Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във вр.с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба от А. В. И. от [населено място], с която са предявени пет обективно съединени иска, насочени срещу Община Ивайловград, като се иска осъждане на последната да заплати на ищцата общо сумата от 60 000 лева по тях, ведно със съответната законна лихва, като се твърди, че вредите по обективно съединените искове са неимуществени и са причинени от незаконосъобразно издадени административни актове, както следва:

1.Иск за 15 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 832 от 04.12.2017г. постановено по адм.дело № 840/2017г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 19.02.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 19.02.2019г.;

2.Иск за 15 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 603 от 06.08.2019г. постановено по адм.дело № 366/2019г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 29.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2020г.;

3.Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 803 от 07.12.2020г. постановено по адм.дело №804/2020г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2021г.;

4.Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 494 от 20.09.2021г. постановено по адм.дело № 478/2021г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 24.03.2022г.;

5.Иск за 10 000 лева представляващи неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 632 от 05.10.2022г. постановено по адм.дело № 358/2022г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 17.05.2023г.

В исковата молба и уточнението към нея, подробно се излага фактическата обстановка по последователното издаване на общо 6 бр. заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата, пет от които отменените с влязло в сила към датата на депозиране на исковата молба съдебно решение, от които се претендира за ищцата да са настъпили неимуществени вреди. В исковата молба претърпените вреди се сочат еднотипно за претърпени след издаване на всяка една заповед, а отделно от това се детайлизират и в уточнението към ИМ.

Твърди се, че ищцата е работила по служебно правоотношение в Община Ивайловград, на длъжност “Главен счетоводител“ с ранг IV младши въз основа на заповед за назначаване № 5 от 10.03.2014г. На 08.06.2017г. изтекъл отпускът за отглеждане на дете до 2 годишна възраст на оспорващата и понеже имала неизползван платен отпуск за периода на майчинство, депозирала в Общинска администрация – Ивайловград молба за отпуск, който бил разрешен. Към онзи момент Кмет на Община Ивайловград била Д. О., която била избрана за кмет за втори мандат. Като опонент в изборите за кмет на общината проведени през 2015г. участвал и съпругът на ищцата. Според последната предполагаемо афектиран от този факт, кметът на общината решила да прекрати служебното й правоотношение без да изтече срокът на неизползвания й разрешен платен отпуск.

Със заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград издадена на основание чл. 107, ал.1 т.10 от ЗДСл., било прекратено служебното правоотношение на ищцата. Последната обжалвала тази заповед и същата била отменена с Решение № 832 от 04.12.2017г., постановено по адм.дело № 840/2017г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 2356 от 19.02.2019г. по а.д.№ 1529/2018г. по описа на Върховен административен съд. Първоначално ищцата била стресирана от факта, че се прекратява служебното й правоотношение едностранно без да е предизвикала с нищо подобно отношение. Най-вече била разстроена от унизителния начин по който се опитали да й връчат документи за прекратяване с куриер, не разбирала и не приемала това отношение към нея. Не можела да повярва как след толкова време на отдадена работа в общината, след всички съботи и недели и празници, дори и по време на болнични й се случва това нещо такова, като дори без да я погледнат в очите прекратявали служебното й правоотношение, поради единствената причина, че съпругът й е бил кандидат за кмет. [населено място] бил малък, почти всички хора се познавали и факта, че била уволнена, както се говорело из града, се разпространил бързо. Из градчето тръгнали слухове за причината. До този момент ищцата била жизнерадостна личност, обичаща веселието, компаниите, срещите с хора и разговорите с тях. След прекратяването на служебното й правоотношение, станала притеснена и подтисната, начина й на живот се променил. Притеснявала се да излиза на публични места, да разговаря с приятели и колеги да излиза и се събира с тях. Ограничила контактите си с приятели и колеги, затворила се в себе си, спряла да излиза, за да избегне постоянно питащите я хора какво е станало. Усетила и промяна в отношението към нея на много близки хора, които били по приближени до кмета на града. Спрели да й говорят, да я поздравяват, подминавали я все едно не я познавали и ищцата започнала да се чувства чужда в родния й град. След разговор вкъщи с мъжа й решила да направи счетоводен офис, но имала нужда от подкрепа и дори молела съпруга й да идва в първите дни в офиса с нея, за да не остава сама. Предишните й колеги от общинска администрация, сред които преди това се ползвала с доверие и уважение, започнали да странят от нея, опасявайки се че демонстрирането на по-близки отношения ще им донесе неприятности. Контакти с хора започнала да поддържа само по необходимост. Притеснението се отразило и на семейната й среда и по отношение най-близките й хора – мъж, деца и родители. Съпругът й я подкрепял, но той и децата им станали свидетели на нейната затвореност и нежелание да излиза навън с приятели, на депресивните й мисли и състояния, на изолираността й от околния свят . Ищцата като майка била привързана към децата си и се страхувала, че ще бъдат обект на подигравки от приятели, както й че не може да ги подпомага финансово, че ги обрича на мизерия, което я довеждало до състояние на несигурност и депресия.

Ищцата твърди, че след като съдът отменил първата незаконно издадена заповед за прекратяване на служебното й правоотношение била щастлива, изпитвала чувството, че товар се смъква от плещите й, но когато й връчили следваща Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград за прекратяване на служебно правоотношение останала шокирана, сринала се, дълго стояла в колата си и не можела да повярва какво й се случва, плакала и изпитала горчивина, разочарование и обида от отношението и поведението на кмета на общината. Гаврата и подигравките й дошли в повече и седмица не станала от леглото си - не се върнала към работата в офиса, не говорела с никого, нито да иска да вижда някого, не се интересувала от това какво правят мъжът и децата й, изгубила спокойния си сън. Спряла да споделя със съпруга си. Не искала да излиза с приятели, за да не става повод за подмятания и коментари от хората от обществеността в града. Виновна за тези претърпени болки и страдания според ищцата била Община Ивайловград.

Без значение от решението на съда, в насока неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед, ищцата не била допускана до работното й място, като била издадена нова Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград за прекратяване на служебното й правоотношение, впоследствие отменена от съда и за да бъде допълнително унизена кметът на община Ивайловград разпространил из администрацията че никога няма да я допусне до работа. Със съпруга й винаги били искали да имат три деца, но положението в което я поставил кмета на общината внушило на ищцата несигурност в бъдещето и така и не се решила на тази стъпка. Стигнало се до трайна и необратима промяна в отношението й към органите на местната власт. Доверието й в тези институции било нулево, възприемала ги единствено като репресивни. Подигравателното и унизително отношение към нея довело до резултата, че е невъзможно да се превърне в предишния жизнерадостен човек, вярващ в справедливостта и законите на правото, върху които се градял реда и справедливостта на държавата. Действията на Кмета на Община Ивайловград й причинили трайно усещане за несигурност в бъдещето, което болезнено изживявала и понастоящем.

В резултат на неправомерните действия и незаконни заповеди на Кмета на Община Ивайловград - Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград, впоследствие отменена със съдебно решение, ищцата претърпяла неизмерими душевни болки и психически страдания, с траен ефект, които давали отражение и до този момент и слагали отпечатък върху целия й живот до момента и за в бъдеще. Променил се душевният й мир, начинът й на живот, с който била свикнала и харесвала, семейната и приятелската й обстановка, характерът й. Чувствала промяна в доверието на хората около нея, а приятелствата й, които били градени с години, доброто й име и уважението с които се ползвала сред познати, колеги и приятели се разрушили за един кратък миг, като възвръщането им щяло да коства много усилия и дълъг период от време, още повече че настъпилите в нея поведенчески и характерови промени в негативна насока правели невъзможно възстановяването на предишния й начин на живот и светоусещане.

Със Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, впоследствие отменена с влязло в сила съдебно решение, за пети път било прекратено служебното й правоотношение. Ищцата се почувствала безкрайно унизена. Демонстрацията на това колко е незначителна и безпомощна всеки път я травмирала. При всеки разговор с някого се повдигал въпросът защо след като толкова много пъти съдът я връща на работа, отново бива освободена, налагало се да се оправдава без да е виновна да търпи подмятания без да ги е заслужила, променило я изцяло, направило я затворен и интровертен човек.

С оглед изложеното се моли съдът да се произнесе с решение, с което осъди община Ивайловград да заплати на ищцата претендираните обезщетения за неимуществени вреди от незаконосъобразно отменени административни актове. Претендират се разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата лично и чрез процесуален представител. Претендират се разноски за ищцата и за процесуалния й представител. Аргументи по отношение основателността и доказаността на исковете по основание и размер се излагат и в писмена защита по делото.

Ответникът - Община Ивайловград, чрез процесуален представител в писмен отговор, в съдебно заседание и в допълнителна писмена защита, ангажира становище за недопустимост на исковата претенция, предвид дълго съществуващата съдебна практика. Твърди, че постановяването на ТР № 4/06.11.2023г., с което последната била променена не можело да обоснове противния извод и следвало да намери приложение за казуси възникнали на база отношения след посочената дата, но не и за стари такива. Ето защо се иска съдът да постанови решение, с което исковете да се приемат за недопустими. Алтернативно в случай, че съдът не се сподели тези съждения оспорва исковата молба и моли претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита исковите претенции за доказани по основание, касателно размера пледира същия да бъде определен по справедливост.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 5 от 10.03.2014г. на Кмета на Община Ивайловград(л.6), ищцата-А. В. И. е назначена на длъжност „Главен счетоводител“ в дирекция „Административно правно обслужване и финансово стопански дейности“ в Община Ивайловград считано от 10.03.2014г.

Със Заповед № 3/03.07.2017г. издадена от Кмета на Община Ивайловград служебното правоотношение на А. И. било прекратено на основание чл. 107, ал.1 т.10 от ЗДСл. Ищцата обжалвала тази заповед и същата била отменена с Решение № 832 от 04.12.2017г., постановено по адм.дело № 840/2017г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 2356 от 19.02.2019г. по АД № 1529/2018г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед № 8 от 01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност “Главен счетоводител“, а със Заповед № 9 от 01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград отново било прекратено служебното й правоотношение, този път на основание чл.107, ал.1, т.9 от ЗДСл. Тази заповед била обжалвана от ищцата и отменена с Решение № 603 от 06.08.2019г. постановено по адм.дело № 366 от 2019г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 10471 от 29.07.2020г. постановено по адм.дело № 11762/2019г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед № 7/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност считано от 11.08.2020г., но със заповед № 8 от 11.08.2020г. връчена й на същата дата и считано от последната, служебното й правоотношение отново било прекратено на основание чл. 107, ал.1, т.10 от ЗДСл. След оспорване от ищцата заповедта била отменена с Решение № 803 от 07.12.2020г. постановено по адм.дело № 804/2020г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 4646 от 13.04.2021г. постановено по административно дело № 1447/2021г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед № 7/23.04.2021г. ищцата била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, считано от 23.04.2021г., а със Заповед 8/23.04.2021г. и считано от последната дата, служебното й правоотношение отново било прекратено, на основание чл.107, ал.1, т.10 от ЗДСл. Тази заповед също била оспорена от ищцата и отменена с Решение № 494/20.09.2021г. постановено по адм.дело № 478/2021г. по описа на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение 2818 от 24.03.2022г. постановено по адм.дело № 11395/2021г. по описа на Върховен административен съд.

Със Заповед № 13 от 04.04.2022г. ищцата е възстановена на предишната длъжност считано от 04.04.2022г., но с променено работно време. На същата дата е издадена и заповед № 14 от 04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, с която на основание чл.106, ал.1,т.2 от ЗДСл. е било прекратено служебното й правоотношение считано от 04.04.2022г. Ищцата обжалвала посочената заповед и последната била отменена с Решение № 632 от 05.10.2022г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм.дело № 358 по описа на съда за 2022г., потвърдено с Решение № 5211 от 17.05.2023г. постановено по а.д.№ 12007/2022г. по описа на Върховен административен съд.

Със заповед № 3 издадена от Кмета на Община Ивайловград на 26.05.2023г. и считано от същата дата ищцата отново е възстановена на длъжността „Главен счетоводител“, а със заповед № 4 издадена от кмета на община Ивайловград на същата дата, служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Заповедта отново била оспорена пред АдмС-Хасково и отменена с Решение 800 от 02.11.2023г. постановено по адм.дело № 695/2023г. , потвърдено с Решение № 3042 от 13.03.2024г. на ВАС по адм.дело № 1211/2023г.

Горепосочената, неспорна между страните, фактическа обстановка безспорно се установява от приетите по делото писмени доказателства и приложените приключили съдебни производства по оспорване на горецитираните заповеди, издадени от Кмета на Община Ивайловград, с които е било прекратявано служебното правоотношение на ищцата.

За доказване твърденията в исковата молба, по искане на ищцовата страна бе допуснато събиране на гласни доказателства и в качеството на свидетели бяха разпитани Х. А. П., и Р. С. С..

Св.П., живущ с А. И. във фактическо съпружеско съжителство заявява, че прекратяването на служебното правоотношение на ищцата се случило след като той се кандидатирал за кмет на Община Ивайловград на местните избори през 2016г. По същото време ищцата била главен счетоводител в Община Ивайловград, След като изтекло майчинството й, докато била в ползван отпуск, по куриер изпратили документи в дома им. Свидетелят, който по това време не бил в дома си я посъветвал да не ги приема, тъй като незнаели какви са. По-късно видели качена обява в сайта на Общината, че я издирват, за да й връчат заповед за уволнение. След като ищцата видяла на сайта, че я издирват, отишла в общината и заповедта й била връчена там. Според свидетеля при връчване на заповедта А. И. била смазана. Обадила му се по телефона плачейки, а той не можел да я успокои. Било много тежко. Заповедта била обжалвана и отменена от съда, ищцата се върнала на работа, но пак я уволнили и така шест пъти подред. След повторното си освобождаване поведението на ищцата се променило, затворила се в себе си, не искала да излизат, станала друг човек. Не искала да се среща с приятели и с хора като цяло. Свидетелят почувствал промяна и в отношението на ищцата към децата, като излага твърдения че за определен период от време само той се е грижил за тях. Искали да имат три деца, но за съжаление останали с две. По отношение третото прекратяване на служебното правоотношение сочи, че при разговори между тях, ищцата изключително много се натъжавала, не можела да повярва че могат да се отнесат към нея по този начин въпреки цялата всеотдайност, с която си вършела работата. При поредното четвърто прекратяване се чувствала по същия начин, както първия път – смазана, месеци наред не искала да излиза и да се показва пред хората. Градът бил малък, всички се познавали и тръгнали приказки, че е уволнена понеже не можела да си върши работата. Промяната в поведението й свидетеля забелязал още след първото прекратяване на правоотношение. Няколко месеца се съвземала и после пак всичко се връщало след последното уволнение. Сочи, че през 2018г. ищцата отворила свой счетоводен офис в Ивайловград. Предимно с документи работела, носели ги куриери. Към момента на уволненията – през 2017г. дъщеря им била на 5 години, а синът им на 2 г. Те разбрали, че майка им е уволнена. Свидетелят излага твърдения, че счита, че е бил уволнен от длъжността разследващ полицай в [населено място], заради кандидатурата си за Кмет на Община Ивайловград. Уволнението било отменено от съда, но не заел тази длъжност, тъй като на неговото място била назначена дъщерята на кмета на Ивайловград, съответно той бил назначен да работи в [населено място].

Св. С., сочи че познава ищцата, били приятелки още от ученици. Преди раждането на второто й дете А. И. работела в Община Ивайловград като главен счетоводител, но била освободена през 2017г. По отношение прекратяването на служебното правоотношение на А. И. свидетелката разказва, че първоначално й пратили документи по пощата, но когато не ги приела писали на страницата на Община Ивайловград, че трябва да се яви, за да получи документи. Дотогава свидетелката контактувала редовно с ищцата. След това последната се депресирала, не искала да говори с никого, не искала да излиза. Обжалвала заповедта, съдът я отменил, върнала се на работа и пак я уволнили. Семейни приятели били и дотогава се събирали редовно, след това не искала никой да вижда.Срам я било от хората, тъй като говорели че е уволнена. След всяко уволнение А. И. се променяла, изпадала в истерии, плачела много. Не контактувала с други хора освен със свидетелката. Спрели да се събират семейно. Казвала на свидетелката, че не иска да се среща с други хора. Двете излизали редовно, но само извън [населено място]. Сочи че след тези няколкократни уволнения ищцата се затворила в себе си, не била общителна както преди. За времето през което ищцата не работела в Община Ивайловград свидетелката посочва, че е работела, като е имала счетоводен офис в [населено място]. Рядкото събиране с ищцата свидетелката отдавала на това, че постоянно я уволнявали и унижавали. След поредното уволнение била заела длъжността “Главен счетоводител“ в общината. Излага мнение, че причините за многократното й уволнение са, че не е удобна и кметът на общината не я иска на работа при нея.

По искане на ответника за установяване моралното и психическо състояние на ищцата по делото са разпитани в качеството на свидетели П. Д. Г. и Д. И. Н..

Св.Г. сочи, че работи като главен специалист касиер и човешки ресурси в Община Ивайловград. П. А. И. от назначаването й през 2018г. Няколко пъти присъствала по време на връчване на уволнителни заповеди, което протичало нормално. На въпроса дали в този момента ищцата е възразявала, плачела или да е изглеждала разстроена, свидетелката заявява, че не е видяла такова поведение от нейна страна.Чувала била, че А. И. работи в офис, но не можела да каже точно с каква дейност се занимава. В момента ищцата работела в Община Ивайловград като главен счетоводител. Отношенията им не били близки, а само служебни. Не знаела какво се случва с ищцата след нейното уволнение. Познавала съпруга на ищцата само по физиономия. Нареждането за изготвяне заповедите за уволнение идвало от кмета, на когото свидетелката била пряко подчинена и чийто заповеди трябвало да изпълнява.

Св. Н. сочи, че от месец октомври 2018г. работи в Община Ивайловград като юрисконсулт. Познавал ищцата. В момента тя работела в общината. Не контактувала със свидетеля и запазвала мълчание макар двамата за около седмица да работели в една стая. При връчване на една от заповедите за прекратяване, на което присъствал и свидетелят, ищцата била в нормално емоционално състояние и казала, че го е очаквала. Виждал бил ищцата и в съдебна зала, при защита заповедта на кмета, но не видял някакво разстройство или поне пред него такова не се било случило. С хората, с които контактувал, не се коментирало уволнението й. Обяснява, че до назначаването си в Община Ивайловград е ползвал офис в [населено място], който след това бил нает през 2018г. от А. И., като последната изпълнявала счетоводни услуги, занимавала се с формуляри за земеделски производители. Тази й работа според свидетеля била свързана с хора. Св. Н. твърди, че познава ищцата от години, както и семейството й, а неговите и нейните деца били заедно в училище. Не били близки, само познати, но не бил забелязал промяна в нея. Счита, че законосъобразно е прекратявано служебното й правоотношение. Решенията за освобождаването на А. И. вземал кметът на общината, заповедите били подготвяни по негово разпореждане.

Въз основа на установената фактическа обстановка по петте иска, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да претендират обезщетения за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. За неуредените в АПК въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ.

Исковете са предявени от процесуално легитимирана страна. Претенциите са заявени срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Община Ивайловград, към което юридическо лице принадлежи издалият отменените заповеди административен орган - Кмет на Община Ивайловград.

Възражението на ответника за недопустимост на производството, съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Ищцата претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди произтичащи от отменени като незаконосъобразни 5 бр. заповеди за прекратяване на служебното й правоотношение издадени по реда на Закона за държавния служител, който закон с разпоредбата на чл. 104, ал.1 предвижда при отмяна на заповед от посочения вид като незаконосъобразна, право на обезщетение на съответния служител в размер на основната заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца.

С Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023г. на ОСС на I и II колегия на Върховен административен съд, постановено по т.д.№ 2/2021г., което е задължително за прилагане от съда и административните органи бе преодоляна съществувалата дотогава противоречива съдебна практика, като бе прието, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.

Трайно в съдебната практика и теория, включително задължителната тълкувателна такава (Тълкувателно Решение № 3/2023г. на ОС на ГТК на ВКСт.д.№ 3/2020г.) е установено принципното разбиране, че тълкувателните решения имат обратна сила – тоест, даденото с тълкувателното решение тълкуване важи от момента, в който тълкуваната правна норма е влязла в сила, като се счита, че съдържанието на тълкуваната разпоредба е било такова, каквото е изяснено със задължителното тълкуване, още от момента на приемането й. Единственото изключение касае случаите, в които задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване. В този случай следващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Затова установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.

Следователно, като съобрази че исковата молба е депозирана в съда след постановяване на ТР № 4/2023г. по т.д. № 2/2021г. на ВАС, както и че разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ не е била подложена на друго задължително тълкуване до момента касателно допустимостта на искове за неимуществени вреди, то исковете се явяват допустими за разглеждане.

Както се посочи, ищцата претендира неимуществени вреди причинени в резултат на отменени по надлежния ред незаконосъобразни индивидуални административни актове. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.незаконосъобразен административен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен)ред; 2. действително настъпила вреда – неимуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства е изцяло на ищеца.

Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установява, че Заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград и Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, с които служебното правоотношение на ищцата като държавен служител – „Главен счетоводител“ в Община Ивайловград е било прекратявано, са отменени, с влязъл в сила съдебен акт. Следователно първата предпоставка, а именно незаконосъобразни административни актове пораждащи последици в правната сфера на ищцата А. В. И., които да са отменени по надлежния ред, е налице.

Претендираните вреди, макар и с неимуществен характер също подлежат на пълно и главно доказване - или чрез обективиране по определен начин на психичните изживявания или чрез възприятия на други лица на определеното конкретно състояние и преживявания на ищеца, чрез видимите отражения в личния му живот, уронването на доброто име в обществото и пр.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П. и С. се установява, че поведението на ищцата се е променяло еднотипно след постановяване на всеки един от горецитираните незаконосъобразни индивидуални административни актове - не била общителна както преди, затворила се в себе си, не искала да излиза в [населено място],тъй като изпитвала срам от хората, понеже в града в който живеела и който бил малък, и хората се познават лично, прекратяването на служебното й правоотношение било обект на разговори, не искала да се среща с приятели с изключение на св.С., не излизала със семейни приятели, започнала да неглижира грижите към децата си, депресирала се, изпадала в истерии и плачела много.

Действително единият от разпитаните свидетели е в съпружеско съжителство с ищцата, а другият е нейн близък приятел, поради което преценката на същите следва да се направи от съда на база нормата на чл.172 от ГПК - съобразно всички други данни по делото и като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. В тази връзка съдът намира, че показанията на двамата свидетели касателно разказа им за психическото и емоционално състояние на ищцата са вътрешно логични и кореспондират помежду си. Макар и близки на ищцата, предвид характера на претендираните вреди, същите са именно от кръга лица които са могли в най-пълна степен да имат преки и непосредствени впечатления от поведението й след постановяване на всеки един от незаконосъобразните административни актове. Същевременно показанията им в тази част по никакъв начин не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал и конкретно от показанията на свидетелите на ответната страна. Ето защо съдът кредитира с доверие показанията на св.П. и св.С.. От показанията на св. Н., така и св. Г. е видно, че двамата не са близки с ищцата и подържат с нея единствено служебни отношения, които се свеждат до редки контакти отнасящи се само към времето на връчване на петте заповеди за прекратяване на служебно правоотношение, а касателно св.Н. и по повод осъществявано процесуално представителство пред съда по повод обжалване на заповедите. Всъщност от приобщения доказателствен материал по делото се установява че св.Н. е бил упълномощен представител на Кмета на Община Ивайловград само по а.д.№366/2019г. по описа на АдмС-Хасково предмет на обжалване по което е била Заповед № 9/01.03.2019г. и по адм.д. № 804/2020г. по описа на АдмС-Хасково, предмет на което е била заповед № 8 от 11.08.2020г., като същият е участвал в провеждането на по едно открито съдебно заседание по всяко едно от двете дела, в хода на които не е провеждал разговор с ищцата. Това е видно не само от протоколите от проведените о.с.з., но е и ноторно предвид естеството и характера на производствата по провеждане на открити съдебни заседания. Съответно св.Н. и св.Г. биха могли да имат само бегли впечатления от моментното състояние на ищцата в редките срещи с нея, но не е и преки и непосредствени такива, нито биха могли обективно да възприемат как издаването на описаните по – горе 5 бр. заповеди за прекратяване на служебното й правоотношение са се отразили на личността на ищцата като цяло, на психиката й, емоционалното й състояние, чувствата и усещанията й, на отношенията към децата й, или към близки и приятели. Ето защо съдът кредитира показанията на св.Н. и св.Г., но намира, че те не са от естество да опровергаят останалия събран по делото доказателствен материал и конкретно горецитираното - установено в тази насока от показанията на св. П. и св.С..

Ето защо съдът, кредитирайки показанията на свидетелите на ищцовата страна, в съвкупност с останалия приобщен по делото доказателствен материал на който последните съответстват в частта им, в която излагат станалите им известни обстоятелства по заеманата от ищцата длъжност и връчването на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение намира, че настъпилите отрицателни психически изживявания у ищцата, изразяващи се в описаните по – горе отрицателни психични преживявания - душевни болки и страдания се доказват чрез събраните по делото доказателства. Наред с това намира, че напрегнатостта, стреса и липсата на доверие в институциите са и логични последици от установеното незаконосъобразно петкратно и последователно издаване на заповеди за прекратяване на служебно правоотношение за всеки засегнат гражданин, вкл. и за ищцата.Тук е мястото да се посочи, че съдът макар да кредитира показанията на св. П., в частта на описаните от него болки и страдания от ищцата, както и че намира доказано твърдението на последната, че поради неколкократните прекратявания на служебно правоотношение се е отказала от идеята да има трето дете, намира че този факт от действителността сам по себе си не представлява неимуществена вреда.

Действително от показанията на свидетелите се установява, а и не е спорно по делото като се признава от ищцата в исковата молба, че още след издаване на първата заповед за прекратяване на служебното й правоотношение и до възстановяването й на работа след отмяната на Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград същата е осъществявала счетоводни услуги в нает от нея в [населено място] офис. Това обстоятелство не води до недоказаност на исковете. На първо място в исковата молба не се твърди, че прекратяването на правоотношенията е довело до психични изживявания на ищцата непозволяващи й да работи, или да осъществява служебни контакти, а освен това исковете са за неимуществени, а не за имуществени вреди. Този факт единствено доказва, че ищцата е била трудоспособна и евентуално би могла да осъществява контакти с други хора по работа. Съответно това обстоятелство, което несъмнено се доказва по делото е релевантно към преценката доказаността на размера на предявените искове.

Съдът обаче намира за недоказано твърдението на св. П., че при извършваните счетоводни услуги от ищцата в собствен офис същата не е контактувала с хора. Както се посочи, съдът следва да преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК. В тази насока същите не се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал и обратно се опровергават от показанията на св.Н., който е имал непосредствени впечатления от работата на ищцата.

По реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди подлежи на обезщетяване не всяка вреда а само тази която е пряка и непосредствена последица от увреждането, респ. от незаконосъобразния административен акт.

Отговора на въпроса дали претърпените от ищцата неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от всеки един от отменените незаконосъобразно издадени заповеди, с които е било прекратявано служебното й правоотношение, а именно: Заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград и Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, настоящия съдебен състав намира за положителен, като съобрази следното: За да е пряка вредата, следва същата да е нормално настъпваща и необходима последица от незаконосъобразния административен акт, като увреденото лице да не би претърпяло вредите ако не бе издаден незаконосъобразния административен акт. Непосредствена пък е онази вреда, което е настъпила по време и място следваща противоправния резултат, респ.незаконосъобразния административен акт. В тази връзка съдът намира, че от доказателствата по делото може да се направи еднопосочния извод, че претърпените от ищцата А. В. И. вреди, които съдът намери за доказани, са пряка и непосредствена последица от цитираните 5 бр. заповеди. От свидетелските показания е видно, че идентичните негативните психични и емоционални изживявания на ищцата са настъпвали именно след като всеки един от посочените административни актове е започнал да произвежда правното си действие. Същевременно, не се установява да са налице хипотезите на чл. 5 от ЗОДОВ, а именно увреждането да е причинено поради изключителна вина на пострадалия или последния съществено да е допринесъл за настъпването му. От събраните по делото писмени доказателства от отменителните съдебни решения, които съдебни актове имат действие по отношение на всички, на основание чл. 177, ал.1 изр.2-ро от АПК, а и по арг. чл.297, ал.1 от ГПК, приложим съобразно чл. 144 от АПК е видно, че поведението на ищцата не стои в причинна връзка с увреждането доколкото поведението й не е дало повод на административния орган да издаде отменените впоследствие 5 бр. незаконосъобразни административни актове. Напротив - многократно в постановяваните по казусите съдебни решения, вкл. в тези на касационната инстанция е коментирано обстоятелството, че издателят на актовете действа освен в нарушение на материалния закон, но и при превратно упражняване на власт.

Ето защо като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че всяка една от 5 – те заявени искови претенции се явява доказана по основание.

По отношение на въпроса, в какъв размер следва причинените на ищцата неимуществени вреди да бъдат обезщетени, съдът намира следното:

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент, доколкото това е възможно. Неимуществените вреди нямат конкретна парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по справедливост, при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Справедливостта не е абстрактно понятие. Тя следва да се изведе от конкретните факти по делото, като се имат предвид характера и степента на увреждане, продължителността и интензитета на увреждането, и как конкретно увреждането се е отразило на живота на съответното лице.

В конкретния случай, по петте предявени иска за определяне размера на обезщетението съдът съобрази, че макар да е спряла да работи в Община Ивайловград, ищцата е имала и друг предмет на дейност (извършвала е счетоводни услуги) чрез който е можела да набавя доходи необходими за издръжка на семейството й и по делото не са налице доказателства да е била намалена финансовата й стабилност. Няма данни и не се твърди психичното и емоционалното й състояние да е било до такава степен увредено, че същата да е провеждала консултации със специалист/психоаналитик, респ. психиатър/ или изцяло да е ограничила всички контакт с други хора, доколкото макар и в по – намалена степен е продължила да поддържа приятелски отношения със св. С. и да контактува с нея, като двете често са се срещали, но в други населени места, тъй като ищцата не е искала да излиза само в [населено място], както и че е осъществявала контакти и други лица във връзка с извършваната от нея счетоводна дейност и попълване формуляри за земеделски производители. Дали ищцата е получавала обезщетение за времето, през което не е била на работа освен че за същото ответникът не ангажира доказателства, но е и обстоятелство неотносимо към преценката в какъв размер да бъде определени вредите по чл. 52 от ЗЗД, тъй като двете обезщетения – за имуществени и неимуществени вреди имат различна компенсаторна функция, поради което не би могло да се стигне до неоснователно обогатяване на ищцовата страна. От друга страна съдът съобрази продължителността на действие по всяка една от 5 бр. незаконосъобразно издадени заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката, две от които от които са действали за продължителен период от време – Заповед № 3 от 03.07.2017г. е произвеждала действие в рамките на около 1г. и 7 месеца, Заповед № 9 от 01.03.2019г. около 1г. и 5м., а Заповед № 14 от 04.04.2022г. в рамките на около 1 година и един месец, а останалите две заповеди, а именно заповед № 8 от 11.08.2020г. – и Заповед № 8 от 23.04.2021г. са действали през по-кратки периоди съответно в рамките на 8 месеца и в рамките на 11 месеца. Взе предвид и че отменените Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград и Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград са издавани последователно веднага след постановяване на отмените решения и възстановяването на ищцата на работа, при което общата продължителност, при която ищцата е била лишена от възможността да изпълнява служебните си задължения е в рамките на почти 5 години.

При съпоставката на степента на увреждане на неимущественото благо на ищцата съразмерно на времето на действие на всяка една от заповедите съдът намира, че исковете са завишени по размер. Справедливото обезщетение, което А. В. И. следва да получи по първия предявен иск е в размер на размер на 5700лева, по втория предявен иск в размер на 5100 лева, по третия предявен иск в размер на 2400 лева, по четвъртия предявен иск е в размер на 3300 лева, а по петия предявен иск в размер на 3900 лева. В останалата част до пълния предявен размер по исковете същите като недоказани по размер, следва да бъдат отхвърлени. Съгласно ТР № №3 от 22.04.2004г. на ВКС по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК, което в тази част не е загубило правното си значение, сумите представляващи исковите претенции, следва да бъдат присъдени заедно със законната лихва от считано от датата на влизане на съответните отменителни съдебни решения.

Предвид изхода на делото основателна се явява претенцията на ищцата за присъждане на съдебни разноски в размер на общо 60 лева представляваща дължимо внесена държавна такса.

По отношение претенцията на адвокат М. Д. Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което Община Ивайловград следва да бъде осъдена да заплати на адв. М. Д. Д. – АК Хасково адвокатското възнаграждение в минимален размер определен по реда на чл. 8, ал.1, вр с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. съобразно общия материален интерес по делото, и съразмерно на уважената част от иска съобразно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в размер на 1853.00 лева.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 5700 (пет хиляди и седемстотин) лева за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадена Заповед № 3/03.07.2017г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 832 от 04.12.2017г. постановено по адм.дело № 840/2017г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 19.02.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 19.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му над 5700 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 5100 лева (пет хиляди и сто) лева, за претърпени неимуществени вреди вследствие незаконосъобразно издадената Заповед № 9/01.03.2019г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 603 от 06.08.2019г. постановено по адм.дело № 366/2019г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 29.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му над 5100 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 8/11.08.2020г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 803 от 07.12.2020г. постановено по адм.дело №804/2020г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 13.04.2021г.,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му над 2400 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 3300 лева (три хиляди и триста) лева, причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 8/23.04.2021г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 494 от 20.09.2021г. постановено по адм.дело № 478/2021г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 24.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 24.03.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му над 3300 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А. В. И. обезщетение в размер на 3900 лева (три хиляди и деветстотин) лева за претърпени неимуществени вреди причинени от незаконосъобразно издадената Заповед № 14/04.04.2022г. на Кмета на Община Ивайловград, отменена с Решение № 632 от 05.10.2022г. постановено по адм.дело № 358/2022г. по описа на АдмС-Хасково, влязло в законна сила на 17.05.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 17.05.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му над 3900 лева, като недоказан.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на А. В. И. от [населено място] разноски по и.адм.дело № 107/2024г. по описа на АдмС-Хасково в размер на 60.00 лева представляващи дължимо внесена държавна такса.

ОСЪЖДА Община Ивайловград заплати на адв. М. Д. Д., член на АК – Хасково разноски в размер на 1853.00 лева за осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по и.адм.дело № 107 от 2024г. по описа на АдмС-Хасково.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.