Производството е по чл. 216, ал.6 във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията. Постъпила е жалба от Ангел Митков Топчиев от гр.Кърджали срещу заповед № ДК-10-02/05.04.2006 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. за “смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, издадено от главния архитект на Община Кърджали на името на Ангел Митков Топчиев и Снежана Алдамирова Топчиева, както и одобрения към него инвестиционен проект. Счита, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че на него и съпругата му като собственици на апартамент № 2, находящ се на бул.”България” № 31 било издадено строително разрешение № 155/15.07.2005 г., с което им се разрешило смяна на предназначение на магазин за хранителни стоки в игрална зала. Цитираното разрешение било издадено след представяне на изискуемия проект със задължителните към него части и одобрен по реда и условията, предвидени в Закона за устройство на територията. Цитираното в обстоятелствената част на обжалваната заповед нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ при издаване на строителното разрешение се отнасяло за извършване на преустройства на собствени обекти за пръв път. В настоящия случай вече имало извършено преустройство на апартамент в магазин за хранителни стоки, за който случай била относима разпоредбата на чл.185, ал.2 от ЗУТ. Към момента на издаване на процесното разрешение за строеж апартамента на жалбоподателя вече бил преустроен в магазин за хранителни стоки, за което имал издадено по – рано и влязло в сила разрешение за строеж и удостоверение за въвеждане в експлоатация, поради което съгласно чл.38, ал.5 от ЗУТ в настоящия случай не се изисквало съгласие на собствениците в етажна собственост. Освен това твърдението, че разрешението за строеж и одобрените към него проекти били издадени и респективно одобрени на името на лица, които не можели да бъдат квалифицирани като възложители съгласно ЗУТ, будело у него недоумение. Изграждането на стълби към обекта се извършило още при преустройството на апартамента в магазин за хранителни стоки. В настоящия проект, въз основа на който било издадено строително разрешение, нямало предвиждане за изграждане на стълби. Наред с това атакуваната заповед не отговаряла на чл.15, ал.2, т.1 от ЗАП, а именно – не съдържала наименование на органа, който я издава. С оглед на изложеното моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразна заповед ДК-10-02/ 05.04.2006 г. на началника на РДНСК. Ответникът – РДНСК – Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а заповедта на началника на РДНСК – Кърджали за законосъобразна. Излага съображения, че отмененото строително разрешение и одобрените към него инвестиционни проекти било незаконосъобразно издадени, поради нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ – липсвало съгласие на непосредствените съседи. Освен това към преписката липсвали предварителни договори с ВиК и електроразпределителните дружества, а така също лицето, на което било издадено строителното разрешение не можело да бъде квалифицирано като възложител по смисъла на ЗУТ в онази част от проекта, с която се завземали части от мазетата под съответната игрална зала. Моли съда да остави в сила заповедта на началника на РДНСК – Кърджали. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Община Кърджали, чрез своя процесуален представител, намира жалбата за основателна. В представена по делото писмена защита излага подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта на началника на РДНСК – Кърджали. Главния архитект на Община – Кърджали не се явява и не се представлява и не взима становище по жалбата. Заинтересованите страни Снежана Алдемирова Топчиева, Богдан Петров Богданов и Илияна Михова Богданова не се явяват, не се представляват и не взимат становище по жалбата. Заинтересованата страна Диана Димитрова Димова, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. В представено по делото писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност на атакуваната заповед на началника на РДНСК – Кърджали. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от лице, имащо право да обжалва, а поради липса на доказателства за връчването й следва да се приеме, че е в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед № ДК-10-02/05.04.2006 г. на началника на РДНСК – Кърджали е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 155/ 15.07.2005 г. за “смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, издадено от главния архитект на Община Кърджали на името на жалбоподателя Ангел Митков Топчиев и Снежана Алдамирова Топчиева, както и одобрения към него инвестиционен проект. От заповедта е видно, че същата е издадена по повод жалба с вх.№ ДК-К-ли-39-109/23.03.2006 г. на живущи на бул.”България” бл.31, вх.Б против разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. и одобрени към него инвестиционни проекти за строеж: “Смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, с административен адрес гр.Кърджали, бул.”България” бл.31, вх.Б, ап.2. За да издаде процесната заповед, началникът на РДНСК – Кърджали е приел, че горецитираната жалба е подадена в срок и от лица, имащи право на жалба, съгласно чл.149, ал.2, т.3 от ЗУТ, а именно – Донка Делчева Димитрова като собственик на апартамент № 3 и Диана Димитрова Димова, като собственик на апартамент № 4, поради което я е намерил за допустима. По същество е приел, че при издаване на строително разрешение № 155/15.07.2005 г. са били допуснати следните нарушения: 1. нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ, поради липса на решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици – непосредствени съседи на обекта; 2. нарушение на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ – липса на предварителни договори с експлоатационните дружества; 3. нарушение на чл.148, ал.4 от ЗУТ, тъй като разрешението за строеж и одобрените към него проекти, с които се предвижда изграждането на стълби към обекта, са издадени и респективно одобрени на името на лица, които не могат да бъдат квалифицирани като възложители съгласно ЗУТ; 4. нарушение на чл.15, ал.2 от ЗАП-липса на фактическите основания за издаването на разрешението за строеж, а цитираните правни основания не касаят процесния строеж. Видно от представеното по делото като доказателство разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г., същото е издадено на основание чл.148, ал.2 от ЗУТ от главния архитект на Община – Кърджали на възложителите Ангел Митков Топчиев /жалбоподател по делото/ и Снежана Алдамирова Топчиева /заинтересовано лице по делото/ за обект: “Смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала” в пл.№ 2799, кв.69 – жил.блок на МНО гр.Кърджали, съгласно скица с виза № АС-СС-232/20.05.2005 г. и одобрени на 29.06.2005 г. с протокол № 11, реш.№ 10 на ЕСУТ проекти на основание чл.143, ал.3 и чл.145 от ЗУТ, като е посочено, че същото е издадено по повод молба вх.№ АС-РУ-105/11.07.2005 г. От представената по делото и приета като доказателство препискапо издаване на разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. се установява, че първоначално е било извършено преустройство на апартамент в хранителен магазин, за което на жалбоподателя Топчиев е било издадено и впоследствие влязло в сила разрешение за строеж № 86/12.05.2004 г., както и удостоверение № 4/ 18.01.2005 г. за въвеждане в експлоатация. От цитираната преписка се установява също така, че заинтересованото лице по настоящото дело Диана Димитрова Димова е била уведомена в качеството й на заинтересовано лице по смисъла на чл.149, ал.1 и 2 от ЗУТ за издаденото разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. с писмо с обратна разписка, получено от последната на 13.03.2006 г. В преписката се съдържат също така издадена от главният архитект на Община Кърджали виза за проектиране № АС-СС-232/03.06.2005 г., както и проект, представен в части архитектурна, конструктивно и ВиК становище, Електро и ОВК. Видно от представения проект, представен в посочените части, като възложител /инвеститор/ е посочено “Е.Г. – Кърджали” ООД гр.София. Видно от жалба с вх.№ ДК-К-ли-39-109/23.03.2006 г., живущите на бул. ”България” бл.31, вх.Б, в това число и заинтересованото лице Диана Димитрова Димова, са обжалвали издадено разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. за обект: “Смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в гр.Кърджали, бул.”България” бл.31, собственост на Ангел Митков Топчиев. От гореизложеното се установява, че разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. е издадено въз основа на виза за проектиране и одобрени проекти на основание чл.143, ал.3 и чл.145 от ЗУТ, като е посочено, че същото е издадено по повод молба вх.№ АС-РУ-105/11.07.2005 г. В тази връзка в представената по делото преписка липсва цитираната в процесното разрешение за строеж молба вх.№ АС-РУ-105/11.07.2005 г., като от приложеното по делото придружително писмо и изричното изявление на процесуалния представител на Община – Кърджали в съдебно заседание на 06.10.2006 г. се установява, че представената по делото и обсъдена по – горе преписка е цялата преписка по издаването на процесното разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. При това положение следва да се приеме, че липсва заявление /молба/ от възложителя за издаване на разрешението за строеж, респективно, че последното е издадено в нарушение на чл.148, ал.4, изр.4-то от ЗУТ, установяващ, че разрешението за строеж се издава въз основа на писмено заявление на възложителя до компетентния орган – главния архитект на общината. Впрочем, в представената по делото като доказателство преписка по издаване на разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. липсва и заявление на възложителя или упълномощено от него лице до главния архитект на общината за издаване на виза за проектиране, изискуемо съгласно чл.140, ал.1 от ЗУТ. В случая заявлението за издаване на разрешение за строеж, както и за издаване на виза за проектиране е от съществено значение за преценката относно законосъобразността на издаденото разрешение за строеж, тъй като съгласно цитираните по – горе разпоредби заявлението се подава само от възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Съгласно този член възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон. Все в тази връзка следва да се посочи, че в проекта, въз основа на който е издадено процесното разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г., представен в части архитектурна, конструктивно и ВиК становище, Електро и ОВК, като възложител /инвеститор/ е посочено “Е.Г. – Кърджали” ООД гр.София т.е. лице, различно от собственика на имота – жалбоподателя Ангел Топчиев. Що се касае до довода за нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ при издаване на процесното разрешение за строеж, то съдът съобрази следното: От гореизложеното се установи, че в настоящия случай се касае за преустройство на обект, който е за нежилищни нужди в заварена жилищна сграда и от магазин за хранителни стоки се преустройства в игрална зала, поради което е приложима разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, която не поставя условие за изискване на съгласието на собствениците в етажната собственост, в случай че не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. По отношение на последното обстоятелство обаче, а именно – липса на наднормено шумово и друго замърсяване, по делото липсват доказателства. В тази връзка, в разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. е посочено, че същото се издава въз основа на одобрени на 29.06.2005 г. с протокол № 11, реш.№ 10 на ЕСУТ проекти, на основание чл.143, ал.3 и чл.145 от ЗУТ. Следва да се посочи, че цитираният чл.143, ал.3 от ЗУТ, предвиждащ, че инвестиционните проекти се разглеждат от съответния експертен съвет, когато не са придружени от оценка за съответствие по ал. 1, е отменен към момента на издаване на разрешението за строеж. Що се касае до цитираното в разрешението за строеж решение № 10 на ЕСУТ, то такова също липсва в преписката, поради което не може да се направи преценка налице ли е решение на съответния експертен съвет по чл.142, ал.6, с което се приема оценката за съответствие със съответните законови изисквания, в това число изискванията по чл.169, ал.1, между които е и това по т.5 - защита от шум и опазване на околната среда, с оглед горецитираното изискване на чл.38, ал.5 от ЗУТ. От друга страна, съгласно чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ, инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. В тази връзка, от представената по делото преписка се установява, че такива липсват, поради което следва да се приеме, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на чл.143, ал.1, т.3 от ЗУТ. Предвид горецитираните нарушения правилно началникът на РДНСК – Кърджали е приел, че разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. е незаконосъобразно и с оглед предоставените му с чл.216, ал.5 от ЗУТ правомощия законосъобразно го е отменил с обжалваната в това производство заповед. Що се касае до последната, то същата е мотивирана, издадена е от компетентния за това орган, в изискуемата форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването й и е съобразена с целта, която преследва закона. Така от гореизложеното се установи, че заповедта на началника на РДНСК – Кърджали е издадена по повод жалба срещу разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г., след преценка на нейната допустимост. В тази връзка правилна е констатацията му, че жалбата против процесното разрешение за строеж е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба, каквото е Диана Димитрова Димова /съгласно нотариален акт № 103/21.08.1997 г./ и в срок, с оглед представената по делото обратна разписка, видно от която последната е била уведомена за издаденото разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. на 13.03.2006 г. Неоснователен е в тази връзка довода в жалбата, че заповедта не отговаря на чл.15, ал.2, т.1 от ЗАП, а именно – не съдържа наименование на органа, който я издава, тъй като както от титулната й част, така и от посочения издател – “началник РДНСК”, изрично се установява органа, който я е издал. Предвид гореизложеното подадената жалба против заповедта на началника на РДНСК – Кърджали е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото следва да се осъди жалбоподателя да заплати на РДНСК – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл.8 във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва също така да се осъди жалбоподателя да заплати на Диана Димитрова Димова направените по делото разноски за адвокат в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл.42, ал.1 от ЗАП, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ангел Митков Топчиев от гр.Кърджали, бул.”България” бл.58, вх.В, ап.5, с ЕГН ********** против заповед № ДК-10-02/05.04.2006 г. на началника на РДНСК – Кърджали, с която е отменено като незаконосъобразно разрешение за строеж № 155/15.07.2005 г. за “смяна предназначението на магазин за хранителни стоки в игрална зала”, находящ се в имот с пл.№ 2799, кв.69 по плана на гр.Кърджали, издадено от главния архитект на Община Кърджали на името на Ангел Митков Топчиев и Снежана Алдамирова Топчиева, както и одобрения към него инвестиционен проект, като неоснователна. ОСЪЖДА Ангел Митков Топчиев от гр.Кърджали, бул.”България” бл.58, вх.В, ап.5, с ЕГН ********** да заплати на Диана Димитрова Димова от гр.Кърджали, бул.”България” № 31, вх.Б, ет.2, ап.4, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 100 лева. ОСЪЖДА Ангел Митков Топчиев от гр.Кърджали, бул.”България” бл.58, вх.В, ап.5, с ЕГН ********** да заплати на РДНСК – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |