№ 4690
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря .......
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20221110143317
по описа за 2022 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че в правната сфера на „...... София“ ЕАД съществуват следните вземания от
Р. А. Т.: за сумата от 2355.67 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 12,
находящ се в гр. София, ж.к. „.....“ бл. 12, вх. Б, ет. 4, за сумата от 305.38 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2019г. до 02.07.2021г., за сумата от 47.52 лева, представляваща цена на
предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 03.2020г. услуга дялово разпределение, както и
за сумата от 9.82 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.07.2018г. до 02.07.2021г., ведно със законната лихва
върху главните вземания, считано от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на
задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 41258/2021г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът „...... София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение,
възникнало между него и ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до
процесния имот топлинна енергия, като ответникът не изпълнил насрещното си задължение
за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
1
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните му задължения ответникът изпаднал в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за
забава върху главните вземания. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който предявените искове се оспорват с довод за липса на облигационни
отношения между страните по договор за продажба на топлинна енергия по повод
процесния имот поради недоказаност ответницата да е собственик или вещен ползвател на
жилището през исковия период, като се оспорва в тази връзка доказателствената стойност на
представения с исковата молба нотариален акт за дарение. Ответницата оспорва през
процесния период да е съществувал валиден договор между ищеца и дружеството,
извършвало дялово разпределение в сградата, както и монтираните в имота измервателни
уреди да са надлежно сертифицирани. Счита за недоказан начина, по който е образувана
стойността на цената на топлинната енергия. В условията на евентуалност релевира
възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото
за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да
доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е
възникнало корелативното задължение за заплащане на цената й; 2/ реално изпълнение на
задължението на „...... София“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до
имота.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
От надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните
Нотариален акт от 30.07.1997г. за дарение на недвижим имот № 63, том LLII, дело №
19932/1997г. и удостоверение с изх. № 68-00-901/29.06.2021г. по описа на ГИС- София се
установява, че на 30.07.1997г. ответницата Р. А. Т. е придобила правото на собственост
върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 12, находящ се в гр. София,
ж.к. „.....“ бл. 12, вх. Б, ет. 4, както и че при сключване на сделката в полза на прехвърлителя
по нея е учредено пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху жилището,
което съгласно представеното по делото и неоспорено удостоверение за наследници на
2
дарителя Виолета Кирилова Петкова е погасено със смъртта й на 05.05.2014г. С оглед на
това и при липсата на данни, а и на твърдения преди или в хода на исковия период
ответницата да е отчуждила от правната си сфера правото на собственост върху жилището
следва да се приеме, че единствена тя е била носител на вещно право върху процесния имот
през този период- право на сосбтвеност, поради което и съобразно цитираната дефинитивна
норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ следва да се приеме, че именно Р. Т. е била потребител на
доставяната до имота топлинна енергия и като такъв е легитимирана да заплаща цената й.
Установява се от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства-
договор от 26.04.2002г. с предмет извършване на дяловото разпределение в сградата, в която
се намира имотът, протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в тази
сграда, представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано дялово
разпределение, както и от заключението на съдебно- техническата експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено,
даващо пълни, точни и обосновани отговори на поставените задачи, че имотът, във връзка с
който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в режим на етажна
собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от третото лице- помагач на ищеца „Нелбо“
АД, в какъвто смисъл е и констатацията на вещото лице- топлотехник.
Съгласно доказателствените (фактически) изводи в заключението на съдебно-
техническата експертиза през исковия период в процесния имот е имало два броя радиатори
с ИРРО (индивидуален разпределител на разходите за отопление) и един брой радиатор с
повреден ИРРО, за който поради това е начислявана служебна топлинна енергия по МСРС
(максимален специфичен разход на сградата), а потреблението на топлинна енергия за
отопление на имота от останалите два радиатора, както и за битово горещо водоснабдяване е
отчитано въз основа на извършени реални отчети на показанията на ИРРО, респ. на
водомерите в имота в края на всеки едногодишен отчетен период, за което са съставени
документи за главен отчет, носещи съгласно констатациите на вещото лице и представените
от подпомагащата ищеца страна документи за главен отчет подписи за потребител.
Последното по своята правна същност съставлява извънсъдебно признание на неизгодни за
страната обстоятелства- че процесният имот е топлоснабден, както и че до него е доставяно
соченото в отчетите количество топлинна енергия, поради което неоснователно се явява
възражението от името на ответницата в отговора на исковата молба, касаещо
сертифицирането на измервателните уреди в имота, още повече, че изрично в отговора на
исковата молба се твърди, че не се оспорва доставката на топлинна енергия до обекта. Наред
с това, на абоната е начислявана и топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация,
разпределяна от фирмата за дялово разпределение между абонатите пропорционално на
отопляемите обеми на имотите им. Съгласно изводите на вещото лице, обективирани в
писменото му заключение, изчисленията на фирмата за дялово разпределение, касаещи
начислената топлинна енергия, са коректни и в съответствие с действащите към съответния
момент нормативна уредба и общи условия на продавача. Изрично вещото лице е посочило,
че технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия,
постъпило в абонатната станция, и са отчислени за сметка на ищеца. Въз основа на
предоставените му свидетелства за метрологични проверки експертът е установил, че през
исковия период общият топломер, монтиран в абонатната станция е преминавал периодични
метрологични проверки, при които са установени изправността и техническата му
3
експлоатационна годност, поради което е приел, че през този период същият е бил годно
средство за търговско измерване. В заключение, вещото лице е определило стойността на
потребената през процесния период топлинна енергия на сумата от 2208.95 лева, като е
съобразило и издаваните през исковия период изравнителни сметки.
Реалното предоставяне на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира
процесното жилище, се установява както от представените от подпомагащата ищеца страна
писмени доказателства, така и от неоспореното заключение на съдебно- техническата
експертиза. Неоснователен е наведеният с отговора на исковата молба довод за
недължимост на цената на услугата в полза на топлофикационното дружество, доколкото по
силата на приложимите в случая общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, които са обвързали ответника в качеството
му на клиент на топлинна енергия (доколкото не се установява да е подал в срок възражение
срещу приложимостта им), в частност по силата на чл. 22, ал. 2 от тези общи условия,
именно ищецът се легитимира като носител на вземането за цената на извършената услуга
дялово разпределение. Задължението за заплащане на цената на тази услуга в полза на
топлофикационното дружество, дори и то да не е осъществявало дяловото разпределение, не
възниква по силата на договора между ищеца и фирмата за топлинно счетоводство, а от
общите условия на ищеца, които регламентират съдържанието на продажбеното
правоотношение, възникнало по силата на закона между главните страни в процеса. За
пълнота и във връзла с наведения в отговора по чл. 131 ГПК довод в тази насока следва да се
изясни, че ирелевантно за основателността на процесните претенции е обстоятелството дали
между ищеца и дружеството- топлинен счетоводител е съществувало облигационно
отношение през исковия период, тъй като, както бе изяснено, правоотношението, от което
произтичат задълженията на потребителя на топлинна енергия, вкл. цената за услугата по
разпределението й между абонатите, е между клиента и топлофикационното дружество.
При тези съображения и като съобрази, че данните относно цената на услугата дялово
разпределение през исковия период в приложената към исковата молба справка- извлечение
от счетоводната система на ищеца не са оспорени, съдът намира за установено
задължението за заплащане на стойността на услугата, предоставена в периода от м.
06.2018г. до 03.2020г., в претендирания от ищеца размер от 47.52 лева.
С оглед формирания положителен извод за възникнали в правната сфера на ищеца
вземания за стойността на предоставените топлинна енергия и услуга дялово разпределение
на обсъждане подлежи своевременно релевираното от ответника възражение за погасяване
на тези вземания по давност. Разгледано по същество, същото е неоснователно, доколкото
от настъпването на изискуемостта на първото (най- старото) включено в исковия период
месечно задължение- това за м. 05.2018г., съобразно приложимите през исковия период
общи условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., и при приложение на разпоредбите на чл. 3,
т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците и § 13
от ЗИД на Закона за здравето, обн. в бр. 44/2020г. на ДВ, до датата на подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК са изтекли по-
малко от три години, каквато е продължителността на приложимия в случая съобразно
задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, давностен срок.
При тези мотиви предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 153 ЗЕ следва да бъдат уважени, както следва: искът за цената на топлинната енергия- за
сумата от 2208.95 лева, а искът за цената на услугата дялово разпределение- изцяло, като
искът за цената на топлинния ресурс следва да бъде отхвърлен за разликата над
установената като дължима сума до пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
4
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на топлофикационното дружество, в сила от
м. 07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за
реално определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява
единствено върху задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок.
Следователно, съгласно коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи
единствено върху месечните суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното
количество топлинна енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните
суми са начислявани прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от заключението на съдебно- техническата
експертиза, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по прогнозен дял, като
в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна сметка, поради което в
случая приложимо се явява цитираното правило на чл. 32, ал. 3 от общите условия на
ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз основа на
нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от общите
условия от 2016г., обаче, разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от същите не би могла да се приложи,
тъй като в случая издаването на общите фактури за 2018-2019г. и за 2019- 2020г. е
извършено след предвидения в общите условия от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето
защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД ответниците изпадат в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от исковете и
изрично заявената от него претенция за присъждане на разноски, индивидуализирана в
представения списък по чл. 80 ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
86.64 лева- част от заплатената от него държавна такса и от следващото му се
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, както и сумата от 128.14
лева, представляваща част от сторените за настоящото производство разноски и от
следващото му се юрисконсултско възнаграждение, като възнагражденията за юрисконсулта
в заповедното и исковото производство съдът определи на основание нормата на чл. 78, ал.
8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на
5
правната помощ в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото.
Съобразно отхвърлената част от предявените искове и нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Михаел Любомиров, ЕГН **********, следва да бъде
присъдена сумата от 74.07 лева, представляваща част от определения от съда адвокатски
хонорар за осъществената от него безплатна адвокатска защита на длъжника в заповедното
производство, а в полза на адв. ... ЕГН **********- сумата от 97.17 лева, представляваща
част от определения от съда по реда на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и съобразно материалния интерес по делото адвокатски
хонорар за осъществените от нея безплатни адвокатска защита и съдействие на ответника по
настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 153 ЗЕ, че в правната сфера на „...... София“ ЕАД, ЕИК ......, съществуват следните
вземания от Р. А. Т., ЕГН **********: за сумата от 2208.95 лева, представляваща цена на
потребена в периода от м. 05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ
апартамент № 12, находящ се в гр. София, ж.к. „.....“ бл. 12, вх. Б, ет. 4, както и за сумата от
47.52 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 06.2018г. до м. 03.2020г.
услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано
от 14.07.2021г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по
ч. гр. дело № 41258/2021г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната
енергия за разликата над установената като дължима сума до пълния предявен размер от
2355.67 лева, както и изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в правната сфера на „...... София“ ЕАД, ЕИК ......, съществуват следните
вземания от Р. А. Т., ЕГН **********: за сумата от 305.38 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2019г. до 02.07.2021г., както и за сумата от 9.82 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018г.
до 02.07.2021г.
ОСЪЖДА Р. А. Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „......
София“ ЕАД, ЕИК ......, сумата от 86.64 лева- разноски за заповедното производство, както и
сумата от 128.14 лева- разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „...... София“ ЕАД, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адв. ........, ЕГН **********, сумата от 74.07 лева, представляваща
адвокатски хонорар за осъществената от него безплатна адвокатска защита на длъжника Р.
А. Т., ЕГН **********, в заповедното производство по ч. гр. дело № 41258/2021г. по описа
на СРС, 54 състав.
ОСЪЖДА „...... София“ ЕАД, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА да заплати на адв. ... ЕГН **********, сумата от 97.17 лева, представляваща
адвокатски хонорар за осъществената от нея безплатна адвокатска защита на ответника Р. А.
Т., ЕГН **********, в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
6
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7