№ 20899
гр. С, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110155142 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 29223/17.09.2024 г., с
която „Д” АД, ЕИК ** е предявило срещу ЗК „Л” АД, ЕИК **, положителен
установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/
иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 258,62 лева,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с
рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по
имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума
на 25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2024 г.
Със заявление вх. № 236766/19.07.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗК „Л” АД, ЕИК ** за сумата от
258,62 лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по
определянето му, настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек
автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
1
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***,
застрахован по имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва
върху сумата считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането.
На 25.07.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал
възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 21.08.2024 г.
Исковата молба е подадена на 17.09.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, а именно на 21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования
при него автомобил - лек автомобил „Д”, с рег. № ***. Поддържа, че след
настъпване на застрахователното събитие в „Д” АД, ЕИК ** е подадено искане за
оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като
към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС
– лек автомобил „Д”, с рег. № *** е било застраховано при ищеца по застраховка
„Каско“ – застрахователна полица № 0320230410001563 /19.01.2023 г., със срок на
застрахователно покритие от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г. Поддържа, че при
ищцовото дружество била образувана преписка по щета № *********, като
увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия,
нанесени в резултат на процесното ПТП. Сочи, че за отстраняване на щетите по
увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е
заплатил сумата от 243,62 лева. Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил
„Д”, с рег. № ***, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на
лек автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована
при ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е поканено да
заплати дължимата сума в общ размер от 258,62 лева, включваща заплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 243,62 лева и ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лева, както и че от страна на ответника не е извършено никакво
погасяване по заявената претенция.
Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че ЗК
„Л” АД, ЕИК ** дължи в полза на „Д” АД, ЕИК ** сумата от 258,62 лева,
представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка
„Каско” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с
рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по
2
имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума
на 25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗК „Л”
АД, ЕИК ** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва се приложения към исковата молба
двустранен констативен протокол за ПТП относно обстоятелствата обективирани в
него, както и относно противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ф“,
с рег. № ** за настъпване на ПТП.
Поддържа се, че ищецът не представя надлежни доказателства за вината и
осъществяване на противоправното поведение на застрахованото в ЗК „Л” АД,
ЕИК ** лице.
Оспорва се механизмът на ПТП, описан от ищеца в исковата му молба. В
тази връзка се поддържа, че от ДКП не става ясно къде точно е настъпило
процесното ПТП и каква точно е била причината за настъпване на същото.
Оспорва се процесното застрахователно събитие да е реализирано по вина
на водача на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, като се твърди, че доказателства в
тази връзка не са ангажирани по делото.
Предявеният иск за главница се оспорва и по размер по подробно изложени
в отговора на исковата молба съображения.
Моли, за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.
Прави се възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП между лек автомобил „Ф“, с рег.
№ **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК ** и
лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при „Д”
АД, ЕИК **, при което са причинени щети на лек автомобил „Д”, с рег. № ***; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ за лек автомобил
„Д”, с рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица
№ 0320230410001563 /19.01.2023 г., със срок на застрахователно покритие от
01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/21.12.2023 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Ф“, с рег.
3
№ **, е била застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил
пред ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от
изплащане на обезщетение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл.
411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти, включително и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „Д”, с рег. № ***.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството, следните обстоятелства: че на
21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП между лек автомобил „Ф“, с рег.
№ **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗК „Л” АД, ЕИК ** и
лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по имуществена застраховка при „Д”
АД, ЕИК **, при което са причинени щети на лек автомобил „Д”, с рег. № ***; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ за лек автомобил
„Д”, с рег. № *** е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица
4
№ 0320230410001563/19.01.2023 г., със срок на застрахователно покритие от
01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП
/21.12.2023 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „Ф“, с рег.
№ **, е била застрахована при ответното дружество; както и че ищецът е предявил
пред ответника регресна претенция, по която последният е поставил отказ от
изплащане на обезщетение.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, че на 21.12.2023 г., в гр. Л, е настъпило събитие – ПТП между лек
автомобил „Ф“, с рег. № **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ЗК „Л” АД, ЕИК ** и лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по
имуществена застраховка при „Д” АД, ЕИК **, при което са причинени щети на
лек автомобил „Д”, с рег. № ***.
Спорно е по делото, дали водачът на лек автомобил „Ф“, с рег. № ** е
виновен за реализирането на процесното ПТП, респективно за настъпване на
причинените щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява в
производството следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: на
21.12.2023 г. около 12:00 часа, лек автомобил „Ф“ с рег.№ ** се движи в гр. Л, при
което поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост и поради
недостатъчна дистанция с движещия се пред него лек автомобил „Д“, с рег.№ --,
застига и реализира ПТП с посочения по-горе, движещ се пред него, лек автомобил
„Д“, с рег.№ --, при което върху последното са причинени имуществени щети.
Описаният по-горе механизъм се установява от събраните в производството
доказателства, които са еднопосочни и безпротиворечиви. В показанията си пред
съда свидетелят И. Н. И. същият изрично заяви, че през декември 2023 г.
управлявал лек автомобил „Д“, с рег.№ --, както и че по същото време е участвал в
едно ПТП като водач на този автомобил, а именно процесното. Свидетелят
изрично посочи, че автомобилът е служебен, че той го управлява, както и че с него
е участвал в общо две ПТП-та, като през 2023 г. е участвал само в едно, за което и
дава показанията си пред съда. В тази връзка изложи, че както управлявал
автомобила и се движил по прав пътен участък, попаднал зад колона от
автомобили, които изчаквали на път без предимство, като бил спрял и в един
момент бил застигнат от друго МПС, при което и настъпил удар между
управлявания от него автомобил и автомобила намиращ се зад него. В тази връзка
заяви, че ударът между двете МПС-та настъпил докато лек автомобил „Д“, с рег.№
-- бил в покой.
5
Показанията на свидетеля И. са ясни, конкретни, безпротиворечиви и
разкриват лични възприятия и впечатления на свидетеля относно факти и
обстоятелства, свързани с механизма на реализиране на процесното ПТП.
Същевременно показанията му напълно се подкрепят от останалия събран в
производството доказателствен материал, включително от заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебна автотехническа експертиза и
приобщените писмени доказателства.
Следователно, настоящият съдебен състав намира за установено в
производството, на 21.12.2023 г. около 12:00 часа, в гр. Л е настъпило събитие –
ПТП между лек автомобил „Ф“ с рег.№ **, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ЗК "Л" АД и лек автомобил „Д“, с рег.№ --, застрахован по
имуществена застраховка при „Д” АД, при което са причинени щети на лек
автомобил „Д“, с рег.№ --, както и че виновен за реализиране на проишествието е
водачът на автомобил лек автомобил „Ф“ с рег.№ **.
Същевременно по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП
/21.12.2023 г./ за лек автомобил „Д”, с рег. № *** е била сключена застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № 0320230410001563 /19.01.2023 г., със срок на
застрахователно покритие от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; че към датата на
реализиране на процесното ПТП /21.12.2023 г./ гражданската отговорност на
водачите на лек автомобил „Ф“, с рег. № **, е била застрахована при ответното
дружество;
От събраните по делото доказателства, а именно заключенията на вещите
лица по допуснатите, приети и неоспорени от страните съдебно-счетоводна и
съдебна автотехническа експертиза, се установи в производството, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в
размер на 243,62 лева, както и че при ликвидация на щета по риск „Каско“ при
ПТП, обичайните разноски за ликвидиране на щетата са в диапазон от 15,00 до
25,00 лева.
Следващите спорни по делото въпроси, които следва да намерят
разрешение в настоящото производство са свързани с обстоятелствата, дали е
налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и причинените
увреждания на лек автомобил „Д”, с рег. № ***.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
6
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „Д”, с
рег. № *** и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на лек автомобил „Д”, с рег. № ***, към датата на
процесното събитие /21.12.2023 г./ е 9 години 10 месеца и 27 дни, считано от датата
на първоначалната му регистрация – 24.01.2014 г., както и че стойността
необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил
„Д”, с рег. № ***, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в
размер на 584,66 лева. Установява се също, че щетите по лек автомобил „Д”, с рег.
№ *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
18.05.2019 г. ПТП. Установява се още, че стойността необходима за възстановяване
на щетите, причинени на процесния лек автомобил „Д”, с рег. № ***, определена
на база средни пазарни цени само на алтернативни доставчици /към датата на ПТП/
е в размер на 499,46 лева.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид, че съгласно константната
съдебна практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ
7
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.,
І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице
да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с
по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и
в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, което съдът кредитира
по реда на чл. 202 ГПК, като обективно, пълно и компетентно изготвено, към
момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 584,66 лева, като при
определяне на този размер вещото лице е остойностило увредените детайли, които
се установи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с конкретното
ПТП. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер, установени от събраните по делото доказателства, т.е. общият размер на
регресното вземане на ищеца възлиза на 584,66 лева, като към тази сума следва да
се добавят и извършените от ищеца ликвидационни разноски във връзка с щетата в
размер на 15,00 лева, т.е. общият размер на дължимото в полза на ищеца
обезщетение е 599,66 лева.
Предвид горното, предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
8
КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер, доколкото от ищеца
се претендира сума в по-малък размер, а именно 258,62 лева и следва да бъде
уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
производство за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева, за заплатен
депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна автотехническа
експертиза в размер на 225,00 лева; депозит за свидетел при режим на призоваване
в размер на 150 лева; за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева /с включен ДДС/.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името
на ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. По делото се
ангажираха доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалните
представители на ищцовото дружество. Същевременно по делото са предприети
активни процесуални действия, от името на ищцовото дружество, чрез
процесуалните му представители, обуславящи правото за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца
се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за
съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от
ищеца.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „С” № *, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца „Д” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление бул. „К” * сумата от 1080,00 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 55142/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
9
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 44100/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 480,00 лева, като са представени и доказателства за извършването на
тези разноски.
От името на ответното дружество своевременно е релевирано възражение с
правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на претендираното от името
на ищеца адвокатско възнаграждение в производството, което е неоснователно.
Претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния предвиден
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. По делото се
ангажираха доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалните
представители на ищцовото дружество. Същевременно по делото са предприети
активни процесуални действия, от името на ищцовото дружество, чрез
процесуалните му представители, обуславящи правото за присъждане на
адвокатско възнаграждение. Действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, поради което и съдът намира, че в полза на ищеца
се дължи адвокатско възнаграждение в минималния размер, предвиден за
съответния вид работа, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, какъвто е именно и претендирания от
ищеца. Още повече, че от ответника не е депозирана частна жалба срещу заповедта
за изпълнение /издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 44100/2024 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав/, което е допълнителен довод за неоснователност
на възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Л” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „С” № *, следва да бъде
осъден да заплати в полза на ищеца „Д” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление бул. „К” * сумата от 505,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 44100/2024 г., по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от „Д” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление бул.
„К” * против ЗК „Л” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
„С” № *, иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, че ЗК „Л” АД, ЕИК **
дължи в полза на „Д” АД, ЕИК ** сумата от 258,62 лева, представляваща
незаплатена част от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско”
обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му,
настъпило на 21.12.2023 г., в гр. Л, по вина на водача на лек автомобил „Ф“, с рег.
№ **, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което
са причинени щети по лек автомобил „Д”, с рег. № ***, застрахован по
имуществена застраховка при заявителя, ведно със законната лихва върху сумата
считано от 18.07.2024 г. до окончателното й изплащане на вземането, за която сума
на 25.07.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2024 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С,
бул. „С” № * да заплати в полза на „Д” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление бул. „К” *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1080,00 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 55142/2024 г., по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА ЗК „Л” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С,
бул. „С” № * да заплати в полза на „Д” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление бул. „К” *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 505,00 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 44100/2024 г.,
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11