Решение по дело №1374/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 юни 2023 г.
Съдия: Ралица Добрева Андонова
Дело: 20227050701374
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

866

Варна, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXVI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател:

РАЛИЦА АНДОНОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЛИЦА АНДОНОВА административно дело № 1374 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.65 ал.4 вр. ал.1 т.2 от Наредба №22/14.12.2015г за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г. вр.чл.145 и сл. от АПК, и е образувано по жалба от „Тридан“ ЕООД – с.Езерово, обл. Варна, представлявано от управителя Д.Т.Г.чрез пълномощника му адв. Т.Г. ***, против Заповед № 03-150-РД/108 от 31.05.2022г на Изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която е отхвърлено изцяло проектното предложение с код в ИСУН BG06RDNP001-19.155-0002 на дружеството-жалбоподател на стойност 217 350.00лв. (двеста и седемнадесет хиляди триста и петдесет лева).

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна като постановена в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Досежно първото основание по-конкретно сочи липса на изложени в нея мотиви за постановяване на отказа, т.е. поддържа се и необоснованост на оспорения акт поради липса на фактически и правни основания за издаването му. Досежно второто излага съображения, че не е налице възприетата като основание за отказ от Изп.директор промяна в правно-организационната форма на дружеството, понеже е налице промяна само в управителния орган и дружествения му дял. В допълнение прави възражение, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл.37 и сл. от ЗУСЕФСУ предвид наличието на заповед от 2020г., с която проектното предложение било одобрено, последващото продължително бездействие във връзка с дължимото сключване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с кандидата, и заключителното издаване на процесната заповед за отказ от сключване на договор извън 10-дневния срок по чл.36 от ЗУСЕФСУ (в редакцията преди изменението от 01.07.2022г.).

В открито съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв. Г., който в допълнение на изложеното в жалбата поддържа, че оспорената заповед не съдържа правни основания за издаването й, а само цитати на правомощията на Директора на ДФ „Земеделие“. Твърди, че промяната в управителния орган не влече след себе си промяна в правно-организационната форма на дружеството, както неправилно било възприето като основание за издаване на оспорената заповед. Сочи, че неспазването на 10-дневния срок за произнасяне на компетентния орган по чл. 36 от ЗУСЕФСУ (в редакцията му преди изменението от 01.07.2022г.), е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като към датата на приключване на процедурата срокът бил изтекъл. С тези съображения настоява за отмяна на оспорената заповед, като претендира и сторените в производството разноски.

Ответникът – Изп. директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно призован, се представлява се от юриск. Д. М., която счита жалбата за неоснователна. В придружително писмо (л.31 по делото) излага твърдение, че смяната на управителя на дружеството-жалбоподател е довело до промяна в допустимия брой точки по проекта, което в допълнение с липсата на процедура и възможност за преразглеждането на проекта обуславило постановяването на оспорената заповед за отказ от сключване на административен договор с потенциалния бенефициент. Настоява за отхвърляне на жалбата като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

След преценка на събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено с депозираното на 27.02.2019г от дружеството-жалбоподател Проектно предложение № BG06RDNP001-19.155-0002 с наименование „Изграждане на производствена база и повишаване на конкурентоспособността на фирма „Тридан“ ЕООД по процедура BG06RDNP001-19. BG06RDNP001-19.155 МИГ Аврен-Белослав 19.2/6.4 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, финансирана от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 300 000.00 лв. Предложението включва изграждане на производствено помещение и закупуването на машини за обезпечаване работния процес, наемане на допълнителен персонал и създаване на три нови работни места. Към датата на кандидатстване управител и едноличен собственик на капитала на дружеството е С.Д.Г., ЕГН **********.

