РЕШЕНИЕ
№1839
гр. Пловдив, 21.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІІ състав в публично заседание на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря НЕДЯЛКА П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1827 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на С.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв. М.,***, против Решение № 1040-21-409/
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на оспорения
административен акт, както и за постановяването му при допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответсвтие с целта на закона. Твърди се, че
доказателства по смисъла на чл.40 ал.4 т.2 от КСО могат да бъдат само и
единствено конкретни обективни писмени данни, които биха имали пряко и
непосредствено значение върху правото на обезщетение, а такива органът не е
посочил. Изложено е, че началната дата посочена в разпореждането за спиране на
производството е 28.09.2019г., т.е. датата от която възниква правото на
жалбоподателката да получи обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст по чл.53 от КСО. Навеждат се доводи, че изводите на административния
орган са на база данни за възложена, но не и започнала проверка срещу „Лейкс“
ЕООД. Жалбоподателката счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл.40
ал.4 т.2 от КСО, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди се, че
административния акт не съответства на целта на закона, доколкото спирането на
производството по изплащане на парично обезщетение като крайна мярка се прилага
само при наличие на конкретни доказателства за това. Иска се от съда да отмени
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се сторените
разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Директор на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – София град, чрез процесуалния си
представител юриск.М., изразява становище за неоснователност и недоказаност на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. В представено по делото писмено
становище излага подробни съображения.
Окръжна прокуратура – Пловдив, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл.118, ал.1 от КСО (на лист 19 от адм.д. №625/2020г. по описа на АССГ
бележка за пратка, чрез куриер) и против акт подлежащ на съдебно обжалване е
процесуално допустимо.
Административен
съд - Пловдив, ІІ състав, след като прецени поотделно и в
съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Със справка вх. №P14-21-000-00-00060366612 от 02.10.2019 г.
от осигурителя „ЛЕЙКС“ ЕООД в ТП на НОИ София-град е предоставено удостоверение
съгласно приложение № 10 към чл.9 ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/, относно правото на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО на С.А.И.,
видно от което на И. е разрешен отпуск по чл.164 ал.1 от КТ за периода
28.09.2019г. до 17.09.2020г. вкл.
Видно от приложената по преписката справка за изплащани
парични обезщетения на С.А.И., от месец октомври 2019г. е започнато изплащане
на парично обезщетение по чл.53 от КСО, считано от 28.09.2019г.
Със заповед № ЗР-5-21-00723833 от 20.02.2020г. на
Ръководителя на контрола по разходите на ДОО е възложено извършването на
проверка по разходите на ДОО на „ЛЕЙКС“ ЕООД. В тази връзка с писмо изх.№
1043-21-213#1/02.03.2020г.
от ТП на НОИ София - град е искано предоставянето на информация на основание чл.74 от ДОПК за периода 2014г.
до момента по отношение на „ЛЕЙКС“ ЕООД. С това писмо е изискано становище от
ТД на НАП София-град, дали дружеството „ЛЕЙКС“ ЕООД е извършвало търговска
дейност по смисъла на ТЗ, респективно имало ли е необходимост от наемане на
лица по трудови правоотношения и извършвали ли са те трудова дейност, за която
подлежат на осигуряване по смисъла на КСО. В отговор на това от ТД на НАП София-град
с писмо изх.№ 10-24-12-37 от 18.03.2020г. са предоставени ГДД по чл.92 от ЗКПО,
за финансовите години от 2014г.; справка за регистрираните фискални устройства;
данните за регистрираните обороти; заявления за подаване на документи по
електронен път и др.
С Разпореждане №Д-21-999-00-**********/30.03.2020г. на
Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ, София-град
(съгласно Заповед № 1015-21-79/03.02.2017г.), на основание чл.40, ал.4 т.2 от КСО, е спряно производството по отпускането/изплащането на парично обезщетение за
отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО на С.А.И., считано от 30.02.2020г.
Като мотиви са издаване на разпореждането е изложено, че е извършена проверка,
като е цитирана заповед № ЗР-5-21-00723833 от 20.02.2020г. на Ръководителя на
контрола по разходите на ДОО (относно извършването на проверка на „ЛЕЙКС“ ЕООД)
и че резултатът от проверката е релевантен за преценка на правото на парично
обезщетение, тъй като касае установяване наличието на осигурително
правоотношение, което съгласно чл.10 ал.1 от КСО възниква при упражняване на
трудова дейност от лицето, за която следва изплащане на трудово възнаграждение.
Така е прието, че са налице доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ за изплащане на претендираното обезщетение за временна
неработоспособност и които съгласно чл.40 ал.4 от КСО обосновават спиране на
производството по изплащането му до приключване на проверката относно
достоверността на декларираните от осигурителя данни в Регистъра на осигурените
лица. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 14.04.2020г., която в срок
го е обжалвала пред директора на ТП на НОИ София-град.
В резултат на това е издадено и оспореното решение, с което
жалбата на И. срещу Разпореждане №Д-21-999-00-**********/30.03.2020г. е
отхвърлена. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че при
преценка правото на претендираното обезщетение следва да се съобразят данните
за С.А.И., подадени по реда на чл.5 ал.4 от КСО чрез „ЛЕЙКС“ ЕООД, като в тази
връзка според органа релевантна се явява заповед № ЗР-5-21-00723833 от
20.02.2020г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с която е
възложено извършване на проверка по разходите на ДОО на дружеството. В
решението е посочено, че тази проверка е предвид установени лица, осигурени от
дружеството, за които при преценка правото им на обезщетения за общо заболяване
и майчинство се констатирало, че не са внесени осигурителни вноски, което
поставяло под съмнение реалното упражняване на трудова дейност,
респективно-възникването на осигурителното правоотношение като предпоставка за
черпене на права по КСО. Това според решаващия орган аргументирало прилагането
на чл.40 ал.4 т.2 от КСО и аналогичната разпоредба на чл.47 ал.2 от НПОПДОО.
Изложено е още, че е извършена и повторна проверка на данните в информационната
система на НОИ, в регистъра на трудовите договори и в регистъра на осигурените
лица, от която пък било установено, че за жалбоподателката е подадено
уведомление от „ЛЕЙКС“ ЕООД за сключен на 05.07.2017г. трудов договор на
длъжност „оператор въвеждане на данни“, с месечно трудово възнаграждение 950
лв., като видно от регистър „Приходи“ на НАП от месец май 2014г. до момента на
издаване на решението от осигурителя „ЛЕЙКС“ ЕООД няма превеждани осигурителни
вноски за ДОО за наети от дружеството лица. Посочено е, че в тази връзка на
дружеството са изпратени задължителни предписания за представяне на
необходимите документи за извършване на възложената ревизия. Изрично е
посочено, че към датата на издаване на решението, проверката извършвана на „ЛЕЙКС“
ЕООД още не е завършила, което според органа се явявало предпоставка за
прилагането на чл.40 ал.4 т.2 от КСО, тъй като резултатът от тази проверка се
явявал преюдициален за претендираното от И. обезщетение. Решаващият орган се е
позовал на чл.10 и §.1 т.3 от ДР на КСО. Посочено е, че установените при
проверката в РОЛ и в регистър „Приходи“ данни, представляват доказателства по
смисъла на чл.40 ал.4 т.2 от КСО, тъй като свидетелстват, че е налице
вероятност претендираното право на обезщетение да не съществува.
При
така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:
Обжалваното
решение на Директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него разпореждане
на Ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ София-град, са издадени от материално
компетентния административен орган, по аргумент на чл.117 ал.1 т.2 б."ж"
от КСО, като в тази връзка по преписката е представена Заповед № 1015-21-79/03.02.2017г. на директора на ТП на НОИ
София-град.
На следващо място съдът счита, че оспореното решение е
издадено
в предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма и съдържа фактическите и правни
основания за неговото издаване.
Съгласно чл.52а от КСО, осигурените лица за общо заболяване и
майчинство имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до
навършване
на 2-годишната му възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени
за този риск. Съобразно чл.53 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за
бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане
на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно
парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Тук следва да се съобрази и нормата на чл.1 ал.2 от НПОПДОО.
Преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и
помощите по ал.1 от Наредбата се извършва въз основа на данните по чл.5 ал.4 т.1
от КСО, данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им,
като се използват и данните от регистъра на осигурителите и самоосигуряващите
се лица, регистъра на приходите от осигурителните вноски за държавното
обществено осигуряване, регистър "Трудови договори", регистър
"Пенсии", регистър "Трудови злополуки", регистър
"Професионални болести", регистър "Парични помощи за
профилактика и рехабилитация" и от регистър "Парични обезщетения и
помощи от ДОО", както и данните от удостоверенията по чл.8, 9 и чл.11 ал.1
и 2 от наредбата.
В
процесното разпореждане като правното основание за спиране на производството по отпускането/изплащането на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО е посочена
разпоредбата на чл.40 ал.4 т.2 от КСО, съгласно която длъжностното
лице по ал. 3 издава разпореждане за спиране на производството по отпускането
или изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова
злополука или професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и
отглеждане на дете, когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ
или прекратяване изплащането на обезщетението.
Както правилно е посочил решаващият орган, съгласно §.1, т.3
от ДР на КСО "осигурено лице" е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а,
ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно
посочената разпоредба, за да има едно лице качеството на осигурено такова,
следва да са внесени или дължими осигурителните вноски. В случая безспорно за
лицето не са внесени от осигурителя „ЛЕЙКС“ ЕООД осигурителните вноски, но
същите са дължими, поради което изложения от административните органи мотив за
спиране на производството по изплащане на обезщетението по заявление -
декларация, не съответства на горната законова разпоредба.
Нещо повече, няма спор между страните, а и видно от
приложената по делото справка за подадени уведомления за С.А.И. от Регистър на
трудовите договори, за С.А.И. е подадено уведомление от „ЛЕЙКС“ ЕООД за сключен
на 05.07.2017г. трудов договор на длъжност „оператор въвеждане на данни“, с
месечно трудово възнаграждение 950 лв. Истинността на този трудов договор не е
оспорена нито в настоящето производство, нито е предмет на разследване от други
компетентни органи. От представените и приети по делото писмени доказателства,
както и от съдържащите се в административната преписка такива, безспорно се
установява, че жалбоподателката е била осигурена за общо заболяване и
майчинство.
В случая, административните органи са се позовали на започнала
и незавършила проверка на осигурителя „ЛЕЙКС“ ЕООД, но разпоредбата на чл.40 ал.4 т.2
от КСО изисква да бъдат представени доказателства, които могат да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или за прекратяване на
обезщетението. Не са представени обаче такива доказателства, които да могат да
доведат до отказ или до прекратяване на обезщетението, като наличието само на
съмнение, не може да бъде основание за спиране, когато не е подкрепено с
доказателства /В този смисъл решение № 5003 от 03.04.2019 на ВАС по адм. д. №
11628/2018г./. Извършваните проверки и установените задължения за осигуровки на
работодателя, не са сред основанията за спиране на производствата по изплащане
на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО.
Нещо повече, в случая следва да се съобрази и
обстоятелството, че проверката на дейността на „ЛЕЙКС“ ЕООД не е скрепена със
срок от време за извършването й, което не кореспондира с целта на закона за
своевременно изплащане на обезщетението на социално уязвимото лице.
Правилно органът е посочил, че съгласно чл.10 от КСО
осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова
дейност по чл.4 и продължава до прекратяването й, като безспорно жалбоподателката
е била в трудово правоотношение с работодателя. Но органът не е съобразил, че осигуряването
не се поражда от внасянето на осигурителни вноски и не би могло да се прекрати,
когато дължимите осигурителни вноски не са внесени. Неизпълнението на
задължението на осигурителя за заплащане на осигурителните вноски не означава,
че същия не дължи на ДОО осигурителни вноски за лицето. Това неизпълнение води
до щета на ДОО, която може да се отстрани по предвидените в закона способи - по
реда на ДОПК или чрез способите предвидени в ТЗ. Наличието на неизправен
осигурител, не може да има за последица прекратяване на правата на
добросъвестните задължително осигурени лица по чл.4 ал.1 т.1 от КСО, като
страна по осигурително правоотношение. Основно задължение на осигурителния
орган по произтичащото от разпоредбата на чл.10 от КСО осигурително
правоотношение с осигуреното лице е да му изплаща парично обезщетение,
съответно на вида и характера на осъществения социален риск. По този начин
се осъществява и конституционно гарантираното на гражданите право на обществено
осигуряване.
В
заключение следва да се отбележи, че в КСО е регламентиран специален ред за
възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания /чл. 114
от КСО/. В този смисъл ако в резултат на инициираните проверки бъдат
събрани нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото
или размера на обезщетението, възстановяването на получените без основание суми
ще се извърши с разпореждане на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
съответното териториално поделение на НОИ.
С
оглед на гореизложеното оспореното Решение №
1040-21-409/02.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с
него Разпореждане № Д-21-999-00-**********/30.03.2020 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София-град, като
постановени в нарушение и при неправилно приложение на закона, следва да бъдат
отменени.
При този изход на
делото и съобразно направеното искане на жалбоподателката следва да бъдат
присъдени разноски. Основателно е обаче направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото,
при което съдът намира за справедлив размер на възнаграждението 350 лв.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ІІ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1040-21-409/02.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ
София-град, както и потвърденото с него разпореждане №
Д-21-999-00-**********/30.03.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ София-град, с което на основание чл.40,
ал.4 от КСО е разпоредено спиране на производството по отпускането/изплащането
на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО на С.А.И.,
считано от 30.02.2020г.
ИЗПРАЩА преписката
на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ - София-град
за продължаване образуваното производство по отпускането/изплащането на
парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл.53 от КСО на С.А.И..
ОСЪЖДА НОИ -
София, да заплати на С.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски в размер на
350 лв.
Решението е
окончателно - чл.
119 от КСО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/