Р Е Ш Е Н И
Е № 544
гр.Видин 21.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниел
Димитров
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора ..........…...…като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 3196 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, с адрес: гр. София, ул. ”Хенрик Ибсен” № 15, ЕИК *********, с която против Д.В.В. ***, ЕГН **********,
е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79 ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че че ответникът е
сключил с „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, договор за кредит № 173938 от
24.03.2016г. за сумата от 907,22 лева. Кредитополучателят удостоверил
получаването на сумата с подписа си в полето „Удостоверяване на изпълнението“ и
се задължил да погаси задължението на 24 месечни вноски, съгласно изготвен
Погасителен план. Ответникът преустановил заплащането на вноските по кредита,
като падежът на първата непогасена вноска настъпил на 12.10.2016г. Падежът на
цялото задължение настъпил на 24.03.2018г.
Сочи се, че съгласно раздел 6 от приложимите Общи
условия при забава на погасителните вноски се дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Твърди се, че на 16.01.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД било сключено Допълнително споразумение за цедиране
на вземания към Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от
18.10.2016 г., по силата на който процесните вземания били прехвърлени на
ищцовото дружество. В изпълнение на задължението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Банка
ДСК“ ЕАД упълномощило ищцовото дружество да уведоми длъжника за прехвърлянето
на вземания, за което бил направен опит чрез изпращане на писмено уведомление
чрез „Български пощи“ ЕАД, но пратката била върната в цялост. Към исковата
молба е приложено уведомление за извършено прехвърляне на вземания за връчване
на ответника.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че е налице вземане от страна на ищцовото дружество от Д.В.В.
в размер на: 854.36 лв. - главница по кредита, 199.38 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 24.03.2018 г.; 158.83 лв.
- законна лихва за забава за периода от 13.10.2016 г. до 23.08.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Претендират се направените разноски по заповедното
производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител, в
който предявените искове се оспорват като недопустими, неоснователни и
недоказани по размер.
Предявените искове се оспорват като недопустими поради
липса на активна процесуална легитимация. Поддържа се, че Рамков договор за
покупко – продажба на вземания /цесия/ от 18.10.2016 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, не е бил съобщен на ответника Д.В.В.
съгласно изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Сочи се, че съгласно чл. 26, ал.
1 от ЗПК, кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски
кредит на трето лице, само ако такава възможност е предвидена в договора. В
процесния договор за стоков кредит такава възможност не била предвидена.
Прави се възражение, че договорът за цесия е сключен
под условие и условията по него не са се сбъднали, за да настъпят правните
последици. Представеният договор за цесия бил рамков и в него не било посочено,
че се продава вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към Д.В.В..
Прави се възражение за недопустимост на предявените
искове поради липса на правен интерес. Твърди се, че е била сключена
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД,
съгласно т. 1 от договора. Застрахователната премия била платена и задължението
по договора погасено.
Оспорва се сключването на процесния договор за стоков
кредит, като се оспорват съдържанието, датата и подписите на страните. Твърди
се, че договорът не е подписан нито от ответника, нито от лице, имащо право да
сключва договори от името и за сметка на „Банка ДСК“ ЕАД.
Прави се възражение за нищожност на процесния договор
поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва се получаването на сумата по кредита от
ответника.
Прави се възражение за нищожност на т. 6 от процесния
договор за кредит на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие с добрите
нрави. В посочената договорна клауза е уговорен фиксиран лихвен процент от
37.17 % годишно или 0.1032 % на ден, което било повече от една трета от размера
на дълга.
Оспорва се получаването от ответника на климатик „HAIER AS12“ от „Технополис България“ ЕАД.
Прави се възражение за погасяване
на задълженията поради изтекла давност.
Поддържа се, че всички договорни
клаузи са неравноправни и като такива са
нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП. На ответника следва да бъде указано да
конкретизира възражението за нищожност, като изложи обстоятелствата, въз основа
на които се твърди нищожност по отношение на всяка договорна клауза.
Иска се от съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове.
Претендират се направените по делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 2255/2018 г. по описа на РС - Видин.
С оглед данните по делото,
съдът намира следното от фактическа
страна:
По ч. гр. д. № 2255/2018 г. на Районен съд-Видин е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
с която е разпоредено длъжникът Д.В.В. да заплати на кредитора сумата в общ
размер от 1212.57 лв.,от която: 854.36 лв.-главница, 199.38 лв.-договорна лихва
за периода от 12.10.2016 г. до 24.03.2018 г., 158.83 лв. –лихва за забава за
периода 13.10..2016 г. до 23.08.2018 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2018 г./датата на подаване на заявлението в съда/до изплащане на
вземането,както и разноски в размер на 25, 00 лева – държавна такса и 50, 00
лева юрисконсултско възнаграждение.
В заповедта е посочено,че вземането произтича от
непогасени задължения по договор за кредит от 24.03.2016 г.,сключен межда банка
„ДСК“ЕАД и длъжника ,което е прехвърлено на заявителя „Фронтекс
интернешънъл“ЕАД с догово за цесия от 12.01.2017 г.
След процедура по чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.
От представения Договор за стоков кредит с № 173938 от
24.031.2016 г. е видно,че Банка “ ДСК“
ЕАД и ответника са се договорили
кредиторът да предостави сумата от 907.22 лв. за закупуване на климатик“ HAIER ,както са и уговорили фиксиран лихвен процент от 37.17% и
ГПР 44.2%. .Към договора е изготвен и погасителен план, подписан от страните,съгласно
който връщането на сумите е следвало да
стане на 24 месечни вноски ,като последната е на 24.03.2018 год..
На 18.10.2016 г. между "Банка ДСК" ЕАД като
цедент и "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, като цесионер, е сключен
договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът продава на
купувача вземания, посочени в приемо-предавателния протокол срещу покупна цена,
индивидуализирани съгласно приложение № 1. 1.
На 16.01.2017 г. страните по цесионния договор са се
уговорили продавача да продаде възмездно на купувача свои вземания по стокови
кредити на физически лица, със забава, които са просрочени, не се погасяват
надлежно, по някои от които е възможно да е започнал процес по уведомяване за
предсрочна изискуемост, но не са предприемани действия по снабдяване със
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с посочена забава към
последният работен ден на предходния календарен месец, при уговорените в
Рамковия договор параметрия.
Видно от приемо-предавателен проткол от 12.01.2017 г.
за цедирани вземания към цесионния
договор задължението на Д.В.В. е сред прехвърлените в полза на цесионера
вземания.
"БАНКА ДСК" ЕАД е упълномощило
цесионера-ищец "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми от името на
цедента всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала.
По делото е представено уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания от цедента "БАНКА ДСК" ЕАД до
длъжника ,което не е връчено,видно от данните в тази връзка в исковата молба,в която е посочено,че
уведомяването ще се осъществи с връчването й.
Съгласно заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза "Банка ДСК" АД, ЕИК ********* е
предоставила на кредитополучателя Д.В.В. стоков кредит в размер на 907.22 лв.за
закупуване на климатик,която е получане ,с оглед положения от него подпис в
поле“удостоверяване на изпълнението“.Посочено е че според ищеца падежът на
първата непогасена вноска настъпва на 12.10.2016 г.,както и че на 24.03.2018 г.
е настъпил падежът на цялото задължение,с което е станал изискуем и целия
неизплатен остатък на заема.
Вещото лице е
отразило ,че размерът на дължимите суми към ищеца от ответника са както следва:854.36 лв. - главница, 199.38 лв. –
договорна/възнаградителна лихва/ до 24.03.2018 г., 158.83 лв. -договорно
обезщетение за забава за периода от 13.10.2016 г. до 23.03.2018 г.
Посочено,че ответника е погасил задължения в общ размер от 110
лв./52.86 лв.-главница и 57.14 лв. –договорна лихва.
По делото е представено цялото кредитно
досие,включително и документи от трудовото досие на представителя на банката
подписал договора за кредит .
При така установените фактически данни се налагат
следните правни изводи:
За да бъде успешно доказването на исковата претенция,
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен
договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона;
наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента,
породено от договор за предоставяне на кредит; че праводателят на ищеца е
изправна страна по договора, т. е. че е изпълнил точно задълженията си по
предоставяне на услугите, предмет на договора; както и че ответникът е в забава и периода на
забавата.
В случая ищецът
доказа своята материална и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че
активната му легитимация произтича от сключен договор за цесия на 18.10.2016 г.
и допълнително споразумение към цесионния договор 16.01.2017 г. между него и
"Банка ДСК" АД, включително и приемо-предвателен протокол,по силата
на които са прехвърлени вземания, сред които е и процесното вземане. Въз основа
на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението, породено между цедента
и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към момента на извършване
на цесията. От този момент цесионера придобива правата и задълженията по
кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие спрямо
претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като носител
на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение, сключено с
кредитополучателя.
Съгласно чл. 99, ал. 1
от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл.
99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал. 3 на тази
разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
От приетото по делото доказателство е видно,че цедентът е изпратил на ответницата уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия на посочения в договора за кредит адрес,
което при данните в исковата молба не е
получено.
Уведомлението за цесията обаче е осъществено чрез връчването исковата
молба.
Следва да се посочи, че длъжникът може да възразява
успешно за липсата на уведомление само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението, каквито твърдения не са направено в настоящото производство и
съответно не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен
за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС;
Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
При данните по делото Съдът счита, че приложеният по
делото кредитен договор поражда задължение за връщане на взетата в заем сума.
Вземанията по договора са прехвърлени на ищеца и той има качеството на кредитор
за тях. Няма и доказателства, че след усвояване на сумата по кредита ответника е
изплатил изцяло задълженията си по договора, предмет на исковия процес.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на
две противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е
сключен след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по
основните му елементи. Към това разбиране за договора, ЗПК наслагва
допълнително съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна.
В случая сключеният договор за кредит с
ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми
реквизити на ЗПК, относно съдържанието на договора за потребителски кредит
и не е недействителен.
Към момента на подписване на процесния договор за
потребителски кредит от страна на ответника всички полета са попълнени, в това
число и параметрите на кредита, с която информация длъжникът е бил запознат. В
чл. 9 от договора кредитополучателят е декларирал, че му е предоставена
своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК
и общи условия, с оглед вземане на информирано решение за сключване на този
договор.
В тази връзка съдът приема, че договорът за паричен
заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин,
като размерът на шрифта при обикновен прочит на приложения договор не се
установява да е по - малък от 12. Липсват нарушения на формата съгласно
специалния закон – ЗПК, като при това положение съдът приема, че договорът
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1
от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1
от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията на усвояването му;
лихвен процент по кредита и условията на прилагането му; годишен процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя/посочена в
погасителен план към кредита/, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит; условията за издължаване на кредита от потребителя.
В настоящия случай всички тези изисквания са спазени.
В погасителния план към договора,приложен по делото, е посочен общият размер на
кредита (907.22 лв.) и условията за усвояването му. Записани са и условията за
издължаването, като е посочен размера на вноските, техният брой, периодичността
на плащанията, падежите на всяка една вноска, фиксираният годишен лихвен
процент, общият размер на дължимата сума и годишен процент на разходите.
При тези съображения се установи валидно действащ
сключен на 24.03.2016 г. между "Банка ДСК" АД и ответника кредитен
договор.
Кредитополучателят е получил предоставената му в заем
сума, съгласил се е с цената на кредита, така и със сключването на договора,
към който момент предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.
Съгласно кредитния договор потребителят е длъжен да погасява задълженията си
като редовно изплаща дължимите месечни потребителски вноски.
В случая клаузите от договора, с които са уговорени
фиксиран годишен лихвен процент от 37, 17% и годишен процент на разходите от 44.2%
не са нищожни ,поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.
Лихвите, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора, формират годишния процент на разходите по кредита, който
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 ЗПК/. ГПР по процесния кредит е в размер на 44.2 %, като лихвеният
процент е 37,17 %.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България. А
съгласно ал. 5, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат
за нищожни.
С постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения на МС, в сила от
01.01.2015 г., е определен годишният размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Основният лихвен процент на БНБ за този момент е 0, 01%, а увеличен с 10 пункта
се равнява на 10, 01%,при което положение е видно , че уговореният в процесния
договор ГПР от 44.2 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва, с оглед
на което клаузата не е нищожна нито поради неравноправност, нито поради
противоречие с добрите нрави.
Не е нищожна и клаузата за фиксирания годишен лихвен
процент от 37,17 %. Съдебната практика приема ориентировъчна стойност, над
която уговореното по кредитния договор възнаграждение е прекомерно и поради
това противоречащо на добрите нрави – в случай, че надвишава трикратно размера
на законната лихва. В случая уговорения годишен лихвен процент надвишава с
малко тази ориентировъчна стойност и съдът приема, че това надвишаване на
приетата в практиката стойност не би могло да се счете за съществен порок,
обуславящ нищожността на клаузата.
Във връзка с изложеното направените от ответника
възражения за нищожност,с оглед ЗПК са неоснователни.Неоснователни са и тези
изведени по чл.143,146 и 147 от ЗПР.В случая,с оглед изложеното, не може да се
приеме,че в конкретният договор за кредит са налице клаузи,които са сключени
във вреда на потребителя,неотговарят на
изискването за добросъвестност и не са
ясни.Липсата на клаузи с неравноправен характер от своя страна обуславя
несъстоятелността на възражението по чл.146 ЗПР.
Неоснователно е
и възражението за липса на представителна власт на лицето,подписало
договора за кредит от името на ищеца,с оглед
разпоредбата на чл.301 ТЗ,съгласно която когато едно лице действа от
името на търговец без представителна власт се смята,че търговецът потвърждава
действията ,ако не се противопостави след узнаването ,както е в случая.
В тази връзка следва да се отбележи,че дори
извършените действия да са без представителна власт, то да възрази за това има
право само лицето, твърдящо, че е
ненадлежно представлявано,но не и трето, спрямо това отношение, лице.
Възражението,че договора не е подписан от
ответника,при данните,че е налице частично плащане на задълженията,също се
приема от съда за неоснователно.Факта,че е налице погасяване,макар и частично,е
безспорно доказателство,че за ответника
е налице валидно облигационно правоотношение,породило съответните
задължения в качеството му на кредитополучател.
С оглед изложеното исковите претенции за сумата от 854.36 лв..
-главница по договор за потребителски кредит от 24.03.2016 г. и за сумата от 199.38
лв. –договорна възнаградителна лихва за периода от 12.10.2016 г. до 24.03.2018
г. са основателни и следва да бъдат уважени. Върху главницата следва да бъде начислена законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В случая частично неоснователна се явява исковата претенция за мораторна лихва забава .
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза периодите, за които се
претендират лихвата за забава и договорната възнаградителна лихва частично съвпадат.
По отношение на кумулирането на възнаградителна лихва и лихва за забава за един
и същ период следва да се посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена
на финансовата услуга, начислявана според срока на предоставеното ползване.
Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на
задължението за връщане на заетата главница. При кумулиране на обезщетителна и
възнаградителна лихва за защита на един и същи интерес обаче би се стигнало до неоснователно обогатяване
/Определение № 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО на ВКС/.
Следователно – претенцията за дължима лихва за забава за периода 13.10.2016 г.
-24.03.2018 г. се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
Основателна се явява исковата претенция за мораторна
лихва в частта на периода от 24.03.2018 г. до 23.08.2018 г.,която при направени
изчисления е в размер на 36.31 лв. В
останалата част до пълния предявен размер от 158.83 лв. иска следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и
изхода на делото ответника следва да понесе отговорността за разноските, както
в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да понесе
направените от ищеца разноски в настоящето производство, а именно а именно: 25.
00 лв. -платена държавна такса, 315 лв. -внесен депозит за особен представител
и 120. 00 лв. за възнаграждение на вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, в размер на 50. 00 лв., или сумата в общ размер от 510. 00 лв..
С оглед чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част на иска ответницата следва да бъде
осъдена да заплати сумата от 453.74 лв.
Ответника следва да заплати на ищеца, но съобразно
уважената част на иска, и направените разноски по заповедното производство по
ч. гр. д. № 2255/2018 г. по описа на ВдРС/25. 00 лева за платена държавна такса
и 50. 00 лева за юрисконсултско възнаграждение/, а именно сумата от 66.72 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.В.В. ***, ЕГН ********** дължи на "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Лозенец, ул. Хенрик Ибсен № 15,следните суми: сумата от 854.36
лв. -главница по договор за кредит от 24.03.2016 г., сключен с
"БАНКА ДСК" ЕАД,сумата от 199.38 лв. –договорна възнаградителна лихва
за периода от 12.10.2016 г. до 24.03.2018 г.,сумата от 36.31 лв. -лихва за забава за периода 13.10.2016
г. до 23.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
Заповед за изпълнение № 1713/31.08.2018 г. по ч. гр. д. № 2255/2018 г. на
Районен съд-Видин.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* против Д.В.В. ***, ЕГН ********** установителен иск,касаещ лихвата
за забава,в частта на сумата над 36.31
лв. до пълния предявен размер от 158.83 лв. за периода 13.10.2016 г. -23.08.2018
г..
ОСЪЖДА Д.В.В. ***,
ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с
адрес: гр. София, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, ЕИК *********, сумата в
общ размер от 66.72 лв., направени разноски в заповедното производство по ч.
гр. д.№2255/2018 г. по описа на РС-Видин, съобразно уважената част от иска,
като отхвърля искането в останалата му част до пълния размер от 75. 00 лв..
ОСЪЖДА Д.В.В. ***,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, с
адрес: гр. София, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, ЕИК *********, сумата в
общ размер от 453.74 лв., направени в настоящето производство разноски, но
съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането в останалата му част
до пълния размер от 510. 00 лв. / 50. 00 лв. -юрисконсултско възнаграждение,
25. 00 лв. -платена държавна такса, 120. 00 лв. -депозит за вещо лице и 315. 00
лв. възнаграждение за особен представител/.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в
двуседмичен срок от връчването на страните, като след влизане в сила да се
приложи препис по ч. гр. д. № 2255/2018 г. по описа на ВдРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: