ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260056
гр. П., 01.10.2020 г.
Пазарджишкият окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито
заседание на първи октомври….………...................................
през две хиляди и двадесета
година..........................в състав:
Председател: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове:
АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
при
секретаря...........................................и в присъствието на
прокурор..................................като
разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова......в.
гр. дело № 651 по описа
за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с жалба от Г.И. ***, чрез процесуалния пълномощник адв. Н. С. ***,
против отказ на ДСИ при РС-П. да извърши повторен въвод на основание чл.525 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че на 23.01.2020 г. бил извършен въвод във владение
на закупен от Г.Я. имот на публична продан, проведена по изп.д. № 2332/2012 г.
по описа на СИС при РС-П., срещу длъжниците по изпълнителното дело М.Р.С. и И.И.С.,
двамата с адрес ***. Малко по-късно при посещение в имота жалбоподателят
установил, че бившият собственик И.С. самоволно си е възвърнал владението,
поради което е поискал извършването на повторен въвод спрямо него. Повторният
въвод трябвало да се състои на 31.07.2020 г., но ДСИ отказал да го извърши, тъй
като заварил в имота не някой от бившите собственици, а дъщерята на длъжниците И.
И. С., която заявила, че завладяла имота, считано от 01.07.2020 г.
Жалбоподателят счита, че ДСИ неправилно е отказал да извърши въвода, тъй като
било направено надлежно искане на основание чл.525 от ГПК, а наред с това
съдебният изпълнител бил длъжен да се съобрази и с разпоредбата на чл.498, ал.2
от ГПК. Неправилно било становището на ДСИ, че жалбоподателят следва да се
брани с иск за собственост, тъй като това означавало, че той трябва да заведе
искове за собственост срещу всеки следващ член на семейството, който се
самонастани в имота. Искането е отказът за извършване на повторен въвод да бъде
отменен.
С допълнителна
молба от 28.09.2020 г. пълномощникът на жалбоподателя е направил възражение за
прекомерност на разноските за изготвяне на писмен отговор от името на М.Р.С. и И.И.С.
чрез техния процесуален пълномощник адв. М. В..
В
законния срок е постъпил писмен отговор от длъжниците чрез адв. М. В., с
твърдения, че не владеят имота, а владелец е трето лице, срещу което
жалбоподателят следва да се брани чрез иск за собственост. Претендират
присъждане на разноски по 1633.93 лв. за всеки един от длъжниците, като
представя договори за правна защита и съдействие поотделно за всеки от тях.
Постъпило
е и писмено становище от ДСИ А. К. с изразено мнение за допустимост, но
неоснователност на подадената жалба.
Окръжният
съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и
писмените становища на длъжниците и ДСИ при РС-П., прие за установено следното:
Установява
се от приложеното изп.д. № 2332/2012 г., че то е образувано по молба от ТБ
“Юробанк И Еф Джи Груп България“ АД против М.Р.С. и И.И.С. въз основа на
издаден в полза на банката изпълнителен лист за посочените в него суми. В хода на изпълнителното производство са извършени
множество изпълнителни действия, като са провеждани публични продани по
отношение на изнесен недвижим имот, находящ се в гр.П., ул. “З.“ № 3. Последната публична
продан е насрочена с Постановление от 25.07.2018 г. /л.412 на изп.д. № 2332/2012 г./, като е посочено, че тя ще се
извърши в периода от 07.09.2018 г. до 07.10.2018 г. С Протокол за обявяване на
купувач от 09.10.2018 г. е обявен наддавачът Г.И.Я. за купувач на имота.
С Постановление за
възлагане от 12.11.2018 г. /л.445 от
изп.д. № 2332/2012/ поземлен имот с идентификатор 55155.506.18 от КК и КР
на гр.П., целия с площ от 894 кв.м., с начин на трайно ползване дворно място в
урбанизирана територия за ниско застрояване, за който имот по предходния
устройствен план на гр.П. е отреден УПИ V- жилищно строителство в кв.22 по ПУП
и административен адрес гр.П., ул.“З.“ № 3 с посочена по документи площ от 840 кв.м.,
при граници: от север: ПИ с идентификатор 55155.506.1333; от изток - ПИ с
идентификатор 55155.506.19; от запад- ПИ с идентификатор 55155.506.16; от юг-
улица „З.“, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда с
идентификатор 55155.506.18.1 по КК и КР на гр.П., с площ от 133 кв.м. по
кадастралната карта и с площ от 144,40 кв.м., установена по описа, и с
разгърната застроена площ от 290,50 кв.м., по документ за собственост, за
сумата от 91 262 лв., е възложен на Г.И.Я..
С Протокол за въвод
във владение от 23.01.2020 г. купувачът Г.Я. е въведен във владение на имота,
като длъжниците М.С. и И.С. – собственици – са отстранени от същия.
С молба от 20.05.2020
г. от Р.Д. като пълномощник на Г.И.Я. купувачът е поискал от ДСИ да извърши
повторен въвод във владение на основание чл.525 от ГПК против бившия собственик
И.С.. С разпореждане от 09.07.2020 г. ДСИ е насрочил повторен въвод на
31.07.2020 г.
На 31.07.2020 г. ДСИ е
съставил протокол, от който е видно, че при повторния въвод в имота е намерено
лицето И. И. С., поради което ДСИ е приел, че се касае за материалноправен спор
за имота, който следва да бъде разрешен по исков ред и е отказал да извърши
повторен въвод във владение в полза на Г.Я..
Въз основа на така
приетото за установено от фактическа страна съдът намира въззивната жалба за
недопустима по следните съображения:
В своята практика ВКС еднозначно приема, че подлежащото на изпълнение на основание чл. 498, ал. 1 ГПК постановление за възлагане не представлява "изпълнявано решение" по смисъла на чл. 523, ал. 1 ГПК и не е приравнено на такова нито от закона, нито в практиката на ВКС. По своя правен характер постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това специфично изпълнително основание е регламентирано от закона, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него. ВКС трайно приема, че постановлението за възлагане е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, в течение на което е извършена публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода по чл. 498, ал. 1 ГПК срещу всяко намерено във възложения имот лице (включително действителния собственик), без да е обвързан от субективни предели на издаден изпълнителен лист - за разлика от въвода, провеждан по реда на чл. 522 ГПК. Разясненията на т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК са относими към въвода, провеждан по реда на чл. 522 ГПК и не третират проблемите на изпълнението по реда на чл. 498 ГПК. Съгласно чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК намереното във възложения имот лице може да се брани само с иск за собственост, не и по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез искане по чл. 524 във връзка с чл. 523, ал. 2 ГПК /Определение № 110 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2018 г., II г. о., ГК/. Следователно нормите на чл.521 – чл.525 от ГПК, уреждащи принудителното отнемане на вещи въз основа на влязло в сила съдебно решение, са неприложими по отношение на въвода във владение на купувач на имот, закупен на публична продан; ergo – след като е веднъж въведен на основание чл.498 от ГПК в имота от съдебния изпълнител в изпълнение на влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, купувачът не може да иска да бъде повторно въведен, тъй като такава възможност не е предвидена от закона. Следва да се посочи, че според нормата на чл.525 от ГПК, която урежда възможността за извършване на повторен въвод в рамките на Глава Четиридесет и седма от ГПК, такъв въвод може да бъде поискан само от взискателя, не и от купувач на публична продан. С други думи задълженията на съдебния изпълнител към купувача на публична продан се изчерпват с въвеждането на последния във владение на имота. В настоящия случай въводът във владение на Г.Я. по реда на чл.498 от ГПК е извършен на 23.01.2020 г. Веднъж въведен във владение на имота, собственикът е длъжен сам да се брани от посегателствата на трети лица с всички допустими от закона средства, в това число и чрез искове по общия исков ред.
Тъй като липсва регламентирана правна възможност купувачът на публична продан да бъде повторно въведен във владение на имота от съдебния изпълнител, то отказът да бъде извършен такъв въвод не представлява изпълнително действие, което може да бъде обжалвано от купувача по реда на чл.435 от ГПК, а изрична норма, предвиждаща възможност за такова обжалване в ГПК липсва. На това основание следва да се приеме, че жалбата на Г.Я. е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК,
всяка от страните може да направи възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В конкретният случай
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от
всеки един от длъжниците, е направено с молбата от 28.09.2020 г.
В случая с оглед
изхода на делото, а именно оставяне без разглеждане жалбата на Г.Я. и
прекратяване на производството по делото, в полза на длъжниците следва да бъдат
присъдени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение. Тези разходи се
установяват от представените два броя договори за правна помощ от които е
видно, че длъжниците са заплати в брой всеки един от тях по 1633.93 лв. на
пълномощника си адв. В..
Така заплатеното
възнаграждение, с оглед на правната и фактическа сложност на делото, следва да
се приеме за прекомерно предвид разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според същата за
дела, свързани с обжалване действията на съдебния изпълнител при разглеждане на
жалба в закрито, адвокатското възнаграждение е 200 лв.
Претендираните от
длъжниците суми многократно надвишават минималния размер, поради което те
следва да бъдат редуцирани до размера на 200 лв. за всеки от тях.
Като взе предвид
гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Г.И. ***, чрез процесуалния пълномощник адв. Н. С. ***, против отказ на
ДСИ при РС-П. да извърши повторен въвод на основание чл.525 от ГПК и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА
Г.И.Я. с ЕГН **********,***, да
заплати на М.Р.С., ЕГН ********** и И.И.С., ЕГН **********,
двамата с адрес ***, деловодни разноски – адвокатско възнаграждение за един
адвокат за всеки от тях в размер на 200 лв. или общо 400 /четиристотин/ лева.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Пловдивския апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: