Решение по дело №621/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на М. Ш.М.Ф., [държава], против Решение № 1686/14.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Причините, поради които жалбоподателят напуснал [държава], същият изложил добросъвестно пред административния орган, но те не били възприети правилно.

В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт, преценил, че жалбоподателят не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за него бил налице и той не можел да се завърне в [държава], поради изложените по време на интервюто обстоятелства. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си.

За да стигне до този извод, органът приел, че спрямо оспорващия не са настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му, като цитирал справки, които вече не били актуални към момента, даже напротив, твърдените факти от жалбоподателя в интервюто се потвърждавали с новото положение в [държава].

Член 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и по категоричен начин забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, колкото и нежелателно или опасно да е поведението на жертвата. По силата на чл. 3 държавата носела отговорност, когато е извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице ще е изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която е било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище са възникнали, когато те вече са се намирали в приемащата държава („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след като жалбоподателят е напуснал своята държава на произход. Така изложените факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, довело до издаването на един незаконосъобразен акт.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и посочва, че e к. и като такъв бил малтретиран от арабите. Децата му били с к.ски имена и постоянно имал проблеми за това. Освен войната, жалбоподателят избягал и от преследване. Завършил „Право“, но понеже бил к., нямал право да работи и бил преследван по етническа принадлежност.

 

Назначеният му процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето ѝ. Към отговора прилага справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че решението на административния орган е правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба рег.№ УП-34870/27.09.2024 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС) жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България. Желанието за предоставяне на международна закрила е потвърдено и в Молба вх.№ 3827/27.09.2024 г. по описа на РПЦ – [община]. Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-34870/27.09.2024 г., в който е вписан с имената М. Ш.М.Ф., от м., роден на [дата]. в [населено място], [държава], със същия постоянен адрес, [държава], етническа принадлежност - к., религия – м. с., *** образование, професия – ***********, семейно положение - [семейно положение], без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца – родители, братя, сестри, съпруга и деца, всички отбелязани с местопребиваване в [държава]. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В писмо с рег. № М-20891/30.12.2024 г. на ИФ Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С жалбоподателя е проведено интервю на 17.01.2025 г., в което същият е потвърдил дадената при попълване на регистрационния лист информация. Нямал роднини в държава – членка на Европейския съюз. Роден бил и израснал в [населено място], който по време на напускането му и към момента на интервюто се намирал под контрола на к.ските сили. Потвърдил, че е живял там до заминаването си. На 1 [община] 2024 г. жалбоподателят напуснал [държава], преминавайки нелегално в [държава], където останал за кратък период от около четири до пет дни. Оттам, на 12 [община] 2024 г., преминал нелегално в Република България. След влизането му на българска територия бил посрещнат от трафикант, който го транспортирал с автомобил до [населено място]. Там сам се предал на властите. Според думите му, в периода преди напускането му, в Х. и региона се водели сражения между арабски и к.ски сили, на които той лично станал свидетел. Макар режимът в [държава] вече да бил паднал, жалбоподателят заявил, че не желае да се завърне в родината си поради продължаваща несигурност, включително и поради съобщения за периодични бомбардировки от страна на турските сили. Жалбоподателят бил [семейно положение] за Д. А., с която сключил брак на 14 [община] 2013 г. Двамата имали четири деца, които заедно със съпругата му се намирали в Х.. Освен тях, в [държава] се намирали и родителите му, петима братя и две сестри, също пребиваващи в родния му град. Заявил, че никога не е подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в България или в друга държава преди настоящото производство. Не бил арестуван или осъждан в [държава]. Определил себе си като принадлежащ към к.ската етническа група, уточнявайки, че макар да не е бил лично подложен на дискриминация, всички к.и в [държава] не били добре приети от арабите и турците. Изповядвал и. – с. течение, като не съобщил за религиозна дискриминация. Нямал проблеми с официалните власти, не бил член на политическа партия или организация. Завършил право, но работил като бояджия. Не бил подложен на преследване от групировки. Не бил арестуван, не срещал лично насилие и срещу него не било образувано наказателно производство. Не бил издирван за мобилизация, но потвърдил, че съгласно сирийския закон подлежал на военна служба, която не бил отбил. Като основни причини за напускане на страната си жалбоподателят посочил влошената сигурност, тежката икономическа обстановка и желанието да се откъсне от обстановката на сражения и конфликти. Войната в [държава], според него, започнала през 2011 г., но до [община] 2024 г. не разполагал с финансовите средства, необходими за напускане на страната. Въпреки че не е получил конкретна заплаха, обяснил, че к.ската общност била подлагана на тормоз. Споделил, че през 2022 г. дъщеря му била простреляна в крака от неизвестен източник. На въпрос дали е изложил всички причини за напускане на [държава] и нежеланието си да се завърне, жалбоподателят отговорил утвърдително. Изтъкнал, че животът на децата му бил в опасност, но поради финансови затруднения не успял да вземе семейството си със себе си при бягството. Решението да подаде молба за международна закрила именно в Република България мотивирал с това, че страната е сигурна, спазва човешките права и е част от Европа.

С Решение № 1686/14.02.2025 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 04.03.2025 г. на чужденеца срещу подпис и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира, потвърдено с подписа на преводач. Жалбата срещу решението е подадена до Административен съд - Хасково чрез административния орган на 13.03.2025 г.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от ДАНС, съгласно чл. 58, ал. 10 ЗУБ. Такова е предоставено и в същото не е обективирано възражение да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, в случай, че то отговаря на условията на ЗУБ.

Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същия е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/ и удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, е съставен протокол /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в който е отразено, че молителят е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не желае да се върне в нея, като същият се е подписал и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за него език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от Председателя на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за наличието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е и необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на жалбоподателя се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето и да представляват предпоставка за отмяна на оспорения административен акт, съгласно чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да се извърши преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 - 5 АПК/.

От страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административната преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да му бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. първо ЗУБ/. В конкретния случай чужденецът не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1, във връзка с ал. 4 от ЗУБ. Търсещият закрила не е заявил, нито е представил доказателства за това, че е бил преследван или че е бил обект на заплахи, насилие, арест, задържане или съдебно производство от страна на държавни или недържавни субекти във връзка с неговата раса, религия, националност, етническа принадлежност, социална група или политическо мнение. Той изрично посочва, че не е бил обект на преследване заради религиозните си възгледи, че не е членувал в политическа партия или организация, не е имал политически убеждения, които да го поставят в уязвимо положение, че никога не е бил арестуван, осъждан или преследван, че не са отправяни заплахи нито към него, нито към членовете на семейството му. Действително чужденецът описва насилие и малтретиране от „арабите“, както и бомба, поставена на собствената му сватба, но не посочва, че се касае за намеса на държавен орган или на неформална групировка, която държавата да не може или да не иска да контролира. Тези случки попадат в рамките на общонационален въоръжен конфликт, а не представляват целенасочена държавна или държавно-санкционирана репресия спрямо него като к.. Въпреки че чужденецът е бил свидетел на сражения и посочва конкретни инциденти, не се излагат данни за квалифицирани актове на насилие срещу него лично - нито малтретиране, нито арест, нито образуване на съдебно дело, които да обосноват обективен страх от преследване при евентуалното му връщане в [държава]. Чужденецът не доказва, че с. власти отказват да го защитят или че системно преследват к.и чрез законови разпоредби; напротив, липсва информация за формални забрани пред к.ите да упражняват професионални или граждански права в страната си. В тази връзка твърдението, че поради етническата си принадлежност няма право да работи като юрист, съдът приема за недостоверно: чужденецът не посочва конкретен административен акт или регулаторна пречка, по силата на която да му е отказан достъп до юридическа професия. В този смисъл не може да се направи извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това в държавата му по произход.

Действително след напускане на [държава] са настъпили значими за политическата сцена и местното население събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила. Видно от изявленията на жалбоподателя и от приложението към регистрационния лист всички негови близки са останали да живеят в [държава]. В историята му ясно се открояват икономически мотиви за търсене на закрила в [държава]. Тези мотиви, макар и разбираеми, не са основание за предоставяне на статут на бежанец, а по-скоро насочват към търсене на икономическа миграция. В този смисъл напускането на [държава], а впоследствие и на [държава], е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата срещу него въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп, както и да се установи там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Ето защо, правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

От страна на жалбоподателя не се твърди също така в държавата си по произход да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт”.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила.

С Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 (Meki Elgafaji и Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), с предмет отправено от Нидерландия преюдициално запитване, е прието, че: член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година, във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: - съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; - съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

В т. 39 от мотивите на решението е посочено, че колкото по-способен е евентуално молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарната закрила. Според изложеното в т.40, при предвиденото оценяване на молба за субсидиарна закрила на лично основание може по-специално да се отчитат географския обхват на ситуацията на безогледно насилие, както и действителното местоназначение на молителя в случай на връщане в съответната страна, и евентуалното съществуване на сериозен признак за реален риск като споменатия в член 4, параграф 4 от Директивата (фактът, че молител вече е бил преследван или вече е понесъл тежки посегателства, или е бил обект на директни заплахи за подобно преследване или подобни посегателства е сериозен признак за основателни опасения на молителя от преследване или от реален риск да понесе тежки посегателства, освен ако съществуват определени основания да се смята, че това преследване или тези тежки посегателства не биха се повторили), по отношение на който изискването за безогледно насилие, необходимо, за да може да се търси субсидиарната закрила, може да бъде по-ниско.

Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, считано от 21 декември 2013 г. Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15, буква „в“ от последната е преповторен изцяло в текста на член 15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решението от 17.02.2009 г. по дело №С-465/2007 г. на СЕС е запазило своето значение.

Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, въз основа на цитирана в решението информация, обективирана в Справка вх.№ МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно актуалната политическа и икономическа обстановка в [държава] към 29.01.2025 г. След извършения анализ на информацията в справката, административният орган е достигнал до заключение, че в [държава] все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, положението със сигурността е стабилно и не може да се говори за наличие на безогледно насилие.

Въз основа на пълзящата скала, посочена в т.39 от цитираното решение на СЕС, органът е преценил, че в конкретния случай от страна на заявителя няма добре обоснован страх от преследване, и за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в [държава] следва да е изключително, каквото то не е. Достигнал е до извода, че не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени опасения да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Административният орган е разгледал случая и във връзка с прилагане на принципа „non refoulment“ (забрана за връщане), регламентиран в нормата на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, като е изложил съображенията си, че от анализа на събраните по административната преписка доказателства не се констатира наличието на визираните в нормата предпоставки, а след преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на кандидата за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в [държава], той би могъл да води нормален начин на живот.

Настоящият съдебен състав намира, че този извод на административния орган е правилен и съответен на събраните по делото доказателства, като преценката на органа се подкрепя напълно от представените по делото справки и не намира опровержение от други доказателства.

Видно е от информацията в приложената Справка с вх.№ МД-02-60/29.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, че на 27 ноември 2024 г. и.истката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (Hayat Tahrir al-Sham, HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите А. (Х.) и И., започва голяма офанзива в Северозападна [държава], в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат А. (Х.), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третия по големина град в [държава] – Х.. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от HTS, навлизат в Д., а същия ден президентът Б. А. напуска страната. Представители на бившия сирийски режим продължават да се помиряват и да уреждат статута си с временното правителство на страната. Военен персонал на бившия режим, лица, призовани за задължителна служба, се явяват в центрове за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто „Хаят Тахрир ал Шам“ обявява обща амнистия. Към 29 декември 2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) обществени центрове в [държава] възобновяват своята дейност.

В справката е изложено също, че на 7 януари 2025 г. са възобновени след падането на режима на Б. А. международните полети от летището в Д. Посочено е, че преобладаващата несигурност, включително въоръжени сблъсъци, повишена престъпна дейност и остатъчни боеприпаси, продължава да представлява предизвикателство за цивилните лица. Същевременно според справката, в бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 2 януари 2025 г. се посочва, че според оценка на Комисариата, от 8 декември 2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в [държава]. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход.

Предвид така установеното в цитираната справка, настоящият съдебен състав приема за правилен извода на административния орган, че към момента на постановяване на оспореното решение в [държава] не е налице такова високо ниво на безогледно насилие, което да се определи като изключително и да съществуват сериозни основания да се смята, че като цивилно лице, жалбоподателят би се изложил на реална опасност поради самия факт на присъствието си на територията на страната. Макар обстановката в страната по произход на молителя да е сложна, то не са налице ситуации, в които конфликтът да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. В проведеното с него интервю заявителят не посочва да е имал взаимоотношения с армията, полицията, или въоръжени групировки. Следователно не може да се направи и извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да спада към рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. Както се посочи, по смисъла на т.39 от решението по дело C-465/07 на СЕС, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е. Ето защо обоснован се явява извода на административния орган, че за лицето не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Нещо повече, от цитираната справка на ДАБ може да се направи и извода, че в страната обстановката е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за пътуване и вътрешно разселване.

Следва да се посочи също, че сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.

В настоящото производство допълнително бе представена изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г., в която се съдържат данни относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 14.03.2025 г. Видно от същата е, че смяната на властта в [държава] не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Наличните данни за териториално ограничени въоръжени сблъсъци и безредици не очертават нивото на насилие като безогледно. Същото не може да се приеме за достигащо толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че само поради факта на присъствието си на територията на страната жалбоподателят би се изложил на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи срещу живота или личността си като цивилно лице.

Обжалваният административен акт не противоречи на принципите по чл. 13 от АПК, тъй като в него са налични конкретни мотиви, обосновани с актуалната обстановка в [държава], която е променена в сравнение със съществуващата до средата на 2024 г. и то в положителна насока.

По аргумент от чл. 142, ал. 2 от АПК, с оглед установената към момента фактическа обстановка и предвид личната бежанска история на жалбоподателя, съдът приема, че правилно искането на същия за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлено като неоснователно, поради липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В този смисъл оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на М. Ш.М.Ф. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Ш.М.Ф., [държава], против Решение № 1686/14.02.2025 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.