№ 424
гр. Дупница, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200836 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ,,***“ № ***
против Наказателно постановление № 22-5310-000294 от 17.03.2022 г, издадено от Началник
група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на
200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, не се представлява от процесуален представител и съдът е дал ход на делото в
хипотезата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата в представеното
съпроводително писмо и с писмена молба вх. № 9133/09.10.2023 г. Прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за възнаграждение за адвокат, като моли да бъде
присъдено такова в минимален размер. В случай, че жалбата бъде оставена без уважение,
респ. потвърдено НП, да бъде присъдено на ОДМВР Кюстендил възнаграждение за
представителство и защита по делото от юрисконсулт.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено
следното:
На 04.03.2022 г. в 08:05 ч. на ПП1 Е-79 км 325.713 на разклона за с. Пиперево
1
полицейските служители в състав А. Г. и Г. С. изпълнявали служебните си задължения. По
същото време и на същото място в посока Кулата се движел лек автомобил ,,***“ с рег. №
***, управляван от жалбоподателя Т. К. Т.. При направена справка чрез РСОД полицейските
служители установили, че този автомобил се издирва. Последвали автомобила и на
бензиностанция ,,ОМВ“ водачът бил спрян за извършване на проверка. Установили
самоличността на водача, а чрез справка с РСОД и обстоятелството, че водачът не
притежава валидно свидетелство за управление на МПС. За така констатираното нарушение
свидетелят Г. в присъствието на св. С. съставил АУАН №599710 на водача за това, че
управлява горепосочения автомобил без да притежава СУМПС, установено с техническо
средство РСОД. АУАН бил предявен и връчен на нарушителя, който получил екземпляр от
същия без възражения по него. Въз основа на така съставения на водача АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление № 22-5310-000294 от 17.03.2022 г,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача е наложено административно наказание
,,глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
Видно от справка за нарушител/водач и писмо УРИ 113900-8992 от 24.11.2023 г. на
Началник сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил, към 04.03.2022 г. Т. Т. няма
издаден валидно свидетелство за управление на МПС. От извършената справка от АИС-
БДС, липсват данни на лицето да е издавано валидно свидетелство за управление на МПС.
Видно от справката за нарушител/водач на името на Т. са били издадени 66 бр.
наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП, вкл. и по чл. 150 от ЗДвП.
Актосъставителят Г. и свидетеля по акта С. в съдебно заседание заявяват, че
потвърждават констатациите в акта, който бил съставен против водача за това, че управлява
МПС без свидетелство за управление – не притежава такова, което било установено след
направена проверка с РСОД. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
полицейски служители, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото
писмени доказателствени средства, цитирани по-горе. Същите не съдържат никакви
противоречия и са логични, последователни и ясни.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е
подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е
неоснователна, по следните съображения:
При извършена служебна проверка съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона видно от представената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл.
2
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, накърняващи
правото на защита на жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и приложимата
санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата, място и начин,
изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено нарушението.
От доказателствата по делото се установи по безспорен и несъмнен начин, че Т. Т. е
изначално неправоспособен водач, поради която причина не разполага с издадено СУМПС.
Предвид изложеното, вмененото на жалбоподателя нарушение правилно е квалифицирано
по чл. 150 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, който визира няколко частни случая, в това число управление на МПС от
неправоспособен водач. Обстоятелството, че тази разпоредба включва описание на
нарушението, не променя характера й на санкционна доколкото, както бе посочено, общото
правило за поведение се съдържа в чл. 150 от ЗДвП.
С оглед събраната по делото доказателствена съвкупност съдът намира, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
нарушението по чл. 150 от ЗДвП. По несъмнен начин е установено, че на 04.03.2022 г. в
08:05 ч. на ПП1 Е-79 км 325.713 /разклона за с. Пиперево/ в посока Кулата жалбоподателят
управлявал лек автомобил ,,***“ с рег. № *** без да притежава СУМПС. В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели Г. и С., които са категорични, че при направената
справка било установено, че водачът не притежава СУМПС. Тези обстоятелства
недвусмислено се потвърждават и от справката за нарушител/водач на Т. и писмо УРИ
113900-8992 от 24.11.2023 г. на Началник сектор ,,Пътна полиция“ при ОДМВР Кюстендил.
При това положение законосъобразно и обосновано е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП.
Не са налице предпоставките за определяне на случая като маловажен по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Аргументите за това са, че извършеното нарушение не разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, като не може да се
приеме наличие на незначително засягане на охраняваните с нарушената норма обществени
отношения, свързани с безопасността и сигурността на транспорта. По отношение на
размера на наложената глоба съдът намира, че административнонаказващият орган
правилно го е определил. Налице са отегчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, които обуславят наказание в посочения размер. Както се посочи по-горе,
срещу жалбоподателя до момента са издадени 66 бр. наказателни постановления, голяма
част от които са за същото нарушение.
По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно претенциите на страните за разноски такива се
дължат в полза на АНО, респ. на ОДМВР - Кюстендил. Съгласно чл. 63д, ал. 3, вр. с ал. 1
3
ЗАНН и чл. 25а, ал.3 от НПП, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка
на ОДМВР - Кюстендил юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 50.00
лева, доколкото АНО е бил представляван от редовно упълномощен юрисконсулт, без
явяване в съдебно заседание и делото не е с голяма фактическа и правна сложност.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-000294 от 17.03.2022 г,
издадено от Началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
,,***“ № *** е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ,,***“ № ***, да заплати
в полза и по сметка на ОДМВР - Кюстендил, представлявано от Директор, сумата от 50.00
лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение без явяване в съдебно заседание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4