РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 85566
гр. София, 30.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Частно гражданско
дело № 20251110120169 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 146, ал. 2
от ЗЗП.
Подадено е заявление от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК .... срещу И. П. И., ЕГН:
**********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните
суми: сумата от 2400 лв. - главница, сумата от 658.29 лв. - договорна лихва, сумата от 111.45
лв. - лихва за забава, сумата от 1833.15 лв. - неплатени дължими такси, сумата от 3205.71 лв.
- договорна неустойка.
Процесното вземане е за задължения по договор за потребителски кредит № 778231,
сключен на 09.12.2022г., сключен между „С. К.“ ООД като заемодател и И. П. И., като
заемополучател. Процесното вземане е било прехвърлено с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „С.К.“ ООД - цедент, и „АПС Б. Б.“ ЕООД -
цесионер.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз
задължение за служебна преценка неравноправност на договорни клаузи, когато са налице
фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от
представените по дело документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузи от договора за кредит.
По отношение на чл. 6.2 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 Общите условия (ОУ) клаузата
представлява неустойка, която предвижда, че при неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява неустойка,
платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план. Уговорена по този начин
неустойката обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и
заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения
погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава
1
санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира
със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката задължава потребителя
да заплати необосновано висока неустойка при неизпълнение, което я прави неравноправна
по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, защото създава съществена и необоснована
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията. Така и очевидно
клаузата не цели обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план
също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е
включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4
от ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се цели
дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на кредитоспособността на
потребителя, която оценка следва да бъде извършена преди сключване на договора за
потребителски кредит от страна на заемодателя, което на самостоятелно основание я прави
вероятно неравноправна.
Клаузата от договора, която препраща към Тарифата, е нищожна на основание чл. 21,
ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съответно начислените „такси“ и „разходи“ са въз
основа на нищожна клауза.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираните неустойки и
разходите за събиране на вземането, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл.
410 ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само пропорционално на
уважената част от вземането, или сумата от 63.39 лв. за държавна такса и 19.30 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „АПС Б. Б.“ ЕООД, ЕИК ... срещу И. П. И., ЕГН:
********** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта, с която се иска
заплащане на следните суми: сумата от 1833.15лв. - неплатени дължими такси и сумата от
3205.71 лв. - договорна неустойка по договор за потребителски кредит № 778231, сключен
на 09.12.2022 г., сключен между „С. К.“ ООД, като заемодател и И. П. И., като
заемополучател.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да предяви
осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от
2
съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3