Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Пазарджик, 17.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 505/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Х.А.Х., с ЕГН- **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. К.У. от ПАК, против
Наказателно постановление №
18-1006-003484 от 01.10.2018 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на
МВР- Пазарджик, с което е санкциониран за следните нарушения:
- на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП;
- на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП;
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон, с оглед на което се иска отмяна
на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован не се явява лично, но изпраща процесуален представител. Последният
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано писмено становище
за отмяна на НП като незаконосъобразно, постановено при нарушение на
процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От
същата с изпращането на административната преписка е депозирано становище, в
което са изложени доводи за законосъобразност на НП, издадено в съответствие с
относимите материално правни и процесуални разпоредби, с което се иска
потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, прие следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 21.09.2018 г., около
21,10 часа, в Община Пазарджик, на АМ „Тракия“, при км 88+500 м., в посока от
гр. Пловдив, е управлявал личния си лек автомобил „***“ с рег. № ***, при
възникнала тапа, поради ремонт на км 89-ти, е излязъл от платната за движение и
се е движил в аварийната лента за принудително спиране и при извършената му проверка
е установено, че управлява с изтекъл АУАН на 30.08.2018 г.
Всичко това съставлявало съответно нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП и на
чл.157 ал.6 от ЗДВП. На водача бил съставен АУАН за посочените нарушения, който
му бил предявен и връчен срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал
собственоръчно, че няма възражения за така констатираното.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН. Въз основа на последния било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на санкционираното лице на 15.02.2019 г., видно от
разписката към НП. Жалбата против НП била депозирана от надлежно упълномощено
от санкционирания лице чрез АНО до РС- Пазарджик и била входирана в
деловодството на ОД на МВР- Пазарджик на 18.02.2019 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, показанията на свидетелите К.В., К.О. и А. Д..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН в присъствието на свидетел-очевидец на нарушенията. Съставен е от
компетентен орган в кръга на правомощията му. В акта и в НП са отразени датата и мястото на
нарушенията. НП също е съставено от компетентен орган, надлежно упълномощен със
заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът не споделя възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в АУАН и НП не е посочено
мястото на нарушението и нарушените правни норми. Видно от двата акта е , че
мястото на нарушението е ясно и конкретно посочено- АМ „Тракия“, в района на
община Пазарджик, на километър 88+500 метра, в посока гр. Пловдив. В този
смисъл за съда няма никакво съмнение кое е мястото на нарушението, още повече и
в съдебно заседание от събраните безпротиворечиви и еднопосочни писмени и
гласни доказателства стана категорично ясно, че именно това е мястото, където
са констатирани и извършени нарушенията. Пак от АУАН и НП се установява, че е
посочена правната квалификация и на двете нарушения.
Съдът обаче счита, че е допуснато нарушение на чл.42 т.4 от ЗАНН при
съставяне на АУАН и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при издаването на НП, тъй като
липсва ясно, пълно и точно описание на обстоятелствата при които са извършени
двете нарушения.
На първо място по отношение на нарушението по пункт І от НП- по чл.58 т.3
от ЗДвП. Посочената норма забранява на водача на МПС при движение по
автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен
при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на
водача или пътниците в превозното средство. Казано с други думи от тази забрана
има две изключения, които ако не са налице водачът няма право да се движи или
спира в аварийната лента. Това означава, че за да е налице извършено нарушение
на забраната следва и двете изключения (основателни причини за движение/спиране
в тази лента) да не са били налице към момента на проверката на водача от
контролните органи и констатирането на лисата на същите следва да намери
отражение при описание на нарушението както в АУАН, така и в НП. Това е така
защото посочването на конкретната липса на основание за управление на МПС в
аварийната лента е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.58 т.3 от ЗДвП. Видно от АУАН и от НП е че, в тях при описание на нарушението не е посочено
липсата на предпоставките по чл.58 т.3 от ЗДвП, които да дават възможност на
водача за подобно поведение. При това положение санкционираното лице е лишено
от възможността да разбере какво нарушение му се вменява и от там адекватно да
организира своята защита. Допуснатото нарушение е от категорията на
съществените и неминуемо води до незаконосъобразност на НП, което е достатъчно
основание за неговата отмяна. С оглед на това и съдът не намира за необходимо
да излага подробни съображения по същество, като може само да се отбележи, че
ако не беше допуснато посоченото съществено нарушение на процесуалните правила,
то вмененото на въззивника нарушение е осъществено от същия и бе доказано до
изискуемата степен на несъмненост. В тази насока са категоричните гласни
доказателства събрани посредством показанията на полицейските служители-
свидетелите В. и О., подкрепени и от писмените доказателства, приети по делото.
Същите не бяха опровергани дори и от показанията на св. Д.. Вярно е, че същият
посочи възникнал технически проблем в автомобила по време на движение, а именно
загряване на автомобила, което наложило отбиване и спиране в аварийната лента.
Непосредствено преди да бъде спрян от контролните органи обаче автомобилът се е
движел по аварийната лента и в този смисъл са и показанията на св. Д., като
това движение е било за да се „улучи“ момент, в който отново да се върнат в
лентата за движение. В този смисъл са и показанията на полицейските служители.
Тоест налице е движение на автомобила в аварийната лента и то в момент, когато
т.нар. технически проблем „загряване на автомобила“ вече не е бил налице. Св. О.
също посочи, че не е имало основателна причина автомобила да се движи в тази
лента. Жалбоподателят не е възразил пред актосъставителя за направената
констатация. Нещо повече, дори в акта е записал собственоръчно, че няма
възражение. Вярно е, че не е длъжен да се брани още от самото начало с
съставянето и предявяването на АУАН, когато за първи път му се повдига адм.
обвинение, но когато е имал тази възможност и изрично е заявил, че няма
възражения, то това е първата индиция, че той е осъществил вмененото му
нарушение, както и е основание за преценка на по-нататъшната му позиция в АНП,
в това число и с ангажирането на доказателства оспорващи обвинението.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи също, че не споделя и
направеното в писмената защита на процесуалния представител на въззивника
възражение, че с оглед реорганизацията на движението в процесния пътен участък
от АМ „Тракия“ бил налице друг режим на ползване на пътя, различен от този по
§6 т.52 от ДР на ЗДвП, характеризиращ го като автомагистрала и в този смисъл
извода, че не важи въпросната забрана за движение в аварийна лента.
Обстоятелството, че по това време този участък
(където е осъществено нарушението) е се е извършвал ремонт не игнорира факта,
че същият този участък е част от АМ и този ремонт не може да го изключи от АМ,
респ. за определен период от време въпросният участък от АМ да представлява
едва ли не друга категория път от републиканската пътна мрежа.
С оглед на всичко изложено по-горе, макар нарушението
да е било извършено от жалбоподателя, то поради констатираното процесуално
нарушение, е налице незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено
в тази му част по пункт І.
По отношение на нарушението по пункт ІІ- по чл.157
ал.6 от ЗДвП: както се посочи по горе и тук на първо място е допуснато
съществено процесуално нарушение, поради не спазване на разпоредбите на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и НП. Липсва пълно и ясно
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. На първо място
не е ясно кой е този АУАН, който лицето е носело- липсва номер, дата на
издаване и от кой орган е съставен. Тези реквизити са необходими най-малко
заради преценката дали действително неговият срок на действие е изтекъл на
посочената дата- 30.08.2018 г. Необходимостта да бъдат отразени тези обстоятелства
следва и от самата норма, посочена за нарушена. Съгласно чл.157 ал.6 от ЗДвП „при съставяне на акт за нарушение по този
закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за
срок до един месец от издаването му.” Според чл.190 ал.3 от ЗДвП пък „наложеното наказание „глоба“ се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление...”.
Всичко това показва, че в НП, а и в АУАН, е абсолютно задължително да бъде
посочен номера и датата на акта, който заменя контролния талон. Иначе съдът е
поставен в положение да гадае кога изтича законовият едномесечен срок, респ.
дали действително е изтекъл на посочената дата- 30.08.2018 г. Така допуснатото
нарушение е от категорията на съществените, т.к. лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на
нарушението и да изгради защитна теза срещу тях. Това е достатъчно основание за
отмяна на НП като незаконосъобразно.
Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, а
именно, че извършеното от жалбоподателя не съставлява нарушение. Това е така,
т.к. с посочената правна норма се въвежда задължение за контролните органи при
съставяне на АУАН да отнемат контролния талон към СУМПС, който да се върне на водача
след изпълнение на задължението му за заплащане на наказанието глоба след
влизане в сила на НП, или на съдебното решение или на определение на съда.
Освен това в тези случаи АНО, съгласно чл.52 ал.1 от ЗАНН, е задължен да се
произнесе в едномесечен срок и ако в този срок не бъде издадено НП, водачите с
издаден АУАН не могат да управляват МПС без по този начин да извършат
нарушение. Вярно е, че е създадена практика за „заверяване“ на АУАН, но същата
няма законова уредба. Същевременно в закона липсва задължение за водачите на
МПС, чието неспазване да влече административнонаказателната им отговорност.
Изречение второ на чл.157 ал.6 от ЗДвП единствено указва, че КТ се замества с
АУАН за определен срок. Тоест тази норма е обща и не съдържа правило да поведение
по отношение на водачите на ППС. При това положение същата не може да бъде и
нарушена. Освен това в ЗДвП не е предвидена санкция за водач, който не
притежава КТ. Липсата му обаче прави негодно СУМПС, тъй като потвърждава
неговата валидност, което обаче влече друго адм. нарушение, за което може да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на водача (виж чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП). В процесните АУАН и НП на практика от фактическа страна е
описано точно това нарушение- не носене и непредставяне при поискване на КТ към
СУМПС, за което обаче на жалбоподателя не е наложено адм. наказание. С оглед на
изложеното до тук, НП се явява незаконосъобразно и в тази му част и следва да
бъде отменено.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-1006-003484 от 01.10.2018 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на МВР- Пазарджик, с което Х.А.Х., с ЕГН- **********, с адрес ***, е санкциониран за следните нарушения:
- на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 1 000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП;
- на основание чл.185 от ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: