Решение по дело №6862/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                    Година 23.07.2020                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                        Първи  граждански състав

На четиринадесети юли                                                     Година две хиляди и двадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове: 1.

                                                                                                                  2.

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Атанасов

гражданско дело номер 6862 по описа за 2019 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Ищецът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София твърди в исковата си молба, че на 31.07.2019 г. депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.Ж.М. за сумата 1053,94 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение, изплатено по ликвидационна преписка по щета № РС08-000126/201901, както и законната лихва върху главницата от деня на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. По ч. гр. дело № 3950/2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД след изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят встъпил в правата на увредения от непозволеното увреждане срещу причинителя на вредите и застрахован при него по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На 12.12.2018 г. в гр. Стара Загора по вина на П.Ж.М. настъпило пътнотранспортното произшествие между МПС марка „Ситроен”, модел „ЗХ”, с peг. № СТ7749СК, собственост на Ж.М.В.и управлявано от П.Ж.М., и МПС марка „Сеат ”, модел „Толедо ”, с peг. № СТ4398ВА, собственост на Я.К.З.. За настъпилото застрахователно събитие бил съставен Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие с № 1697890 от 13.12.2019 г., издаден от компетентните държавни органи при РУ- Стара Загора при ОД на МВР - Стара Загора, подписан без възражения от виновния водач. В КП за ПТП било отразено по надлежните форма и ред, че произшествието е по вина на водача на лек автомобил МПС марка „Ситроен ”, модел „ЗХ”, с peг. № СТ7749СК - П.Ж.М.. В горепосочения КП за ПТП безспорно било установено, че в качеството си на виновен водач П.Ж.М. напуснал мястото на ПТП преди пристигане на органите за контрол на движение по пътищата. Това обстоятелство било отразено и в Акт за установяване на административно нарушение серия Д, бланков номер № 854307 от 13.12.2019 г. Съгласно чл. 125 от ЗДвП във вр. с чл. 123 от ЗДвП, във вр. с Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. посещението от органите на "Пътна полиция"-МВР на мястото на ПТП било задължително, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 123 от ЗДвП, когато при произшествието са причинени имуществени вреди и ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие, а когато липсвало съгласие между участниците в ПТП относно механизма на ПТП, се прилагал чл. 125 от ЗДвП. Такъв двустранен констативен протокол за ПТП твърди, че не бил съставен между П.Ж.М. и увреденото лице. В случая бил съставен констативен протокол съгласно изискванията на Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. във връзка с чл. 125 от ЗДвП. Задължението на ответника по ЗДвП да състави двустранен констативен протокол за ПТП или да изчака идването на органите за контрол на движение по пътищата било обвързано не само с административно-наказателната и наказателната му отговорност, но и с деликтната му отговорност по КЗ, във вр. със ЗЗД за причинени вреди на трети лица, както и с отговорността му по чл. 500, ал. 1, т. 3, предложение първо от КЗ. Съставеният от компетентните длъжностни лица при и по повод изпълнението на служебните им задължения констативен протокол за ПТП бил официален документ по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, който се ползвал с материална доказателствена сила. Освен това бил подписан лично от длъжника без възражения. Налице било своеобразно извънсъдебно признание на извършените от него действия, които били неправомерни, причинили процесното ПТП и причинили вреди на третото лице. Механизмът на ПТП, както и противоправното поведение на П.Ж.М. се явявали безспорно доказани. Твърди, че МПС марка „Ситроен ”, модел „ЗХ”, с peг. № СТ 7749 СК било застраховано по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със застрахователна полица № BG/30/118002907451, валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие. В дружеството била заведена щета под № РС08-000126/2019-01. След направена оценка на щетата на собственика на увреденото имущество (МПС) било изплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Автокаско“ от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“. Твърди още, че на основание чл. 411 от КЗ възстановил изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение в общ в размер на 1053,94 лв. След изплащане на застрахователно обезщетение за застрахователя възниквало право на законова суброгация до размера на всичко платено на увреденото лице, като в тази връзка застрахователят имал право на регресен иск срещу деликвента П.Ж.М. за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, включително лихви и разноски. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П.Ж.М. му дължи сумата от 1053,94 лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно обезщетение по щета № РС08-000126 / 2019-01, както и законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото разноски, като моли съда да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Ответникът П.Ж.М. поддържа, че не дължи претендираните суми. Заявява, че вината му е единствено в това, че е напуснал МПС, тъй като не е било задължително присъствието на полиция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 3950/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2050/31.07.2019 г. за сумата 1053.94 лева за главница, представляваща регресна претенция по щета № РС08-000126/2019-01, и законната лихва от 31.07.2013 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът основава претенцията си на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ Посочената разпоредба урежда правото на регрес на застрахователя, по силата на което същият може да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

В разглеждания случай по делото не е спорно, че между страните е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по представената по делото полица № BG/30/118002907451/08.10.2018 г., действаща за периода от 08.10.2018 г. до 08.10.2019 г. Видно от протокол за ПТП № 1697890/13.12.2018 г., издаден от  ОД на МВР - Стара Загора, сектор „ПП”, на 12.12.2018 г., в 23,00 ч. в гр.Стара Загора МПС марка марка „Ситроен”, модел „ЗХ”, с peг. № СТ7749СК, собственост на Ж.М.В.и управлявано от П.Ж.М., е ударило МПС марка „Сеат ”, модел „Толедо ”, с peг. № СТ4398ВА, собственост на Я.К.З.. От представеното  наказателно постановление № 18-1228-005442/16.01.2019 г. е видно, че водачът П.Ж.М. е загубил контрол над управляваното от него МПС и е блъснал паркирания л.а. „Сеат ” в предна лява част, както и че при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го е напуснал, не е уведомил службата за контрол  и не е останал на мястото на инцидента.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е извършено плащане по щета № РС08-000126/2019-01 към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ в размер на 1053,94 лв. Сумата е поискана от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ във връзка с настъпилото ПТП между страните по съгласно опис-заключение по претенция № 51-05040-01695/18/13.12.2018 г.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза се установява, че причина за настъпването на процесното ПТП са действията на ответника, който е загубил контрол на управление, при което е достигнал и с предна лява челна част на автомобила се е ударил в предна дясна част паркирания „Сеат“, в резултат на което са генерирани деформации по последния. Необходимите средства за възстановяване на увредените части и детайли на автомобила „Сеат“, изчислени по пазарни цени, са в размер на 1899 лв.

Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички предвидени в  чл.500, ал.1, т.3 КЗ предпоставки за възникване на право на регрес в полза на застрахователя. Ответникът не е представил доказателства за това, че е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, тъй като е било наложително да му бъде оказана медицинска помощ или е била налице друга неотложна причина. Поради това съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за възникване в полза на ищеца на вземане към ответника за сумата 1053,94 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № РС08-000126/2019-01. Ето защо предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 100 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 375 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 150 лева съобразно чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и т.14 от дадените от НБПП Указания за определяне на възнагражденията на адвокати, оказали правна помощ. 

Воден от горното, съдът

 

  Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Ж.М. *** съществуването на вземането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК *********, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов, за сумата 1053.94 лева за главница, представляваща регресна претенция по щета № РС08-000126/2019-01, и законната лихва от 31.07.2013 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2050/31.07.2019  г. по ч.гр.д.№ 3950/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОСЪЖДА П.Ж.М. *** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД, гр. София, р-н Изгрев, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров” 1, ЕИК *********, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов, сумата 100 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата 375 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :