№ 12116
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.А
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110157539 по
описа за 2023 година
А. Н. Д. и Н. А. Д., заместили на основание чл. 227 ГПК починалата по време на
процеса В. И. Д.а, са предявили срещу „Т.С. ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на сумата от общо 2181,87 лева, включваща
2008,63 – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 173,24 лева
– мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 15.07.2016 г., за които е издаден изпълнителен
лист от 21.11.2016 г. по гр. д. № 43127/2016 г. на СРС, 47 състав, въз основа на който е
образувано изд. д. № 20178580400329 на ЧСИ У.Д..
Ищците сочат, че по образуваното срещу наследодателката им изд. д. №
20178580400329 на ЧСИ У.Д.за период повече от 3 години не са извършвани изпълнителни
действия и дори са изтекли 5 години от издаване на изпълнителният лист, в резултат на
което сумите по него са се погасили по давност. Намира, че след 2-годишно бездействие на
кредитора изпълнителното дело е било прекратено по силата на закона.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен и недопустим,
като излага, че по изпълнителното дело регулярно са били извършвани действия, които са
прекъсвали давността, като ЧСИ е бил упълномощаван по реда на чл. 18 ЗЧСИ. Намира, че
не е настъпила твърдяната перемпция, доколкото кредиторът не е бездействал. Сочи, че
давността за процесните вземания, установени след проведено заповедно производство, е 5
годишна.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен
1
лист от 21.11.2016 г., издаден по гр. д. № 43127/2016 г. на СРС, 47 състав, с който В. И. Д.а
и А. Н. Д. са осъдени солидарно да заплатят на „Т.С. ЕАД сумата от 2008,63 – доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 173,24 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 15.07.2016 г.
Въз основа на него е образувано изп. д. № 20178580400329 на ЧСИ У.Д. на 17.01.2017
г.
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
2
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Ответникът е релевирал възражение, че доколкото давността за вземанията е 5-
годишна. Доколкото е издаден изпълнителен лист, то съдът намира, че заповедта за
изпълнение по гр. д. № 43127/2016 г. е влязла в сила. След влизането в сила на заповедта
започва да тече нова давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за
изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за
изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С
влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на
пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия
исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с
което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на
вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът
на новата давност е всякога пет години. В определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 1528/2018 г. изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно
по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед
за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и
решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., определение № 480 от
27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС
по ч. т. д. № 1366/2015 г., определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г. В този
смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД считано от влизането в сила на заповедта за
изпълнение е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията по изпълнителен
лист от 21.11.2016 г.
По изп. д. № 20178580400329 на ЧСИ У.Д. с молбата за образуване на изпълнително
дело от 17.01.2017 г. на ЧСИ са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ. На 27.02.2017 г.
съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на А. Н. Д. и В. И. Д.а. С молба от
15.01.2019 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки и трудовото
възнаграждение на длъжника. На 18.01.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор на
сметките на А. Н. Д. и В. И. Д.а. На 18.01.2020 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана
на имот, собственост на В. И. Д.а и А. Н. Д.. С молба от 01.12.2021 г. взискателят е поискал
3
налагане на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение на длъжника. На
31.08.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на А. Н. Д. и В. И. Д.а. На
27.10.2023 г. съдебният изпълнител е наложил запор на сметките на А. Н. Д.. В периода
26.06.2017 г. – 24.10.2023 г. са извършвани плащания във връзка с наложеното
принудително събиране на вземанията.
Установява се, че по изпълнителното дело регулярно са предприемани изпълнителния
действия, водещи до прекъсване на давността и между отделните изпълнителни действия не
е изтичал период, по-дълъг от 2 години, поради което следва, че изп. д. № 20178580400329
на ЧСИ У.Д. не се е прекратило поради настъпила перемпция. Не са изтекли и повече от 2
години от последното изпълнително действие от 27.10.2023 г. към настоящия момент.
Така съдът намира, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист от
21.11.2016 г., не са погасени по давност, поради което и предявеният иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, като претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. Д., ЕГН ********** и Н. А. Д., ЕГН **********,
заместили на основание чл. 227 ГПК починалата по време на процеса В. И. Д.а, ЕГН
**********, срещу „Т.С. ЕАД, ЕИК ..., иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за
установено недължимостта на сумата от общо 2181,87 лева, включваща 2008,63 – главница
за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 173,24 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2015 г. – 15.07.2016 г., за които е издаден изпълнителен лист от 21.11.2016
г. по гр. д. № 43127/2016 г. на СРС, 47 състав, въз основа на който е образувано изд. д. №
20178580400329 на ЧСИ У.Д..
ОСЪЖДА А. Н. Д., ЕГН ********** и Н. А. Д., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С. ЕАД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4