Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260153
гр.Бургас, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53-ти наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа
НАХД № 1556 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Н.Л. ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. А. против наказателно постановление № 20-0769-000368
от 28.02.2020г., издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна
Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл.
182, ал. 1, т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С
жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и моли да се отмени. Намира, че не отговаря на изискванията
на чл. 57 ЗАНН, оспорва се фактическата обстановка.
В
съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, за него се явява адв. А., който поддържа жалбата, намира, че не е доказано
нарушението, тъй като друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, а
от друга страна счита, че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН и наказателното
постановление следва да бъде отменено. Претендира
разноски.
За
Административнонаказващия орган, редовно призован, не
се явява представител, депозирано е становище, с което жалбата се намира за
неоснователна, претендира възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 08.04.2020 г., а
жалбата е депозирана на 09.04.2020г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
На
20.03.2018г. свидетелят Д. съставил АУАН
против С.Н.Л. за това, че на 08.02.2018г. в 14,00 часа в гр. Бургас по ПП I-9, км. 233+100 до бензиностанция
Петрол в посока към кръстовище с ул. Т. управлявал товарен автомобил М. с рег.
№ **** с наказуема скорост 103 км.ч. при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за участъка от населеното място до 50 км.ч. нарушението е
установено и заснето от АТС TFR1-M с фабр.
№ 644/14 с отчетен толеранс от -3% снимков материал от клип № 8139 показан на
водача с параметрите, декларация по чл. 188 от ЗДвП от 07.03.2018г.
АУАН
е изпратен до Началник на 01 РУ Полиция на ОДМВР Бургас за връчване на С.Л. л.
16 като на 14.05.2020г. е съставена докладна записка от полицейски инспектор до
началник на РУ Поморие, за това, че на
19.04.2018г. му е поставена задача за връчване на АУАН № 028561/20.03.2018г. по
описа на Сектор ПП ОДМВР Бургас на Лицето С.Л. с адрес *** и мобилен тел. ****като
при многократни посещения на адреса лицето не било открито, на телефона не
отговаряло. След беседа с баща му на
известния адрес последният посочил, че не може да посочи къде живее сина му и
не знае друг телефон за връзка с него.
Върху
АУАН е отбелязано, че производството е спряно на основание чл. 43, ал. 3 ЗАНН,
тъй като нарушителя не е установен с дата 01.06.2018г. Отбелязано е възобновяване
с дата 07.02.2020г. АУАН е връчен на Л. на 07.02.2020г. като последният е депозирал възражение, че не
е управлявал автомобила и е представил декларация с посочване на лицето,
управлявало МПС с приложено СУМПС и контролен талон. АНО е издал обжалваното
наказателно постановление като е намерил, че АУАН е съставен законосъобразно.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства – разпит
на актосъставителя, АУАН, разпит на св. С.,
декларация от собственик л. 12-13; снимки, писма за изпращане на АУАН и
докладна л. 16-18, декларация л. 18, възражение, СУМПС и контролен талон л.
19,20, докладна л. 21, уведомление, протокол по чл. 10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., протокол за проверка на АТС, справка за водач, Заповед № 8121з-515/15.05.2018г.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост,
както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Съдът намира, че наказващия орган неправилно е приел, че следва да се издаде
обжалваното наказателно постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното административнонаказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая АУАН е съставен на 20.03.2018
г., а НП е издадено на 28.02.2020г., т.е. след определения шестмесечен срок. Този
състав, от представените доказателства, намира, че неправилно е прието, че
административнонаказателното производство трябва да се спре.
Разпоредбата
на чл. 43, ал. 4 ЗАНН предвижда, че когато актът е съставен в отсъствие на
нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на
общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и
подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от
получаването и се връща незабавно. В случая АУАН е изпратен до Началника на 01
РУ Полиция ОДМВР Бургас л. 16, след което явно е изпратен до РУ Поморие и е
съставена докладна л. 17. Тези действия АНО е предприел без да се изяснят
обстоятелствата по случая и да се издири нарушителя. В декларацията от
собственика л. 13 е посочен адрес на нарушителя гр. ******. В АУАН е посочено,
че адресът на нарушителя е в гр. ******, а АУАН е препратен за връчване на
адрес гр. *******.
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 6 ЗАНН когато нарушителят след щателно издирване не
може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В
случая липсват доказателства, от които би могъл да се направи извод за щателно
издирване на нарушителя. АНО се е задоволил с това да приеме, че лицето не може
да бъде установено на адреса съгласно докладна записка л. 17, но липсват данни
от които да се приеме кой е точният адрес на лицето и този, на който то
фактически пребивава. Няма представени протоколи за посещение на адресите нито
в Б., нито в П., нито може да се изясни въпросът кога са посещавани адресите –
в работно или извънработно време, направен ли е опит за посещение в почивен
ден. Няма данни да са направени опити да се намери чрез работодателя, който се
твърди да е собственик на МПС, което е управлявал, нито пък е изпратено
запитване до собственика да уточни адреса, на който твърди, че се намира
нарушителя съгласно декларация л. 13. Съдът намира, че извършените от АНО действия
за издирване на нарушителя не могат да се приемат за щателно издирване по
смисъла на закона (в този смисъл Решение № 1340 от 12.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 957 / 2019 г. на XIV състав на Административен
съд – Бургас; Решение № 330 от 21.02.2019 г. по к. адм.
н. д. № 99 / 2019 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас; Решение №
379 от 18.02.2013 г. по н. д. № 1368 / 2012 г. на XIII състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 1383 от 25.6.2013 г. по н. д. №
755/2013 г. на XIII състав на Административен съд – Бургас и др.) Поради
горното, незаконосъобразно е било спряно административнонаказателното
производство, поради което и срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е изтекъл и административнонаказващия орган вместо на прекрати
производството, неправилно е издал обжалваното наказателно постановление, което
следва да се отмени като незаконосъобразно.
На
основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН съдът следва да се произнесе по разноските като в
случая, право на разноски има само жалбоподателят. Същият претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Претендираното
възнаграждение е в установения минимум съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението
за прекомерност не е основателно и на жалбоподателя следва да се присъди
пълният претендиран размер от 300 лева – възнаграждение
за адвокат.
Предвид гореизложеното и
на основание и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0769-000368 от 28.02.2020г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на С.Н.Л.
ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Бургас Булстат **** да заплати на С.Н.Л. ЕГН ********** сумата в
размер на 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.