РЕШЕНИЕ
№ 4144
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110205045 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 22-4332-020477/12.10.2022 г., издадено от Гергана Владимирова Борисова -
началник група към отдел „ПП” при СДВР, на И. Г. Ж., с ЕГН **********,
за това, че на 02.10.2022 г., около 06:00 часа, в гр. София, по ул. „Атанас Манчев“, с
посока на движение от ул. „Акад. С Младенов“ към ул. „Борис Стефанов“, управлява
личния си л. а. „БМВ 330 ХД” с рег. № №№№№№, и пред № 3: 1. Поради недостатъчен
контрол върху управляваното от него МПС, при потегляне реализира леко ПТП в
паркирания л. а. „Мерцедес“ с рег. № №№№№, с което нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; 2.
Водачът категорично отказва да му бъде извършена проверка за установяване употребата на
алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. № 0133, с което
нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; 3. Водачът категорично отказва да му бъде извършена
проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „DRUG TEST 5000“ с инв. № 0021, с което нарушил чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 113090 за ВМА, като лицето
не е дало кръвна проба за медицинско изследване. Предвид горното са му наложени
следните наказания: наказание, както следва:
1. По чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева;
2. по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца;
3. по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
1
Постановлението е обжалвано в срок от И. Г. Ж., чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди за неспазване на установената форма на
издаване на НП, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
некомпетентност на издаващия орган. По същество се твърди, че нарушението на чл. 185 от
ЗДвП било несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като липсвало
управление на автомобила от страна на жалбоподателя, който единствено бил влязъл в него,
за да проведе телефонен разговор далеч от шума. Причина за подаването на сигнала не била
управление на автомобила от негова страна, а предходен конфликт между него и
охранителите от близкото заведение. По отношение на другите две вменени нарушения се
твърди за допуснато процесуално нарушение на чл. 3, ал. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, тъй като за употребата на алкохол и за
наркотични вещества, доколкото ставало дума за две самостоятелни нарушения, на
жалбоподателя е следвало да бъдат издадени два броя талони за медицински изследвания, а
не един такъв. В тази връзка се цитира ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г.
Според жалбоподателя цитираният в НП талон за медицинско изследване се отнасял само до
изследването за алкохол. Отделно от това жалбоподателя бил лишен от избор дали
установяването на концентрацията на алкохол да бъде чрез доказателствен анализатор или
чрез медицинско и химическо изследване. Свидетели-очевидци потвърдили, че
жалбоподателят не бил отказвал да бъде проверен за употреба на алкохол или наркотични
вещества. Изразява се също недоволство, че предоставеното време от 40 минути за явяване
във ВМА било крайно недостатъчно, при положение, че от мястото на проверката УМБАЛ
„Св. Анна“ била много по-близо. Също в нарушение на чл. 3, ал. 3 от наредбата, бил издаден
само един талон и едва 8 стикера, вместо необходимите 16 на брой, с което талонът
придобивал невалидност. Излагат се аргументи и за липса на задължителните по чл. 42 и чл.
57 реквизити на АУАН и НП. Липсвали данни и за собственика на удареното МПС, който
бил претърпял имуществени вреди и следвало да се впише в АУАН и НП. Не била
извършена и преценка за маловажност на случая, нито по смисъла на чл. 27 от ЗАНН
тежестта на нарушението била съобразена с личността на нарушителя, който бил
трудолюбив и отговорен човек. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лева.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима .
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
2
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложени по преписката заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на ВР относно компетентността на АНО и актосъставителя; заверено копие на
Заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на ВР за прекратяване на временно
преназначаване на държавен служител в МВР и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019
г. на Гергана Борисова като началник на 01 група “Административно-наказателна дейност”
на 03 сектор “Административно обслужване” към СДВР-ОПП – относно компетентността на
АНО и на актосъставителя); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази
на НП; както и между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата
правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят И. Г. Ж. на 02.10.2022 г., около 06:00 часа, в гр. /АДРЕС/, в
непосредствена близост до дискотека „****“ в Студентски град, бил паркирал личния си л.
а. „БМВ 330 ХД” с рег. № №№№№№. В посочения час същият излязъл от дискотеката,
качил се в автомобила си, запалил двигателя му и го привел в движение, за да излезе от реда
на паркираните автомобила. При това той предприел потегляне по ул. „Атанас Манчев“, с
посока на движение от ул. „Акад. С Младенов“ към ул. „Борис Стефанов“. Вследствие на
така предприетото потегляне, жалбоподателят ударил с предната част на автомобила си
задната част на паркирания пред него л. а. „Мерцедес“ с рег. № №№№№, а при потегляне
назад ударил предната част на паркирания зад него л. а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. №
*****. Действията му били възприети от излизащата по същото време от дискотеката св. Р.
Н., която ползвала единия от ударените автомобили - л. а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. №
*****. Същата възприела, че водачът на л. а. „БМВ 330 ХД” бил видимо неадекватен и
пиян. Възприела също, че с него имало жена, която се държала агресивно и как
охранителите от заведението задържали водача до идването на полицейски екип.
На мястото на събитието пристигнал екип от СДВР-ОПП, сред които св. А. П. и
неговия колега И. И.. Същите разполагали с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
инв. № 0133 за тестване за употреба с алкохол, както и с техническо средство „DRUG TEST
5000“ с инв. № 0021 за тестване употребата на наркотични вещества или техни аналози. В
07:00 часа жалбоподателят И. Ж. бил поканен от полицейските служители да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инв. №
0133, както и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DRUG TEST
5000“ с инв. № 0021, но същият категорично отказал да бъде тестван с думите „никъде няма
да се пробвам“. За отказа на И. Ж. да бъде тестван за употреба на алкохол и наркотични
вещества или техните аналози служителят И. И. изготвил един талон за медицинско
изследване № 113090, връчен на И. Ж. срещу негов подпис в 08:50 часа, с който на същия
бил даден срок до 40 минути да се яви във ВМА за даване на кръвна проба. Отказът на И. Ж.
да бъде тестван за употреба на алкохол или наркотични вещества бил възприет лично и от
св. Р. Н.. За удара на два автомобила от автомобила, управляван от жалбоподателя, както и
за отказа му да бъде тестван за употреба на алкохол или наркотични вещества допълнително
3
били приобщени писмени сведения от св. Н., както и от лицето А. П.. Междувременно св.
П. изготвил и скица на ПТП-то.
Видно от писмо рег. № И-4614/16.05.2023 г. на ВМА, жалбоподателят И. Ж. не е
регистриран в информационната система на ВМА за явяване и даване на кръвна проба на
дата 02.10.2022 г.
На И. Ж. бил съставен АУАН бл. № 788308/02.10.2022 г. за две отделни нарушения
на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, както и за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. В акта
Ж. не вписал възражения, такива не са депозирани и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите А. П. и Р. Н. и
частично от показанията на допуснатата като свидетел З. В.. Показанията на свидетелите П.
и Н. са в достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени, детайлизирани,
логични и абсолютно кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира
изцяло. Не се установява аргумент, който да окачестви изложеното от двамата като
пристрастно или заинтересовано, независимо от служебното положение на св.П. и
обстоятелството, че автомобилът на св. Н. е бил пострадал от действията на жалбоподателя.
В тази връзка следва да се посочи, че св. Н. не е имала финансови претенции към
жалбоподателя, а изложеното от нея, базиращо се на непосредствените й възприятия,
кореспондира както на изложеното в АУАН и НП, така и на наличните писмени
доказателства.
Показанията на св. В. следва да се кредитират частично единствено досежно
обстоятелството, че именно жалбоподателят (неин колега и приятел) е бил обект на
полицейска проверка на посочените в НП време и място по повод на данни за ПТП и
проверка за алкохол и наркотици. Св. В. не е била пряк очевидец на ПТП-то, като
единствено преразказва защитната версия на жалбоподателя, че не е привеждал автомобила
си в движение, а е бил в него единствено за да си повика „дринк енд драйв“. Твърдението,
че полицаите са им дали „апаратче“ за проба за наркотици, но въпреки опитите им и поради
незнание те не могли да го използват, освен изолирани от останалия доказателствен
материал, са и житейски неправдоподобни, доколкото вземането на проба за алкохол и
наркотици се осъществява от и под контрола на полицейските органи. В тази част
показанията на св. В. са определено заинтересовани и самоцелни, поради което не следва да
бъдат кредитирани.
Не следва да бъдат въобще кредитирани показанията на другата допусната като
свидетел Магдалена Атанасова, в които същата пестеливо обяснява как видяла св. В. да
„помага“ на жалбоподателя да даде проба за наркотици и да оправят документацията.
Изложеното от св. Атанасова е житейски неправдоподобно и изолирано от кредитираните
гласни и писмени доказателства.
4
Фактическата обстановка се подкрепя и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства, както следва: талон за медицинско изследване № 113090; скица на
ПТП; писмени сведения от А. П. и Р. Н. и писмо рег. № И-4614/16.05.2023 г. на ВМА.
Посочените писмени доказателства напълно кореспондират на кредитираните гласни такива
и в съвкупност с тях по един категоричен начин допринасят за установяване на
гореописаната фактическа обстановка. Последната не се опровергава или поставя под
съмнение от нито едно гласно или писмено доказателство. От писмените доказателства
съдът не кредитира единствено наличния по преписката протокол за ПТП № 1826706 от
02.10.2022 г., който няма отношение към случая и е погрешно приложен към делото.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че именно
жалбоподателят И. Ж. е привел в движение и управлявал на посочените в атакуваното НП
дата, час и място личния си л. а. „БМВ 330 ХД” с рег. № №№№№№ – обстоятелство, което
по безспорен начин се подкрепя от всички кредитирани гласни и писмени доказателства.
Безспорно доказано е също, че в качеството си на водач на горепосочения автомобил, И. Ж.
е осъществил виновно нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (“Водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване
за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.»), в редакцията към
датата на нарушението. По своите характеристики, освен материалноправна, посочената
разпоредба е и санкционна, поради което наложеното на И. Ж. фиксирано наказание по чл.
174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба
в размер на 2000 лева, се явява правилно и законосъобразно. За съставомерността на
деянието е иррелевантно дали водачът е употребил алкохол, както и дали посоченото
техническо средство е било технически изправно, доколкото в случая се касае въобще за
отказ от изпробване за употреба на алкохол. Въпросът за изправността може да бъде
поставян и да бъде състоятелен едва след момента на неговото използване, каквото не е
налице. Същественото в случая е, че е доказано управлението на горепосочения л. а. „БМВ
330 ХД” с рег. № №№№№№ на посочените в НП дата, час и място, при което водачът му Ж.
дори е причинил две леки ПТП при опита му да излезе от реда на паркираните автомобили,
удряйки в задната част л. а. „Мерцедес“ с рег. № №№№№, и в предната част л. а.
„Фолксваген Бийтъл“ с рег. № СВ. 9666 МК. Управлението на автомобила е задължавало
неговия водач Ж. да се подложи на проверка за употреба на алкохол. Отказът на водача да
бъде тестван за употреба на алкохол е доказан по достатъчно несъмнен начин, както от
показанията на свидетелите П. и Н. (последната е независим очевидец), така и обективиран
по предвидения за това специален ред в чл. 6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
5
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози – в талона за медицинско изследване, който е връчен срещу
подпис на Ж.. Ако има някаква неизрядност в така издадения талон, то това е, че като време
за явяване във ВМА за даване на кръвна проба са дадени до 40 минути, вместо нормативно
установените 45 минути по чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. Последното обаче
нито може да се окачестви като съществено процесуално нарушение, нито поставя под
съмнение факта на осъщественото нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП, което допълнително се удостоверява от приложената справка от ВМА за това, че Ж.
въобще не се е явил на дата 02.10.2022 г. в посоченото му болнично заведение за даване на
кръвна проба. Единствената възможност за отказ от тестване с техническо средство за
употреба на наркотични вещества е предвидена в чл. 3а, ал. 3 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
– когато физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест. Такава хипотеза в случая не е налице, поради което НП в
частта по т. 2 следва да бъде потвърдено.
При така установената фактическа обстановка не е безспорно доказано при условията
на реална съвкупност жалбоподателят Ж. да е осъществил отделно нарушение на чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП (“Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба
2000 лв.»), във връзка с вмененото му нарушение за отказ да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози. Следва да се има предвид Тълкувателно решение
(ТР) № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, съгласно което
отказите на водача да му бъдат извършени проверка/изследване за установяването на
употребата на алкохол и/или наркотични вещества осъществяват съставите на две отделни
нарушения на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП. Всяка от проверките има самостоятелен
характер и предмет, доколкото двете проверки се осъществяват посредством използването
на различни устройства и изследвания, започват и протичат независимо една от друга и
могат да приключат на различен етап и с различни резултати. Когато водачът откаже да
бъде проверен/изследван за проверка на всяка от двете субстанции, той по същество отказва
да бъдат извършвани действия с различен вид и характер, имащи за цел осъществяване на
контрол за спазване на различни забрани, засягащи по различен начин и в различна степен
обществените отношения, непосредствен обект на нарушенията. Деецът взема отделно
решение за всеки отказ и преследва различни, макар и сходни цели. На база посоченото ТР
следва единствено възможният и логически издържан извод, че за отказа да бъде тестван с
6
техническо средство за употреба на алкохол, както и отделно за употреба на наркотични
вещества или техните аналози, на водача е следвало да бъдат издадени два отделни талона
по чл. 3, ал. 2, Приложение № 1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. , а не един общ. Още повече,
че съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата, при проверката за употреба на наркотични вещества
или техните аналози се изготвя протокол за извършване на проверка за употребата на
наркотични вещества или техни аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно
приложение № 2. В процесния случай имаме един единствен талон за медицинско
изследване № 113090 като отказът за тестване в него следва да бъде отнесен единствено към
отказа за проверка за употребата на алкохол, но не и за употребата на наркотични вещества,
за което е следвало да бъде издаден отделен талон за медицинско изследване, както и
протокол по приложение № 2 към Наредбата. Неизпълнението на тези задължителни
изисквания прави вмененото нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП по т. 3 от НП
недоказано и в тази част НП следва да бъде отменено.
При така установената фактическа обстановка безспорно доказано е, че при условията
на реална съвкупност жалбоподателят И. Ж. е осъществил и второ самостоятелно
нарушение (визирано в т. 1 от НП) на чл.20, ал. 1 от ЗДвП („Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“), доколкото
неадекватните действия на водача Ж. при опита му да изведе управлявания от него л. а.
„БМВ 330 ХД” с рег. № №№№№№ от реда на паркираните автомобили е довело до загуба
на контрол върху уредите за управление, което е в пряка причинно-следствена връзка с
нанесените леки материални щети върху други два автомобила („ПТП“ съгласно
дефиницията на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП). На посоченото нарушение съответства правилно
приложената санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, предвиждаща фиксирана глоба в
размер на 20 лева, като налагането на второ отделно административно наказание е
съответно на принципа в разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН.
Наличието на две доказани самостоятелни нарушения на ЗДвП, при едно от които са
причинени и материални щети, изключва приложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед потвърждаването на атакуваното НП в два от общо трите пункта за налагане на
отделни административни наказания, искането за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-4332-020477/12.10.2022 г., издадено от Гергана Владимирова
Борисова - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на И. Г. Ж., в ЧАСТТА по т. 3 от НП
за наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
7
да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-020477/12.10.2022 г., издадено от Гергана
Владимирова Борисова - началник група към отдел „ПП” при СДВР, на И. Г. Ж., в
останалата му част - по т. 1 и по т. 2.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8