Р Е Ш
Е Н И Е
№ 870
гр. Пловдив, 11.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1252/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 482601-F504115 от 06.12.2019 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-гр.Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Хисаря, ул. “Ал.Стамболийски“ №
8, представляван от М.К.М., ЕГН **********, на основание чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 386,37 лева /хилядa
триста осемдесет и шест лева и 37 ст.,/ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр.
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за приложение на Закона
за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
Жалбоподателят ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание,
като в жалбата си излага съображения за маловажност на случая по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. С допълнителна молба - уточнение се навеждат конкретни
съображения в насока незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Поддържа се, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати
процесуални нарушения, водещи до необходимост от цялостна отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Претендират се направени разноски по делото за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна – ТД
на НАП-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител – юрк. С. пледира наказателното постановление да бъде потвърдено от съда като
правилно и законосъобразно. Моли да бъдат
присъдени разноски за осъществена юрисконсултска
защита.
Съдът като съобрази и прецени
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Наказателното
постановление е издадено против жалбоподателя за това, че данъчно-задълженото
по ЗДДС лице ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ с БУЛСТАТ ********* не е начислило
ДДС в размер на 1 386,37лв. по облагаеми доставки на обща стойност 8 318,20лв.,
извършени за данъчен период 01.11.2018г.
- 30.11.2018г., когато лицето не e било
регистрирано по ЗДДС, тъй като не e
подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка в
ТД на НАП Пловдив, документирана с Протокол № **********/13.06.2019г. ** Й.Т. установила, че задълженото лице е
реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. към 31.07.2017г./видно от представена справка за обороти за период от 01.05.2018г. до 31.12.2018г./, формиран от извършени продажби на сувенири и рекламни материали.
Посочено е също в НП, че съгласно разпоредбите на чл.
96, ал. 1 от ЗДДС фирмата е следвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив заявление
за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през
който е достигнало облагаем оборот над 50 000лв, т.е. до 14.08.2017г. включително. Заявление за регистрация по този закон от ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ било подадено на
30.05.2019г. с вх. № 303911901384392 в ТД на НАП Пловдив.
Лицето било регистрирано по ЗДДС считано от 19.06.2019г. - датата на връчване на Акт за регистрация № 160421901498084/13.06.2019г.
Посочено е, че по аргумент на чл. 102, ал.
3, т. 1 от ЗДДС за периода от датата следващата датата, на която е изтекъл срока за издаване на акт за регистрация - 29.08.2017г., ако лицето бе подало в
срок заявление за регистрация до датата, предхождаща датата, на която е регистрирано
/18.06.2019г./ то е следвало да начислява
ДДС за извършените от него облагаеми доставки.
Прието е,
че за периода 01.11.2018г. - 30.11.2018г. проверяваното
лице е извършвало облагаеми доставки на
територията на страната в размер на 8 318,20лв., като не е начислило ДДС в размер на 1
386,37лв. видно от представени документи и периодични
отчети от ФП на ЕКАФП.
Счетено е, че ако ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
се е било регистрирало по ЗДДС то е трябвало да начисли ДДС за извършените от
него през периода 01.11.2018г. - 30.11.2018г. облагаеми доставки, като на
основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС състави отчет за извършените продажби,
съдържащ обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, да
отрази отчета за продажби в дневника за продажби за месец 11.2018г и включи
размера на данъка в справката-декларация за данъчен период м.11.2018г., като
справката-декларация и дневника за продажби е следвало да подаде в ТД на НАП -
Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а
именно до 14.12.2018г. включително. Нарушението е прието за извършено на 15.12.2018г.
Посочено е че, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се
дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което
размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС.
Нарушението било констатирано в ТД на НАП
Пловдив на 13.06.2019г. при преглед на документи в хода на извършване на
проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС,
документирана с протокол по чл. 50 от ДОПК с №**********/13.06.2019г, Размерът
на неначисления в срок ДДС е определен с протокол № **********/08.08.2019г.
За горните обстоятелства актосъставителят Т.
съставила на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № F 504115/12.08.2019г., който бил подписан от жалбоподателя без
възражения. Такива били подадено в срока по чл.44 от ЗАНН, но били приети от
административнонаказващия орган /АНО/ за неоснователни, като въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка
се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства.
Като прецени изложената фактическа обстановка с
оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната
служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е
подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
ОСНОВАТЕЛНА.
Градски археологически музей е санкциониран за
нарушение на чл.180, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86, ал.1
и ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от
ППЗДДС, от чието съдържание е видно, че основният съставомерен факт, за да
възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС е да се установи, че за процесния
период 01.11.2018г. - 30.11.2018г. същият е извършил облагаеми доставки на
стойност 8 318,20 лв., за които като е бил длъжен, не е начислил ДДС в размер
на 1 386,37 лв. В тази връзка контролният и
административнонаказващият орган са формирали правен извод за осъществени през
процесния период от ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ облагаеми доставки, за които е
следвало да бъде извършена регистрация по ДДС, като е трябвало да бъде подадена
справка-декларация до 14.12.2018г., което не е било сторено от жалбоподателя и
този факт не се оспорва дори и от самия него.
Въпреки гореизложеното след извършена служебна
проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, съдът
констатира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо
императивните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно задължителното
съдържание на двата административни акта. За да предизвика целените с
издаването им правни последици, АУАН и НП, като писмено обективирани
волеизявления следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация, включително описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, така както повеляват
разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както се каза по-горе от
съдържанието на посочените като нарушени норми става ясно, че основният
съставомерен факт, който следва да се прояви, за да възникне отговорността на
жалбоподателя, е да се установи, че за процесния период 01.11.2018г- 30.11.2018г.,
същият е извършил облагаеми доставки на твърдяната стойност, за които като е бил
длъжен, не е начислил ДДС, но нито актосъставителят в АУАН, нито АНО в НП са
конкретизирали за какви и кои точно облагаеми доставки се дължи ДДС, за да се
направи проверка извършени ли са през процесния месец действително доставки на
стоки и услуги от наказания субект, били ли са те облагаеми и дължим ли е бил
данък добавена стойност за начисляване от доставчика. А това нарушение
е съществено, доколкото видно от Протокол № **********/13.06.2019г. ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ е бюджетна организация, второстепенен разпоредител с бюджет
към Министерство на културата. Като такова то е вписано в Регистър Булстат като
културна организация на основание ЗЗРК с ЕИК по Булстат ********* и
представлява лице по смисъла на чл.42 от ЗДДС. Предвид на това част от
доставките, които жалбоподателят извършва не са облагаеми, а са освободени
доставки, за които не се начислява ДДС, каквито могат да бъдат например
доставките по чл.42, т.1, б „б” от ЗДДС /продажбата на билети от културни
организации и институти по Закона за закрила и развитие на културата за музеи,
художествени галерии, библиотеки и театри/; доставките по чл. 44, ал.1 от ЗДДС
/сред тях попадат доставката на стоки и извършването на услуги от организациите
по чл.39, 40, 41 и 42, сред които е и жалбоподателят, когато доставката е във
връзка с прояви за набиране на средства, използвани за тяхната дейност/;
доставките по чл.49, ал.1 от ЗДДС /на пощенски марки изобразяващи паметници на
културата, продавани от музеите, включително и марките за 100-те национални
туристически обекта/; доставки по чл.50
от ЗДДС.
В допълнение следва да се посочи и че от приетата по делото справка за
реализираните обороти на жалбоподателя от възмездно доставяне на стоки и
услуги, както и наличната разпечатка е почти невъзможно да се установи как
административният орган е формирал сумата от 8 318,20 лв., за която се
твърди да са реализирани облагаеми доставки за периода 01.11.2018г.- 30.11.2018г,
като същевременно следва да се вземе предвид и факта, че жалбоподателят
„Градски археологически музей“ стопанисва няколко обекта в гр. Хисаря - самият
Археологически музей в гр. Хисаря, намиращ се на ул. „Ал. Стамболийски“ № 8 и
„Римски терми“- гр.Хисаря, парк „Момина сълза“ /за справка- л. 4 от съд. пр.-
съкратен отчет на фискална памет от фискалните устройства /. В тази връзка, то
поне е следвало в АУАН и НП да се посочи в кой обект, колко оборот е реализиран
и по каква методика се формира крайната сума, а не тази дейност да бъде
възлагана в тежест на жалбоподателя, на който би следвало фактите да бъдат
представени в пълнота, така че да е напълно наясно за какво се ангажира
отговорността му, а не да се изисква от него сам да разбере за какво нарушение
му е вменена отговорност. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен
етап, а именно във фазата на събиране и проверка на доказателства в хода на
започнало съдебно следствие не санира пропуска тези обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя с АУАН. Отговорността на нарушителя не може да бъде
ангажирана въз основа на обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното
следствие, но които не са посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени и
респективно се явяват извън предмета на доказване.
Предвид на това липсата или непълното излагане в акта и НП на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението представлява липса на фактическа обстановка, което
процесуално нарушение е съществено такова, тъй като пряко рефлектира върху
правото на защита на наказаното лице, засягащо възможността му да го реализира в
пълен обем. Това е така, тъй като същото единствено от обстоятелствената част
на НП има възможност да разбере какво точно е нарушението, което му се вменява
и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава. От своя страна
непосочването на естеството на доставките, за които в акта и НП се твърди, че
са облагаеми, техният брой и кога са били извършени и в кои обекти представлява
обективна пречка за съда да извърши проверка на правилността на правните изводи
на актосъставителя и административнонаказващия орган, че приетите от тях
доставки за процесния период са именно облагаеми и са на обща стойност 8 318,20 лв.,
доколкото е напълно възможно в доставките счетени за съставомерни от наказващия
орган, всъщност да се включват такива, които да са освободени доставки по
смисъла на чл.42, 44, 49, 50 от ЗДДС. Следва да се посочи, че допуснатите
съществени процесуални нарушения касаят не липса на достатъчно наличен
доказателствен материал по делото, а празнота в изложените съставомерни факти и обстоятелства в АУАН и НП, поставяйки
и съда в позиция на тълкуване каква е била действителната воля на наказващия
орган, което е недопустимо в административнонаказателното производство.
С оглед на всичко изложено обжалваното НП следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има жалбоподателят. Видно от представената в съдебно заседание фактура
жалбоподателят реално е заплатил на защитника 700 лева общо за защита по 7 дела
с идентичен предмет, включително и настоящото, поради което и претенцията за
присъждането на сумата 100 лева разноски по настоящото дело следва да бъде
уважена.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен
орган" означава поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган. В случая въззиваемата страна ТД
на НАП не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва
да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е
част наказващия орган, а именно Национална Агенция по приходите, като
разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, предвид изхода от
спора същото се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 482601-F504115 от 06.12.2019 г. на Директор на Дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП-гр.Пловдив, с което на ГРАДСКИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хисаря, ул.“Ал.Стамболийски“ № 8, представляван от М.К.М., ЕГН **********,
на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 1 386,37 лева /хиляди триста осемдесет и шест лева и 37 ст.,/ за
нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.102, ал.3,
т.1 от ЗДДС и чл.112, ал.1 от Правилник за приложение на Закона за данък върху
добавената стойност /ППЗДДС/.
ОСЪЖДА
Национална агенция по приходите да заплати в полза на ГРАДСКИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ - гр. Хисаря, ЕИК ********* сума в размер от 100 /сто/
лева, представляваща сторени разноски за процесуално представителство в рамките
на производството пред РС- Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на
глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.