Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр. Плевен, 07. 07. 2017 г
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на седми юни ДВЕ ХИЛЯДИ И СЕДЕМНАДЕСЕТА
година,
в публично заседание ,в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР:
Кона Дочева
като разгледа
докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВАТД № 166 по описа за 2016 година , за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба Вх. Рег. № 10296/ 28.09.2016г., подадена от „***" ЕООДЕИК ***,със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „***, представлявано от В.Г.Н., чрез пълномощника си адвокат Г.Д.,
САК - съдебен адреса*** тел.: ***,
факс: ***Адвокатско дружество „***",
срещу Г.П.Г. ЕГН **********,с адрес *** .
Иска се постановяване на решение ,с което Г.П.Г., с ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на „***" ЕООД,
ЕИК ***СУМАТА от 475 000 лева, представляваща ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл. 145 ТЗ за
причинени вреди от неизпълнение на задълженията му като управител на
Дружеството по Договор за управление от 26.03.2010 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Иска се присъждане и на направените по настоящото дело разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
Цената на предявеният иск е 475 000 лева.
Спорът е търговски по смисъла на чл.
365, т. 1 от ТЗ и подлежи на разглеждане по реда на глава „Тридесет и втора „ от ГПК.
В исковата молба се твърди ,че
ответникът Г.Г. е бил управител на „***" ЕООД (Дружеството) в периода от
26.03.2010 г. до 02.09.2016 г. Сочи се също ,че в качеството си на управител на
Дружеството ответникът Г. Г. се е
разпоредил неправомерно с налични парични средства по банковата сметка на „***"
ЕООД в „***" АД, като на 26.09.2011 г. с платежно нареждане с референтен N° ***г. е наредил сумата от 475 000 лева да бъде преведена
по банковата сметка на „***" ЕООД без да има основание за това.
Сочи се в исковата молба,
че с
писмо изх. № 122/16.12.2015 г. (доказателство N°5)
ответникът Г.Г., е уведомил министъра на енергетиката, че на
08.12.2015 г. при опит да изтегли пари от банковата сметка на „***" ЕООД в
„***" АД, клон Плевен (Банката), където се намирали част от паричните
средства на дружеството, бил уведомен от служители на Банката, че по сметката
няма налични парични средства. В същото
писмо обяснил, че след като поискал информация от обслужващата банка банкови
извлечения за периода 2011 г. - 2015 г., от тях установил, че те не
съответстват на вече издадените месечните банкови извлечения, предоставяни от
Банката текущо за същия период. Несъответствието се изразявало в това, че
„новите" банкови извлечения отразявали извършено на 26.09.2011 г.
разпореждане с наличните средства по банковата сметка на дружеството в размер
на 475 000 лева, което не е отразено в месечните банкови извлечения през 2011
г.
Твърди се също в ИМ, че министърът на енергетиката и предприел
незабавни действия за защита интересите на дружеството, като върху писмо с изх.
№ 125/29.12,2015 г. е поставена резолюция за изпращането му на Агенцията за
държавна финансова инспекция (АДФИ) и до Прокуратурата. Отделно с писмо с изх. N9 Е-26-Б-726/18.01.2016 г. министърът на енергетиката изрично е
уведомил министъра на финансите и директора на АДФИ за ситуацията, като е
изпратил и свързаните с нея доказателства.
Вследствие на това писмо и на основание чл. 10, ал. 1, т. 3 във връзка с
чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за държавна финансова инспекция (ЗДФИ) по искане
на министъра на финансите директорът на АДФИ е възложил извършване на финансова
инспекция на „***“ ЕООД. Предметният
обхват на финансовата инспекция включвал проверяване законосъобразност и
документална обоснованост при отчитането на приходите и разходите на парични
средства по банков и касов път, както и осчетоводяването им, за периода от
01.01. 2011 г. до 31.12.2015 г“ .
Посочва се в ИМ, че От Доклада на
АДФИ се установява, че при анализ на документите проверяващият орган е
установил различия по отношение на изтеглените от Банковата сметка парични
средства {страница 17 от Доклада). В
годишното извлечение за 2011 г., предоставено от Банката през декември 2015 г.,
под N° 117 било записано, че на 26.09.2011 г. от Банковата сметка на Дружеството
са изплатени в полза на „***" ЕООД, ЕИК ***, (с настоящо наименование „***"
ЕООД) 475 000 лева. Банковата операция за извършения
превод е регистрирана в отчетните документи на Банката с референтен № Р03765,
като часът на извършването й е 14:38:18 часа. Като основание за извършеното
плащане в годишното извлечение за 2011 г. е записано „по договор". В счетоводните регистри на дружеството, обаче
не се установяват счетоводни операции за осчетоводяване на сумата от 475 000
лева.
Твърди се също така в ИМ, че такъв договор или основание за
плащане към „***" ЕООД не е открит и в документацията на Дружеството,
но управителят при представеното му от
банката копие платежно нареждане от
26.09.2011 г.. заявил ,че е „фалшиво" и не е подписано от него
Ищецът твърди, че с оглед извършеното
от Г.Г. на 26.09,2011 г. неправомерно разпореждане със средства на дружеството,
с Решение от 26.08.2016 г.)
едноличният собственик на капитала на „***“ ЕООД го е освободил като управител
на дружеството (вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията на
02.09,2016 г.). На 20.09.2016 г. едноличният собственик на капитала е взел и
Решение за предявяване на иск
срещу управителя за причинените на дружеството вреди в размер на 475 000 лева.
На основание така изложените
фактически обстоятелства ищецът „***" ЕООД счита ,че за него е налице правен интерес от предявяването на
иск по чл. 145 от Търговския закон срещу ответника Г.П.Г., за заплащането на
сума в размер на 475 000 лева, представляваща обезщетение за вреди, причинени
от Г.Г. на Дружеството, в качеството му на негов управител, изразяващи се в
разпореждане с парични средства на Дружеството от разплащателна сметка N° ***в BGN, открита в "***" АД, клон Плевен, ведно със законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Към исковата молба са представени
под опис документи, като писмени доказателства
В срока по чл. 367,ал.1
от ГПК, от ответника е постъпил отговор на исковата молба , чрез пълномощника му – адвокат К.Д.,
с посочен адрес за съобщения и призоваване.
С отговора е ангажирано становище по допустимостта, редовността и
основателността на исковата молба.
Възразява се с отговора,че
предявеният иск е неоснователен, тъй като не е налице управленски деликт от
страна на ответника в качеството му на управител на ищцовото дружество.
Възразява
се с отговора на исковата молба, че е погасена отговорността на управителя,
защото Държавата , като едноличен
собственик на капитала,чрез Министъра на икономиката ,енергетиката и туризма,
е взела Решение - Протокол № РД 21-47/
23.05.2012г, по чл. 137,ал.1 ,т.5 от ТЗ, за освобождаване от отговорност на
управителя на „***“ ЕООД - Г.П.Г. за
дейността му през 2011 година. С оглед на това възражение се иска отхвърляне на
предявения иск и присъждане на направените от ответника деловодни разноски.
С отговора се възразява ,че с
действията си ответникът не е нарушил задълженията си към дружеството и не се е
разпоредил неправомерно с посочената сума, тъй като до края на 2015г. той не е
знаел за наличието на платежното нареждане от 26.09.2011г за сумата
475 000 лева в полза на „ *** „
ЕООД. Още по време на финансовата ревизия ответникът заявил, че не е подписвал
такова платежно нареждане.
Възразява се също така с отговора на ИМ, че липсват доказателства за
настъпила вреда за дружеството в размер на 475 000 лева. ,тъй като от
доклада за извършена финансова инспекция
е констатирана липса на парични средства в размер на 107 646.59
лева, за която сума е прието ,че не са налице предпоставки за търсене на пълна
имуществена отговорност на управителя.
Посочва се също така с отговора ,че не е налице причинна
връзка между неправомерно поведение на управителя и вреда за дружеството
,чрез нареждане за изплащане на исковата
сума на „ ***“ ЕООД, както и не е налице виновно поведение от страна на ответника.
На основание чл. 193 от ГПК с отговора
е направено искане за откриване на производство по оспорване истинността на:
-
ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ за исковата сума с дата 26.09.2011г. с реф. № Р07365;
- на всички приложени към исковата молба
МЕСЕЧНИ И ГОДИШНИ ИЗВЛЕЧЕНИЯ за движения в „***" АД на
„***" ЕООД № 1713365640005 IB AN***, издадени от „***" АД .
На основание чл. 193,ал.1 ГПК моли
съда да открие производство по оспорване
истинността на :
-
Платежно нареждане реф. N° ***г. за сумата 475 000 лева;
-
Банкови извлечения от „***" АД
, посочени от ищеца в т. 10 от доказателствата към
исковата молба като месечни и годишни извлечения за движението по банковата
сметка на „***" ЕООД за период от 15.04.2011 до 31.12.2015 г,предоставени
от „***" АД;
Към отговора на исковата молба са представени като писмени доказателства, документи под опис, с препис за връчване на ищеца.
В срока по чл. 372,ал.1
от ГПК, от ищеца е постъпила допълнителна искова молба.
С допълнителната искова
молба, ищецът е изразил становище,във връзка с възраженията на ответника . С ДИМ се изразява становище ,че
освобождаването на ответника по делото и бивш управител на ищцовото дружество
от отговорност за 2011г., не води автоматично до невъзможност да едноличния
собственик на капитала да търси отговорност от управителя за причинени на
дружеството вреди, в резултат на негови действия, с данни за които принципала
на ищцовото дружество не е разполагал
при вземането на това решение. Позовава се в тази насока на Решение № 158 от 29.05.2015щ по гр.д.№
5272/ 2014г на ІV г.д. на ВКС.
Сочи се в ДИМ, че във връзка с
процедурата по приемане на ГФО / годишния финансов отчет/ на „***“ ЕООД за 2011г., с писмо от 09.05.2012г.
ответникът по делото, в качеството си на управител тогава е подал в МИЕТ, пълен
набор от документи, посочени в чл. 5 от Вътрешните правила. В приложения към
писмото доклад и пояснителни сведения е записано ,че паричните средства на
дружеството по разплащателната сметка са 487 332, 99 лева.Отделно от това
е представено и Извлечение от обслужващата банка за наличните парични средства
по сметката към 31.12.2011г., в което тази сума също е посочена. Твърди се ,че
именно въз основа на тези, представени от управителя документи е изготвено и
становището на държавния експерт в
дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие, които са
представени като доказателство към ИМ, с което е предложено да бъде прие ГФО и да се освободи от отговорност
управителя за дейността му през 2011г. Тоест, документите по приемането на ГФО
за 2011г, не съдържат никакви данни за извършеното от управителя на
26.09.2011г. разпореждане със сума в размер на 475 000 лева, по банковата
сметка на дружеството в „***“ АД.
С ДИМ се излагат подробни доводи, за неоснователност на всички направени с
отговора възражения, относно недоказаност размера на вредата и са
представени като писмени доказателства,
документи под опис, с преписи за връчване на ответника.
В срока по чл. 373,ал.1
от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника ,чрез пъломощника му – адв.
К. Д..
С допълнителния отговор се поддържат всички изложени в отговора на ИМ
възражения, доводи и доказателствени искания.
Направени са доказателствени искания за допълване задачите на поисканата
съдебно- икономическа експертиза с въпроси, които са конкретно формулирани.
С определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по
допустимостта на предявения иск, по
доказателствените искания на страните и е изготвил проект за доклад по
делото ,който им е съобщен. В дадения от съда срок, по проекта за доклад са
постъпили становища от страните по делото.
По реда на чл. 193 от ГПК е открил производство по оспорване истинността на платежно нареждане с референтен № ***г. за сумата
475 000 BGN .
В първото по делото заседание, ищецът, чрез пълномощника си адв. Г.Д. е
заявил ,че поддържа предявения иск и всички становища по делото, направени с
размяната на книжата между страните. Не е направил възражения по доклада.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. К. Д. е заявил ,че поддържа всички
направени възражения и становища, както и доказателствените искания.
Съдът е отхвърлил възраженията на ответника по проекта за доклад и го е
приел за окончателен.
Предявеният иск е с правно основание
по чл. 145 от ТЗ.
Съдът като взе предвид твърденията на страните изложени при размяната на
книжата, събраните по делото
доказателства и доводите, намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА и ПРАВНА СТРАНА:
Безспорно е между страните и от представените писмени доказателства е
видно, че с Договор за възлагана не
управление на ЕООД с държавно участие в
капитала № 11 от 26.03.2010г. Министърът на икономиката, енергетиката и
туризма, като упражняващ правата на държавата – едноличен собственик на
капитала на ищеца „***“ ЕООД е възложил на ответника Г.П.Г. , управлението на
дружеството за срок от три години.
Правата и задълженията на страните и условията за прекратяване на
договора са уговорени в него. Според договора за възлагане на управлението
т.5.1 , управителят се задължава да
осъществява управлението на стопанската дейност в интерес на дружеството, като
организира изпълнението на одобрената от доверителя бизнес програма. Съгласно
т. 5.12 от договора, управителят извършва разпоредителни сделки с материалните
активи на дружеството в съответствие със Закона и клаузите на договора, като
редовно отчита предприетите действия пред доверителя.
В последствие към Договора за управление са подписани допълнителни
споразумения за удължаване срока на договора . С последното Споразумение №
11-2010-5 / 06.07.2016г. сключено между Министъра на енергетиката и ответника Г.Г.,
срока на Договора за възлагане управлението на ищцовото дружество е удължен до
08.04.2017г.
Безспорно е също така, и това се установява от приетото ,като писмено
доказателство Писмо Изх. № 122/ 16.12.2015г.(л. 25) изпратено в Министерството на енергетиката
,ответникът Г.Г. уведомил Министърът ,че
на 08.12.2015г. при опит да изтегли сумата 107 718.67 лева от сметката на дружеството в „***“АД, служителите на банката го уведомили
,че в сметката няма налични парични
средства. След като поискал да му бъде
направено банково извлечение за движението по сметката в периода 2011 – 2015г.
с „изумление „ отрили ,че са налице фрапиращи несъответствия между данните в
предоставеното му извлечение и данните в текущите месечни извлечения,
предоставени му през 2011 г. При
поискване на копие от първичните счетоводни документи, от „***“ АД, такива не
му били предоставени, дори и след проведен личен разговор със собственика на
банката – П.С.. С второ писмо от
29.12.2015г(л. 27 т.1) ответникът Г. Гайдаров, в качеството се на управител на
ищцовото дружество, подробно уведомил Министъра на енергетиката , че на
18.12.2015г. от банката му предоставили копие от платежно нареждане за превод в
размер на 475 000 лева по сметка на „***“ ЕООД от 26.06.2011г., което не е съставено и подписано от него.
Също така установил, че при получаване
на извлеченията от сметката, открил ,че
сметката е захранвана с фалшиви вноски от негово име, а сумите за
разходи и задължения на дружеството към НАП
и НОИ са покривани от банкови сметки, на които управляваното от него
дружество не е титуляр. Управителят Г. докладвал на Министъра, упражняващ
правата на държавата ,като едноличен собственик на капитала ,че лично се е
срещнал с г-жа П.С. и след преглед на
документите представен от банката на 18.12.2015г. , тя се съгласила с него, че
подписите и печатите върху тях са сканирани и следва да се извърши „експертна
ревизия „на банката.
На основание горната информация предоставена от ответника Г.Г., и приложените към писмото документи : заверени
преписи от текущи банкови извлечения за периода 2011- 2015г и първични
документи, и банкови извлечения, издадени на 18.12.2015г. , Министърът на
енергетиката е предоставил данните и банковите извлечения, изпратени му от
ответника на Агенцията за държавна финансова инспекция( АДФИ), на която е
възложи извършване на финансова инспекция на дружеството.
Докладът на АДФИ за извършената финансова инспекция на „***“ ЕООД/ *** / е
изготвен под № ДИ2 ПЛ- 5/ 10.06.2016г. е приет като писмено доказателство по
делото(т.1 л. 196 – 301) В същия подробно са отразени проверените счетоводни документи и банкови извлечения за
периода 01.01.2011 – 31.12.2015г., като
инспекторите са се натъкнали на фрапиращи различия и несъответствия между
данните в текущите ,месечни банкови
извлечения за движението по
разплащателната сметка на „***“ ЕООД в „***“ АД издадени в съответния
месец и година предоставени и издаденото
по искане на ответника на 18.12.. 2015г.
годишно банково извлечение за периода 2011 – 2015г. Такива различия и несъответствия в данните ,
финансовите инспектори са констатирали в Доклада, както относно постъпленията по тази
разплащателната сметка на ищцовото дружество в „*** „ АД ,така и по отношение
на разходите извършени по банков и на каса.
В доклада са отразени установените съществени
различия между горе посочените банкови извлечения и по отношение началното и крайно салдо за всяка година от
горепосочения период. В доклада са отразени подробни констатации относно
установените несъответствия, както между извлеченията , така и относно липсата
на първични счетоводни документи, относно постъпленията и разходите,
отразени извлеченията
издадени на 18.12. 2015г. , а също и несъответствия между началните и
крайни салда за всяка година и отразените разходи на предприятието. Така например
в доклада на л. 25 е посочено ,че съгласно годишното извлечение за 2012г. издадено на 09.12.2015г.
, началното салдо е в размер на 11 973.46 лева , за разлика от текущото,
приложено в счетоводството на *** ЕООД за 2012г. в което началното салдото
е 487 332.99 лв. Същите несъответствия между текущите банкови извлечения и издадените от банката през 2015 г. изразходваните
от дружеството средства, са установени за 2013 и 2014 г. Констатирани са несъответствия между отразените
по месеци наличности и лихвите ,които банката е начислявала върху тях за целия
проверяван период.
На л. 44 от Доклада на АДФИ(л. 239 т.1) е отразена констатацията , в
годишното извлечение, издадено през 2015г, че разходите на дружеството за
2014г., са 62 591.07 лв.
Според
текущите месечни извлечения издадени
през 2014г, тези разходи са 100 954.60 лева. Тоест според извлечението от 09.12.2015г,
дружеството е разходило с 38 363.53
повече, отколкото е имало в наличност по сметката му, според извлечението от
2015г.
За 2015г.
инспекторите са установили ,че разликата между годишното извлечение на банката
и месечните извлечения за 2015г. е в размер на 114 068.21 лева, тоест
изразходвани са с 114 068,.21 лева
в повече, които според годишното извлечение от 09.12.2015г не са били налични
по разплащателната сметка на *** ЕООД в „***“ АД.(л. 248 т.1)
В таблица на л. 54 от Доклада на АДФИ(л.- 249 т.1) са
отразени различията в данните между издадените текущи месечни извлечения за
периода 2011 – 2015г и представените от „*** АД клон Плевен годишни извлечения
за същия период ,но издадени на 31.12.2015г.
Видно от таблицата разликата в крайните салда между текущите извлечения
и данните в годишното извлечение от 31.12.2015г. е следната: за 2011г
разликата е 475 359.53 лева - разлика, а към 31.12.2015г.
разликата вече е намаляла до 107 645.59 лева.
Финансовите инспектори са
констатирали ,че плащанията към НАП и
НОИ за осигурителни вноски върху
възнагражденията на работниците и служителите в дружеството са извършвани от
сметки, които не са на „*** „ ЕООД. (л. 251, т.1)
Несъответствия в данните отразени в текущите месечни банкови
извлечения и тези издадени през 2015г. са установени и относно крайните салда и начислените лихви.
В текущите извлечения са начислявани от банката съответни лихви върху
наличността в сметката ,които са съответно осчетоводени в дружеството В извлечението издадено през м. декември
2015г., обаче не са начислени такива
лихви. Излиза ,че банката е начислила
лихви върху наличности, които са надлежно отразени в текущите месечни
извлечения за съответната година( л. 37 – 78 т.1), но според извлечението от
2015г. тези суми не са били налични през периода 2011- 2015г.
На л. 56 от
Доклада (л. 251`, т.1) Инспекторите са отразили констатация, че в
годишното банково извлечение, за движението по разплащателната сметка на ищеца
през 2014 и 2015г., липсват данните относно извършените плащания от дружеството
към трети лица, които са наредени от управителя и са осчетоводени в *** ЕООД. Същевременно при извършената насрещна
проверка, се установило ,че плащанията
са постъпили по сметките на третите лица, но безкасовите преводи са от банкови
сметки, на които дружеството платец не е титуляр. Така например , с платежно нареждане от
05.11.2014г подписано и подпечатано от „***“ Управителят на „***“ ЕООД , е
наредил да бъде платено от банковата сметка
на дружеството сумата 800 лева- по сметката на „***“( фирмата извършваща
счетоводните услуги на дружеството) , на основание издадена фактура № 607/
31.10.2014г. Платежното нареждане е
намерило отражение в движението по разплащателната сметка на
дружеството в извлечението за м. ноември 2014г., но не е посочено като разплатено в годишното извлечение, представено от
банката на инспекторите . Същевременно
при проверката в счетоводството
на „Делфин“60 , инспекторите са установили ,че
на 06.11.2014г. по сметката му е постъпила сумата от 800 лева от името
на „***“ ЕООД, но преводът е извършен от
банкова сметка № ***, която не отговаря на титулярната банкова сметка ***.
Същите несъответствия - извършени плащания но от сметка, на която
дружеството не е титуляр, инспекторите за установили и отразили в доклада по
отношение на наредени от управителя преводи в полза на: КНСБ ШУМЕН,
НАП В. Търново, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД – Плевен, НОИ други ,подробно
отразени в Доклада на АДФИ (л.56 – 63 т.1)
Финансовите инспектори са дали заключение, че поради „установените различия при извършените от финансовата инспекция
съпоставки на документи, за установената към 31.12.2015г липса на парични
средства общо в размер на 107 646.59 лева, не са налице предпоставки за
търсене от Г. Петрол Г. – управител на „***“
ЕОО гр. Плевен, на пълна имуществена отговорност по чл. 23,т.4 ,във вр. с чл. 21,ал.1 от
Закона за държавна финансова инспекция.
На 26.08.2016г., ответникът Г.Г. е освободен с Решение на министъра на
енергетиката от същата дата.
С решение от 20.09.2016г. , Протокол Е-Р№ -21-42 министърът на енергетиката
на основание чл.м 137,ал.1 т.8, чл. 147,ал.2 от ТЗ, е разрешил „*** „ ЕООД да
предяви иск срещу Г.П.Г. в качеството му на бивш управител на дружеството
, за причинени вреди в размер на
475 000 лева, вследствие
неправомерно разпореждане с тези средства по банковата сметка на
дружеството в „***“ АД на 26.09.2011г.
По делото е назначена и приета,
комплексна, съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещите лица С.П. и В.В..
Съдът приема заключението на експертизата, тъй като е компетентно и обективно и пълно.
Според заключението на вещите лица,
разплащателната сметка на ищцовото дружество в „***“ АД клон Плевен с IBAN : ***.04.2011г. На същата дата е закрита депозитната сметка на
ищеца в „***“ АД клон Плевен, като от
нея е извършен превод на сумата 480 000 лева в откритата на 15.04.2011г
разплащателна сметка на дружеството в „***“АД клон Плевен. Вещите лица са установили ,че в годишното
извлечение, издадено от „***“ АД на
09.12.2015г за периода 15.04.2011 – 31.12.1211 г. са отразени постъпления в
размер на 518 495.50 лева, а плащания , тегления в брой, изходящи
преводи и банкови такси – в размер на
506 522.04. По същото извлечение е
отразено,че наличните средства по разплащателната сметка на дружеството към
31.12.2011г са 11.973.46 лв. В
представеното от „***“АД извлечение от 2015г е отразено че на 26.09.2011г. с
платежно нареждане за кредитен превод е извършен превод от разплащателната банкова сметка *** „***“
ЕООЗ в размер на 475 000 лева с основание „по договор“ по сметка на „***“
От проверените първични счетоводни документи находящи се в счетоводството
на дружеството за периода 01.01.2011 – 31.12.2011г. , вещите лица са установили
,че по счетоводна сметка 5039 Разплащателна сметка в лева в „***“ АД и
оборотната ведомост за същия период, осчетоводените постъпления са
518 854.53 лева, осчетоводени са плащания / кредитни обороти/ за 31.521.54 лева, а крайното салдо по сметката към
31.12.2011г. е 487 332.99 лева. Вещите лица са установили също така, че при
сравнение между отразените при ищеца счетоводни данни и текущите банкови
извлечения по месеци за 2011 – 2014 г за движението по разплащателната сметка IBAN : ***, издадени от“***“ АД (л. 37-53 ,том 1),приети като
писмени доказателства, е налице пълно съвпадение на данните.
Вещите лица са установили при насрещната проверка, че в
текущото месечно извлечение за движението по сметката на „***“ ЕООД , издадено
от банката за м. септември 2011г. не е отразен превод в полза на „***“ ЕООД
в размер на 475 000 лева, и съответно, такова постъпление не е осчетоводено
.
Вещите лица са констатирали съществени различия, между данните по
представените от „***“АД документи и
данните в електронната система на банката към 24.03.2017г, когато са извършвали
проучвания за нуждите на експертизата, и данните за движението по посочената
разплащателна сметка на ищеца, отразени в текущите месечни извлечения, които
банката е издавала и предоставяла в счетоводството на дружеството за периода
2011 – 2014г. Съгласно текущите месечни извлечения за периода 01.01.2012г –
31.12.2012г. и счетоводното им отражение
относно движението на паричните средства по сметка 5039 – Разплащателната
сметка в „***“, към 31.12.2012г. наличните средства по сметката са в размер на
386 827.70 лева. Експертизата е установила пълно съвпадение на данните
отразени в текущите месечни извлечения за 2012г. и счетоводното им отражение за
движението по сметката. Констатирали са
обаче, че между месечните извлечения за 2012г.
предоставени от банката на вещите лица със заверка от 13.04.2016г и
текущите извлечения за същата година е налице фрапираща разлика, която е
отразена в табличен вид. (л. 204, том1)
Видно от таблицата, съгласно текущите извлечения за 2012г и счетоводното им
отражение в дружеството, началното салдо към 01.01.2012г. е 487 332.99
лева, постъпленията са 989 .72 лв и
крайното салдо е 366 827.70 лева.
В банковото извлечение за движението
по разплащателната сметка, направено на 13.04.2016г ,вече са отразени съвсем
други стойности: Началното салдо е
11 973.46 лв.; годишните постъпления са 84 654.52 лв. , а крайното
салдо е 87.87 лв. В извлечението от
2016г са отразени вноски по разплащателната сметка на дружеството от името на
Г. Г. общо в размер на 89 650 лева , с основание“ „захранване на сметка“.
На вещите лица не са представени първичните документи, с които са внасяни
посочените суми от името на Г. Г.. Същевременно
в текущите месечни банкови извлечения за
същия период – 02.03.2012 – 21.12.2012г,
налични в счетоводството на *** ЕООД такива вноски общо в размер на 89 650
лева не са отразени и не са осчетоводявани.
На стр. 15 от Заключението вещите лица в табличен вид са
отразили наличностите по разплащателната сметка за 2011 и 2011г, начислените
върху тях лихви и такси отразени в текущите месечни извлечения, предоставени от
счетоводството на ищеца и съответното отражение за този период от банковото извлечение от 24.03.2017г.
Видно от отразеното в таблицата и пояснението
от вещите лица, банката е начислила лихви 125.96 лв върху наличността в размер на според текущите
месечно извлечение от м. август 2011г до
26.09.2012г. В банковото извлечение от 2017г за същия период са отразени начислени лихви върху наличността по
разплащателната сметка в размер 122.96
лв. , въпреки че според извлечението от
2017г. наличността към 26.09.2011г е с 475 000 по- малка.
В заключението на комплексната счетоводна
експертиза е посочено, че при извършената проверка в счетоводството на „***“
ООД,- правоприемник на „***“ ЕООД се установява следното:
В текущите месечни банкови извлечения, за движението по разплащателната
сметка на „***“ ЕООД в „***“ в периода 26.08.2011 – 29.09.2011г. не е
отразен получен банков превод за
475 000 от сметката на ищеца „***“ ЕООД.Това се установява и от
представените и приети като писмени доказателства
по делото, заверени копия от текущите дневни банкови извлечения за движението
на средствата по сметката на „***“ ЕООД в периода 26.08.2011 – 29.09.2011г. (л.
246 – 255 том 2) От дневното банково извлечение за движението по разплащателната
сметка на дружеството за 26 и 27 септември 2011г. ( л. 251 т.2) е видно ,че по
сметката на „***“ на тези дати няма постъпление в размер на 475 000 лева.
Вещите лица са дали заключение ,че в
счетоводството на „***“ ЕООД за м. септември 2011г, съответно не е
осчетоводен получен превод на сумата
475 000 лв. от ищцовото дружество.
Същевременно в новите извлечения представени от „***“ АД на вещите
лица на 24.03.2016 ,както и от проверката в електронната система на тази
банка е отразен извършен превод на
26.09.2011г в 14: 38 :ч от служител с
к.н. 24 Анелия Анчева в клон Плевен с №
15.
При изслушване доклада на вещите лица в о.с.з., в.л. С.П. обяснява, че
счетоводството на ищцовото дружество е редовно водено и напълно съответства с
първичните счетоводни документи и данните в текущите банкови извлечения за 2011
– 2011г. ,който период е бил обект на проверка от експертизата. След като
обслужващата „Инвенстбанк“ АД в текущите
месечни банкови извлечения заверени през
2011г. и 2012г не е отразила
процесния превод, нито горепосочените
постъпления, няма как такова движение по сметката да бъде известно на
дружеството и съответно не е осчетоводено.
ВЛ С.П., обяснява ,че при проверката извършена в „***“ АД установили ,че
банковата система за счетоводно –
информационно обслужване ползвана от „Инвенстбанк“ през 2011г.-2014г вече не е активна, като
банката от 2015 г работи със съвсем нова система.
По отношение начислените от банката лихви за периода м.септември 2011 –
2012г в размер на 122.96 лв. , отразени в банковото извлечение от 2015 и от
2017г., ВЛ В.В., обяснява, че също е
налице несъответствие, тъй като тази лихва отговаря приблизително на
наличност по сметката в размер на 475 000 лева. Ако сумата не е била налична към 26.09.2012г. ,както е отразено в банковото
извлечението от 2017г, то тогава банката би начислила лихва в размер на 4.88 лева, а не 122.96 както е отразено в
същото.
Според експертите, не е възможно да установят дали наистина има липса и кои
от издадените банкови извлечения съдържат неверни данни. Също така не е в
тяхната компетентност да установят дали
е извършена манипулация на базата данни при преминаването през 2015г. на „***“ към нова система за счетоводно
информационно обслужване . Вещите лица само са констатирали фрапиращите
различия между данните съдържащи се в
текущите извлечения издадени от банката през 2011 и 2012г, предоставени на ищеца и тези от 2015 – 2017г. относно движението и
наличността по разплащателната сметка на ищцовото дружество, които са отразили
в заключението си , включително и в табличен вид.
По делото е разпитана като свидетел Р.
П.– управител и едноличен собственик на капитала в от „***“ ЕООД, което от 2010г. извършва
счетоводното обслужване на ищовото дружество.
От показанията на св. П.се установява ,че първоначално текущите месечни
извлечения за движението на средствата по разплащателната сметка в „***“ са
били получавани от служителка в нейната фирма. Но тъй като често се налагало
управителят Г. да тегли пари в брой за различни плащания ,започнал той да ходи
до клона и получавал месечните банкови
извлечения. Свидетелката дава показания, че за всички извършени операции, със
средства на дружеството са й предавани
от ответника Г. както текущите месечни извлечения от банковата сметка, така и
първичните счетоводни документи. Счетоводните записвания се извършвали на база на
извлеченията,когато се представят.
Служител в счетоводната къща, ги осчетоводявал ръчно и след това се въвеждали в счетоводната програма ,която
има. Всички счетоводни операции
ведомости начисляване на заплати- всички счетоводни операции всичко било надлежно
въвеждано в счетоводната програма. Не е
имало период, в който счетоводната фирма да не е разполагала с месечни извлечения.
Твърди,че всичко е засичана по счетоводната програма, салдата по другите сметки , като счетоводството е двустранно. За сумата
475 000 лева св. П.научила едва в края на 2015г, когато били представени
нови банкови извлечения , но съдържащи различни данни, от тези които са
осчетоводени .
Свидетелката дава показания, че от
самото начало ищцовото дружество не е реализирало приходи от дейността си. След
31.12.2011 разходите се извършвали със
средствата от банковата сметка,
осигуровки, данъци, и преводи за суми за нейния хонорар и на тази жена,
която е в Нови пазар. Твърди също така,
че дружеството е разполагало със средства да покрие тези разходи и след края на 2011
г. Не й е известно да е имало случай, при които разплащателната
сметка в «***» да
се захранва с пари в брой от касата на
дружеството.
На основание чл. 193 от ГПК съдът е открил производство по
оспорване истинността на платежно
нареждане с референтен № ***г. за сумата
475 000 BGN.
По делото е допуснато и прието
заключението на назначената от съда съдебно графическа експертиза, за
изследване автентичността
на подписа за „наредител“ върху платежното
нареждане.
От заключението на вещото лице Ц.Ц., което съдът приема , тъй
като е обективно , компетентно и обстойно се установява ,че подписът върху
платежното нареждане , че същият е негоден за графическо изследване. Вещото лице е посочило ,че при изследване на подписа под микроскоп и
видеоспектрален компаратор установил,че той е слабо видим, с неясни и накъсани
щрихи. Разчита се само отделен щрих от
средната му част и параф. Липсват щрихи/ елементи/ от подписа, поради което не могат да се
проследят основните, общи графически признаци ,каквито са : темп на движението
, степен на свързаност, евентуалните необосновани спирания. Освен това в
подписа липсват добре изразени частни графически признаци, като: относително
местоположение на началната точка на движението, форма на движение при
изписване и свързване на отделните елементи, които в своята съвкупност са
устойчиви и биха характеризирали подписа, като индивидуален, специфичен
графичен знак, който да позволява разделна, а също и сравнително- почерково
изследване, с цел – установяване на автора.
С оглед заключението
на вещото лице, съдът приема ,че оспорването автентичността на подписа върху
платежното нареждане е успешно проведено. Това е така, ,тъй като видно от
заключението на вещото лице, изследваният
обект не притежава общите и частни признаци на индивидуален, специфичен
графичен знак, които да го характеризират
като „подпис“. В изследвания обект
липсват цели елементи/ щрихи/,
други елементи са разкъсани дотолкова, че липсват и частните графични признаци
, които да го характеризират като „подпис“,
с устойчиви признаци , характерни за неговия автор.
Съдът намира ,че с оглед тоталната липса на минимално необходимата съвкупност от общи и частни
графични признаци в изследвания обект, следва
да приеме, че положения знак в
платежното нареждане с референтен № ***изобщо
не представлява авторски подпис, т.е.
в платежното нареждане не е надлежно подписано за „наредител“.
Предвид горните изводи, съдът
изключва платежно нареждане с референтен
№ ***г. за сумата 475 000 BGN, от
доказателствата по делото.
Отговорността на управителя по чл. 145 от ТЗ може да бъде
ангажирана при успешно проведено исково производство, в което да се установи
наличието на изискуемите за тази отговорност предпоставки, а именно:
-действие или бездействие, с което управителят нарушава задължение към
дружеството;
-настъпването на вреда, изразяваща се в претърпяна
щета или пропусната полза;
- причинна връзка между вредата и поведението на
управителя и вина. Вината се предполага до доказване на противното.
За дружеството е достатъчно да се установи, че са настъпили вреди,
обусловени от нарушението на задължение на управителя. За да се реализира
имуществената отговорност на управителя по
чл. 145 от ТЗ е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т.8
от ТЗ да има взето решение от Общото събрание на дружеството, респективно от
едноличния собственик на капитала за предявяване на искове на дружеството срещу
управителя.
В случая от събраните по делото доказателства е
видно, че има взето решение от Министъра, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала от 20.09.2016г. (л. 341 т.1) да предяви иск срещу Г.Г. за причинените на дружеството вреди в размер на 475 000 лева,
вследствие неправомерно разпореждане с тази суми на 26.09.2011г.
Видно от доклада на АДФИ и от заключението на комплексната
съдебно – счетоводна експертиза, счетоводството на ищцовото дружество е редовно
водено, напълно съответства на на
текущите банкови извлечения, издадени от „***“АД през 2011 – 2014г., както и от
първичните счетоводни документи, налични в дружеството . От същите се
установява, че на 26.09.2011г. не е нареждан
от управителя и не е извършван превод на сумата 475 000 лева от
разплащателната сметка на дружеството, по сметка на „***“ ЕООД в същата банка. Такава сума също не е постъпвала и не е
осчетоводена в „***“ ЕООД нито пред 2011г нито по късно, което е отразено и в текущите
банкови извлечения, приложени като доказателство по делото. Представеното по делото платежно
нареждане с дата 26.09.2011г за извършен
превод от сметката на дружеството в размер на 475000 лева, не е подписано от
управителя, поради което такъв превод към 26.09.2011г в действителност не е
извършван и не е получаван от „***“ ЕООД.
От доказателствата по
делото е видно ,че счетоводството на „***“ АД е водено нередовно, както и ,че
банката е източила разплащателната сметка на ищеца, което действие е прикрито с
банкови извлечения издадени в края на 2015г., съдържащи неверни данни. Това
е видно от констатациите в Доклада на АДФИ, от които се установява ,че редовно
наредени от управителя плащания към трети лица,
за които има надлежно издадени фактури и платежни нареждания през 2014
-2015г., „***“АД е изпълнявала , но от сметки , на които дружеството наредител
не е титуляр, тъй като очевидно по сметката на дружеството не е имало налични
средства, но не поради действия на управителя.
При това ,след смяната на програмата си
за счетоводно и информационно обслужване с друга, след 2014г, информацията от
предходните години за движението по сметката на ищеца , вече е различна и очевидно недостоверна, в сравнение с
движението отразено в текущите извлечения, издавани за съответните месеци в
периода 2011 – 2014г., както по сметката на ищеца, така и тази
по сметката на „***“ ЕООД.
Съдът има основателни причини да счете, че този случай, не е
изолиран в практиката на „***“ АД. Обществено достояние са смущаващи обстоятелства,
относно съмнителни операции от страна на тази банка с разплащателните сметките на клиентите й, които в последствие са
прикривани са неистински документи.
Така например, с Решение от 05.08.2014г на СГС, .VІ т.с. съдът е установил ,че „***“ е източила от сметката „***“
АД 2 324 649.52 щ.д., като е
осъдил банката да заплати на ищеца тази сума, ведно със законната лихва, мораторна лихва от
645 538.70 щ.д и обезщетение 1 438 468.42 евро за причинени
вреди от неизпълнението. По жалбата на
банката против това решение е образувано
в.т.д. № 584/ 2015г по описа на САС, което дело е прекратено поради отказ от
вече уважения от първата инстанция иск
от адвокат ,който е представил неистинско пълномощно пред съда. Поради това , с
Определение от 03.06.2015г. по ч.т.д. 1464/ 2015г, ВКС 2-ро т.о., е отменил
определението за прекратяване на делото и върнал делото за ново разглеждане от
САС.
Подобен е случаят, с дружеството „***ЕООД, което е осъдило „***“
АД да му заплати 1 193 322 лева, тъй като банката е източила сметката
му и ищецът ,не е могъл да извърши своевременно плащане по сключена сделка, от
което е претърпял загуби за над един милион лева.
По образуваното от ***ЕООД
изпълнително дело срещу *** АД № 201579000401048 при ЧСИ Р.М.гр. София, на
14.08.2015г. постъпила молба от
безработния и безимотен В.К., който с неистински документи се
регистрирал като управител на „***“ ЕООД в АП, като се опитал да прекрати
делото със заявление ,че изцяло и и
доброволно банката му е изплатила сумата от 1 193 322 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства , не се установи да е
настъпила , твърдяната от ищеца вреда, изразяваща се в случая в щета – липса в
размер на 475 000 лева. Задължение на ищцовото дружество, предприело
действия по предявяване на иск срещу бившия управител е да докаже, настъпването
на вредата, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на управителя по чл. 145 от ТЗ.
Предвид гореизложеното ,съдът приема ,че
ищецът не е доказал пълно и главно
ответникът Г.Г. да се е разпоредил неправомерно, със сумата 475 000
лева, по разплащателната сметка на ищцовото дружество в „***“ АД в полза на „***“
ЕООД. Такива данни съществуват само в
годишните банкови извлечения на „***“АД за движението по сметката на
дружеството, но издадени едва в края на
2015г. На основание приетите по делото
писмени доказателства, заключението на комплексната съдебно – счетоводна експертиза
и констатациите в Доклада на АДФИ, съдът намира за установено ,че годишните
банкови извлечения издадени от „Инвенстбанк“ АД през декември 2015г , 2016 и
март 2017 – предоставени на вещите лица са частни документи с невярно
съдържание, поради което не могат да послужат като доказателство, че ответникът
се неправомерно, виновно поведение е причинил щета да дружеството в
претендирания размер . Поради това съдът следва да ги изключи от
доказателствената съвкупност и не ги взема предвид.
Този извод следва от безспорно установените несъответствия и различия несъответствия,
между данните отразени в тези извлечения и текущите месечни извлечения издавани
от банката в периода 2011 – 2014г. Това се установява от заключението СЧЕ, от констатациите в в Доклада на АДФИ при направените насрещни
проверки , а също така и приетите като писмени доказателства - текущи банкови извлечения от сметката на „***“
ЕООД ЕИК *** – правоприемник на „***“
ЕООД. От последните е видно,че на 26.09.2011г по банковата сметка на това
дружество не е постъпвал , нито е осчетоводен паричен превод в размер на
475 000 лева, който да е нареден от „***“ ЕООД.
Съдът намира за основателно възражението, направено от процесуалния
представител на ответника, че е налице правопогасяващо обстоятелство - Решение от 23.05.2012г( л. 12,т.2) на
едноличния собственик на капитала – Държавата ,чрез Министъра на икономиката,
енергетиката и туризма, упражняващ правата на държавата ,с които на основание
чл. 137,ал.1 ,т.5 от ТЗ управителят на „***“ ЕООД Г.П.Г. е освободен от
отговорност за дейността му през 2011г. С
такива решения на едноличния собственик на капитала в ***, ответникът , като
управител на дружеството е освободен на основание чл. 137,ал.1,т.5 от ТЗ от
отговорност за дейността му през 2012, 2013 и 2014г.( л.13-16 ,т.2) Това освобождаване от отговорност е
неоттегляемо, каквато и задължителната практика на ВКС, по реда на чл. 290 от ГПК в Решение № 41 / 24.04.2009, на ВКС по т.д. 669/ 2008г І т.о., Реш № 188/
20.12.2016г на ВКС ІІт.о. по т.д. № 1525/ 2015г.; Решение № 115 от 27.11.2012 г. на ВКС по т.
д. № 61/2011 г., II т. о., ТК.
Това безспорно установено обстоятелство, обаче би
било основание за отхвърляне на иска, само в случай, че по делото е доказано
виновно, неправомерно поведение от страна на ответника, в качеството му на
управител, от което е настъпила вреда за дружеството в размера посочен в иска.
Такива доказателства не се събраха ,поради което съдът намира ,че не следва да
обсъжда наличието на посочените
правопогасяващи обстоятелства, като основание за отхвърляне на иска.
Липсата на доказателства за неправомерно действие от страна
на ответника ,в качеството му на управител , от които да е настъпила вреда за дружеството в посочения размер, е основание за отхвърляне на иска, който се
явява неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
деловодни разноски, общо в размер на 800 лева –депозити за вещи лица. Съдът
определя адвокатско възнаграждение на
адвокат К.Д. на основание чл. 38, ал.2
от ЗА в минималния предвиден размер по Наредба № 1 / 09.07.2004г – 7 580
лева, за осъществени в тази инстанция безплатно съдействие, защита и
процесуално представителство на ответника Г.Г. , което ищецът следва да
заплати.
Мотивиран от горното,
Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „***" ЕООД, ЕИК
***,със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***, представлявано
от В.Г.Н., против Г.П.Г. ЕГН **********,с адрес *** , за заплащане на „***" ЕООД, ЕИК ***на
основание чл. 145 от ТЗ, СУМАТА от 475
000 лева, представляваща претърпяна вреда от ищцовото дружество, причинена от
ответника като управител на Дружеството по Договор за управление от 26.03.2010
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „***"
ЕООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***,
представлявано от В.Г.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Г.П.Г.
ЕГН **********,с адрес *** ,
направените ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размера на 800 лева / Осемстотин лв./ за
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА „***"
ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „***,
представлявано от В.Г.Н., ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл. 38,ал.1,т.3 от Закона за
Адвокатурата, на адвокат К. Петрова Д. ***,
с адрес на упражнявана дейност ул.“Бъкстон“ № 5 гр. Плевен , АДВОКАТСКО
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ в размер на 7 580 лева / Седем хиляди петстотин и осемдесет
лв./, за осъществени по делото процесуално,
представителство, защита и
съдействие на ответника Г.П.Г. в тази инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативния съд
гр.Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: