М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 433/2011 г. по
описа на КРС
По отношение на подсъдимият И.Т.П. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че 1. на 10.08.2009 г.
в гр. К., П. област се е заканил с убийство на М.А.П.,***, и това заканване е
възбудило основателен страх у М.А.П. от осъществяването му- престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК; 2. на 10.08.2009 г., в гр. К., П. област е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото- престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Районна прокуратура К., представлявана
от прокурора Свилен Братоев поддържа внесения обвинителен акт в съдебно
заседание. Счита вината на подсъдимия П. за безспорно доказана, като пледира на
същият да се наложи наказание за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК
една година и шест месеца, а за престъплението чл.325 ал.1 от НК лишаване от
свобода за срок от една година, като на основание чл.23 от НК се наложи едно
общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, което да бъде изтърпяно реално. Пледира на основание чл.68 от НК да
бъде постановено отделно изтърпяване и на отложеното наказание по реда на чл.66
от НК- лишаване от свобода за срок от три месеца, постановено с присъда по НОХД
№ 131/2007 г. по описа на КРС.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от пострадалата М.П.- Н. за сумата от 5000
лв., представляващи обезщетение за причинените и неимуществени вреди- душевни
мъки и страдания, в резултат от престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
деянието до окончателното и изплащане.
Пострадалата П.- Н. е конституирана и в
качеството на частен обвинител по делото. Същата се представлява в съдебно
заседание от повереника си адв. Н.- упълномощен.
Процесуалният представител на пострадалата счита
вината на подсъдимия в извършване на престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК за безспорно доказана, поради което пледира предявеният граждански иск да се
уважи в пълен размер.
Подсъдимият П., се явява лично и със защитника си адв.
П.- упълномощена. Подсъдимият разбира обвинението, като се възползва от правото
си да не дава обяснения. Процесуалният представител на подсъдимия счита, че
повдигнатите обвинения са недоказани и пледира да бъде постановена оправдателна
присъда по отношение на подсъдимия П.. Счита предявеният граждански иск за
неоснователен и недоказан, поради което пледира да бъде отхвърлен. Подсъдимият
в лична защита твърди, че е невинен и желае за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият И.Т.П., ЕГН ********** е *****, *****, *****,
*****, жител и живущ ***. Същият е ***** със следните присъди:
С присъда по НОХД № 131/2007 г. по описа на РС К.,
влязла в сила на 28.01.2008 г. П. е осъден за извършени на 16.03.2007 г.
престъпления по чл.131 ал.1 т.** вр. чл.130 ал.1 от НК, с пострадала М.П.- Н.,
за което му е наложено наказание „Пробация”; по чл.170 ал.2 вр. ал.1 от НК, за
това, че е влязъл в дома на М.П.- Н., за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен
срок от три години и по чл.216 ал.4 вр. ал.1 от НК, с пострадала М.П.- Н., за
което му е наложено наказание глоба в полза на Държавата размер на 100 лв. На
основание чл.23 от НК му е наложено едно общо най- тежко наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок
от три години и е присъединено наказанието глоба в полза на Държавата в размер
на 100 лв.
Със споразумение по НОХД № 166/2008 г. по описа на РС-
К., влязло в сила на 09.10.2008 г. П. е признат за виновен за извършено на
19.08.2008 г. престъпление по чл.345 пр.1 от НК като му е наложено наказание
глоба в полза на Държавата в размер на 100 лв.
По отношение на П. е наложено и административно
наказание по реда на чл.78 А от НК- глоба в полза на Държавата в размер на 500
лв. с присъда по НОХД № 67**/2008 г. по
описа на РС С., влязла в сила на 02.02.2010 г. за престъпление, извършено на
30.11.2007 г. по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК с пострадала М.П.- Н..
Пострадалата П.- Н. и подсъдимият П. се запознали през
2004 г., като малко след началото на познанството им отношенията им се
задълбочили в интимни. Тъй като по време на връзката им
подсъдимия П. станал избухлив и агресивен и започнал да се държи заплашително
към пострадалата, скоро след това тя се опитала да прекрати отношенията им. При опитите и да приключи отношенията
си с подсъдимия, той започнал да осъществява
психически и физически тормоз срещу нея. Тъй
като подсъдимия в началото на връзката им извършвал ремонти дейности по
наследствения имот на П.- Н. в гр. К., познавал добре къщата, и когато тя
пребивавала там, често ходел да я притеснява. На 16.03.2007 г. през нощта проникнал
със сила в дома и в гр. К., нанесъл и
побой, като и причинил наранявания, довели до разстройство на здравето извън
случаите на чл.**8 и чл. **9 от НК. По същото време П. унищожил и чужди движими
вещи, собственост на пострадалата. За тези престъпления П. бил признат за
виновен и осъден с присъда по НОХД № 131/2007 г. по описа на КРС, влязла в сила
на 28.01.2008 г.
Действията на
подсъдимия П. спрямо пострадалата продължили, независимо от образуваното
наказателно производство спрямо него.
Така на 30.11.2007 г., вечерта в
гр. С., където пострадалата живеела постоянно, П. и се заканил, че ще я убие.
За това престъпление П. бил признат за виновен по НАХД № 67**/2008 г. по
описа на Софийски районен съд, като му е наложено административно наказание по
реда на чл.78 А от НК- глоба.
Междувременно
подсъдимият звънял по телефона по всяко време на денонощието на пострадалата. Видно
от иззетите и приложени по делото разпечатки за изходящата телефония от
мобилния номер на подсъдимия П. /л.54-67 от ДП/ през периода август- октомври
2008 г., П. ежедневно, между 10 и 20 пъти на денонощие, включително и след
полунощ, звънял на мобилния телефон на П.- Н. с № *****, като повечето
повиквания били с продължителност от няколко секунди, колкото е необходимо, за
да разбере пострадалата, кой се обажда и да прекъсне връзката, както твърди в
показанията си.
На 10.08.2009 г.
пострадалата П.- Н. се намирала в
наследствената си къща в гр. К., ул.”*****” №**, където възнамерявала да прекара годишния
си отпуск. Около 01,00 часа през нощта
пострадалата се намирала в помещение, в подпокривното пространство на къщата си
и четяла. Започнали силни удари от падане на камъни върху покрива на къщата и.
Едни от
тях падали по покрива на къщата, а други в двора, в близост до личния и автомобил. П.- Н. видяла през
прозореца, че на добре осветената улица е подсъдимият П. и веднага
сигнализирала в РУ „Полиция” К.. След това, тя видяла, че П. се отдалечил бягайки и чула шум от запалване на двигател на
мотор.
Към местопроизшествието
от гр. К. в посока гр. К. потеглил
автопатрул при РУП- К., в състав свидетелите К. и И.. В близост до
бензиностанция „*****” полицейските служители се разминали с
подсъдимия П., който
управлявал мотопед марка „*****”, червен на цвят. Подсъдимият управлявал
превозното средство без предпазна каска и бил видян добре и категорично разпознат
от двамата полицаи. По това време на нощта
нямало никакви други превозни средства идващи от гр. К.. След като ги подминал,
полицаите веднага завили в обратна посока и започнали да следват
подсъдимия. Същият, виждайки полицейския автомобил след себе си, веднага отбил от главния път по черен път в близките ниви и полицаите не успели да достигнат.
Тъй като свидетелите
К. и И. познавали подсъдимият П., те отишли на разклона за с. К., откъдето трябвало да мине
последният, за да се прибере в с. В.. Там полицаите спрели, за да чакат
появяването му. След около 10-15 минути двамата чули шум от
приближаващ към тях мотор, който бил с изключени светлини. Моторът
излязъл от нивите на главния път и минал
през кръстовището за с. К., където било осветено. Тогава свидетелите И.
и К. отново ясно видели, че лицето, управляващо мотора е подсъдимият И.П.. Полицай К.
подал сигнал със стоп палка за спиране на П., но последният увеличил
скоростта, с която се движил и в последният момент успял да заобиколи полицейският
служител като минал в непосредствена близост до него. Полицаите отново
потеглили след подсъдимия, но той отново отбил
мотора по черен път, където преследването му било невъзможно. След това, полицаите отишли пред дома на подсъдимия П. ***, но той не се появил там.
На сутринта свидетелката П.- Н. видяла, че
двете пътни врати и част от дувара на къщата
й били изрисувани от външна страна с бял спрей с цинични надписи „БСП, убийци за пари” и „****”. Свидетелката помолила братовчед си- свидетеля Б.П. да заличи
надписите, защото се почувствала унизена и възмутена. Виждайки стореното, свидетеля
П. също се възмутил, защото според
него свидетелката П.- Н. била известен
лекар и човек с авторитет в града. Към
настоящият момент липсват четаеми надписи върху посочените обекти, така че да е
възможно извършването на съдебно- графологическа експертиза.
На същия ден- 10.08.2009 г., около 13,00 часа служителите на РУП- К. свидетелите И.Г. и Г.Г.
посетили свидетелката
П.- Н., за да й снемат обяснения по повод случилото се през нощта. По време на снемане
на обясненията домашният и телефон позвънил. Тя вдигнала слушалката и
разпознала гласа на подсъдимия П., който я заплашил с думите: „Курво, ще те убия и няма
да те погребат ...”. П.- Н. силно се притеснила и веднага подала телефонната слушалка на
свидетеля И.Г. с думите „Пак е И.”. Взимайки слушалката свидетелят И.Г. чул думите: „Курво,
ще те убия, ти ще умреш и няма да те погребат в К.”. Тогава полицейският
служите му казал: „Какъв ти е проблема”, но подсъдимия продължил да повтаря заплахите многократно. В това
време свидетелят И.Г. подал слушалката на колегата си свидетелят Г.Г.,
който също познал гласа на подсъдимия П. и чул заплашителните думи. И двамата
полицейски служители категорично разпознали гласа на И.П., тъй като многократно
били разговаряли с него във връзка с работата си. След обаждането пострадалата
била силно притеснена от отправените и заплахи, според двамата полицейски
служители, като им заявила, че този психически тормоз и телефонните обаждания
били непрекъснати.
От
заключението на назначената по делото комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза се установява, че подсъдимият П. не страда от психично
заболяване, което качествено да нарушава психичните му функции, могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата
на извършване на процесното деяние. Спрямо него липсват категорични данни за
личностово разстройство, което да се отразява изцяло на житейското му
функциониране. Няма основание да се приеме, че са налице актуални прояви на
необоснована агресия и стремеж за налагане на волята над околните у подсъдимия.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- показанията на свидетелите М.П.- Н., И.Г., Г.Г., С.К., П.И. и Б.П.,
които са изцяло последователни и безпротиворечиви по между си. Показанията на
тези свидетели обсъдени в тяхната съвкупност установяват по безспорен и
категоричен начин приетата от съда фактическа обстановка.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията на свидетелката П.- Н.,
като отчита обстоятелството, че същата има качеството на граждански ищец и
частен обвинител по делото. Това и качеството обаче съдът не установи да се е
отразило върху обективното пресъздаване на обстоятелствата, касаещи предмета на
доказване по делото. Изминалият не малък период от време от извършване на
деянието до даването на показания пред настоящия съдебен състав, а също така и
емоционално неприятните за свидетелката спомени за случилото се, дават
отражение върху нейните показания. Така същата отрича да е била с подсъдимия на
15.03.2008 г. в ****- Н.б., за което е представена служебна бележка по делото,
удостоверяваща този факт. Същият обаче е без значение за предмета на доказване
в настоящото производство и не може да внесе съмнение относно обективността на
показанията и, касаещи процесният инцидент. За основните обстоятелства, касаещи
този случай, същата дава показания, които са непроменени в хода на цялото
производство по делото, а и подкрепени напълно от останалите, кредитирани от
съда доказателства по делото.
Относно
показанията на свидетелите И.Г., Г.Г., С.К. и П.Д., всички полицейски служители
при РУП К., съдът кредитира изцяло показанията им, като намира същите за
обективни и безпристрастно депозирани, касаещи пряко обстоятелствата от
предмета на доказване по делото. Обстоятелствата, за които дават показания са
им станали известни във връзка с изпълнение на техните служебни задължения.
Техните показания са последователни и непроменени в хода на цялото производство
по делото и се подкрепят от показанията на пострадалата и на свидетеля Б.П.. Съдът
не установи показанията на свидетелите И.Г. и Г.Г. да са повлияни от
заинтересованост от изхода на делото във вреда на подсъдимия във връзка с подадената
след процесния случай жалба от него срещу тях по повод изпълнение на служебните
им задължения.
По
отношение показанията на свидетеля Б.П., съдът ползва същите при постановяване
на присъдата си като обективни и безпристрастно депозирани. Отчита
обстоятелството, че от инцидента до даването на показания по настоящото дело е
изминал дълъг период от време, който е оказал влияние върху спомените на
свидетеля относно някои от фактите, а именно какво количество камъни е събрал
от двора на пострадала и кога точно е сторил това през деня на 10.08.2009 г. Обстоятелството,
че са хвърляни камъни, които и на следващия ден са забелязани в двора на
пострадалата се установява безспорно от събраните гласни доказателства по
делото- показания на свидетелите И.Г. и Г.Г., свидетелката П.- Н., потвърдени и
от писмените такива- справка от РУП К., според която в 01,15 часа на 10.08.2009
г. е регистрирано обаждане от мобилен телефон с № ****** от лице, представило
се като М.П., която сигнализирала, че в гр. К., на ул. „******” № ** „И. пак
хвърля камъни и изпочупи керемидите”.
По
отношение показанията на свидетелите Б.Н. и М.П., съдът намира, че същите не
касаят предмета на доказване по делото. И двамата свидетели твърдят, че
подсъдимият П. им е оставил мотоциклет „*****” за ремонт. Точен спомен обаче,
кога е станало това като дата нямат, а назовават като време краят на месец юни
или началото на август 2008 г., като си го е взел през септември същата година.
Свидетелят Н. дори споменава и регистрационния му номер- 3634 или 3436. Тези
показания, съдът не кредитира при постановяване на присъдата си, тъй като видно
от справката за съдимост на подсъдимия, същият е осъден с влязъл в сила съдебен
акт за престъпление по чл.345 от НК, тъй като на 19.08.2008 г. в гр. К. при
управление на МПС- мотоциклет „*****” с рама № 4668424 си е послужил с
контролни знаци РВ 3634 Х, издадени за друго МПС- мотоциклет „*****” с рама №
4557595. Т.е. може да се направи обоснован извод, че към процесният период
подсъдимият е управлявал мотоциклет „*****”, както твърдят полицейските
служители К. и И..
По
отношение показанията на свидетелката И., съдът не ползва същите при
постановяване на присъдата си. Показанията на тази свидетелка се явяват
изолирани от целия доказателствен материал, събран по делото и кредитиран от
съда. Депозирани са на един последващ етап в наказателното производство- 4
години след датата на деянията, за което е повдигнато обвинението, което
изключително затруднява и прави почти невъзможна тяхната проверка, с оглед
доказване на обективността им. Именно тази обективност може да се постави под
основателно съмнение и с оглед твърдените изключително близки и интимни
отношения между свидетелката и подсъдимия. Причината, изложена от свидетелката
за явяването и и осигуряване на алиби на подсъдимия едва на настоящия етап се
явява нелогична. Докато подсъдимият е настоявал да не се явява като свидетел и
да не се забърква в „блатото на отношенията му с другата жена, преди нея”, И. изведнъж
решава да се яви и да свидетелства без някаква логична причина. Поради изложеното,
съдът изключи от ползваният доказателствен материал показанията на свидетелката
И..
При
постановяване на присъдата си съдът ползва събраните по делото писмени
доказателства- 2 броя протоколи за претърсване и изземване, 2 бр. разпореждания
за разрешение на „Претърсване и изземване”, постановени от КРС, два броя
фактури, издадени от М-тел с приложени към тях подробни справки за разговори за
месеци април, май, юни, юли, август, септември и октомври 2008 г., епикриза,
издадена на М.П.- Н., експертно решение на ТЕЛК на М.П.- Н., експертна справка
за сигнално- газов пистолет, възражение срещу АУАН № 897716/31.08.2008 г.,
фактура, бележка, постановление за връщане на доказателства, фактура за закупуване
на газов пистолет, характеристична справка, протоколно определение по ЧНД №
240/**.10.2009 г., трудов договор на подсъдимия П., епикриза на И.П.,
постановление за прекратяване на наказателно производство по дознание №
724/2009 г. на 01 РУ- СДВР, постановление за връщане на същото дознание по ЧНД
№ 3797/2009 г. на СРС, справка за съдимост с приложени към нея бюлетини на
подсъдимия, медицинска документация, съдържаща 5 листа, касаеща диабетно
заболяване на М.П.- Н., служебна бележка от ****- Н.б., справка от М- тел,
справка от РУП К., придружена с докладна записка, копие от медицинско
направление и рецепта на М.А.- П.,***, експертна справка с приложен към нея
фотоалбум;
При
постановяване на присъдата си съдът ползва заключението на изготвената по
делото комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, тъй като
същата касае предмета на доказване по делото, вещите лица са специалисти в
съответната област и са отговорили безпристрастно, пълно и точно на поставените
им въпроси.
При
така установената и приета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на
престъпленията по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 от НК.
По отношение на престъплението
по чл.144 ал.3 вр. Ал.1 от НК- от събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява, че с действията си
подсъдимият П. е реализирал от обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението, тъй като с
думи повторени
неколкократно е обективирал закана с
убийство, насочена към пострадалата М.П.- Н., като
отправените заплахи са били възприети от нея. Предвид установената фактическа обстановка, заканата е била сериозна и
обективно е била годна да предизвика основателен страх от осъществяването и,
тъй като тя е била предшествана от продължителни и целенасочени заплашителни и агресивни
действия от страна на подсъдимия и у пострадалата вече е било създадено състояние
на постоянен страх от същия. При възприемане на заплахата пострадалата отново се
е почувствала реално застрашена и е изпитала страх за живота си. Това нейно състояние се
потвърждава и от реакция и, възприета и от свидетелите очевидци- И.Г., Г.Г. и Б.П.,
според чиито показания при обаждането на подсъдимия П.- Н. видимо се е
притеснила.
По отношение на престъплението по
чл.325 ал.1 от НК- от доказателствата, събрани по делото безспорно се установява,
че през нощта на инкриминираната дата 10.08.2009
г. подсъдимия И.П. е отишъл до къщата на пострадалата П.- Н. и от улицата е
започнал да хвърля камъни срещу къщата, като някои от тях са падали по покрива,
а други в двора на къщата. Пострадала е възприела лично този факт и е
предприела действия да съобщи в РУП К. за тях, като е назовала още тогава името
на подсъдимия като извършител. Тези действия на подсъдимия са непристойни,
грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото,
като те реализират обективния състав на престъплението хулиганство.
По делото не се събраха доказателства
обаче именно подсъдимият да е написал непристойните надписи върху оградата и
вратите на пострадалата. Същата не е видяла подсъдимият да изписва тези
надписи, нито друго лице е възприело този факт. Безспорно се установява, че е
имало такива надписи, но доказателства за авторството на лицето, което ги е
изписало липсват, доколкото съгласно изготвената по делото експертна справка
липсват четаеми надписи, което да могат да се изследват. Тъй като липсват доказателства
относно авторството на подсъдимия по отношение изписването на нецензурните
надписи върху оградата и вратите на пострадалата, то съдът приема, че същият не
е осъществил престъплението по чл.325
ал.1 от НК чрез изписването на тези надписи.
От субективна страна всяко от горните две
престъпления е извършено умишлено при форма на вината
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че с
отправянето на заплахи за убийство към пострадалата, които същата е възприела
лично, ще я притесни и накара да се чувства застрашена, какъвто резултат е и
постигнал. Съзнавал е, че с хвърлянето на камъни по къщата на пострадалата през
нощта ще смути спокойствието и и ще наруши по този начин обществения ред, но го
е сторил именно с тази цел. Подсъдимият е съзнавал, че извършените от него
деяния са в противоречие с общоприетите поведение в обществото, но е искал
настъпването на противоправния им резултат.
По изложените мотиви и въз
основа на доказателствата, събрани по делото, съдът намира авторството на
подсъдимия в извършване на посочените престъпление за безспорно доказано,
поради което го призна за виновен.
При определяне на
наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия П., съдът взе предвид,
че към датата на извършване на процесните деяния- 10.08.2009 г. предвидените
наказания за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е лишаване от свобода
до три години или пробация (към настоящият момент лишаване от свобода до шест
години), а за престъплението по чл.325 ал.1 от НК (не е налице по- благоприятен
закон) наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация.
