Мотиви към присъда по НОХД № 5249 по описа на Варненски районен съд за
2010г. VІ-ти състав.
На 29.09.2010г. Варненският районен прокурор е внесъл във
ВРС обвинителен акт №935 по който
на същата дата е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия
Л.Г.П. за
извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.343в, ал.1 от НК за
това, че на 02.01.2010год. в гр.В., управлявал МПС – лек автомобил „Нисан Микра” с рег. № *** в срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 02.10.2008год. до
02.04.2010год. след като бил наказван за същото деяние по административен ред с
НП № ***/2009год. на началника на І РУП при ОД МВР В., влязло в сила на
25.12.2009год. Съдебното следствие е проведено
по реда на глава 27-ма от НПК – чл. 373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание
представителят на ВРП поддържа обвинението като изразява становище, че същото е
доказано по безспорен и категоричен начин. Моли подсъдимият да бъде признат за
виновен като предлага с оглед реда по който се провежда съдебното следствие и с
оглед разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК на същия да бъде наложено наказание с
приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно пробация с определяне на двете
задължителни по закон пробационни мерки за срок от по една година, както и пробац. мярка безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 150 часа годишно за срок от една година. По отношение на предвиденото в закона
кумулативно наказание лишаване от правоуправление прокурорът моли същото да
бъде наложено в размер на една година.
В пледоарията си по съществото на
делото защитника на подсъдимия пледира също за налагане на наказание пробация
като предлага да подсъдимия да бъдат определени само двете задължителни
пробационни мерки за срок от по шест месеца. По отношение на кумулативно
предвиденото наказание лишаване от правоуправление защитата предлага същото да
бъде за срок от шест месеца като бъде зачетено времето през което подсъдимият
бил лишен от това право по административен ред.
Подсъдимият признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, а в дадената му
последна дума заявява, че няма какво да каже.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С НП № ***/23.02.2007год. на началника на Сектор „ПП” при ОД МВР В.,
влязло в сила на 10.10.2008год. на подс. П. било
наложено адм. наказание лишаване от правоуправление
за срок от 18 месеца. Посоченото наказание било приведено в изпълнение на
02.10.2008год. и било изтърпяно на 02.04.2010год. В срока на изтърпяване на
това наказание подс. П. продължил да управлява МПС за
което свое неправомерно поведение същият бил санкциониран по адм. ред с НП № ***/04.12.2009год. на началника на І РУП
при ОД МВР В.. Посоченото НП подсъдимият получил лично като постановлението
влязло в сила на 25.12.2009год.
На 02.01.2010год., докато все още изтърпявал наказанието лишаване от
правоуправление на МПС наложено му с НП ***/23.02.2007год., подс.
П. отново управлявал МПС – л.а. „Нисан Микра” с ДК№ ***. На същата дата на кръстовището на ул.
„Доброволци” и ул. „Свобода” в гр.В., докато управлявал автомобила, подсъдимият
бил спрян за проверка от служители на полицията, които му съставили АУАН №
341/02.01.2010год.
Изложените обстоятелства съдът
счита за установени въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на
св. К. Г., давани в хода на досъдебното производство, НП № ***/04.12.2009год.,
НП № ***/23.02.2007год., АУАН № ***/02.01.2010год., справка от началника на
Сектор „ПП” ОД МВР В., справка за съдимост и останалите събрани в хода на
съдебното следствие писмени доказателства като всички доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се.
След като прецени всички
доказателства релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
постанови присъдата си като взе предвид следните правни съображения:
Подсъдимият Л. Г.П. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.343в, ал.1 от НК, тъй като на
02.01.2010год., в гр.В., управлявал МПС – л.а. „Нисан
Микра” с ДК№ ***, в срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 02.10.2008год. до
02.04.2010год., след като е бил наказан за същото деяние по административен ред
с НП № ***/2009год. на началника на І РУ при ОД на МВР В., влязло в сила на
25.12.2009год.
Изпълнителното деяние е осъществено и се
изразява в управляването на МПС от подсъдимия в срока на изтърпяване на наказание лишаване от правоуправление и при
наличие на санкциониране по административен ред за същото деяние /за управление
на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от правоуправление/.
Видно от всички
събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни, подс.П. е бил правоспособен водач на МПС, но с НП№ **/23.02.2007год.,
влязло в сила на 10.10.2008год. на същия е било наложено адм.
наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 18 месеца.
Видно от
приложената справка от началника на сектор ПП при ОД МВР В., това наказание е
било приведено в изпълнение на 02.10.2008год. и е било изтърпяно на
02.04.2010год.
От друга страна
по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства се
установява, че в посочения по-горе срок на изтърпяване на наказанието
подсъдимият е управлявал МПС като за това деяние е бил санкциониран по адм. ред с НП № 1137/2009год. на началника на І РУ ОД МВР В..
Въпреки наложената санкция по адм. ред подсъдимият
продължил да управлява МПС. На инкриминираната дата, в срока на изтърпяване на
наказанието лишаване от правоуправление, той отново управлявал МПС – „Нисан Микра”.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма
на вината пряк умисъл - подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е искал.
Същият е знаел, че търпи наказание лишаване от правоуправление, лично е получил
и НП с което му се налага адм. санкция за управление
в срока на изтърпяване на наказанието и съвсем съзнателно и целенасочено е
продължил да управлява МПС и на 02.01.2010год.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът
прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние и данните за
личността на извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия П.
констатира следното:
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете направените от
подсъдимия самопризнания.
Като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие
предходната съдимост на същия включително и за същото престъпление.
При определяне наказанието на
подсъдимия съдът приложи императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и
съобразявайки нормата на чл. 2, ал.2 от НК му определи наказание при условията
на чл. 58а, ал.1 от НК в редакцията й към датата на извършване на деянието, а
именно с приложението на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК - пробация като
определи следните пробационни мерки:
на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично;
на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година;
на основание чл. 42а, ал.2, т.6
от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за
срок от една година;
Кумулативно предвиденото в закона
наказание лишаване от правоуправление съдът наложи за срок от една година.
При определяне на вида и
продължителността на пробационните мерки, както и срока на наказанието лишаване
от правоуправление, съдът отчете степента на обществена опасност, както на
деянието така и на дееца, и като прие, че извършеното деяние не е с висока
степен на обществена опасност прецени, че определените му пробационни мерки в
размерите за които са наложени в съвкупност с наказанието лишаване от
правоуправление са съответни на извършеното престъпление и ще постигнат целите
както на специалната, така и на генералната превенция предвидени в нормата на
чл.36 от НК.
Съдът счете, че наказания
наложени в по-малки размери в случая биха били несъответни нито на извършеното,
нито биха постигнали целите на наказанието, тъй като макар и престъплението да
е леко, с не висока степен на обществена опасност, подсъдимият вече е бил осъждан
за подобно престъпление като са му налагани същите наказания в по-малки
размери, които очевидно не са постигнали целения предупредителен, поправителен
и възпиращ ефект.
Що се касае до направеното от
защитата искане за зачитане на времето през което подсъдимият е бил лишен от
право да управлява МПС съдът намира същото за неоснователно, тъй като в случая
предпоставките на чл. 59, ал.4 от НК не са налице. За бъде приложена посочената
по горе норма следва деецът да е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред за абсолютно същото
деяние. В конкретния случай доказателства за горното по делото не са налице.
След като се запозна със
справката за съдимост на подс. П. съдът констатира
следното:
С определение постановено от ВРС
по НОХД № **/2010год., влязло в сила на 11.05.2010год., съдът е одобрил
споразумение съгласно което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване
на престъпление наказуемо по чл. 197, т.1, вр. чл.
194, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание пробация с определяне на
следните пробационни мерки: на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК –
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от десет месеца: на
основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от десет месеца и на основание чл. 42а, ал.2, т.5 от НК –
„поправителен труд” за срок от една година при 10 на 100 удръжки от месечното
трудово възнаграждение. Престъплението е било извършено от подсъдимия на
23.11.2009год.
Като взе предвид, че деянието предмет
на настоящото наказателно производство и това, в извършването на което е бил
признат за виновен със съдебни акт постановен по НОХД № **4/2010год. по описа
на ВРС, са били извършени от подсъдимия в условията на реална съвкупност, преди
да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът приложи
разпоредбата на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и
му определи едно общо за съвкупността, най-тежко наказание, а именно
наказанието наложено по настоящото наказателно производство – пробация при следните
пробационни мерки:
на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с
периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено
от него длъжностно лице два пъти седмично;
на основание чл. 42а, ал.2, т.2
от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една
година;
на основание чл. 42а, ал.2, т.6
от НК – безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 часа годишно за
срок от една година;
Доколкото и двете наказания
наложени на подсъдимия за престъпленията включени в групата са пробация съдът
счете, че това именно е по-тежкото наказание, тъй като двете задължителни по
закон пробационни мерки са определени в по-голям размер.
Съдът постанови при изпълнение на
така наложеното за съвкупността наказание пробация да бъде зачетена изтърпяната
до момента част от същото наказание наложено на подсъдимия с присъдата по НОХД
№ 1304/2010год. по описа на ВРС.
На основание чл. 23, ал.2 от НК
съдът присъедини към така наложеното наказание пробация и наказанието лишаване
от правоуправление за срок от една година.
Съдът счете, че така наложеното
за съвкупността наказание е съответно на престъпната дейност на подсъдимия, ще
постигне целите както на специалната, така и на генералната превенция
предвидени в нормата на чл. 36 от НК, поради което и не се налага да бъде
прилагана разпоредбата на чл. 24 от НК.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: