Решение по дело №3064/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1238
Дата: 18 юни 2021 г. (в сила от 4 юли 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20207180703064
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 1238

гр. Пловдив, 18.06.2021 г.

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети май  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ  

 

при секретар Теодора Цанова  като разгледа  адм. дело № 3064 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба на А.И.  Р., ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт /РА/ №  Р-16001620001196-091-001/ 17.08.2020 г., издаден от П.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 536 от 29.10.2020 г. на Ди­ректора на Ди­рекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив. В жалбата се твърди, че не са налице основания за ревизия по чл.122 от ДОПК, както и че неправилно не са взети предвид взети от лицето кредити, при което е определено парадоксално нулево салдо към 01.01.2015 г. Изтъква се още, че необосновано не се приемат представени договори за заем с трети лица, за които има представени писмени доказателства и обяснения от тези лица в хода на ревизията.  Иска се  отмяна на РА по съображения, подробно изложени в жалбата. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

      Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив чрез процесуален представител счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение.  В писмени бележки излага съображения в подкрепа на РА.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес. Разгледана по същество е основателна.

        А.И.Р., с постоянен адрес ***, е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ  и  данъчно задължено лице на основание чл. 3, т. 1 и чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени от него през годините, включени в обхвата на ревизията.   Същият е физическо лице без дейност като едноличен търговец.  Едноличен собственик е на капитала на дружествата: „Волос - 05" ЕООД ЕИК *********, „Хепи Ем" ЕООД ЕИК ********* и е съдружник в „Акта Медис" ООД ЕИК *********.  Извършената ревизия   се   предхожда   от   проверка   за   установяване   на   факти   и обстоятелства, приключила с протокол №ПФ-16001619000938-073-001/28.02.2020 г., присъединен с Протокол обр. КД 73 №1548345/30.03.2020 г., впоследствие представен и приет по делото, ведно с всички приложения. В хода на ревизията с Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №Р-16001620001196-113-001/30.03.2020 г. лицето е уведомено, че основата за облагане с ДДФЛ по ЗДДФЛ за 2015 г., 2016 г. и 2018 г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.  На лицето е връчено и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-16001620001196-139- 001/30.03.2020 г.  На 22.04.2020 г. ревизираното лице е представило Договор за паричен заем срещу възнаграждение от 22.12.2008 г., съставен между „Волос 05" ООД с ЕИК *********, в качеството на заемодател, и ревизираното лице в качеството на заемател, за сумата от 39800 лв.  На 27.05.2020 г. са представени    договор за паричен заем срещу възнаграждение от 27.06.2018 г., съставен между А.П., в качеството му на заемодател, и ревзираното лице, в качеството му на заемател, за сумата от 9000,00 лв.; договор за паричен заем срещу възнаграждение от 23.06.2018 г., съставен между К.Д.Р., в качеството му на заемодател и ревизираното лице,  в качеството му на заемател, за сумата от 9000,00 лв.; договор за паричен заем срещу възнаграждение от 16.05.2018 г., съставен между С.А.Р., в качеството й на заемодател и ревизираното лице в качеството му на заемател, за сумата от 9000,00 лв. Изискани са във връзка с договор за паричен заем срещу възнаграждение от 22.12.2008 г., съставен между дружеството "Волос-05", в качеството на заемодател, и А.И.Р., в качеството на заемател всички документи, съставени във връзка с предоставянето на заема на А.Р.; направените счетоводни записвания във връзка със заема по т. 1; кога заемателят е възстановил заема в дружеството и по какъв начин, всички счетоводни записвания във връзка с възстановяването на заема от А.Р.; всички първични счетоводни документи съставени във връзка с възстановяването на заема от страна на А.Р.. В отговор дружеството е предоставило декларация, с която декларира че е предоставило заем на А.Р. съгласно договор за заем срещу възнаграждение от 22.12.2008 г., който е предоставен на същата дата и в брой, за заема има издаден РКО от 22.12.2008 г. и договор за заем и протокол от общото събрание на съдружниците на дружеството за отпускане на наема; до настоящия момент заемът не е възстановен (издължен);  заемът е осчетоводен по дебит на сметка 494 "разчети със собственици" и по кредит на сметка 501 "Каса".  Приложени са Протокол от общото събрание на съдружниците на „Волос-05" ООД от 22.12.2008 г., съгласно който съдружниците А.И.Ш. и А.И.Р. решават да се предостави на съдружника А.Р. заем от дружеството в размер на 39800,00 лв. при срок на заема максимум 15 години от датата на изплащане на сумата. Предоставена е разпечатка от Главна книга на дружеството на сметка 494 "разчети със собствениците", от която е видно, че по дебита на последната е посочена сумата от 39800,00 лв. Същата сума е отнесена и по кредита на сметка 501 „каса".  Предоставено е копие на РКО №2385/22.12.2008 г., съгласно което н а А.Р. е броена сумата от 39800,00 лв. Ревизионният екип е приел, че дружеството „Волос 05" ООД е отпуснало паричен заем на РЛ в размер на 39800,00 лв. по силата на договор за заем от 22.12.2008 г.,  че РЛ е получило този заем в брой, че РЛ не е възстановило заема на дружеството, но не приема че цялата отпусната в заем сума и/или част от нея е останала като налични парични средства в брой към 01.01.2015 г., тъй като  периодът на получаване на заема е по-дълъг (2008-2015) от един разумен период от пет години, а също и предвид установеното, че лицето е титуляр по две сметки за предоставен кредит  /единият е в размер на 20 000,00 лв., отпуснат е на 07.05.2012 г. и вторият е в размер на 30000,00 лв., отпуснат е на 28.01.2015 г./, което според ревизиращите изключвало възможността предоставеният от „Волос 05" ООД заем да е наличен като паричен ресурс в началото на ревизирания период при  ревизираното лице, тъй като ако парите по този заем били налични към 2012 г. и 2015 г.,  ревизираното лице не би прибягнало към сключване на договори за други кредити.   Изследвани са и  обстоятелствата във връзка с посочените по-горе заемодатели, като последните  са представили отговори, според които сумите са предоставени на ревизираното лице, но ревизиращите са приели, че договорите са съставени за целите на ревизионното производство,  като се изтъква роднинската връзка между страните по договорите, липсата на нотариална заверка, липсата на други документи, като е прието, че само сумата, посочена в договора за паричен заем, съставен между майката на жалбоподателя и последния е предоставена и предадена в брой на А.Р.. Изтъкнато е още, че не е доказано  другите двама да са разполагали с парични средства,  които да предоставят на ревизираното лице.  Във връзка с тези и другите изследвани обстоятелства е прието, че на 01.01.2015 г. лицето не е разполагало с налични парични средства в брой, тъй като за предходната година било установено, че неговите разходи надвишават източниците му на средства, макар и с несъществена сума. Прието е, че е налице доход с неустановен произход, който попада в обхвата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ  - всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по ЗКПО.  Посочено е също така, че на база изложеното и така установеното от ревизията, са налице условията на ДОПК за извършване на ревизия при особени случаи, в резултат на което данъчната основа на задълженията за данък върху доходите на физическите лица да се определи по реда на чл. 122 от ДОПК.  На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК Уведомление № Р-16001620001196-113-01/30.03.2020г., с което ревизираното лице  е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са укрити приходи или доходи и по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - „Декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност не съответстват на имущественото и финансовото му състояние», поради което основата за облагане с данък върху доходите за физическото лице за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г и от 01.01.2018 до 31.12.2018 г. ще бъдат определени по реда на чл.122 от ДОПК.  За 2015 г. според ревизиращите е налице  отрицателна разлика в размер на 37025,44 лв., като тези средства са приети за доход с неустановен произход, определена е данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно дължим данък 3702,54 лева, , ведно със съответни лихви за закъснение общо в размер на 1590,23 лв., определени за периода от 01.05.2016 г. до 24.07.2020 г. За 2016 г. според ревизиращите е налице отрицателна разлика в размер на 7387,31 лв., като тези средства са приети като доход с неустановен произход, определена е данъчна основа  по реда на чл. 122 от ДОПК, съответно дължим данък -738,73 лева (10 % от 7387,31 лева), ведно със съответни лихви за закъснение в размер на 242,36лв., определени за периода от 01.05.2017г. до 24.07.2020 г.  За 2018 г.  е прието, че е налице превишение на разходи спрямо приходи в размер на  13302,48 лв., приета като доход с неустановен произход,  а след определяне на обща данъчна основа е определен дължим данък 1954,14 лв., разлика за довнасяне - 1330,25 лв., ведно с лихви за закъснение общо в размер на 166,29 лева, определени за периода от 01.05.2019г. до 24.07.2020 г.

             В хода на съдебното производство е назначена ССЕ. В неоспореното заключение вещото лице сочи следното: по отношение на 39 800лв. - паричен заем от „Волос -05" ООД – сумата  е предоставена на жалбоподателя в брой, съгласно РКО № 2385/22.12.2008г. Съгласно извършена проверка на ревизираното лице РЛ № ПФ-16001619000938-073-001/28.02.2020 г.,  самите ревизиращи са констатирали /стр. 197/, че за периода 2010 г. – 2012 г. лицето не е придобивало движима и недвижима собственост, няма данни да е предоставяло заеми, да е правило дарения,  да е правило покупки от регистрирани лица и фирми по ЗДДС на значителни стойности. Поради това и съгласно поставената задача, сумата е включена в началното салдо за 2013 г.  Следва да се отбележи, че  ревизионният екип е приел, че дружеството „Волос 05" ООД е отпуснало паричен заем на РЛ в размер на 39800,00 лв. по силата на договор за заем от 22.12.2008 г.,  че РЛ е получило този заем в брой, че РЛ не е възстановило заема на дружеството, но не приема че цялата отпусната в заем сума и/или част от нея  /не става яссно точно какво се приема, тъй като изложеното е двусмислено/ е останала като налични парични средства в брой към 01.01.2015 г., тъй като  периодът на получаване на заема бил по-дълъг (2008-2015) от един разумен период от пет години, а също и предвид установеното, че лицето е титуляр по две сметки за предоставен кредит  /единият е в размер на 20 000,00 лв., отпуснат е на 07.05.2012 г. и вторият е в размер на 30000,00 лв., отпуснат е на 28.01.2015 г./, което според ревизиращите изключвало възможността предоставеният от „Волос 05" ООД заем да е наличен като паричен ресурс в началото на ревизирания период при  ревизираното лице, тъй като ако парите по този заем били налични към 2012 г. и 2015 г.,  ревизираното лице не би прибягнало към сключване на договори за други кредити. Според настоящия съдебен състав тези изводи са произволни и неправилни. При положение, че самите ревизиращи приемат, че тази сума не е разходвана през 2010-2012 г., съответно липсват доказателства тя да е била разходвана през 2009 г., то същата е правилно  да бъде като начално салдо за 2013 г., като правените в този смисъл възражения в хода на ревизионното производство и в хода на обжалването са основателни. От друга страна другите отпуснати  кредити на лицето нямат никакво отношение към тази сума , като в същото време изводът, че ако парите по този заем били налични към 2012 г. и 2015 г.,  ревизираното лице не би прибягнало към сключване на договори за други кредити, също е голословен и произволен, доколкото няма пречки едно лице да разполага с някакъв паричен ресурс и в същото време да иска отпускане на кредити. На следващо място вещото лице сочи, че по отношение на банков заем от 08.05.2012 г., предоставен от ЦКБ АД в размер на 20 000лв на жалбоподателя няма представено по делото банково извлечение от сметката на РЛ за 2012 г. При липсата на доказателства тази сума да е разходвана същата е правилно да бъде включена в началното салдо към 01.01.2013 г. По отношение трите заема, обсъдени по-горе, вещото лице е посочило, че двама от заемодателите /след като са проследени техните приходи и разходи/ са имали възможност да предоставят паричните средства на ревизираното лице /за третия заемодател самите ревизиращи са приели същото/. При наличието на договори за заем, представени в хода на ревизията и писмени обяснения от лицата, че сумите са действително предоставени, общата сума по заемите в размер на 27000 лв. следва да бъде включена в 2018 г. като приход на лицето. При това положение вещото лице е направило съответните изчисления и „в резултат на извършения преизчисления по т. 4 от задачите,  експертизата не констатира превишение на разходите над приходите за периода 2015 г. - 2018 г.“, т.е. липсва основание за определяне на допълнителни данъчни задължения за тези периоди.     

     Предвид изложеното Ревизионен акт /РА/ №  Р-16001620001196-091-001/ 17.08.2020 г., издаден от П.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 536 от 29.10.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив“ е незаконосъобразен, при което следва да бъде отменен.

При този изход на спора и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена НАП – София да заплати на А.И.  Р., ЕГН **********, с адрес ***,  разноски в размер на 1 346 лв., съобразно представения списък /л.516/.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, ІІ състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ   Ревизионен акт /РА/ №  Р-16001620001196-091-001/ 17.08.2020 г., издаден от П.С.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и А.Б.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 536 от 29.10.2020 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив“.

ОСЪЖДА НАП - София да заплати на А.И.  Р., ЕГН **********, с адрес ***,  разноски в размер на 1 346 лв.

    Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: