Р Е Ш Е Н И Е
№ 167
гр. Пловдив, 13.05.2015 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори
търговски състав, в публично съдебно заседание на 27.03.2015
год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДАЛИН БОЖИКОВ ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР
СПАСОВ
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Арменухи Арзуманян,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Севдалин Божиков въззивно
търговско дело номер 75 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК и е
образувано по въззивна жалба на адв. С.М.
*** качеството му на процесуален представител на „Г. фонд“ с ЕИК ***, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 против Решение № 97 от 28.10.2014
год., постановено по т.д. № 143/2013 год. по описа на Окръжен съд – Х., с което
са отхвърлени предявените от „Г. фонд“*** против В.П.М. с ЕГН-**********,***
субективно съединени искове на обща стойност 155 229.80 лева, от които
сумата 75 000 лева представлява главница на платено обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от наследниците на Д.А.,
загинал при пътно-транспортно произшествие на 31.08.2003 год. ; сумата
60 987.92 лева представлява лихва за забавено плащане върху посочената
главница, изчислена за периода от 31.08.2003 год. до 28.09.2009 год. и сумата
19 241.88 лева, представляваща присъдени в тежест на „Г. фонд“*** и
заплатени деловодни разноски.
За да постанови решението
си съдът е приел, че исковете са неоснователни поради недоказаност на твърдяните в тях факти.
Безспорен бил фактът, че
ищецът е превел доброволно по сметката на ЧСИ В.И. сумата 75 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни
от наследниците на починалия при ПТП Д.А. и присъдени им с влязло в сила съдебно
решение, но не било установено плащане от съдебния изпълнител на правоимащите лица. Така според решаващия съдия „изцяло в доказателствена тежест на ищеца беше да докаже факта на
плащане на обезщетението, след което се суброгира в
правата на увредените лица, но това обстоятелство не бе установено. Липсват
доказателства кой е взискател по образуваното при ЧСИ В.И. изпълнително дело,
по което е извършен превода. Липсват доказателства и за това как са формирани
отделните суми и от какво точно произтичат. Посочено е само, че представляват
доброволно изпълнение, а това е недостатъчно и не е доказателство“. Прието е,
че „не е достатъчен само превода на сумата по сметката на ЧСИ, а е необходимо
да се представят неоспорими доказателства, че със сумите е била заверена
сметката на кредиторите или е била изплатена същата в брой, ако това плащане е
направено по този начин, защото едва тогава може да се приеме, че плащането е
осъществено и ищецът може да се суброгира в правата
на третите лица“.
Сходни са мотивите на
решаващия съдия и по отношение на останалите искови претенции – за лихва,
начислена от датата на непозволеното увреждане до датата на доброволно плащане
на присъдените суми за претърпяните от наследниците на
Д.А. неимуществени вреди, както и за заплатените от „Г. фонд“*** разноски по
съдебни и изпълнителни производства. Ищецът не бил установил доколко правоимащите лица /наследници/ са изпълнили задълженията
си, произтичащи от „Правилник за устройството и дейността на „Гаранционния
фонд“ /отм./ - да предявят претенциите си с писмена молба, придружена с
доказателства относно застрахователното събитие ; чие поведение е станало
причина за образуване на гражданско дело пред Софийски градски съд с ищци
наследниците на Д.А. и ответник „Г. фонд“*** ; какво е било „предпроцесуалното и процесуалното поведение на ищеца, както
и дали ако беше представил своевременно изпълнение на вменените му задължения
по закон, не би се стигнало до спестяване на допълнителни лихви и други разходи
по делата“ или изводът, който решаващият съдия прави е за недоказаност на
претенциите за лихва и разноски.
Във въззивната жалба се
прави оплакване за неправилност на решението, иска се неговата отмяна и
постановяване на ново от въззивния състав, с което се уважат изцяло предявените
искове.
Твърди се, че решението е
необосновано, тъй като „съдът не е обсъдил всички доказателства по делото
поотделно и в тяхната съвкупна взаимна връзка“. Произволни били изводите за
недоказаност на исковите претенции, тъй като това било направено от ищеца с
допълнителната искова молба и подкрепено от представените и неоспорени от
ответника доказателства.
Решението било
незаконосъобразно, тъй като в него се разглеждали и обсъждали въпроси, по които
ответникът не бил навел възражения както с отговора на исковата си молба, така
и с допълнителния такъв, т.е. излизало се „извън предмета на спора“ и се
нарушавал принципът на диспозитивното начало и равнопоставеност на страните в процеса.
От ответника по
въззивната жалба не е постъпил отговор-становище.
Настоящият състав на
Апелативен съд - П. намира, че въззивната жалба е подадена от страна, която има
правен интерес от обжалване на решението и в предвидения за това срок, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна.
Каква е релевантната към
спора фактическа обстановка ?
На 31.08.2003 год. на
междуселищен път ПП-І-5 до село К., окр. Хасковски,
при управление на МПС – л.а. „Ф.Р.“ с рег. № Х 21 24 Р, водачът В.П.М. е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Д.А.
от с. К..
С влязла в сила присъда
по н.о.х.д. № 138/2004 год. по описа на Военен съд-П. е установена противоправността на деянието и виновността на В.М., които
съгласно чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието. Подсъдимият е осъден да заплати на
наследниците на починалия Д.А. обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди както следва: 15 000 лева на П.А. – съпруга на
пострадалия ; 5 000 лева на С.В. – дъщеря на пострадалия и 5 000 лева
на С.С. – син на пострадалия. Фактът, че това са
единствените наследници на Д.А. се установява от представено Удостоверение за
наследници № 38 от 02.10.2003 год.
На основание чл. 88, т.
1, б. „б“ от Закон за застраховането /отм./ П.А., С.В. и С.С.
предявяват иск срещу „Г. фонд“***, по който е образувано гр.д. № 201/2007 год.
по описа на Софийски градски съд.
С решение № 29/21.04.2008
год., постановено по цитираното по-горе дело, „Г. фонд“ е осъден да заплати на П.К.
сумата 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
станалото на 31.08.2003 год. ПТП, заедно със законната лихва от 31.08.2003 год.
до окончателното изплащане на главницата ; на С.В. и на С.С.
са присъдени обезщетения за неимуществени вреди съответно в размер от по
20 000 лева за всеки един от тях, заедно със законната лихва от 31.08.2003
год. до окончателното изплащане на главницата. В тежест на „Г. фонд“*** са
присъдени направените разноски – 1 840 лева, възнаграждение за един
адвокат и държавна такса в размер на 3 000 лева.
С Решение № 709/19.06.2009
год., постановено по въз.гр.д. № 1664/2008 год. по описа на Апелативен съд-С.,
първоинстанционното решение е потвърдено и е влязло в законна сила.
От представените от ищеца
в първоинстанционното производство доказателства /Покана за доброволно плащане
- л. 22, изпълнителен лист – л. 23/ може да се направи извод, че при ЧСИ В.И. с
рег. № 778 и район на действие гр. С., е образувано изп.д. № 193 с взискатели П.К.А. за сумата 35 000 лева, С.Д.В. за
сумата 20 000 лева и С.Д.С. за сумата 20 000 лева.
Видно от представеното „Преводно
нареждане за кредитен превод“ от 28.09.2009 год. /л. 24/, „Г. фонд“*** е превел
доброволно сумите 75 000 лева главница ; сумата 60 987.92 лева лихва
и сумата 13 758.64 лева съдебни разноски, по посочената от ЧСИ В.И. сметка
в „Ц.к.б.“ АД.
Издаден е изпълнителен
лист и в полза на адв. Щ.Щ. – за присъдено му
адвокатско възнаграждение по гр.д. № 201/2007 год. по описа на СГС, въз основа
на който е образувано изп.д. № 267 по описа на ЧСИ В.И. с рег. № 778 и район на
действие гр. С.. С „Преводно нареждане за кредитен превод“ от 15.12.2009 год.
/л. 27/ „Г. фонд“*** е превел доброволно по сметката на съдебния изпълнител
сумата 2 478.24 лева, а с платежно нареждане към бюджета е преведена
доброволно и сумата 3 005 лева, представляваща държавна такса по гр.д. №
201/2007 год. по описа на СГС.
Безспорен е фактът, че
към момента на инкриминираното ПТП /31.08.2003 год./, не е имало сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Ф.Р.“ с рег. № Х 21 24
Р, управляван от В.М..
С „Регресна
покана“ № ***/07.06.2010 год., получена от В.М. лично но 11.06.2010 год.,
последният е поканен доброволно да заплати на „Г. фонд“***29.80 лева,
представляваща „заплатено обезщетение за неимуществени вреди от претърпени
болки и страдания, по повод смъртта на Д.А.“.
При така изяснената
фактическа обстановка въззивният състав намира
исковата претенция на „Г. фонд“*** за частично основателна.
На първо място следва да
се посочи, че съгласно постоянната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, регресното право на жалбоподателя се урежда от закона,
действал към момента на неговото пораждане, а този момент е датата на
настъпване на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ или
приложими в дадения случай са Закон за застраховането /отм./ и Правилник за
устройството и дейността на Гаранционния фонд /отм./, а не Кодекс за
застраховането.
Съгласно чл. 88, ал. 1,
т. 1, б. „б“ от ЗЗ /отм./ Гаранционният фонд изплаща по застраховка „Гражданска
отговорност“ обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, ако
причинителят не е имал застраховка или не е бил правоспособен водач. След
изплащане на обезщетението по цитирания текст Гаранционният фонд встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното /чл. 91 ЗЗ /отм./. Разпоредбата
на чл. 91 от Закон за застраховането /отм./, регламентира правото на
Гаранционния фонд да встъпи в правата на третото увредено от ПТП лице, на което
е изплатил съответното обезщетение, срещу прекия извършител на щетата. Това
право е аналогично на регресното право на суброгиралия се застраховател, като то произтича от самия
закон.
В дадения случай е налице
фактическият състав на деликта – нарушаване правилата
за движение от страна на водача на л.а. „Ф.Р.“ с рег. № Х 21 24 Р и ответник по
иска В.П.М., от което нарушаване по непредпазливост е причинена смъртта на Д.А..
С факта на извършения деликт задължението за
възмездяване на причинените вреди е валидно възникнало и ангажира отговорността
на ответника. Налице е и липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата, което е обусловило плащане от Гаранционния фонд на
наследниците на загиналото лице – след предявяване на правата им по съдебен ред
и влизане в сила на постановеното осъдително решение, а не от съответно
застрахователно дружество.
Цитираната фактическа обстановка обуславя
правния интерес на „Г. фонд“*** от предявяване на иск в размер на заплатеното
обезщетение от 75 000 лева общо, тъй като основанието за регресния иск възниква от фактическия състав, който включва
изплащането на сумата на правоимащите лица по силата
на застраховка „Гражданска отговорност“ и даденото от закона право на регрес –
чл. 91, ал. 1 от ЗЗ /отм./.
Настоящият състав на Апелативен съд-П. не
приема развитата в обжалваното решение теза, че тази искова претенция е
недоказана, поради което се явява и неоснователна.
Събрани са достатъчно доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че „Г. фонд“***, с извършеното плащане чрез
„Преводно нареждане за кредитен превод“ от 28.09.2009 год. /л. 24 от
първоинстанционното дело/, е изпълнил задължението си да заплати присъдени
неимуществени вреди на наследниците на загиналия при ПТП Д.А.. Въззивният
състав приема, че фондът е извършил валидно плащане в полза на П.А. /съпруга/, С.В.
/дъщеря/ и С.С. /син/, които се явяват наследниците
на увреденото лице. Тези правни
действия, съобразени с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от Закон за застраховането
/отм./, се явяват основание за встъпване в правата на наследниците на увреденото
лице - до размера на платеното, респ. тези действия са основание за регресната претенция на Гаранционния фонд към В.М.. Въззивният
състав намира същата за основателна до размера на платеното обезщетение – общо
75 000 лева, формирано както следва: за П.К.А. /съпруга/ сумата
35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
станалото на 31.08.2003 год. ПТП ; на С.Д.В. /дъщеря/ и на С.Д.С. /син/ са
присъдени обезщетения за неимуществени вреди съответно в размер от по
20 000 лева за всеки един от тях. Към главницата следва да се прибавят присъдените
и заплатени законни лихви от 31.08.2003 год. до 28.09.2009 год. – датата, на
която е извършено окончателното изплащане на главницата от страна на „Г. фонд“***
или сумата 60 987.92 лева, представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение.
Настоящият състав на Апелативен съд-П.
намира, че неправилно ищецът претендира сумата 60 987.92 лева като „мораторна лихва за забавено плащане от датата на процесното ПТП - 31.08.2003 год. до датата на окончателното
изплащане на дължимите суми“, тъй като на практика това е част от обезщетението
към наследниците на увреденото лице за неизпълнени в срок от деликвента на парични задължения /чл. 86, ал. 1 ЗЗД/.
Независимо от дадената неправилна квалификация претенцията за сумата
60 987.92 лева не се явява неоснователна, тъй като правната квалификация
на иска е вменена в тежест на съда.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД цели да
обезщети изправната страна-кредитор при забавено изпълнение на парични
задължения от страна на длъжника като й предоставя право да претендира
обезщетение в размер на законната лихва.
В дадения случай „Г. фонд“*** е заплатил това
обезщетение вместо длъжника-деликвент В.М., което
поражда и правния му интерес да се суброгира в
правата на лицата и да претендира присъждане на заплатената сума в размер на
60 987.92 лева от причинителя на вредата, като исковата му претенция е
основателна.
Настоящият състав на Апелативен съд-П. намира за неоснователна претенцията на „Г. фонд“***
за
заплащане на сумата 13 758.64 лева, представляваща платени разноски по
граждански и изпълнителни дела, образувани по молба на наследниците на
увреденото лице /държавни такси, адвокатски възнаграждения и др./.
Разпоредбата на чл. 26 от „Правилник за
устройството и дейността на Гаранционния фонд“ /отм./ предвижда пострадалите
лица да предявят претенцията си към фонда с писмена молба, придружена с
доказателства относно застрахователното събитие, правото на пострадалия, респ.
на неговите наследници да получат обезщетение във връзка със събитието и
размера на причинените вреди. При неизпълнение на това изискване фондът не
дължи разноски по делото, както и лихви за забава до датата на
предявяване на исковата молба в съда. Ако правоимащите
лица са спазили така разписаната процедура фондът дължи както разноските по делата,
така и лихви за забавата до предявяване на исковата молба в съда.
От мотивите на решение № 29 от 21.04.2008
год., постановено по гр.д. № 201/2007 год. по описа на Софийски градски съд се
установява, че наследниците на Д.А. са спазили цитираната по-горе процедура и
са предявили писмено претенциите си към фонда. Образувана е преписка във връзка
със станалото на 31.08.2003 год. произшествие - щета № 97/04.09.2006 год., като
на П.А., С.В. и С.С. е предложено обезщетение в
размер на 20 000 лева. Последните не са приели същото и на основание чл.
31 от „Правилник за устройството и дейността на Гаранционния фонд“ /отм./ са
предявили правата си пред съда, който частично е уважил претенциите им и е
присъдил обезщетение общо в размер на 75 000 лева. Последното значително
надвишава това предлагано от фонда или изводът, който следва е, че образуваното
пред СГС производство е по вина на жалбоподателя и последният следва да понесе
неблагоприятните последици от това – заплащане на разноските.