С оглед индивидуализация на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на деянията и дееца. С оглед начина на извършването на деянията и степента,
в която са засегнати правно защитените обществени отношения, свързани с личната
свобода, а също и с обществения ред и спокойствие, същите се явяват деяния с не
малка степен на обществена опасност. По отношение личността на подсъдимия П.,
съдът намира същата за висока. Същият е ***** неколкотратно, като четири от
деянията, за които са налице влезли в сила съдебни актове са извършени спрямо
личността или имуществото на М.П.- Н.. Сред тези *****ия е и още едно
престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, освен процесното. Налице е една
системност и целенасоченост в противоправните действия на подсъдимия, насочени
спрямо личността на пострадалата. Тези действия не са преустановени от негова страна,
въпреки наличието осъдителна условна присъда, поради което съдът приема, че
превъзпитателното и предупредително въздействие на наложените до момента
наказания на П. не са постигнали необходимият поправителен ефект. Всички
гореизброени обстоятелства, съдът отчита като отегчаващи отговорността на
подсъдимия, като смекчаващи такива не се установиха.
По изложените мотиви, съдът намира, че
наказанията на подсъдимия П. следва да се определят при условията на чл.54 ал.1
от НК, като се приложи по-благоприятният закон, действал към момента на извършване на
деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК, а по размер същите
следва да са над минималния, визиран в НК и ориентирани към средния такъв, а
именно за престъплението по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК- лишаване от свобода за
срок от една година, а за престъплението по чл.325 ал.1 от НК- лишаване от
свобода за срок от шест месеца. Тъй като двете деяния са извършени от П. при
условията на съвкупност, то на основание чл.23 ал.1 от НК следва да се определи
едно общо най- тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от една
година. Института на условното *****е е неприложим в случая, тъй като деянията
са извършени в изпитателния срок на условна присъда, постановена спрямо П. по
НОХД № 131/2007 г. по описа на КРС, влязла в сила на 28.01.2008 г. Отделно от
това съдът намира, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия е
наложително същият да изтърпи ефективно така наложеното общо най-тежко
наказание, тъй като налаганите до момента наказания, включително условното *****е не са оказали своя поправителен и превъзпитателен ефект. Поради
изложеното и на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС подсъдимият П. следва да изтърпи
така определеното му общо най- тежко наказание лишаване от свобода за срок от
една година в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален
строг режим. На основание чл.68 ал.1 от НК следва същият да изтърпи отделно от
така определеното му общо най- тежко наказание и отложеното наказание по
присъда по НОХД № 131/2007 г. по описа на КРС- лишаване от свобода за срок от
три месеца, при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип на основание чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
С така наложеното наказание, съдът
намира, че ще се изпълнят индивидуалната и генерална превенции на наказанието,
визирани в чл.36 от НК и преди всичко ще се въздейства поправително и възпиращо
по отношение на подсъдимия, за да спазва установеният правов ред.
Предявеният граждански иск е с правно
основание чл.45 от ЗЗД.
Съгласно
чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като във всички случаи вината се предполага до доказване на
противното. Престъплението по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК е противоправно деяние, извършено от подсъдимия П. виновно.
Безспорно установено по делото е, че в резултат от извършеното от
подсъдимия престъпление- закана с убийство, пострадалата П.- Н. е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни мъки- уплаха, стрес и страдания,
които са непосредствена последица от престъплението. Налице е причинна връзка
между действието на подсъдимия, съставляващо престъпление по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК и причинените неимуществени вреди на пострадалата. Наличието на
законовите предпоставки за реализиране на деликтната отговорност- действие,
противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна връзка между
деянието и причинените вреди, е основание да се ангажира отговорността на подсъдимия
П. за причинените от него неимуществени
вреди. Тези вреди следва да се репарират по справедливост, съобразно чл.52 от НК, поради което съдът намира, че подсъдимият П. следва да заплати на
пострадалата П.- Н. обезщетение в размер на 3000 лв. ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на извършване на деянието по чл.144 ал.3 вр.
ал.1 от НК- 10.08.2009 г. до окончателното и изплащане, като за сумата от 3000
лв. до пълният предявен размер от 5000 лв. предявеният граждански иск следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия П. следва да бъдат оставени направените по делото разноски
в размер на 390 (триста и деветдесет) лева, представляващи възнаграждения за
вещи лица, както и сумата от **0 (сто и двадесет) лева, представляваща държавна
такса върху уважената част от граждански иск.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.