РЕШЕНИЕ
№ 154
г. г. Х., 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Х., VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20215640101305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс,
вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба на Н. С. Т. против Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019г.
на О. област Х., с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от ЗА, вр. §4к,
ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/, приет от
Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Каменец“ в частта за имот с идентификатор
№ 77195.743.481.
Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед е одобрен плана за
новообразуваните имоти (ПНИ) в М 1:1000 на жилищен район „Каменец" в землището на г.
Х., община Х., приет от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Същата не била обжалвана от
жалбоподателя в 14- дневния срок от обнародването й, тъй като той не бил уведомен като
заинтересована страна, поради което със Заповед № 307/03.02.2020 г. на Кмет на Община Х.,
издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. с § 4б,
ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ било наредено да бъде възстановено правото на
собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Ю. А. С.,
върху следния недвижим имот, представляващ новообразуван имот в строителните граници,
определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67 от 29.02.2000г. на Общински
съвет Х. с идентификатор № 77195.743.481, ж.р. „Каменец", землище на г. Х., с площ от 900
кв. м. при граници и съседи: 77195.743.519; 77195.743.460; 77195.743.545 и 77195.743.336.
Заповед № 307/03.02.2020г. на Кмет на Община Х. била обжалвана от жалбоподателя пред
1
PC - Х. в законния срок и по подадената от него жалба било образувано адм./г. дело №
19/2020г. на PC - Х..
Поддържа с в жалбата, че с така издадената Заповед на Кмета на Община Х., на Н. С.
Т. се отнемал имота с идентификатор № 77195.743.481 /стар идентификатор №
77195.743.389 и стар идентификатор 2681, на който той бил собственик и съществено било
засегнато правото му на собственост. Поради това, за него бил налице правен интерес да
иска прогласяване нищожността на Заповедта на Областния управител на Област - Х. в
частта относно имот с идентификатор № 77195.743.481.
Обжалваната Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019г., на О. Област - Х. с която е одобрен
плана за новообразуваните имоти (ПНИ) на жилищен район „Каменец" в землището на г. Х.,
община Х., в частта й касаеща поземлен имот с идентификатор № 77195.743.481 била
нищожна, поради липса на условията (предпоставките), визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма - §4з, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с § 4, § 4к и § 4б, от ПЗР на
ЗСПЗЗ, издаденият акт бил изцяло лишен от законова опора. При издаването на обжалвания
акт бил допуснат тежък порок на основанията за законосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4, т. 5
АПК.
Изложени са следните съображения в тази насока:
На първо място жалбоподателят следвало задължително да бъде уведомен относно
издадената Заповед на Областен Управител, за да упражни надлежно правото си на защита,
което съществено било засегнато с оспорваната Заповед по смисъла на чл. 6 и чл. 17 от
ЕКПЧ, тъй като и предвид практиката на ВАС, че заповедите на областните управители, с
които на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се одобрява плана на новообразуваните
имоти били индивидуални административни актове, тъй като с тях се засягали права или
законни интереси на определен, а не на неопределен брой лица. В случая, в частта, която се
обжалвала, процесната заповед представлявала индивидуален административен акт за
жалбоподателя, защото процесния имот с идентификатор № 77195.743.481, собственост на
последния се отнемала, с което съществено се накърнявали неговите права и законни
интереси по отношение на правото му на собственост върху имот с идентификатор №
77195.743.481. Били нарушени разпоредбите на чл. 6, чл. 8, чл. 12 АПК и чл. 26 АПК. С
оглед изложеното, се иска съдът да приеме, че не е настъпила преклузия по отношение на
срока за обжалване на ИАА за неговата законосъобразност пред съд или да бъде
възстановен срока за обжалване на заповедта за законосъобразност, поради ненадлежното
уведомяване на жалбоподателя и следователно да бъде извършен контрол и за
законосъобразност, ведно с отправеното искане за обявяване на нищожност с оглед
изложените оплаквания и съображения в жалбата. Отделно от това била нарушена
процедурата по уведомяването по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ с което било
нарушено съществено правото на жалбоподателя по смисъла на чл. 6 и чл. 17 ЕКПЧ.
На следващо място е посочено, че в конкретния случай, процесния имот не попадал в
терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по реда на посочените
норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и
2
издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните
изисквания на закона и съответно прогласена за нищожна.
Жалбоподателят бил собственик на процесния поземлен имот с идентификатор
77195.743.481 по Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 66, том 2, peг. № 3331,
дело № 193/2019г. на Нотариус peг. № 353 от регистъра на Нотариалната камара на РБ с
район на действие - PC - Х.. Последния го декларирал пред данъчна служба при Община Х.
и съответно заплащал и данък на имота.
Първоначално имотът бил собственост на П. Й. А., ЕГН **********, по НА № 50,
том I-ви, дело 125/1989г. на ХРС. С НА за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том
I-ви, дело 161/1989г. на ХРС, П. Й. А. продала по 1/2 ид.ч. от имота на В. С. И. и на С. Л. Т.,
в същия НА, имотът бил с пл. № 2681 и представлявал нива с площ от 0.900 кв.м., находяща
се в землището на г. Х., в местност „Каменец“ при граници: път, Е. Т. и М. М..
Видно било от Удостоверение № ТС-96/30.03.2007г. издадено от Община Х., че по
кадастралния план за м. „Каменец", одобрен със заповед № 969/1988 г. и разписния списък
към него - имот с пл. № 2681 бил записан на В. С. И. и С. Л. Т. с НА № 76/01.02.1989 г., като
първата била баба, а вторият - баща на жалбоподателя. В същото това удостоверение
Община Х. посочила, че процесният имот бил идентичен с имот номер 77195.743.389 от КК,
одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г.
С Заповед № КД-14-26-210/01.11.2007 г. на Началник СГКК - г. Х., на основание чл.
54, ал. 1 от ЗКИР и Заповед № 300-152/29.10.2003 г. на ИД на АГКК - г. София било
одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (ККР) за землището на
г. Х., община Х., ЕКАТТЕ 77195, одобрена със Заповед № РД-18/05.10.2006г. на ИД на
АГКК за имот с идентификатор: 77195.743.389 и същият се разделял на два поземлени имота,
на основание договор за делба № 83/17.10.2007 г. Новите ПИ получавали идентификатори:
77195.743.480 и 77195.743.481, конфигурация и площ, съгласно скица-проект. В кадастралния
регистър били записани като собственици – С. С. Ч., Б. С. С. и Н. Ю. П. за имот с
идентификатор 77195.743.480 - ДД № 83/17.10.2007г., легитимиращи се като наследници на
Ю. А. С., С. Л. Т. и В. С. И. за имот с идентификатор 77195.743.481 - ДД № 83/17.10.2007г.
Изменението в ККР на описаните обекти било на основание молба с вх. № РС-26-
6503/22.10.2007г. на С. С. Ч. - един от наследниците на Ю. А. С., и изискващите се по чл. 58,
ал. 3 от Наредба № 3 материали.
С Договор за доброволна делба на недвижим имот № 1348, том VII, peг. № 9658, дело
№ 1152/2007г. вписан под № 83/2007г. в Служба по вписванията - Имотен регистър при PC -
Х., съсобствениците: С. С. Ч., Б. С. С. и Н. Ю. П. - наследници на Ю. А. С. и С. Л. Т. и В. С.
И., разделили имотите както следва: В дял на С. Л. Т. и В. С. И. бил поставен ПИ
77195.743.481, а в дял на С. С. Ч., Б. С. С. и Н. Ю. П. - ПИ 77195.743.480. В договора било
записано, че се прекратява съсобствеността на гореописания имот и никой от съделителите
не може да има каквито и да е било претенции по отношение на другите съделители,
делбата е окончателна и не може да бъде изменяна или отменяна на каквото и да е било
3
основание.
След извършване на делбата, с НА за дарение на недвижим имот № 64, том 1, peг. №
0736, дело № 028/2010г. на Нотариус с peг. № 353 по регистъра на Нотариалната камара на
РБ с район на действие ХРС, В. С. И. дарила на сина си С. Л. Т. своята 1/2 ид.ч. от ПИ
77195.743.481.
С НА за дарение на недвижими имоти № 66, том 2, peг. № 331, дело № 193/2019г. на
Нотариус с № 353 по регистъра на Нотариалната камара е район на действие PC - Х., С. Л.
Т. и Ж. Н. Т.а дарили на сина си Н. С. Т. ПИ с идентификатор 77195.743.481 по КК и КР на г.
Х., одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК - г. София, изменени със
Заповед № КД -14-26-210/01.11.2007г. на Началник СГКК - Х. с адрес на поземления имот:
г. Х., п.к.6300, местност „Каменец" с площ от 900 кв.м. и със стар идентификатор: няма с
номер по предходен план: имот с идентификатор 77195.743.389, при граници за имота:
имоти с № № 77195.743.460; 77195.743.519; 77195.743.336; 77195.743.545.
На следващо място се поддържа, че обжалваната заповед била издадена на основание
§ 4к, ал. 6 oт ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, а възстановяването, съответно
придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършвало със
заповед на кмета въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ по чл.
28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ сочела, че с ПНИ по § 4к,
ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху
които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и при
условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, като ПНИ се изработва в мащаба и въз основа
на помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и съдържа границите и номерата на
новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за
собствеността на новообразуваните имоти се записвали в регистър на имотите, който бил
неразделна част от ПНИ, като последният се изработва в графичен и в цифров вид.
В конкретния случай и при така извършената делба между страните, едните от които
били наследниците на Ю. А. С., обективирана в Договор за доброволна делба №
83/17.10.2007г., която делба била извършена на база решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ
№ 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ, същото не следвало да бъде основание за издаване на
обжалваната заповед, посочено като такова в мотивите на последната. Това основание, вече
било реализирано от съделителите по ДД № 83/17.10.2007г. и заповедта била издадена при
отпаднало основание - Решение по чл. 14, ал. 1. т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ.
Имотът, предмет на възстановяване по заповедта, вече бил отбелязан в КК и КР на г. Х.,
одобрена със Заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на ИД на АК - г. София.
Процесният имот не бил новообразуван, същият следвало да се изключи от
процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на
чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на
§ 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред.
4
Видно било от оспорваната Заповед, че при прилагане на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,
относно земите по § 4, § 4б и § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ от 10.02.1999г., не можело да бъдат
направени релевантни изводи относно съответствието на плана в обжалваната част с
посочените нормативни изисквания при изготвяне на плана. Не били посочени никакви
конкретни изискванията, на които следвало да съответства планът на новообразуваните
имоти, не били посочени и характерните особености на общината, както и данните,
посочени в т. 1 - 10 на ал. 10 на чл. 28, вкл. и тези на чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
В действащото българско законодателство нямало легално определение на понятието
нищожен административен акт. Нищожността била форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган
порок, актът се преценявал или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия
случай се обявявала неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменял
като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в
АПК не съществували изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика възприели критерия, че такива са
петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията
им са особено съществени - т. е. порокът трябвало да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.
Нищожен бил само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е
насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на
основание за нищожност, съдът следвало да го отстранява от правния мир чрез прогласяване
на неговата нищожност. Следователно, нищожност на административния акт при наличие
на материална незаконосъобразност била налице, когато напълно липсват
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; когато актът бил лишен изцяло от законово основание; когато акт
със същото съдържание не можело да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито
един орган. Иначе казано - административният акт бил нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици били противоположни
или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явявали
нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална
незаконосъобразност водел до нищожност на административния акт, а във всички останали -
до неговата унищожаемост. В случая настоящият казус бил такъв и попадал в категорията,
при която материалната незаконосъобразност водела до толкова тежък порок.
Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също
бил порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел
не можела да се постигне с никакъв акт, посоченият порок водел до нищожност. Тук
нищожност щяла да е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с
волеизявлението, отразено в административния акт. В разглеждания спор компетентният
орган приел решение, с което не се постигала целта, определена от основанието за приемане
5
по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 32, ал. 1 от ЗА във връзка с §4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл. 28 от ППЗСПЗЗ, а именно върху имот с идентификатор № 77195.743.481, да се
възстанови правото на собственост при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Ю. А. С..
По изложените съображения, се поддържа становището, че издадената Заповед №
ДС-28-3/18.09.2019г. на О. Област Х., в оспорваната част е нищожна като издадена в
противоречие със закона. Алтернативно, се иска съдът да възстанови срока за обжалване на
заповедта за законосъобразност пред PC, поради ненадлежното уведомяване на
жалбоподателя и следователно да извърши контрол и за законосъобразност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез
пълномощника си в лицето на адв. В. Л. от АК - Х., поддържа всички изложени в жалбата
доводи като претендира направените по делото разноски.
Ответникът О. Област Х. и заинтересованата страна Н. Ю. П. не се представляват в
открито съдебно заседание и не вземат и писмено становище по жалбата.
Заинтересованите страни С. Л. Т. и Г. Н. Т., не се представляват в открито съдебно
заседание, но в писмено становище считат жалбата за основателна.
Заинтересованите страни Л. С. К. и З. С. С., конституирани на мястото на починалия
в хода на производството С. С. Ч. с Определение № 534 от 11.04.2022 г., и Т. А. С., Е. Б. С. и
Ю. Б. С., конституирани на мястото на починалия в хода на производството Б. С. С. с
Протоколно определение № 471 от 03.05.2023 г., петимата чрез адв. Т. А. Д.-М., поддържат
неоснователност на жалбата и излагат допълнителни доводи за това, вкл. и в депозирани
писмени бележки.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на О. Област Х. се сочи за издадена, на основание
§4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и въз основа на
представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на МЗГ
/Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на технически изисквания
и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на
новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен район /ж.р./ „Каменец“ в землището на
г.Х., Община Х., приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ
за ж.р. „Каменец“, същият е обнародван в ДВ, бр.77 от 01.10.2019 г. Видно от писмо с вх.
рег. № 9771/04.11.2021 г. от ответника, посочената заповед е влязла в сила на 15.10.2019 г. и
не е обжалвана от страна на жалбоподателя в 14-дневния срок от обнародването й в ДВ по
отношение вкл. и на процесния имот. Отразено е в писмото, че посочената заповед е
публикувана в ДВ бр.71 от 01.10.2019 г. в сайта на областна администрация Х., както и в
два национални ежедневника.
По отношение на разгласяване на процесната заповед са представени от ответника и
извадки от националните ежедневници, в които са публикувани съобщения за издадената
6
Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г., а именно вестник „Марица“, брой 233 от 08.10.2019 г. и
вестник „Сега“, брой 235 от 08.10.2019 г., както и разпечатка от сайта на ОА с публикувано
съобщение за издадената Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г.
Към доказателствения материал са приобщени още представените от ответника
Протокол № 6/16.07.2019г. и Протокол № 7/16.09.2019г. от заседания на комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, Извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по § 4 от
ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „Каменец", Техническо задание за изработване на планове на
новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец“, ж.р. „Кенана", ж.р."Орфей", ж.р."Изгрев",
ж.р."Куба-1" и местност „Халилово-юг" в землището на г.Х., ведно със схема на землище Х.
с контурите на жилищните райони и Халилово юг, обяснителна записка, Списък на
ползвателите, платили суми по §4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ и Списък на бившите собственици, на
които трябва да се изплати обезщетение за ж.р."Каменец", График за анкетиране на
собствениците на земеделски земи, попадащи в териториите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
землище на г.Х., ведно с Протокол от проведена анкета.
С писмо вх. рег. № 12595/23.12.2021 г. ответникът е представил и извадка – копие от
ДВ бр.83 от 19.09.2003 г., в който са публикувани Заповед № РД-46-494/22.08.2003г. на
МЗГ и Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически
изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В представеното извлечение от Регистъра на новообразуваните имоти по §4
ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Каменец“, г.Х., ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение
урбанизирана, НТП за имотите „За индивидуално застрояване“ фигурира и процесния
новообразуван имот № 77195.743.481 с площ от 900 кв.м., идентичен по номер и площ с
имот, предоставен на ползвател преди 1990 г. или имот в границите на стария имот; със
стар № 2681, одобрен със заповед № 969/88г., без отразени данни за закупена площ от
ползвателя и за име на ползвателя; с имена на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – В. С. И. и Ю. А. С., с данни за акт
за собственост към датата на приемане на помощния план – НА 76/1989 г., без данни за
удостоверение за ползване, издадено преди 1990 г. и за заповед на кмета по §62 ал.4 от
ППЗСПЗЗ и платежен документ; с данни от решението по чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ за стария
имот - № по заявление 51332; име на стария собственик – Ю. А. С.; Решение на ПК – 36-
51/01.04.1998 г.
С писмо с рег. индекс 11-03-01-829≠3 от 05.11.2021 г. Община Х. уведомяват, че в
дирекция „Архитектура, градоустройство, строителство и инвестиции“ не се съхраняват
копия от протоколно решение и карта по чл.18г от ППЗСПЗЗ. Включително и в графичен
вид от Общинска служба „Земеделие“-Х. с вх. рег. № 471/12.01.2022 г. е представена карта
по чл.18г от ППЗСПЗЗ на местност „Каменец“, но със същото писмо е удостоверено, че в
архива на ОС“З“ Х. не е налично протоколно решение по чл.18г от ППЗСПЗЗ на местност
„Каменец“.
С писмо с рег. индекс 11-03-01-829≠12 от 16.03.2022 г. Община Х. прилагат копие от
карта на имот пл. № 2681 от 1993 г.; копие от графичната част на помощния план на
7
м.“Каменец“ за имот пл. № 2681.
Видно от Заповед № 307/03.02.2020 г. на Кмета на Община Х., същата е издадена на
основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр.
първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за
ж.р.“Каменец“, землище г.Х., одобрен със Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г. на областния
управител на Област Х., решение по чл.14 ал.1 т.3 ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998г. на ОСЗГ по
заявление № 51332 по чл.11 от ЗСПЗЗ и скица № 4038/16.01.2020г. и със същата се
възстановява правото на собственост при условията на §4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследниците на Ю. А. С. върху новобразуван имот в строителни граници, определени с
околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Х. с
идентификатор 77195.743.481, ж.р.“Каменец“, землище г.Х., с площ 900 кв. м. при граници и
съседи: 77195.743.519; 77195.743.460; 77195.743.545; 77195.743.336; ограничения в
собствеността – няма.
Представено по делото от жалбоподателя е и решение /дубликат/ № 36-51 от
01.04.1998г. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на град Х. на наследниците на Ю. А. С., на
Поземлена комисия – Х. по Заявление вх.№ 51332 от 16.04.1992г., според което е признато
право на собственост в съществуващи, възстановими стари реални граници на следните
имоти: нива от 8.000 дка, находящ се в терен по §4 на г.Х., в местността Балакли, установен
с договор от 57 г. Посочено е, че това възстановяване ще се извърши при условията на чл.28
ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на
новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ. В тази връзка е приложен от ответника и
Протокол № 36-24 от 21.12.1994 г. на Поземлена Комисия Х. за размера и категориите на
земеделските земи, правото на собственост върху които ще се възстановява чрез план за
земеразделяне в землището на г.Х., според който е отказано на наследниците на Ю. А. С.
признаване правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне на нивата
от 8.000 дка, находяща се в местността Балакли.
Съгласно решение № 00036 от 01.11.2006 г. за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището
на град Х. на наследниците на Ю. А. С., на Поземлена комисия – Х. по Заявление вх.№
51332 от 16.04.1992г., върху което е налично отбелязано, че е връчено на С. С. Ч. на
01.11.2006 г. и е представено от ответника в подписан от членовете на ПК вид, е признато
право на собственост на Ю. А. С. в съществуващи, възстановими стари реални граници вкл.
и на т. 1 - нива от 1.896 дка, находящ се в терен по §4 на г.Х., в местността Каменец, имот №
2680 парцел № 506 от КП изработен 1988 г. при описани граници и съседи и установен с
договор от 57 г. и т.3 - нива от 1.124 дка, находящ се в терен по §4 на г.Х., в местността
Каменец, имот № 2681 парцел № 506 от КП изработен 1988 г. при описани граници и съседи
и установен с договор от 57 г. И в това решение е посочено, че възстановяването ще се
извърши при условията на чл.28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз
основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл.28 ал.9 ППЗСПЗЗ.
8
Не се спори по делото, а и от представените от жалбоподателя удостоверения за
наследници изх. № ГРАОН 1-710/31.03.2020 г. и за съпруг/а и родствени връзки изх. №
ГРАОН 18-14/30.03.2020 г., че починалата на 19.08.2019 г. В. С. И. (баба на жалбоподателя)
е оставила като свои наследници по закон, конституираните като заинтересовани страни в
настоящото производство С. Л. Т. – син и баща на жалбоподателя и Г. Н. Т. – дъщеря.
Липсва спор, че конституираните заинтересовани страни Н. Ю. П., Л. С. К. и З. С. С.
(наследници на С. С. Ч.), Т. А. С., Е. Б. С. и Ю. Б. С. (наследници на Б. С. С.) са пълният
кръг наследници на починалия Ю. А. (Асанов) С..
За удостоверяване правото си на собственост върху процесния недвижим имот от
страна на жалбоподателя са представени Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 76, том I, дело 161 от 01.02.1989 г. на Районен съдия Т. В.; Нотариален акт за
поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том IV, рег. №
2875, дело № 240 от 05.04.2007 г. на Нотариус с № 353 К. Г., вписан с рег. № 2420 от
10.04.2007 г., акт № 169, том VI, дело 1420/2003г.; Договор за доброволна делба на
недвижим имот № 1348, том VII, рег. № 9658, дело № 1152 от 17.10.2007 г., вписан с вх. рег.
№ 6803 от 17.10.2007 г., акт 83, том VII с нотариална заверка на подписите рег. № 9658 от
17.10.2007 г. при Нотариус рег. № 081 Х. К.; Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№ 064, том 001, рег. № 0736, дело № 028 от 01.02.2010 г. на Нотариус с № 353 К. Г., вписан с
вх. рег. № 329 от 01.02.2010 г., акт № 147, том 1, дело № 108; Нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 066, том 02, рег. № 3331, дело № 193 от 24.04.2019г. на Нотариус с №
353 К. Г., вписан с вх. рег. № 2239 от 24.04.2019 г., акт № 105, том VII, дело № 1057/2019 г.;
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том I, дело
161 от 01.02.1989 г. на Районен съдия Т. В., поправен с Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том IV, рег. № 2875, дело №
240 от 05.04.2007 г. на Нотариус с № 353 К. Г., вписан с рег. № 2420 от 10.04.2007 г., акт №
169, том VI, дело 1420/2003г., П. Й. А. продава ½ ид. част на В. С. И. и С. Л. Т. от следния
недвижим имот: нива от 0.900 ара, находяща се в местността „Каменец“, заснета с № пл. №
2681 при граници: път, Е. Т. и М. М..
С Договор за доброволна делба на недвижим имот № 1348, том VII, рег. № 9658, дело
№ 1152 от 17.10.2007 г., вписан с вх. рег. № 6803 от 17.10.2007 г., акт 83, том VII с
нотариална заверка на подписите рег. № 9658 от 17.10.2007 г. при Нотариус рег. № 081 Х.
К., сключен между С. С. Ч., Б. С. С., Н. Ю. П., С. Л. Т. и В. С. И. получават в общ дял и
стават изключителни собственици на ПИ с идендификатор 77195.743.481 по по КК на г. Х.,
одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК - г. София, с адрес на
поземления имот: г. Х., п.к.6300, местност „Каменец" с площ от 900 кв.м., със стар
идентификатор № 77195.743.389, незастроен, при съседи: 77195.743.480; 77195.743.335;
77195.743.336; 77195.743.388 и 77195.743.545, а С. С. Ч., Б. С. С., Н. Ю. П. получават в общ
дял и стават изключителни собственици на ПИ с идендификатор 77195.743.480 по КК на г.
Х., одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК - г. София, с адрес на
поземления имот: г. Х., п.к.6300, местност „Каменец" с площ от 224 кв.м., със стар
9
идентификатор № 77195.743.389, незастроен, при съседи: 77195.743.412; 77195.743.335;
77195.743.481; 77195.743.460.