Оценката на проектните предложения, подадени в рамките на процедура по подбор на МИГ „Аврен – Белослав“ била извършена съгл. т.21 Ред за оценяване на проектните предложения от Условията за кандидатстване на МИГ по подмярка 6.4.2 във връзка с изпълнението на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 – 2020г от комисия, назначена със заповед №Д-05/06.03.2019г на председателя на УС на МИГ, на два етапа: Оценка на административното съответствие и допустимостта (АСД) и Техническа и финансова оценка (ТФО), съгл.чл.37 и сл. от Реда за оценка на проектни предложения (л.44-52 по делото).

На 15.04.2019г била извършена оценката по първия етап (АСД), в резултат на която проектното предложение на „Тридан“ ЕООД било одобрено да премине към втория етап (ТФО), понеже било окомплектовано с всички изискуеми документи и декларации съобразно условията за кандидатстване, подадени и подписани от управителя и едноличен собственик на капитала С.Г..

Техническата и финансова оценка, т.е. втория етап от оценяването на Проектното предложение, била извършена от нарочната комисия на 18.04.2019г съобразно заложените в Условията за кандидатстване на МИГ критерии, както следва: за „Създаване на нови работни места“ – 25 т., за „Проект за услуги – Ремонт и поддържане на плавателни съдове“ – 20 т., за „Проекти на кандидати, осъществяващи дейност най-малко 3 години преди датата на кандидатстване“ – 15 т., и за „Проекти, подадени от кандидати на възраст между 18 г. и 40 г.“ – 10 т., т.е. общ брой точки 70 от максимален праг 220 точки, с което Проектното предложение е класирано като одобрено за финансово подпомагане.

Процедурата по оценката е приключила с Оценителен доклад, в които са отразени всички гореописани процедури, изготвен в ИСУН 2020 (л.58-76 по делото), одобрен от УС на МИГ „Аврен-Белослав“ и от Изп.директор на ДФ „Земеделие“ със Заповед №03-РД/1208 от 18.05.2020г (л.77-78 по делото). В Приложение № 1 от доклада (л. 74) фигурира списък на предложените за финансиране проектни предложения, сред които под рег. № 1-19.155-0002 е класирано за финансиране предложението, изходящо от „Тридан“ ЕООД.

С Уведомително писмо изх. № 49/24.04.2019 г. на дружеството било съобщено, че проектното му предложение е преминало успешно етапите на оценка, и е класирано със 70 точки от общ максимален брой от 220. Със същото писмо е извършена и корекция на бюджета, с която общият размер на проектното предложение е редуциран от 300 000 лв. до 295 680 лв., от които 217 350.00 лв. безвъзмездната финансова помощ и 78 330.00 лв. съфинансиране от бенефициента.

Със Заповед № 03-РД/1208/18.05.2020г. на Изпълнителния директор на ДФЗ на осн.чл.60 ал.5 от Наредба № 22/14.12.2015 г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „ВОМР“ от ПРСР 2014-2020г., процедурата за подбор на проектни предложения била одобрена като законосъобразно проведена. Независимо от това, в периода м.май 2020г – м.май 2022г не били предприети действия за сключване на административен договор между ДФ „Земеделие“ и одобрения кандидат.

В този период – след одобрението на Проектното предложение и преди сключване на договора, при извършени проверки от служители на ДФ „Земеделие“, чрез справка в Търговския регистър била установена извършена на 31.03.2021г промяна в дружествения дял и в управителния орган на „Тридан“ ЕООД, изразяваща се в извършено прехвърляне на дружествен дял от прехвърлителя С.Д.Г. на приобретателя Д.Т.Г.(първият от които – син, а вторият - негов баща), както и промяна в представляващия дружеството орган – настоящия управител Д.Т.Г, ЕГН **********. В ДФ „Земеделие“ нямало постъпили запитвания и уведомяване във връзка с така извършените промени.