Цитираната фактическа обстановка, съобразена
и с разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от „Правилник за устройството и дейността на
Гаранционния фонд“ /отм./ мотивира въззивния състав да приеме, че правилно
съдебните разноски са възложени в тежест на фонда. Последният няма основание да
ги претендира от деликвента В.М., поради което и
претенцията в тази й част се явява неоснователна.
Неоснователно е и искането за присъждане на
направените в изпълнителното производство разноски, тъй като до образуване на
изпълнителни дела и предприемане на принудителни действия се е стигнало поради процесуално
бездействие на Гаранционния фонд, който е могъл при добросъвестност да заплати
присъденото обезщетение незабавно след влизане в сила на решението по гр.д. №
201/2007 год. по описа на Софийски градски съд.
С оглед изложеното по-горе въззивният състав намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени исковете на „Г. фонд“***
за присъждане на сумата 75 000 лева, представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от наследниците на Димитър С.
и за сумата 60 987.92 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение
на парично задължение, дължимо от деликвента В.М.. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да се постанови ново решение, с което тези
две претенции се уважат ведно с дължимата върху тях лихва считано от датата на
исковата молба - 27.11.2013 год. до окончателното изплащане на главниците. В
останалата му част първоинстанционното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78 ГПК направените от жалбоподателя
разноски следва да се разпределят съобразно
уважената и отхвърлена част на исковете или В.П.М. следва да заплати на „Г.
фонд“*** сумата 8 158.57 лева. Последната е формирана от внесени държавни
такси за първоинстанционното и въззивното
производства – съответно 6 209.19 лева и 3 104.60 лева и е съобразена с
уважената част на исковете общо в размер на 135 987 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 97 от 28.10.2014 год., постановено
по т.д. № 143/2013 год. по описа на Окръжен съд – Х. в частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Г. фонд“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 против В.П.М. с ЕГН-**********,*** иск за сумата
75 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
станалото на 31.08.2003 год. ПТП в района на с. К., Хасковска област, при което
е загинал Д.А., платено на наследниците му и формирано от сбора на следните суми:
35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от станалото на 31.08.2003 год. ПТП и заплатено
на П.К.А. с ЕГН ********** /съпруга/ ; 20 000 лева на С.Д.В. с ЕГН **********
/дъщеря/ ; 20 000 лева на С.Д.С. с ЕГН-********** /син/ и в частта, с
която е отхвърлен иска за сумата 60 987.92 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение, изчислено върху
сумата 75 000 лева за периода 31.08.2003 год. до 28.09.2009 год. като
потвърждава решението в останалата му част и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА
В.П.М. с ЕГН-**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. фонд“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 сумата
75 000 /седемдесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от станалото на 31.08.2003 год. ПТП в района на с. К., Хасковска област,
при което е загинал Д.А., формирана от сбора на следните платени на
наследниците му суми: 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от станалото на
31.08.2003 год. ПТП и заплатена на П.К.А. с ЕГН ********** /съпруга/ ;
20 000 лева на С.Д.В. с ЕГН ********** /дъщеря/ ; 20 000 лева на С.Д.С.
с ЕГН-********** /син/, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на предявяване на иска - 27.11.2013 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.П.М. с ЕГН-**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. фонд“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 сумата
60 987.92 /шестдесет хиляди деветстотин осемдесет и седем 92 ст./ лева,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение,
изчислено върху главница в размер на 75 000 лева за периода 31.08.2003
год. до 28.09.2009 год., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата
на предявяване на иска - 27.11.2013 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.П.М. с ЕГН-**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Г. фонд“ с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, ет. 4 сумата 8 158.57
/осем хиляди сто петдесет и осем 57 ст./ лева, представляваща разноски по
делото за двете инстанции.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в
месечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: