Решение по дело №2026/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 966
Дата: 20 юли 2020 г. (в сила от 7 октомври 2020 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20202120202026
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Районен съд – Бургас, XXІІ наказателен състав,

Решение №966/20.07.2020 г. по НАХД №2026/2020 г.

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 966

 

20.07.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 15.07.2020 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2026 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от дружество с ограничена отговорност с фирма „Й***”, с ЕИК **** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Странджа“ №*, вход *, етаж *, ап.**, представлявано от управителя Й* А* Т*, ЕГН **********.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №472258-F513863/21.10.2019 г., издадено от Д* Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

          С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева.

            С жалбата се изразява несъгласие с процесното НП и се отправя искане за неговата отмяна. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Явява се представител, който моли за потвърждаване на процесното НП и за присъждане на разноски.    

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е получено на 14.05.2020 г., видно от разписката, която е неразделна част от него. Жалбата е постъпила при наказващия орган на 18.05.2020 г. с вх.№ИТ-00-3710/18.05.2020 г. Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 02.10.2019 г. около 10:40 часа в търговски обект, представляващ ведомствена бензиностанция, находяща се в с.Черни връх, община Камено, област Бургас, стопанисван от дружеството-жалбоподател, била извършена проверка от В.А.М. и А* Д* Ш* – старши, респективно инспектор по приходите към ЦУ на НАП. По време на проверката било установено, че търговския обект разполага с има фискално устройство тип ЕСФП: “DFS – Q75 – KL” с фискален принтер „DATECS FP 2000 KL”  с инд.№DT557826 и фискална памет №02557826, което било налично и работещо в момента, както и свързано дистанционно с НАП.

По време на проверката било установено, че за извършени зареждания на дизелово гориво, регистрирани от наличното в обекта ЕФСП, чрез издаване на фискални бонове за дата 22.07.2019 г. не е бил отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Била изведена и КЛЕН за периода 15.07.2019 г. – 01.10.2019 г. Проверката приключила в 15:00 часа, като за извършената проверка бил съставен Протокол №0344411/02.10.2019 г. за проверка (ПИП).

В резултат на посоченото и на 07.10.2019 г. в гр.Бургас и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, старши инспектор по приходите В.М. съставил против дружеството-жалбоподател Акт №F513863/07.10.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетели Д*У* и Т* Б*.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за това, че в стопанисвания от дружеството обект на 02.10.2019 г. при проверка било установено, че за извършени зареждания на дизелово гориво, регистрирани от наличното в обекта ЕСФП, чрез издаване на фискални бонове за 18 дати, между които 22.07.2019 г., не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Това деяние било квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл.39, ал.1 от Наредбата във връзка с чл.118, ал.4 ЗДДС.

На същата дата и срещу подпис на управителя на дружеството-жалбоподател бил връчен препис от АУАН. Възражения в АУАН са посочени във вид на обяснения.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН не било депозирано възражение или поне такова не е приложено в изпратената на съда преписка.

На 21.10.2019 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Д* Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, издал процесното наказателно постановление. Конкретно посоченото нарушение, вменено на дружеството-жалбоподател, е идентично с отразеното в АУАН, както в словесен, така и в цифров вид.

На 14.05.2020 г. на управителя на дружеството-жалбоподател лице бил връчен препис от НП, а както бе прието по-горе - в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с чл.183, ал.3 и ал.4 НПК – на 18.05.2020 г., в ТД на НАП – Бургас била подадена процесната жалба с вх.№ИТ-00-3710/18.05.2020 г.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

            АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.193 ЗДДС във връзка със Заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

 По същество на спора, съдът намира следното: съгласно императивната норма на чл.118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.

Алинея 4 на чл.118 ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат, видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

В случая такава се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. 

Съгласно чл.39, ал.1 от горепосочената наредба според сега действащата уредба всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции.

Според действащата към 02.10.2019 г. уредба на посочения член от Наредбата всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. При продажби на течни горива във/от обекти, които са изцяло на самообслужване, дневният финансов отчет се генерира автоматично и се записва във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа). Лице по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в ЕСФП са регистрирани продажби/сторно операции и/или зареждания на течни горива.

Нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, в т.ч. показанията на свидетеля М., протокола за извършена проверка и представения дневен отчет. Проверяваният обект на 02.10.2019 г. е стопанисван от дружеството-жалбоподател, като за същия е било установено и монтирано фискално устройство тип ЕСФП: “DFS – Q75 – KL” с фискален принтер „DATECS FP 2000 KL”  с инд.№DT557826 и фискална памет №02557826, което било налично и работещо в момента, както и свързано дистанционно с НАП.

Проверяваният обект, представлява търговски обект по смисъла на § 1, т.41 ДРЗДДС, според която търговски обект е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби, като в случая става въпрос за сергия. При проверката е констатирано, по несъмнен начин, че за извършени зареждания на дизелово гориво, регистрирани от наличното в обекта ЕСФП, чрез издаване на фискални бонове за 18 дати, между които 22.07.2019 г., не е отпечатан пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет.

Както в АУАН, така и в НП правилно е посочена като нарушена разпоредбата на  чл. 39, ал. 1 от Наредбата. Направена е и привръзка между тази разпоредба и разпоредбата на чл. 118, ал. 4 ЗДДС, което съдът намира също за правилно. Наложеното административно наказание е в минималния предвиден в закона размер, поради което не съществува възможност за неговото намаляване.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за не-отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискална-та памет.

При посоченото дотук настоящият състав намира, че следва процесното НП да бъде потвърдено.

С оглед очерталия се завършек на производството искането на процесуалния представител на НАП за присъждане на разноски е основателно и не съществува причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което с оглед изхода на делото следва да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за правната помощ.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №472258-F513863/21.10.2019 г., издадено от Д*Т* В* – Началник на Сектор „Оперативни дейности” – Бургас в Централно управление на Национална агенция по приходите, упълномощен със заповед №ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП,

с което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.185, ал.2 във връзка с ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. зарегистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г.) във връзка с чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност,

на дружество с ограничена отговорност с фирма „Й*”, с ЕИК **** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Странджа“ №*, вход *, етаж *, ап.***, представлявано от управителя Й*** А**Т***, ЕГН **********,

е наложено административно наказание

по вид „имуществена санкция” в размер от 500.00 лева;

 

ОСЪЖДА дружество с ограничена отговорност с фирма „Й*”, с ЕИК *** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Странджа“ №*, вход *, етаж *, ап.**, представлявано от управителя Й* А* Т*, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд