№ 181
гр. Плевен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430102265 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „*** ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу СТ. Й. П., ЕГН:
**********, с постоянен адрес - гр. *** кумулативно обективно съединени
главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
сумата от 6905.20 лева - главница по извлечение от счетоводни книги по
Договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г.; сумата от 355.09
лева възнаградителна договорна лихва за периода 26.11.2019 г. до 09.09.2020
г.; сумата от 34.41 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на
изискуемост за периода от 02.01.2020 г. до 09.09.2020 г., с изключение на
периода на Извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г.; сумата
от 155.37 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемост за периода 10.09.2020г. до 29.11.2020г., както и
сумата от 120 лева - разходи при изискуем кредит., заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на
чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчено на длъжника по
1
реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният интерес
да предяви настоящия иск. Излага се, че съгласно Договор за кредит за
текущо потребление от 08.11.2019 г. ищецът е предоставил на ответника
кредит в размер на 7 000 лева, със срок на издължаване 72 месеца. Сочи се, че
кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя, който с
подписването на Договора за кредит се е задължил да заплаща дължимите
лихви, такси и комисионни и да върне кредита в уговорения срок. Твърди се,
че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 26- то число на
месеца. Излага се, че след усвояване на кредита е започнало погасяването му,
като изцяло била внесена дължимата вноска за м. ноември 2019 и част от
вноската за м. декември 2019 г. Сочи се, че след това плащането по кредите е
преустановено, като не били внесени изцяло вноските за месеците от януари
до август 2020 г. Твърди се, че спрямо дължимите вноски за м. януари - май
2020 г. е налице над 90 дневна забава за погасяването им. Излага се, че
съгласно чл. 18.2, Раздел VII на ОУ за предоставяне на кредити за текущо
потребление, неразделна част от процесния договор при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък
от главницата по кредита става предсрочно изискуем. Сочи се, че за
настъпването на предсрочната изискуемост Банката е предприела действие за
уведомяване на кредитополучателката посредством поканата- уведомление,
връчена чрез ЧСИ *** на КЧСИ. Твърди се, че връчването е извършено при
спазване процедурата по чл. 47 от ГПК, като е установено, че ответницата е
живяла на квартира на посочениея в договора за кредит адрес, предствляващ
неин постоянен и настоящ такъв, поради което било поставено уведомление.
Сочи се, че ЧСИ е установил, че ответницата няма сключен трудов договор
към 28.10.2020 г., поради което на 06.11.2020г. е изготвен протокол, в който е
отразено, че в двуседмичният срок за получаване на книжата в кантората на
ЧСИ, изтекъл на 10.09.2020 г., никой не се е явил да получи книжата Счита
се, че предсрочната изискуемост на договора за кредит е настъпила на
10.09.2020 г. Твърди, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост
чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
2
В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск. Излага,
че от изслушаната по делото СГЕ се установява, че договорът за кредит
вероятно е подписан от ответницата, като твърдението за вероятност се
дължи на елементарността на подписа, а не в съмнението относно неговото
авторство.Твърди, че направеното възражение, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като ответницата е неграмотна не е подкрепено с
доказателства, още повече и, че не е предявен иск по чл.31 ЗЗД за
унищожаемост на договора. Поради изложеното моли съда да уважи иска
съобразно заключението на ВЛ по ССЕ и да му присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният
представител на ответника е реализирал процесуалното си право да депозира
отговор на ИМ. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че: не
съществуват вземания на ищеца към ответника; че „***” АД не е
предоставила на ответницата в качеството й на кредитополучател по валиден
договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019г. сумата 7 000 лв.,
както и че същата е усвоена от кредитополучателя; че не е налице
неизпълнение от страна на ответницата на поетите задължения за плащания
по описания по-горе договор; че кредитът не е в просрочие, считано от
10.09.2020 г., като към 23.10.2019 г. ответницата не е изпаднала в забава за
плащане на вноски по главница по договора в общ размер 6905.20 лв. и
вноски по възнаградителна лихва по договора в общ размер 355.09 лв.,
дължима за периода от 26.11.2019 г. до 09.09.2020 г.; че ищецът няма друго
вземане от ответницата по договора в размер на 155.37 лв., представляващо
обезщетение за забава на просрочените плащания, дължимо за периода от
10.09.2020 г. до 29.11.2020 г.; че ищецът няма друго вземане от ответницата
по договора в размер на 120 лв., представляващо „разходи при изискуем
кредит“; че в общия размер на задълженията по кредита не следва да бъдат
включени и сумите, претендирани като такси по договора, в т.ч. и сумата от
120 лв. по предходния пункт. Оспорва размера на вземанията по договор за
кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г., посочени в исковата молба.
Твърди че ответницата не е встъпвала в твърдените облигационни
провоотношения с ищеца, обективирани в процесния договор за кредит. Сочи,
че същата не е полагала подписа си нито под приложения към исковата молба
договор, нито под представените Общи условия за предоставяне на кредите за
текущо потребление, Договор за залог на вземане по сметка в „***“ ЕАД,
3
Условия по кредитна програма „ДСК Практика /Приложение №2/, Заявка за
ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо
потребление, предоставят при условията на кредитни програми, Такси по
кредити за текущо потребление /Приложение №3/, Погасителен план и ГПР.
Излага, че поставените инициали под изброените документи не представляват
средство за идентификация - подпис и не удостоверяват самоличността на
автора си. Твърди, че липсата на валидна облигационна връзка лишава ищеца
от възможност да претендира от ответницата описаните в исковата молба
суми на посоченото правно основание. Оспорва истинността на следните
части документи, представени като доказателства по делото ведно с исковата
молба, относно факта, че същите са подписани от ответницата СТ. Й. П., а
именно: договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г., Общи
условия за предоставяне на кредите за текущо потребление, Договор за залог
на вземане по сметка в „***“ ЕАД, Условия по ДСК Практика" /Приложение
№2/, Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за
текущо потребление, предоставят при условията на кредитни програми,
Такси по кредити за текущо потребление /Приложение №3/, Погасителен
план и ГПР. Твърди, че ответницата е лице, което не умее да чете и да пише
на български език, като по тази причина тя не е била в състояние да се
запознае със съдържанието с оспорените документи, поради което и липсвало
съгласие от нейна страна за встъпване в процесното договорно
правоотношение при съдържащите се в изброените документи параметри и
условия и за сключване на процесния договор за кредит, което го прави
нищожен по смисъла на чл .26, ал.2 от ЗЗД. Счита, че ако се установи, че
процесният договор за кредит е „подписан от неграмотно лице, то същият
накърнявал и равноправието между страните и противоречи на добрите нрави
и на принципите на добросъвестност при договарянето, което води до
неговата нишожност по смисъла и на специалния ЗПК и на общия чл. 26, ал. 1
от ЗЗД. Счита и, че уговореното от страните противоречи на разпоредбата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК, а именно, че кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия свързани с усвояване и управление на
кредита. Сочи, че процесната такса несъмнено е такава и е свързана с
усвояване на кредита, тъй като е удържана от размера на главницата, преди
предоставянето на сумата по кредита на кредитополучателя. Счита, че е
налице явна незаконосъобразност на така въведената такса и същата е в
4
разрез с чл.10а, ал.2 от ЗПК и с критерия за добросъвестност. Твърди, че
договорната клауза, уреждаща тази такса е нищожна, поради противоречие
със закона, тъй като е недобросъвестно и противоречащо на добрите нрави и
направеното сторниране на процесната такса от размера на предоставения
кредит към момента на предоставянето му и едновременно с това
изчисляването на дължимата възнаградителна лихва по договора върху
пълния размер на главницата от същия момент. Счита и, че претендираното
от ищеца вземане от ответника по договора в размер на 120 лв.,
представляващо „разходи при изискуем кредит“, за недължимо, тъй като е
налице неяснота относно това, за каква точно се изисква от
кредитополучателя да заплати тази сума.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че от събраните по
делото доказателства се е установило, че ответницата не е встъпила в
облигационни отношения с ищеца, тъй като същата не е положила подписа си
под процесните документи. Твърди, че това обстоятелство се потвърждава от
изслушаната СГЕ. Твърди, че поставените буквени инициали в процесните
договори не са средство за идентификация и не удостоверява самоличността
на автора си, поради което не следва да им се придава правна сложност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 6458/2020 г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София срещу СТ. Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес - гр. Д*** с
искане длъжникът да бъде осъден да заплати на кредитора следните суми:
сумата от 6905,20 лева - главница, сума от 355,09 лева - договорна лихва за
периода от 26.11.2019 г. до настъпване на изискуемост 09.09.2020 г.; сума от
34,41 лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за
периода 02.01.2020 г. – 09.09.2020 г. /без периода на извънредното положение
13.03.2020 г. – 13.05.2020 г./, сума от 155,37 лева обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост за периода 10.09.2020 г. – 29.11.2020 г.,
сума от 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва
от 30.11.2020 г. до изплащане на заявлението, както и деловодни разноски –
5
149,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрк.възнаграждение. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
261025/01.12.2020 г. и изпълнителен лист, връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът в изпълнение на указанията на съда е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право,
предмет на разглеждане в настоящето производство.
От приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление и
погасителния план към него от 08.11.2019 г. сключен между страните по
делото се установява че: ищецът е предоставил на ответника кредит за текущо
потребление в размер на 7000 лева, със срок на издължаване 72 месеца,
считано от датата на усвояване; установява се, че падежната дата на
договорът за кредит е 26 число на месеца; че кредитът се олихвява с
променлив лихвен процент в размер на 7,30 % годишно, а ГПР е 9,00 %.
Установява се от ОУ към договора, че съгласно чл. 18.2, Раздел VII, че
при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни,
целият непогасен остатък от главницата по кредита става предсрочно
изискуем.
Приобщен като доказателство по делото е и Договор за залог на вземане
по сметка в *** ЕАД от 08.11.2019 г., от който се установява, че страните са
сключили договор за залог за обезпечаване на вземането по процесния
договор за кредит по отношение на суми от разплащателна сметка на
ответницата в *** ЕАД.
Представени като доказателства по делото е и кредитна програма „ДСК
Практика“ за клиенти – служители на работодатели, за които се предоставят
преференциални условия за кредити.
Видно е от представената по делото Заявка за ползване на
преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление,
предоставян при условия за кредитни програми, че ответницата по делото е
поискала да ползва такова във връзка с предоставения й кредит.
Представени като доказателства по делото е и извадка, от
начисляваните такси по кредити за текущо потребление, както и
доказателство, че въз основа на издадения по заповедното дело ИЛ е
образувано изпълнително дело.
Приобщени като доказателства по делото са и фактура №**********/
6
06.11.2020 г. и фактура № *********/06.11.2020 г.от ЧСИ В. С. в полза на
ищеца, от които е видно, че е заплатено възнаграждение в общ размер на 120
лева във връзка с уведомяването на ответницата за настъпилата предсрочната
изискуемост по договора за кредит.
От представената по делото Декларация се установява, че ответницата е
декларирала, че й е предоставена необходимата преддоговорна информация
във връзка с процесния кредит.
Представени като доказателства по делото са и подаваните от
ответницата документи за издаване на документи за самоличност.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните. От изготвената и
приобщена по делото ССЕ, изготвена след проверка в счетоводството на
ищеца се установява, че: по банковата сметка на кредитополучателя на
08.11.2019 г. е преведена сума от 7000 лева; че по кредита са постъпили
следните суми: на 26.11.2019 г. сума в размер на 120,35 лева, с които са
погасени главница в размер на 94,80 лева и 25,55 лева договорна лихва; на
26.12.2019 г. е постъпила сума в размер на 6,95 лева, с които е погасена
договорна лихва /частично от вноска с падеж от 26.12.20109 г.; че не се
установяват плащания след 26.12.2019 г. и 30.11.2020 г. че задължението до
датата на изискуемост е: 6905,20 лева – главница; 389,60 лева- договорна
лихва за периода от 26.11.2019 г. до 09.09.2020 г. / до предсрочната
изискуемост/ с лихвен процент от 7,28 % и 7,26%; 20, 94 лева обезщетение за
забава от датата на изискуемостта от 02.01.2020 г. до 09.09.2020 г., без
периода на извънредното положение; че размерът на задължението по
процесния договор за кредит към 30.11.2020 г е: 6905,20 лева – главница;
389,60 лева- договорна лихва за периода от 26.11.2019 г. до 09.09.2020 г. / до
предсрочната изискуемост/ с лихвен процент от 7,28 % и 7,26%; 20, 94 лева
обезщетение за забава от датата на изискуемостта от 02.01.2020 г. до
09.09.2020 г., без периода на извънредното положение; сума в размер на
155,37 лева, представляващи обезщетение за забава след датата на
изискуемост от 10.09.2020 г. до 29.11.2020 г. и сума в размер на 120 лева –
такса изискуемост на кредита; че падежиралите вноски към 06.04.2021 г. са :
7
главница в размер на 1254,12 лева и дог. Лихва в размер на 662,27 лева; че
падежиралите вноски към 02.08.2021 г. са: главница в размер на 1570,72 лева
и 882,87 лева – договорна лихва; че, ако изискуемостта е настъпила на
21.07.2021 г. дължимите суми ще са: главница в размер на 6905,20 лева;
договорна лихва от 26.11.2019 г. до 21.07.2021 г. в размер на 828,87 лева;
санкционитраща лихва от 02.01.2020 г. до 21.07.2021 г. в размер на 118,74
лева и такса за изискуемост в размер на 120 лева; че по договора не се
установяват олихвявани суми, различни от усвоената главница по процесния
договор; че са начислявани такси за обслужване на разплащателна сметка, но
същата е част от процесния кредит и е посочена в погасителния план
информационно.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената
съдебно-графологическа експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните, от която се установява че:
подписите на оспорените документи са без средна и парафна част, смесена
форма и посока, голям по размер и без наклон при подписване; че подписите
са бедни на индентификационен материал; че подписът на ответницата е
лесен за имитиране, затова дава извод, че „вероятно“ оспорените документи
са подписани от нея.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице обяснява, че подписът на
лицето е лесен за имитиране и е с ниска степен на обработеност, поради което
не може да е категоричен в извода си. Обяснява, че липсват критериите,
нужни за частните признаци, за да може да е категоричен в извода си.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже че в негова полза е издадена заповед за незабавно изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, както и, че искът е предявен
в едномесечния преклузивен срок. Следва да установи и възникването в
негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да
докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
посочения в исковата молба договор, по който ищецът е изправна страна и по
силата на който за ответникът е възникнало задължение да заплати сумите,
предмет на исковете в претендирания размер. Следва да бъде установено и
8
поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за
забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и, че част от вземането
е погасено по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№6458/2020 г. че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от
приетите по делото доказателства, че заповедта за изпълнение е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от
водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на Договор за кредит за
текущо потребление и погасителния план към него от 08.11.2019 г., сключен
между страните по делото, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит за текущо потребление в размер на 7000 лева, със срок на
издължаване 72 месеца, считано от датата на усвояване.
Установява се от приобщените по делото доказателства, че ответникът
е уведомен, чрез залепяне на уведомление за настъпилата предсрочна
изискуемост.
Процесният договорът за потребителски кредит е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на
формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право
документ/, съгласно специалния ЗПК. Съгласно императивните изисквания,
въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да
9
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит.
При тези съображения спорът се съсредоточава върху следните
възражения: недължимост на вземанията по договора за кредит с твърдения
за: невалидността на договора, свързани с невъзможността на ответницата да
прочете същия, поради факта, че същата е неграмотна; авторството на
подписа, положен на процесните документи; че към договора са налице такси
и комисионни, свързани с обслужването на кредита.
На първо място особения представител на ответника възразява за
недължимост на вземанията по договора за кредит с твърдения за
неграмотност на ответника. Така направените твърдения от страна на
особения представител на ответника са недоказани и неподкрепени с
даказателства. Фактът, че лицето се подписва с буквени инициали не води до
извод, че същото е неграмотно и не може да чете и пише, както и да разбира
какво подписва.
На следващо място особеният представител на ответника е оспорил
дължимостта на сумите, като е въвел твърдение, че ответника не е подписал
процесните документи. Във връзка с направеното оспорване е допусната СГЕ,
при която ВЛ в заключението си сочи, че вероятно подписите са положени от
ответницата. Липсата на категоричност в заключението не е обоснована с
друго, а с неголямата сложност и недостатъчна обработеност на самия подпис
на ответника, която не позволява да се даде категорично заключение.
Независимо от това съдът намира, че оспорването на истинността процесните
документи за недоказано. Фактът, че кредитополучателят се подписва по
„елементарен начин“ и с ниска степен на обработеност на подписа не
обосновава извод, че същият не е подписал документите. Напротив от всички
представени по делото писмени доказателства се установява, че именно такъв
10
е начина на „подписване“ на лицето, чрез изписване на инициалите си. В
подкрепа на извода си, относно доказаността на авторството на процесните
документи съдът взе предвид и, че ВЛ от своя страна не сочи, че е налице
вероятност да е налице имитация на подписа. Поради изложеното съдът
приема за доказано, че между страните е налице облигационна връзка по
силата, на която ищецът е предоставило паричен заем в на ответника със
задължението същият да я върне в договорения срок.
Безспорно по делото се установи от изслушаната експертиза, че
предоставеният паричен заем не е върнат от ответницата. Установиха се и
размерът на договорната и моратарнота лихва, в които размери съдът намира,
че иска следва да бъде уважен, а за горницата над установеното от ВЛ лихва
за забава искът да бъде отхвърлен.
Що се отнася до претендираната сума от 120,00 лева, свързана с
разходи при изискуем кредит съдът намира същата за дължима. Безспорно се
установи, че сумата е свързана с връчването на уведомление за предсрочна
изискуемост, не е включвана в главницата по кредита и не е свързана с
неговото обслужване.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство
разноски в размер от 198.65 лв. за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска, както и
сторените в исковото производство разноски в размер от 1432,86 лв. за
заплатена държавна такса, депозит за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, отново съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на
основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД че СТ.
Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес - гр. Д*** дължи на „*** ” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявана от
изпълнителните директори ***** следните суми: сумата от 6905.20 лева -
11
главница по извлечение от счетоводни книги по Договор за кредит за текущо
потребление от 08.11.2019 г.; сумата от 355.09 лева възнаградителна
договорна лихва за периода 26.11.2019 г. до 09.09.2020 г.; сумата от 20.94
лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за
периода от 02.01.2020 г. до 09.09.2020 г., с изключение на периода на
Извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г.; сумата от 155.37
лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемост за периода 10.09.2020г. до 29.11.2020г., както и сумата от 120
лева - разходи при изискуем кредит, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за горницата над 20,94 лева -
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от
02.01.2020 г. до 09.09.2020 г., с изключение на периода на Извънредното
положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г. до претендираната от 34,41 лева,
като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА СТ. Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес - гр. Д*** да
заплати на от „*** ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявана от изпълнителните директори ***** сумата от 198,65
лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 6458
по описа за 2020 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА СТ. Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес - гр. Д*** да
заплати на от „*** ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, представлявана от изпълнителните директори **** сумата от 1432,86
лв., представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
12