Във връзка с договора за доброволна делба са приложени и Скица № 12156/19.09.2007
г. на поземлен имот 77195.743.389, издадена от Агенция по кадастъра, СК – Х.; Скица-
проект за разделяне (делба) на поземлен имот 77195.743.389 г. Х.; Заповед № КД-14-26-
210/01.11.2007 г. на Началник СГКК Х.;
Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 064, том 001, рег. № 0736,
дело № 028 от 01.02.2010 г. на Нотариус с № 353 К. Г., вписан с вх. рег. № 329 от 01.02.2010
г., акт № 147, том 1, дело № 108, В. С. И. дарява на сина си С. Л. Т. своята ½ ид. част от ПИ
с идендификатор 77195.743.481.
С Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 066, том 02, рег. № 3331, дело
№ 193 от 24.04.2019г. на Нотариус с № 353 К. Г., вписан с вх. рег. № 2239 от 24.04.2019 г.,
акт № 105, том VII, дело № 1057/2019 г. С. Л. Т. и Ж. Н. Т.а даряват на сина си –
жалбоподателят Н. С. Т., поземлен имот с идентификатор № 77195.743.481 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на град Х., одобрени със Заповед № РД – 18-63/05.10.2006 г.
ма Изпълнителния директор на АК – София, последно изменение със заповед № КД – 14-26-
210/01.11.2007 г. на Началник СГКК – Х., адрес на поземления имот: г.Х., п.к.6300, местност
„Каменец“, с площ целия от 900 кв.м., с трайно предназначение на територията –
урбанизирана; с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; стар идентификатор –
няма; с номер по предходен план: имот с идентификатор № 77195.743.389, при граници:
имоти с №№ 77195.743.460, 77195.743.519, 77195.743.336 и 77195.743.545, както и ПИ с
идентификатор № 77195.568.20.
В Удостоверение № ТС-96/30.03.2007 г. на вх. № 94-В-1113-1/22.02.2007 г., издадено
от Дирекция „Устройство на територията“ при Община Х. е посочено, че по кадастралния
план за м. „Каменец“, одобрен със Заповед № 969/19988 г. и разписния лист към него, имот
пл. № 2681 е записан на В. С. И. и С. Л. Т. с нот. Акт № 76/01.02.1989 г., както и че имотът е
идентичен с имот № 77195.743.389 по КК, одобрена със Заповед № РД – 18 – 63/05.10.2006
г.
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като
компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че ПИ 77195.743.481 по
кадастралната карта е идентичен с ПИ със същия идентификатор по ПНИ, както и че ПИ
77195.743.481 от ПНИ е идентичен с част от имот с пл.№ 2681 и с малка част от имот с пл.
№ 2626. Вещото лице е констатирало, че имот с пл.№ 2681 по разписния списък към плана
от 1988 г. е записан на В. С. И., 0.9 дка. - АПК замянка. Нанасянето на ПИ с идентификатор
77195.743.481 е било отразено в плана на новообразуваните имоти, но след като вече е бил
създаден в кадастралната карта със Заповед № КД-14-26-210 от 01.11.2007 г. на СГКК г. Х..
Установено е и съответствие и на имот с пл.№ 2681 по плана от 1988 г. с бившия поземлен
имот 77195.743.389 от КККР, от който е образуван процесния ПИ 77195.743.481, в резултат
на разделяне: Скица проект за разделяне (делба) на поземлен имот 77195.743.389 на стр.18 и
Заповед № КД-14-26-210 от 01.11.2007 г. на СГКК г. Х.(стр.19), с която е одобрено
10
изменението на кадастралната карта, касаещо разделянето на ПИ 77195.743.389 на два
самостоятелни поземлени имота с идентификатори ПИ 77195.743.480 и ПИ 77195.743.481.
Поради това, се установява, че процесния ПИ 77195.743.481 не е бил отразен като такъв в
помощния план. Той е възникнал в последствие в кадастралната карта и кадастралните
регистри на г. Х.. Съобразно установяването, че за района на процесния имот не е налице
предходен картен материал, по който да се направи връзка с имота и съответно да се
установи дали той е съществувал преди образуване на ТКЗС и ДЗС, вещото лице не е дало
отговор на този въпрос. Установено е още, че помощния план е бил приет преди издаването
на посочената съвместна наредба на МЗГ и МРРБ, с Протокол № 44 от 30.10.2002 г. от
комисия, назначена със заповед на ИД на Агенция по кадастъра като в него помощният план
е приет като „Комбиниран кадастрален план". Съгласно заключението, местоположението
на нивата от 8.000 дка., находяща се в терен по §4 на г. Х., в местността „Балакли" и по
отношение на която е признато правото на собственост на Ю. А. С. с Решение № 36-
51/01.04.1998 г., в помощни план, а от там и в плана на новообразуваните имоти е
установено чрез извършено анкетиране, при което не е посочено лицето, което е било
анкетирано и съответно липсва подпис на анкетирано лице. Други писмени данни и
доказателства за местоположението на тази нива не са открити. В конкретния случай в
представения по делото протокол от извършеното анкетиране по преписка № 51332 от
16.04.1992 г., липсвали отразени данни за лицето, което е било анкетирано, както и подпис
на такова лице. Това било посочено и в приложените по делото писмо до Община Х. от
Областен управител - peг. Индекс № 11-03-01-829≠9/21.02.2022 г. и писмо на Община Х. до
Областен управител - peг. индекс № 11-03-01-829≠10/24.02.2022 г. В последното писмо
Община Х. посочвала, че при анкетирането не се е явил собственик или наследник на нива в
м. „Балакли" и същата не е включена в помощния план. От приложените по делото планове
се установявало, че в действителност нивата по заявление вх. № 51332/16.04.1992 г. от 8.000
дка. не е била включена в помощния план преди възраженията. В последствие тя била
отразена в помощния план, но вещото лице не открило възраженията по помощния план в
Община Х..
Според заключението, при проучването в Община Х. е установено, че за района на
процесния имот- ж.р. "Каменец", има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПУР (План за улична
регулация), който е бил одобрен с Решение № 383/25.09.2009г. на Общински съвет- Х.,
влязъл в сила на 01.06.2010г.
След извършени съпоставки, вещото лице инж. Т. Н. е установил още, че ПИ
77195.743.481 попада в границите, върху които е посочено, че собствеността ще се
възстановява по реда на §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че същият не е бил предоставен за
ползване на граждани по силата на актове, визирани в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Президиума на
Народното събрание, на Държавен съвет и Министерски съвет. Поради това не е била
издавана и заповед по § 62, ал.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните
11
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежно активно
легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорване на акта. Релевирани са основания,
касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е ограничена във
времето - аргумент от чл. 149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима, но само във
връзка с твърдените основания, касаещи невалидността на Заповед № ДС-28-3/18.09.2019 г.
на О. Област Х. в оспорваната й част. В случая не са твърди от жалбоподателя, а и не са
ангажирани доказателства от негова страна, че е я оспорил в преклузивния 14-дневен срок от
обнародването й в ДВ. Съгласно §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ заповедта на областния
управител, с която се одобрява плана на новообразуваните имоти се обнародва в "Държавен
вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез два
централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в сградите на
общината и кметството. От представените по делото писмени доказателства се установява
спазване на начина на разгласяването на процесната заповед, следователно възраженията на
жалбоподателя, свързани с това, че на същия не му е било съобщено за издаването на
оспорвания административен акт се явяват неоснователни. Ето защо съдът дължи
произнасяне единствено по отношение на релевираните основания, обосноваващи
нищожността й.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на новообразуваните имоти се
изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ.
Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определят
с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните
имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се
придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху които са
придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползватели. Планът на новообразуваните
имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете
по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в
съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. В ПНИ се нанасят имотите на три
категории лица: 1.ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини
правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на
собственост чрез заплащане цената на земята, 2. бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост
(независимо как е наименован през годините – поземлена комисия, общинска служба по
земеделие и гори или общинска служба по земеделие) право на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ
за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно
основание като собственици на имоти, които никога не са внасяни или включвани в ТКЗС,
12
ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, т. е. тези, които
никога не са изгубвали своята собственост. Ползвателите на имотите, придобили
собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, а последните – пред
настоящите собственици. В случая, във втората от описаните хипотези се намират
конституираните заинтересовани страни по делото в качеството им на наследници на Ю. А.
С., на когото е било възстановено от поземлена комисия правото на собственост върху
земеделска земя, попадаща в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, а жалбоподателя попада в
третата такава като настоящ собственик и именно този приоритет според настоящия съдебен
състав е бил следван при изработване на ПНИ, респ. при възстановяване на собствеността
въз основа на него.
Тук е мястото да се посочи, че в закона не са формулирани изрично основанията за
нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК основания
за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или извън пределите на
компетентността на надлежния орган, когато е издаден във форма, различна от нормативно
определената или е издаден по несъответен ред). Нарушенията обаче следва да са толкова
съществени, че съществуването на административния акт в правната действителност е
нетърпимо. Преценката за нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от
степента на допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от
правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните
критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в случая
не е налице, тъй като обжалваният административен акт е издаден от областния
управител по местонахождение на имота, т.е. от материално и териториално компетентен
орган, доколкото съгласно § 4к, ал. 6 от ПЗРЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ПНИ се
одобрява със заповед на областния управител.
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата
е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е
предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез
конклудентни действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна
форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока, какъвто
безспорно не е настоящият случай, тъй като оспорваната заповед е издадена в писмена
форма и съдържа всички изискуеми реквизити.
На следващо място, следва да се отбележи, че съществените нарушения на
13
административно-производствените правила при издаване на административен акт по
начало не водят до неговата нищожност. Съдебната практика приема, че основанията за
нищожност са само тези по чл.146 т.1 и т.2 АПК, а основанията по т.3 и т.4 обосновават
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт /в този смисъл решение №
5924/25.04.2012г. по адм. д. № 9418/2011 г. на ВАС, I отд./. Съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност само ако са толкова
сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на
кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на
акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия казус следва да се посочи, че заявените по съществото
си нарушения на материалния закон при изработване на плана на новообразуваните имоти,
на процедурата по ЗСПЗЗ, респ. ППЗСПЗЗ, касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не е издаден на основание нито една
правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган
да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Тоест
нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е
налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово
основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на
никакъв закон, от нито един орган. Или административния акт е нищожен поради
противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че
се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът
материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във
всички останали до неговата унищожаемост. Следователно, дори и да се приеме, че
изложените доводи от жалбоподателя, обосноваващи тезата му за нищожност на заповедта
на областния управител са основателни, то същите касаят законосъобразността й поради
противоречие с материалноправни разпоредби при издаването й, но не и с интензитет, който
да изведе заключение за нищожност на процесната заповед.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с
никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният административен акт не страда
от такива съществени пороци, а с оглед доводите на жалбоподателя, свързани с твърденията
му за притежание на правото на собственост върху процесния имот следва, че е налице
14
спор за материално право, който е недопустимо да бъде разрешен в настоящото
производство, а подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес. Разрешаването на
този спор, съгласно § 4к ал.8 т.1 ПЗРЗСПЗЗ, може да бъде основание за изменение на
влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ДС-28-
3/18.09.2019 г. на О. област Х., с която на основание §4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32, ал.1
от ЗА, вр. §4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти /ПНИ/,
приет от Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ на ж.р. „Каменец“ в землището на г. Х., в
частта й касаещи ПИ с идентификатор 77195.743.481, не е нищожна, а доводите на
жалбоподателя са неоснователни, поради което направеното оспорване следва да бъде
отхвърлено.
С оглед изхода на делото и предвид факта, че в последното проведено по делото
съдебно заседание определеното възнаграждение за извършване на съдебно-техническата
експертиза е увеличено със сумата от 905,00 лева, като е указано на жалбоподателя да внесе
така посочената сума в едноседмичен срок по сметка на РС- Х., което до момента на
настоящото произнасяне не е сторено, то жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на РС-Х. и разноските, възложени в негова тежест от 905,00 лева за
възнаграждение за вещо лице.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, следва да бъде уважено
своевременно направеното искане на заинтересованите страни Л. С. К., З. С. С., Т. А. С., Е.
Б. С. и Ю. Б. С. за разноски, като жалбоподателят бъде осъден да заплати на Л. С. К. и З. С.
С. сумата от по 350,00 лв., а на Т. А. С., Е. Б. С. и Ю. Б. С. – по 400 лв., представляваща
платено възнаграждение за адвокат. Възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокат е
неоснователно, доколкото тези размери не надвишават определения съобразно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минимум от 500,00 лева, респ. 1000 лв. към момента на сключване на договорите за правна
защита и съдействие, а и съответстват на фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********,
съдебен адрес: г.Х., ***********, адв. В. Л. от АК Х., против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019
г. на О. Област Х., с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен
район „Каменец", в землището на г.Х., с искане за обявяване нищожността на
административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.743.481.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********, съдебен адрес: г.Х.,
***********, адв. В. Л. от АК Х., да заплати по сметка на Районен съд - Х. сумата от 905,00
15
лева, представляваща направени разноски по делото за възнаграждение за вещо лице, както
и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за нейното С.ране.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********, съдебен адрес: г.Х.,
***********, адв. В. Л. от АК Х., да заплати на Л. С. К., ЕГН **********, с адрес:
***********, съдебен адрес: ***********, адв. Т. А. Д.-М., направените по делото разноски
в размер на 350,00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********, съдебен адрес: г.Х.,
***********, адв. В. Л. от АК Х., да заплати на З. С. С., ЕГН **********, с адрес:
***********, съдебен адрес: ***********, адв. Т. А. Д.-М., направените по делото разноски
в размер на 350,00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********, съдебен адрес: г.Х.,
***********, адв. В. Л. от АК Х., да заплати на Т. А. С., ЕГН **********, с адрес:
***********, *********** съдебен адрес: ***********, адв. Т. А. Д.-М., направените по
делото разноски в размер на 400,00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********, съдебен адрес: г.Х.,
***********, адв. В. Л. от АК Х., да заплати на Е. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
***********, *********** съдебен адрес: ***********, адв. Т. А. Д.-М., направените по
делото разноски в размер на 400,00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА Н. С. Т., ЕГН **********, с адрес: г.Х., ***********, съдебен адрес: г.Х.,
***********, адв. В. Л. от АК Х., да заплати на Ю. Б. С., ЕГН **********, с адрес:
***********, *********** съдебен адрес: ***********, адв. Т. А. Д.-М., направените по
делото разноски в размер на 400,00 лева, представляващи възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Х. в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
16