изискуемостта на дължимата по
ДПК главница.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна, чрез назначения процесуален представител адв. Л. М., ТАК, със
становище за неоснователност на жалбата, по съображения, че правилно е
разпределена доказателствената тежест в доклада на съда, решението е
постановено в съответствие със събраните доказателства. Посочено е като
известно обстоятелството, че особеният представител няма връзка с
представлявания, нито задължение да установява факти, които са в полза на
ищеца, каквото твърдение се поддържа във въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Постъпило е
писмено становище, с което се поддържа депозираната жалба, претендира
разноски, представя списък. Особеният представител на ответника поддържа
отговора за неоснователност на жалбата.
При извършената по реда на чл. 269-273 ГПК проверка, съдът
констатира, че жалбата е редовна и допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Решението е валидно и допустимо.
Предявен иск е за заплащане на сумата 4000 лв.- незаплатена главница
по ДПК № 1165646/01.06.2022г., ведно със законната лихва от 06.10.2022 г. до
окончателно изплащане на задължението и разноски.
Видно от приложените дела и писмени доказателства е било проведено
2
заповедно производство, в което на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК - за сумата от 4 000 лв.-незаплатена главница по процесния
ДПК, но тъй като в указания му от съда срок не е предявил установителен иск
за вземането си срещу ответника, с определение № 908/30.06.23 г. по ч.гр.д.
№ 1647/22 г. по описа на РСТ, заповедният съд е обезсилил издадената
заповед. Това определение на съда не е обжалвано от ищеца.
С оглед уточнението и изменението на иска, първоначално предявеният
устовителен иск е изменен в осъдителен.
Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. приобщеното ч.гр.д.
54336/22 г. на РС - София, изпратено по подсъдност на РС - Търговище,
образувано в ч.гр.д. № 1647/22г. по описа на РСТ (приложени към настоящото
производство), на 01.06.2022 г. между страните, по реда на ЗПФУР, е сключен
Договор № 116546 за предоставяне на потребителски кредит (ДПК), по силата
на който ищецът се е задължил да предостави на ответника заемна сума в
размер на 4 000 лв., а ответникът да върне тази сума на 18 равни месечни
вноски, първа падежна дата 01.07.2022 г., последна - 24.11.2023 г. Договорена
лихва в размер на 1400 лв., при лихвен процент 35.00%. Съгласно чл. 7 и чл. 8
от договора кредитополучателят е декларирал съгласие по чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ, кодът за потвърждение, предоставен му от Дружеството, да има
силата на негов саморъчен подпис, което се установява и от начина на
подписване на договора.
В хода на първоинстанционното производство, с отговора на исковата
молба и в о.с.з., ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че поради
неплащане, съобразно условията на ДПК и Общите условия, кредитът е
обявен за предсрочно изискуем, с аргументи и че дори депозираната искова
молба не би могла да служи като уведомление за предсторчаната изискуемост,
доколкото в процеса ответникът се представлява от назначен от съда особен
представител. Други възражения не са навеждани.
Видно от представените доказателства, се установява, че срокът на
договора, предвид крайната падежна дата е изтекъл на 24.11.2023 г., т.е. в хода
на първоинстанционото производство.
В заповедното производство по ч.гр.д. № 54336/2022 г. на СРС (л. 31) е
представено доказателство за изпълнение задълженията на заемодателя за
предоставяне на договорената заемна сума на заемателя - РАЗПИСКА за
3
извършено плащане дата 02.06.22, 11.21 ч. - паричен превод към EasyPay, за
сумата 4 000 лв., в полза на В. Л. С., с посочен ЕГН и № на л.карта. Тъй като
процесната разписка е представена още в първоначално образуваното
заповедно производство пред РС - София, искането за прилагането й
повторно, като представена към в.жалба, е оставено без уважение.
По делото не са представени доказателства за погасяване на посочената
сума.
При така установеното от фактическа страна въззивът прави следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно осн. чл. 79, ал. 1 във вр.с чл. 240 от ЗЗД.
По иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД в доказателствената тежест на
ищеца е да докаже наличието на договор за заем, както и предаване на сумата
по този договор. Не е спорно по делото, установява се и от приложените
писмени доказателства, че между страните е сключен договор за кредит за
сумата от 4000 лв., при посочените параметри, по реда на ЗПФУР, за което са
представени писмени доказателства, в т.ч. и в приложеното заповедно
производство пред СГС и РСТ. Предмет на предявения иск е само заплащане
на главницата от 4 000 лв., поради което и не са предмет на обсъждане
договорките за лихвен процент , размер на ГПР и др. От представените
писмени доказателства още в заповедното производство по приложеното
ч.гр.д. № 54336/2022 г. на СРС се установява, че заемодателят е изпълнил
задължението си да преведе на заемателя договорената сума. Доказателства за
погасяването на кредита изцяло или частично не са представени. До
приключване на съдебното дирене пред районния съд (23.04.2024 г.) е
настъпила изискуемостта на вземането на ищеца поради настъпил краен
падеж, съгласно погасителния план (24.11.2023 г.), поради което без значение е
обстоятелството дали, кога и как кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Длъжникът не е изпълнил своето задължение по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за
връщане на предоставения заем/кредит съгласно договора - не е погасил нито
една от вноските по погасителния план, предвид и настъпилия краен падеж на
24.11.2023г.
Предвид изложеното искът за присъждане на сумата от 4 000 лв. се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Доколкото издадената в полза на ищеца в заповедното производство по
4
ч.гр.д. № 1647/2022 г. по описа на РС - Търговище по реда на чл. 410 от ГПК
Заповед за изпълнение на парично задължение № 771/20.12.2022 г. Е
ОБЕЗСИЛЕНА с определение № 908/30.06.2023 г. по ч.гр.д. № 1647/2022 г.
(необжалвано, влязло в сила), предявеният осъдителен иск намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
и се разглежда по общия ред, а не във връзка със заповедното производство,
поради което искането за присъждане на законната лихва върху главницата от
4 000 лв. е основателно и следва да бъде уважено считано от датата на
депозиране на исковата молба по гр.д. № 818/23 г. на РСТ - 23.06.2022 г.,
съответно отхвърлено като неоснователно за претендирания период от
06.10.2022г. до 22.06.2023 г., а ищецът следва да бъде осъден да доплати
д.такса по предявения иск за първоинстанционното производство в размер на
80 лв. (от общо дължима 160 лв.).
С оглед основателността на въззивната жалба следва да бъдат присъдени
и претендираните от ищеца разноски пред двете инстанции в общ размер 1910
лв., съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, представените писмени
доказателства относно заплащане на претендираните разноски, при
определено по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. с чл. 25 от НЗПП
юрк.възнаграждение за първа инстанция, както следва: 580 лв. за първа
инстанция (80 лв.-д.такса, 350 лв.- особ.представител, 150 лв.-юрк.възн.) и
1330 лв. за въззивната инстанция (80 лв.-д.такса, 350 лв.- особ.представител,
900 лв.- адв.възнаграждение).
Водим горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 211/17.05.2024 г., постановено по гр. д. №
818/2023 г. по описа на PC - Търговище, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Л. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Търговище,
ул. „П.Р.С.“ 5, вх. Б, ет. 4, ап. 24, да заплати на „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК
********** седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. М. 3, бул. „А.М.“
№ 51, вх. А, ет. 9, офис 20, сумата от 4 000 лева (четири хиляди лева) -
представляваща неизплатена главница по договор за кредит № 1165646 от
01.06.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска (23.06.2023 г.)
до окончателното изплащане, на осн. чл. 240 и сл. от ЗЗД , както и сумата от
5
1 910 лв. (хиляда деветстотин и десет лева) - съдебни разноски пред първата и
въззивната инстанция, на осн.чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК .
ОТХВЪРЛЯ искането на „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********** гр. София за
присъждане на законна лихва върху главницата от 4 000 лв. за периода от
22.10.2022г. до 22.06.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********** гр. София, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Търговище, сумата
от 80 лв.- доплащане до дължимата в първоинстанционното производство
държавна такса по предявения искс правно осн.чл. 240, ал. 1 от ЗЗД..
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т.1,
предл.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6