С Уведомително писмо с рег. № 874/подмярка 19.2, постъпило в профила на „Тридан“ ЕООД в ИСУН на ДФ „Земеделие“ – РА за предоставяне на информация по одобрено от МИГ проектно предложение, е изискана информация относно настъпилите промени в дружествения дял и управителния орган на дружеството. С пояснение с изх. № 7/10.03.2022г. в отговор на това писмо новият управител Д.Г посочил, че извършените промени в дружеството по никакъв начин не нарушават принципите, установени в чл.29 от ЗУСЕФСУ, както и правилата за подбор на проектните предложения. В отговор на получено второ Уведомително писмо от ДФ „Земеделие“ по същия повод с отговор от 11.04.2022г управителят Д.Г потвърдил, че преди м. март 2021г не са отправяли запитване до административния орган допустима ли е извършената промяна на едноличния собственик на капитала на дружеството, и дали тя би имала последици при разглеждане на проектното предложение.

С оспорената си понастоящем Заповед № 03-150-РД/108 от 31.05.2022г на осн.чл.20а ал.1 и ал.2 от ЗПЗП и чл.65 ал.1 т.2 от Наредба № 22 от 14.12.2015г. за прилагане на подмярка 19.2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ по мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ от ПРСР 2014 -2020 Изп. директор на ДФ „Земеделие“ е отхвърлил изцяло проектно предложение с код в ИСУН BG06RDNP001-19.155-0002. В мотивите на заповедта е посочено, че допустимостта на кандидата „Тридан“ ЕООД е установено към момента на подаване на проектното предложение от управителя С.Д.Г., като присъдените точки са на база актуалните към момента на оценката данни за едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Направената промяна, изразяваща се в смяна на управителя на дружеството и на едноличния собственик на капитала, не е била предмет на проверка от оценителната комисия, което обуславя липса на идентичност между одобреното проектно предложение и титуляря му тогава, и ползвателя на помощта, с който се сключва административния договор, т.е. тези към момента на постановяване на отказа. Посочено е, че в ЗУЕСЕСИФ (преди изменението от 01.07.2022 г.) не регламентира възможност за промяна в проектното предложение, а предвиденото с чл.34 ал.2 от Закона отстраняване на непълноти и неясноти, установени от оценителите, не трябва да води до подобряване на предложението. Тази правна норма допуска изменение на вече сключения административен договор, но не и на проектното предложение – то подлежи само на изменения, с които се отстраняват нередовности, или на цялостно или частично оттегляне при установено неспазване на правилата и условията за подпомагане в периода на разглеждане и одобрение.

Посочено е още, че сключването на административен договор е обособен самостоятелен етап спрямо оценяването и класирането на проектните предложения. Прието е, че в конкретния случай е настъпила промяна в правно-организационната форма на кандидата „Тридан“ ЕООД след етапа на класиране, а сключването на административен договор с ЮЛ, което не е било проверено за спазване на специфичните изисквания за допустимост на бенефициер, ще доведе до ситуация, в която страна по договора ще е лице, различно от одобрения кандидат с проектно предложение № BG06RDNP001-19.155-0002. В заключение е посочено, че извършената промяна в правно-организационната форма на кандидата „Тридан“ ЕООД води до нарушаване на принципите по чл.29 ал.1 от ЗУСЕФСУ, по които са били оценени проектните предложения по процедурата за подбор BG06RDNP001-19.155 на МИГ „Аврен-Белослав“. С тези съображения и на осн.чл.65 ал.1 т.2 от Наредба №22/14.12.2015г Изп.директор е отхвърлил изцяло проектното предложение на „Тридан“ ЕООД.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налаган различни изводи.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Заповед № 03-150-РД/108 от 31.05.2022г на Изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която е отхвърлено изцяло проектното предложение с код в ИСУН BG06RDNP001-19.155-0002 на дружеството-жалбоподател на стойност 217 350.00лв. Предвид естеството на проведената процедура, касаеща отпускане на финансова помощ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, която се отпуска като помощ de minimis, приложими са правилата на Регламент /ЕС/№ 1407/2013 и Наредба № 22/14.12.2015г. за прилагане на подмярка 19. 2 „Прилагане на операции в рамките на стратегии за Водено от общностите местно развитие“ на мярка 19 „ВОМР“ от ПРСР 2014-2020 г.

Според чл.9 ал.5 от ЗУСЕФСУ управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително и за извършването на финансови корекции, като ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице, а правомощията на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. С §4 ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ е въведено отклонение от това правило за определяне на компетентния административен орган – с текста е регламентирано, че за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгл.чл.65 ал.1 т.2 от Наредба № 22/2015г. за изпълнение дейностите по стратегията ВОМР с цел предоставяне на финансова помощ от ЕЗФРСР ДФ „Земеделие“ извършва проверка за допустимост на кандидата и проекта, за основателност на предложените за финансиране разходи и одобрява или отхвърля изцяло или частично предложените за финансиране от МИГ проекти със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. От изложеното следва, че оспореният ИАА е издаден от материално и териториално компетентен административен орган, при упражняване на и в рамките на правомощията му. Заповедта за отказ е постановена в изискуемата за валидността й писмена форма по чл.59 ал.2 от АПК, а в производството по издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество. В този смисъл в случая не са налице отменителните основания по чл.146 т.1 – 3 от АПК.

Извън тази категория е и несключването на административния договор в срока по чл.37 ал.3 вр.ал.1 от ЗУСЕФСУ – този срок е инструктивен и неспазването му не опорочава сключения договор.

Независимо от горното съдът намира, че при постановяване на оспорената заповед е приложен неправилно материалния закон. Единственото възприето от административния орган основание за отказа е настъпилата на 31.03.2021г промяна в правно-организационната форма на кандидата „Тридан“ ЕООД. Съгл.чл.64 от ТЗ видовете търговски дружества са: събирателното дружество, командитното дружество, дружеството с ограничена отговорност, акционерното дружество и командитното дружество с акции. Изброяването е лимитативно – съгл.ал.2 на същия текст това са единствено допустимите по закон правно-организационни форми на търговски дружества. Между страните по делото е безспорно, че и към м.02.2019г (при подаване на проектното предложение), и към м.03.2021г. (при прехвърлянето на собствеността на дружествения дял на дружеството), и към 31.05.2022г (при постановяване на оспорения отказ) и към м.10.2022г (съдебните прения по същество на това производство), дружеството – жалбоподател е запазило и не е променило правно-организационната си форма на еднолично търговско дружество с ограничена отговорност. В тази насока като обосновано се преценява възражението на жалбоподателите за вътрешно противоречие на този извод – независимо че приема промяна на правно-организационната форма, административният орган сам посочва, че и преди, и след 31.03.2021г кандидатът е ЕООД, т.е. еднолично дружество с ограничена отговорност. При тези констатации е очевидно, че в случая липсва възприетата от административния орган промяна в правно-организационната форма на кандидата „Тридан“ ЕООД от момента на депозиране на проектното му предложение до момента на постановяване на оспорения отказ за сключване на административен договор, както и към настоящия момент. След като такава промяна не е налице, то и позоваването на нея от страна на издателя на заповедта е лишено от правно основание, което квалифицира постановения отказ като незаконосъобразен.

Дори обаче в течение на административното производство и преди сключване на административния договор да бе настъпила действителна промяна в правно-организационната форма на кандидата, сама по себе си тя е извън абсолютните основания за отказ за сключване на договор, изброени лимитативно в чл.38 от ЗУСЕФСУ. За да представлява основание за отказ за сключване на договор, промяната в правно-организационната форма задължително трябва да е довела до ситуация, в която кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент или не е представил в срок доказателства за това съгл. предвиждането на чл.38 т.3 от ЗУСЕФСУ. При липса на извършена такава проверка в конкретния казус – описана като резултатно действие в оспорената заповед, с мотивирани съображения по какъв начин промяната е довела до несъответствие на кандидата с изискванията за бенефициент, за съда липсва основание да приеме, че отказът е постановен в тази конкретна хипотеза на чл.38 от ЗУСЕФСУ. Що се отнася до наличието на останалите основания за отказ за сключване на административен договор по приложимия текст – в случая липсват данни, твърдения и доказателства в оспорената заповед, в административната преписка и в доказателствата от съдебното производство за такива, което изключва възможността за издателя на оспорения отказ да се позовава на чл.38 от ЗУСЕСИФ, за да постанови оспорената си заповед. Впрочем такова позоваване в случая и не е налице – единствените цитирани в ИАА правни норми касаят правомощията на издателя му, но липсва посочване на материалноправното основание/основания за постановения отказ. Поради това съдът преценява като основателно възражението на жалбоподателите в тази насока - за липса на номинално изискуем реквизит в проверявания ИАА, съотв. за липса на правно основание за постановения отказ.

От друга страна безспорно е вярно, че при настъпила промяна в декларираните обстоятелства към датата на сключване на договора кандидатът е длъжен да уведоми оценителния екип/екипа по договаряне за тях. Така съгл. т.4.2.2 „Сключване на договори за безвъзмездна финансова помощ“ от Насоките за кандидатстване екипът по договаряне извършва проверка и във връзка с декларираните от кандидата обстоятелства относно категорията на предприятието по чл.3 и чл.4 от ЗМСП. В случай, че към датата на сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ са настъпили промени в декларираните обстоятелства на етап кандидатстване в Декларацията за държавни помощи (приложение Г), Декларацията по чл.7 ал.7 т.1 от ПМС №121/31.05.2007г (Приложение В), Декларацията за обстоятелствата по чл.3 и чл.4 от ЦМСП (Приложение Д), както и в Декларацията съгл. Раздел ІІІ от Формуляра за кандидатстване, същите се попълват и представят отново. В същия смисъл е и т.21. от Правилата…, според която кандидатът е длъжен да уведоми комисията по оценяването за настъпили промени. Между страните е безспорно, че „Тридан“ ЕООД не е изпълнил това свое задължение и не е уведомил оценителния екип за настъпилите на 31.03.2021г промени в едноличния собственик на капитала и в управлението на дружеството. Това неизпълнение обаче само по себе си също не е годно основание за постановения отказ. Смисълът на задължението за уведомяване е настъпилите промени да достигнат до знанието на оценителния екип, за да може той да извърши дължимата проверка за съответствие на кандидата и на предложението в светлината на измененията преди окончателното сключване на административния договор. Именно на този етап от производството (преди сключването на договор) се прави окончателната преценка дали кандидатът отговаря на условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Безспорно оценителния екип е узнал за промяната в собствеността на дружеството и на управляващия преди сключване на договора – през м.03. – м.04.2022г, изискал е и е получил потвърждение за същите от новия управител, който в дадения му 10-дневен срок е изразил и становище за липса на нарушения на принципите по чл.29 от ЗУСЕСИФ. Вместо да извърши дължимата проверка дали кандидатът все още отговаря на изискванията за бенефициент, т.е. дали промяната е резултирала в наличие на основанието по чл.38 т.3 или някое от останалите от ЗУСЕФСУ, административният орган е избрал директно да откаже сключването на административния договор при липса на фактически и правни основания за това, поради което – както вече беше посочено, оспореният отказ за сключване на административен договор е немотивиран.

Независимо от изложеното съдът счита, че в случая не е налице и възприетото от издателя на оспорения ИАА нарушение на принципа по чл.29 т.1 от ЗУСЕФСУ. Текстът съдържа изброяване на три принципа: свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация; и публичност и прозрачност, като в оспорената заповед липсва конкретизация кой от тези принципи и по какъв начин приема за нарушен административният орган в резултат на промяната в собствеността и управлението на дружеството-кандидат. Това твърдение освен немотивирано противоречи и на становището, изразявано със Заповед №РД 09-239 от 12.03.2018г, изменена и допълнена със Заповед №РД 09-270 от 26.03.2018г, Заповед №РД 09-211 от 25.02.2020г и Заповед № РД 09-927 от 07.09.2021г на Зам.министърът на земеделието, храните и горите и ръководител на УО на ПРСР 2014-2020, че в ситуация, в която се променя броя на точките по критериите за подбор, по които проектното предложение е било оценено, без това да води до получаване на по-малък брой точки от минималния брой на точките за проектни предложения със сключени административни договори по съответната процедура чрез подбор, не се нарушават принципи. В конкретния случай предвид прехвърлянето на дружествения дял и промяната на управителя на дружеството, при премахване на получените при предходния собственик и управител на дружеството 10 т по критерий „Възраст на представляващия между 18 и 40 години“, на който новият управител не отговаря, комплексната оценка на предложението се намалява от 70т на 60 т. Видно от списъка на класираните кандидати по чл.35 т.3 от ЗУСЕФСУ за конкретната процедура чрез подбор, този брой точки не е под минималния, същевременно има и други класирани предложения с по 60 точки (л.27-28 от Оценителния доклад, стр.71-72 и стр.83 по делото). Въз основа на тези обективни факти следва извод, че в конкретния казус не е налице и нарушение на принципи по чл.29 от ЗУСЕФСУ като основание за постановения отказ за сключване на административен договор.

Поради всичко гореизложено становището, че предвид конкретно настъпилата в този случай промяна в собствеността на дружествения дял и на управлението на дружеството между етапа на оценяването и този на сключване на административния договор би се стигнало до ситуация да бъде сключен договор с кандидат, който изобщо не е бил оценяван, е несподеляемо. Кандидатът е все същото ЕООД – и при депозиране на проектното предложение, и към предполагаемия момент на сключване на административния договор/постановения отказ, като промяната в собствеността на дружествения дял и на управителя не е довела до несъответствие на кандидата с изискванията за бенефициент за конкретната процедура чрез подбор, а промяна в проектното предложение изобщо липсва. Административният орган е следвало да извърши проверка дали изобщо и по какъв начин прехвърлянето на дружествения дял и промяната на управителя се е отразила на получения при оценяването комплексна оценка и дали тази промяна е довела до недопустимост на проектното предложение, което не е извършено. Поради изложеното съдът счита, че в случая не е налице възприетото от административния орган основание за постановения отказ за сключване на административен договор. След отмяната му и в хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК делото следва да се върне като преписка на административния орган за продължаване на административното производство от фазата на извършване на проверка на съответствието на кандидата с изискванията за бенефициент с оглед настъпилата на 31.03.2021г промяна в собствеността и управлението на дружеството, при съобразяване с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При този изход на делото претенцията на оспорващото дружество за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена в размер на 4174лв. (адвокатско възнаграждение в размер на 4000лв. и платена ДТ от 174лв). Възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – в случая размерът му от 4000лв. е под минимума, определен по реда на чл.8 ал.1 вр.чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид материалния интерес по делото от 217 350лв. Искането на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение съответно е неоснователно.

Мотивиран от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 03-150-РД/108 от 31.05.2022г на Изп. директор на ДФ „Земеделие“, с която е отхвърлено изцяло проектното предложение с код в ИСУН BG06RDNP001-19.155-0002 на Тридан“ ЕООД – с.Езерово, обл. Варна, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Т.Г, на стойност 217 350.00лв. (двеста и седемнадесет хиляди триста и петдесет лева).

ВРЪЩА делото като преписка на Изп. директор на ДФ „Земеделие“ за продължаване на административното производство от фазата на извършване на проверка на съответствието на кандидата с изискванията за бенефициент с оглед настъпилата на 31.03.2021г промяна в собствеността и управлението на дружеството, при съобразяване с дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ да заплати на „Тридан“ ЕООД – с. Езерово, обл. Варна, ул. „Преслав“ № 16, ЕИК ***, представлявано от управителя Д.Т.Г.,разноски в производството в размер на 4 174 (четири хиляди сто седемдесет и четири) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Председател: