№ 304
гр. Разград, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20233330100095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.403 ГПК..
Депозирана е искова молба от Улусой-БГ ООД против А. Р. А., в която твърди,че
ответникът е предявил против него обективно съединени осъдителни искове по чл. 128 от
КТ, чл. 215 от КТ, чл. 221 от КТ и чл. 86 от ЗЗД,предмет на гр.д.№1149/2020г. на РРС.
Исковата претенция касаеше неизплатено трудово възнаграждение, дневни
командировъчни, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение
за забава. Претендираното вземане бе общо в размер на 43692,76лв. като за същата сума бе
допуснато и съответното обезпечение,чрез налагане на запор на банкова сметка в Пощенска
банка с IBAN: BG81 BPBI 7949 1471 9986 02, чиито титуляр е „УЛУСОЙ-БГ“ ООД.
Първоинстанционното производство приключи с осъдително решение, но съдът прие, че
исковете са частично основателни. Така „УЛУСОЙ-БГ“ ООД следваше да плати : сумата
1413,65 лв. неизплатено трудово възнаграждение за период - 11.05.2018г. - 06.09.2019г.,
ведно със законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
165,86лв. обезщетение за забава върху тази сума до 13.08.2020г.; сумата 7 546,50 лв.
неизплатени командировъчни за период - 20.01.2019 г. - 06.09.2019г., ведно със законната
лихва от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 981,66 лв. обезщетение за
забава върху тази сума до 13.08.2020 г.; сумата 229,50 лв. обезщетение за неползван платен
отпуск за 2018 г. ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата 21,82 лв. обезщетение за забава върху тази сума до окончатлното й
изплащане.
Едновременно с депозирането на исковата молба А. е поискал и допускането на обезпечение
чрез запор на банкова сметка общо в размер на 43 692,76 лв., което районният съд разрешил.
Още в производството пред районния съд било направено искане за изменение на
1
допуснатото обезпечение, тъй като с изготвянето на първата съдебно-счетоводна експертиза
по делото станало ясно, че исковете няма да бъдат уважени в пълен размер. Съдът допуснал
такова изменение, но въззивната инстанция го отменила. В последствие А. Р. А. подал жалба
пред ОС - Разград, като въззивния съд потвърдил първоинстанционното решение. Ищецът
твърди,че и на този етап на делото направил опит за изменение на обезпечението, но и тази
му молба не била уважена. Спорът се решил окончателно с Определение на ВКС, с което
било отказано допускане на касационно обжалване. След влизане в сила на осъдителния
съдебен акт „УЛУСОЙ- БГ“ ООД изплатило доброволно дължимите суми на дата
26.10.2022г. които към този момент възлизали общо на 12689.54 лв. и с това действие
вземанията на А. Р. А. били напълно удовлетворени. Погашението било основание отново
да се поиска вдигане на наложения запор, като този път молбата била уважена и с
Определение № 1105/14.11.2022 г., съдът отменил издадената обезпечителна заповед.
Запорираната сметка била открита въз основа на Договор за разплащателна сметка от
16.05.2019г. По силата на чл.1 ал.1 от този договор, както и на ОУ към него, банката е
задължена да съхранява пари на дружеството и да ги изплати на виждане без срок на
предизвестие от страна на „УЛУСОЙ-БГ“ ООД. Ищецът не можал да се ползва от това свое
право за периода от 09.09.2020г. до 07.12.2022г., тъй като авоари в размер на 43692,76лв.
били блокирани на основание издадена обезпечителна заповед по гр.д.№ 1149/2020г. на
РPC.
Ищецът счита,че фактическият състав на чл.403 ГПК за реализиране на специфичната и
безвиновна деликтна отговорност на ответника е реализиран напълно. Налице са предявени
искове, по които е допуснато обезпечение чрез запор на банкова сметка. Тези искове са
частично уважени, като от общо претендирана сума в размер на 43 692,76лв на ответника
били присъдени само 12 689,54 лв. За горницата от 31 003,22лв. е наложен неоснователно
запор. От допуснатото обезпечение на неоснователни искове за ищеца настъпи вреда в
размер на законната лихва за забава, начислена върху размера на неоснователно
блокираната сума от 31 003,22 лв. За да се претендират вреди от неизпълнение на парично
задължение в размер на законната лихва, трябва да е налице забава на изпълнението, която
от своя страна е предпоставена от настъпване на изискуемостта на вземането. Следователно,
когато обезпечителната мярка е запор върху вземане към трето лице, а претендираната вреда
- законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо запорираното вземане да
съществува и да е изискуемо, като на основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по иска по
чл.403 ал.1 ГПК е да докаже тези обстоятелства, като ползващи го. Конкретният размер на
претендираната вреда е 7 071,02 лв. и представлява натрупаната законната лихва за забава
върху сумата от 31 003,22лв., начислена от 09.09.2020г. до 07.12.2022г. Това е периодът,
през който банковата сметка е била запорирана.
Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 7 071,02 лв, обезщетение за
причинени имуществени вреди в следствие на допуснато обезпечение на неоснователни
искове, която сума се дължи ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба.
Претендира и разнонски.
2
Ответникът А. Р. А. счита,предявеният спрямо него иск за неоснователен и недоказан,както
по основание, така и по размер. Оспорва изложените от ищеца факти.
Считайки че отговорността на ответника е без виновна, той не може да формира вина,
същият е предявил обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.128 от
КТ, чл.215 от КТ, чл.211 от КТ и чл.86 от ЗЗД, за които е имал пълно основание и е поискал
допускане на обезпечение, чрез запор на банкова сметка. Съобразно разпределените
доказателства и тежестта им в процеса, същият е ангажирал всички елементи от
фактическия състав на предявения си обезпечителен иск към „УЛУСОЙ-БГ” ООД, с които
доказателства е допуснато от съда обезпечение на бъдещ иск с налагане на запор на
банковата сметка на дружеството.
На следващо място въпреки, че Районен съд е отменил допуснатото обезпечение, въззивната
инстанция е сметнала за необходимо и нужно наличието на такова обезпечение и е отменил
определението на РРС, с което е отменено обезпечението.
Не е възникнала вреда за ищцовото дружество, тъй като видно от събраните доказателства,
ищецът „УЛУСОЙ-БГ” ООД е платил на ответника присъдената сума в общ размер на 12
698.54лв. с платежно нареждане, което говори за наличие на платежни средства извън
запорираните по сметката. През процесния период ищцовото дружество е притежавало и
други банкови сметки с налични авоари в тях, които са обезпечавали нормалната му работа.
Освен това имаме данни, че Дружеството е придобило и движими вещи -МПС на
значителна стойност през същия процесен период.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира за разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следните факти:
А. Р. А. е предявил против ищеца искове за неизплътени трудови възнаграждения, дневни
командировъчни, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение
за забава в общ размер от 43692,76лв. Образувано е гр.д.№1149/20г. на РРС. С исковата си
молба А. А. е поискал обезпечение на исковете си чрез налагане на запор върху конкретна
банкова сметка на работодателя. С определение №2771/24.08.2020г. съдът е допуснал
обезпечение на исковете като е наложил запор на банкова сметка IBAN
BG08TTВВ94001527285224, а в случай че тази сметка е закрита или в нея няма
необходимата наличност-чрез запор на банкова сметка на Улусой-БГ ООД в Юробанк
България.Видно от представеното удостоверение от Юробанк България АД дружеството е
имало три сметки, по които на 08.09.20г. е наложен обезпечителен запор от ДСИ, но към
тази дата в сметките не е имало достатъчна наличност.На 09.09.2020г. салдото по сметка с
IBAN: BG81BPBI79491471998602 е обезпечило в пълен размер сумата по запора.
Исковите претенции касаеше неизплатено трудово възнаграждение, дневни
командировъчни, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и обезщетение
за забава са частично уважени. Преди постановяване на съдебното решение,но след
изслушване на назначената ССЕ работодателят е поискал частична отмяна на
обезпечението до размера над 9000лв. По искането А. е възразил. С определение
3
№3002/11.12.20г. съдът е отменил обезпечението за размера над 9000л.,поради отпаднала
обезпечителна нужда. Това определение е отменено с определение №19/14.01.21г. на РОС
по в.ч.гр.д.№11/21г. С решение №155/06.04.21г. съдът е осъдил „УЛУСОЙ-БГ“ ООД да
плати на А. А.: сумата 1413,65лв. неизплатено трудово възнаграждение за периода
11.05.2018г.-06.09.2019г., ведно със законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното
й изплащане; сумата 165,86лв. обезщетение за забава върху тази сума до 13.08.2020г.; сумата
7 546,50 лв. неизплатени командировъчни за периода 20.01.2019г.-06.09.2019г., ведно със
законната лихва от 13.08.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 981,66 лв.
обезщетение за забава върху тази сума до 13.08.2020 г.; сумата 229,50 лв. обезщетение за
неползван платен отпуск за 2018г., ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата; 21,82 лв. обезщетение за забава върху тази сума до
окончатлното й изплащане.
Недоволен А. е обжалвал решението. С решение №164№25.11.2021г. по в.гр.д.№278/21г. на
РОС, съдът е потвърдил първоинстанционното решение. Отново недоволен А. е обжалвал и
въззивното решение. С молба впх.№9657/01.12.21г. работодателят отново е поискал отмяна
на подуснатото обезпечение-запор аз сумата над 10631.93лв. А. отново е възразил по
исканата частична отмяна на запора /молба вх.№10139/14.12.21г./. С определение
№1154/15.12.21г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за частична
отмяна на допуснатото обезпечение. Недоволен от въззивното решение А. е депозирал
касационна жалба. С определение №50727/12.10.2022г. по к.д.№823/2022г. на ВКС съдът не
е допуснал до касация жалбата и решението е влязло в сила. На 28.10.2022г. Улусой-БГ
ООД е депозирало поредна молба за отмяна на обезпечението, като представя
доказателства,че на 26.10.2022г. на А. са изплатени изцяло присъдените суми.По тази молба
А. не е заявил становище. С определение №1105/14.11.2022г. съдът е отменил
обезпечението. С постановление от 01.12.2022г. по изп.д.№110/2020г. на СИС при РРС ДСИ
е вдигнал наложените по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,съдът направи следните правни
изводи:
Отговорността по чл.403 ал.1 ГПК е специфична безвиновна деликтна отговорност на
лицето, по чието искане е допуснато обезпечение, при която вследствие на наложената
обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато
обезпечението. Посочената норма регламентира три самостоятелни хипотези, при които
допуснатото обезпечение на иска представлява неоснователно засягане на правата на
ответника- отхвърляне на иска като неоснователен; прекратяване на производството по
делото; непредявяване на иска в дадения от съда срок.
Не се оспорва от страните и се установява от постановените в тази насока актове, че
обезпечените искове са частично отхвърлени с влязло в сила решение, което обуславя и
наличие на предпоставките за предявяване на иска, предмет на настоящото производство.
При това положение съдът намира, че с основание ищецът претендира заплащането на
законна лихва върху запорираната сума, тъй като исковете са частично отхвърлени. Запорът
4
е наложен на 09.09.2020г., като оттогава ищецът е започнал да търпи вредите и това е
началото на периода, за който следва да се определи обезщетението. За край на този период
следва да се приеме датата, на която е влязъл в сила съдебният акт, с който обезпечените
искове са отхвърлени в по-голямата си част (12.10.2022г.), доколкото именно от този момент
ищецът е можел да предприеме действия за отмяна на обезпечението и вдигане на запора за
частично отхвърлените искове, като само от него е зависело кога да стори това. След
депозирането на молба за отмяна на обезпечение, съдът и ДСИ са действали своевременно /в
най-кратки срокове/. За останалата част запорът е следвало да продължи да действа.
С Решение №101/05.08.2013г., по т.д. № 1029/2012 г. на I т. о. е прието, че в хипотезата на
чл.403 ал.1 ГПК, ако наложената обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице,
при претендирани вреди - законна лихва върху запорираното вземане, е необходимо ищецът
да докаже, че то съществува и е изискуемо. При неоснователно наложено обезпечение чрез
запор на вземане за парични средства, лицето, притежател на вземането, е възпрепятствано
да получи същото и търпи вреди в минимален размер от законната лихва върху
запорираната сума за периода на запора, като не следва да установява целта, за която са му
необходими паричните средства и съответно осъществява ли или не търговска дейност, в
каквато насока са възраженията на ответника. Пропуснатите ползи са неосъществено
увеличаване на имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което
то би се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на претендирана вреда
неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава в заплащане на
законната лихва по правилото на чл.86 ал. ЗЗД. През периода на нейното задържане ищецът
е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея
доход, поради което същият е пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване.
Съдът счита, че по делото при разпределената доказателствена тежест за това ищецът
установява при условията на пълно и главно доказване, че запорираното вземане съществува
и е изискуемо за периода на запор, като в банковата сметка е била налична запорираната
сума в размер на 43692.76лв.Този факт се установява от приложеното на л.24 от делото
удостоверение от Юробанк България АД. Твърдението на ответника,че ищецът е имал и
други средства, с които да оперира, и че е закупувал автомобили са ирелевантни, тъй като
обективно е бил лишен от възможността да полза сумата от 31003,22лв. през период от
близо две години.
Дължимото обезщетение по чл.403 ал.1 ГПК е в размер на 6579.57лв. за периода
09.09.2020г.-12.10.2022г.,изчислена с онлайн калкулатор за законната лихва.За периода
13.10.2022г.-07.12.2022г. и за сумата над 6579.57лв. до 7001.02лв. искът се явява
неоснователен.
На ищеца се следват и сторените по делото разноски в размер на 1086.42лв.
Ответникът също претендира разноски то 500лв., като претенцията му следва да бъде
уважена съобразно отхвърлената част от иска,т.е. до размера на 30.10лв.
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН ********** от ********************* да заплати на УЛУСОЙ-БГ
ООД, ЕИК *********,адрес гр.Разград ЖК Освобождение 71 вх.1 ет.3 ап.16,представлявано
по пълномощие от адв.Д. Д. сумата от 6579.57лв./шест хиляди петстотин седемдесет и девет
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за вреди вследствие на
допуснато обезпечение на искове, които са отхвърлени платимо, ведно със законната
лихва,считано от 19.01.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
1086.42лв./хиляда осемдесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за размера над 6579.57лв. до 7001.02лв. и за периода 13.10.2022г.-
07.12.2022г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА УЛУСОЙ-БГ ООД, ЕИК ********* да заплати на А. Р. А., ЕГН **********
сумата от 30.10лв./тридесет лева и десет стотинки/ съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6