Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска в.гр.дело
№ 2407 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 274984 от 14.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 18534 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 29 състав, са отхвърлени предявените от З. „А.Б.“ АД
искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за сумата от 3578,30 лв. –
застрахователно обезщетение и обичайни разноски по щета № 0300/15/777/503784,
ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019 г. до окончателното плащане на
вземането, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за
периода 26.06.2018 г. – 29.03.2019 г. в размер на 275,33 лв. В
тежест на ищеца са възложени и разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство на ответника.
Недоволен от
постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство,
предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърди
се, че районният съд допуснал нарушение, като се произнесъл по ненаправено в
производството от страна на ответника възражение за непълно окомплектоване на
представената по извънсъдебно предявената претенция преписка. Поддържа се, че ответникът
поискал от ищеца представяне на оригинални документи, а не на четливи копия от
материалите по преписката, с оглед което това възражение не следвало да се
уважава. В тази връзка счита, че необходимите за произнасяне от страна на
ответника документи са му предоставени преди исковото производство във вид,
позволяващ произнасяне и удовлетворяване на претенцията на ищеца. Ответникът не
изпълнил задължението си да заплати регресното вземане в срока, установен в КЗ,
с оглед което изпаднал в забава, следователно претенцията на ищеца по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД неправилно била отхвърлена от първия съд. Заявено е искане за отмяна
на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което претенциите
на ищеца да бъдат уважени.
Постъпил е отговор
на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който оспорва
същата с доводи за неоснователност на релевираните пред въззивния съд
оплаквания срещу решението на СРС. Въззиваемото дружество изразява становище,
че преписката е била представена във вид, който не позволявал на дружеството да
се произнесе мотивирано в срока съгласно КЗ. По-конкретно сред представените извънсъдебно
материали липсвали документи, установяващи настъпването на застрахователно
събитие, както и вида и размера на вредите - фактура, калкулация по щетата и
снимков материал – нито в копия, нито в оригинал. След като застрахователят
ответник се запознал с тези документи с получаването им като приложение към
исковата молба, предприел действия по удовлетворяване на претенцията за
главница чрез плащането й. Поддържа, че с оглед извънсъдебното развитие на
отношенията между дружествата не е изпаднал в забава, не е дал повод за
съдебното производство, а искът по чл. 86 ЗЗД правилно бил отхвърлен от СРС. Искането
е за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивното
производство.
С молба от
17.03.2020 г. въззивникът е заявява че поддържа въззивната жалба срещу
решението в частта, с която исковете са отхвърлени от първия съд.
С молба от
10.02.2021 г. процесуалният представител на въззивното дружество уведомява съда,
че не поддържа въззивната жалба в частта, с която се обжалва решението на
първия съд, с която е отхвърлен искът за главница за сумата от 3578,30 лева,
като не оспорва факта, че претендираното застрахователно обезщетение е
заплатено в хода на производството.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени за
разглеждане са искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната от
въззивника част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми,
нито процесуалното нарушение, сочено в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба, а именно, че първият съд се е произнесъл по непредявено в производството
от страна на ответника възражение.
Във връзка с
изявлението на процесуалния представител на въззивника, че не поддържа
въззивната жалба в частта, с която със същата е атакувано решението на първия
съд по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, въззивният съд намира
следното:
Съгласно чл. 264,
ал. 1 ГПК във всяко положение на делото страната може да оттегли изцяло или
отчасти подадената жалба, като за да стори това процесуалният представител на
страната следва да разполага с изрично пълномощно, за да оттегля или да прави
отказ от исканията на страната /по арг. от чл. 34, ал. 3 ГПК/.
В настоящия случай
видно от съдържанието на представеното пълномощно, учредяващо представителна
власт в полза на адв. Г., не е изразена воля от страна на упълномощителя
пълномощникът да разполага с правомощията, представляващи разпореждане със
спорното право по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК. Ето защо въззивният съд приема,
че адв. Г. не е легитимиран да оттегли депозираната от името на ищеца въззивна
жалба срещу съдебния акт.
Доколкото обаче
между страните по делото не е спорен фактът, че съдебно предявеното вземане на
ищеца, намиращо своята правна квалификация в нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ
/отм./, е погасено чрез плащане в хода на производството, поради което искът е
отхвърлен от първия съд, то за въззиваемият не е налице правен интерес да
обжалва решението в тази част. Ето защо въззивната жалба се явява недопустима в
посочената част, като същата следва да бъде върната от въззивния съд, а
производството по иска с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, пренесен за
разглеждане пред въззивната инстанция, следва да бъде прекратено.
В останалата си
част въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество от въззивния
съд.
При съобразяване
доводите на страните, заявени в тази фаза на производството, се установява, че
между тях продължава да е спорно обстоятелството дали ответникът е изпаднал в
забава за изплащане на застрахователното обезщетение в качеството си на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на
виновния за настъпване на процесното застрахователно събитие водач, респективно
на изследване от въззивния съд подлежи основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането за лихва
има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както
възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за
процесния период.
СРС е формирал
правни изводи за наличие на главен дълг, погасен след завеждане на исковата
молба, като фактът на погасяването се признава от страна на ищеца.
Задължението на
делинквента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/ към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за
изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се
приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на
извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право,
но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на настъпване
на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В случая покана до
ответника е отправена и е получена на 25.05.2018 г., видно от представената
обратна разписка /л. 30 от делото/, като ответникът не отрича факта на
получаване на поканата, което се потвърждава и от изричното изявление за това
обстоятелство, направено с отговора на исковата молба. Съгласно разпоредба на
чл. 213а, ал. 3, т. 1 КЗ /отм./ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни
от представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими
документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 213а, ал. 2 КЗ/.
В случая още с
отговора на исковата молба ответникът е релевирал в производството възражение,
че изпратената преписка е била непълна – не е съдържала документ, установяващ
настъпването на събитието, както и такъв, от който да се установи размерът на
щетите – фактура за извършено плащане, калкулация по щета и т.н. Ответникът
изрично е оспорил да е изпаднал в забава за плащане на главното вземане.
С доклада по
делото СРС екзактно е очертал правнорелевантните за този иск факти, като е
разпределил правилно доказателствената тежест за установяване на същите.
От представената и
приета като писмено доказателство покана за доброволно изпълнение на регресна
претенция по преписка № 0300/15/777/503784 по описа на застрахователя-ищец,
ответникът е поканен да заплати застрахователно обезщетение в размер на 3578,30
лева. В поканата са изброени документите, които се предоставят на ответника в
тази връзка: уведомление за щета, застрахователна полица, опис на
щета/претенция, документ за платено обезщетение/прихванати вноски.
Както се посочи и
по-горе, с разпоредбата на чл. 213а КЗ /отм./ е предвидено, че застрахователят
по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага преписката с
доказателствата, с които разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване
на пътнотранспортно произшествие. Когато застрахователят по имуществената
застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими
допълнителни доказателства за установяване на основанието или размера на
вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата
на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на
завеждане на претенцията.
В конкретния
случай въззивният състав на съда приема, че застрахователят ответник е изискал
по реда на чл. 213а, ал. 2 КЗ /отм./ от застрахователя по имуществената
застраховка допълнителни доказателства, които са били свързани с установяване
на основателността на претенцията му – документ за настъпването на
произшествието, както и такъв за установяване вида и размера на вредите във връзка
с регресното вземане, предявено за плащане. В хода на съдебното дирене пред СРС
ищецът, чиято е била тежестта за това, не е анагжирал доказателства, че на
ответника са били предоставени относимите за установяване основателността на
претенцията писмени доказателства, независимо дали в копие или в оригинал. При
изрично такова оспорване и позоваване на представен с исковата молба писмен
документ, съдържащ опис на представените с претенцията документи, ищецът е
следвало да докаже изпадането на ответника в забава, като установи по делото,
че на разположение на последния са били предоставени необходимите документи за
целите на произнасянето по основателността и размера на извънсъдебно
предявената регресна претенция.
При идентични
изводи за фактите първият съд правилно е приел, че ищецът не е установил
изпадането в забава от страна на ответника. Неоснователни в тази връзка се
явяват оплакванията, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна
жалба. Както се посочи и по-напред в решението, ответникът своевременно е
релевирал възражение, че е предприел действия по реда на чл. 213а, ал. 2 КЗ
/отм./ - изискал е представянето на допълнителни доказателства, относими към
претенцията на ищеца, като е представил с отговора на исковата молба и писмени
доказателства в тази връзка – писмо до ищеца, с което по конкретната преписка
са изискани документи. Ищецът не е оспорил това писмено доказателство, като същевременно
не е установил по делото да е представил на ответника всички относими към
основателността на претенцията му и нейния размер доказателства с изпратената
извънсъдебна покана за доброволно плащане. В тази връзка СРС е изложил подробни
и ясни мотиви в обжалваното решение, които въззивният състав намира за ненужно
да преповтаря, а на основание чл. 272 ГПК препраща към същите в допълнение на
изложеното дотук в решението.
В светлината на
горното въззивната жалба в частта, в която същата е допустима, следва да се
прецени като неоснователна, а решението в частта, с която СРС е отхърлил иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от
спора – частична недопустимост на подадената въззивна жалба в частта, с която
ищецът е сезирал въззивния съд да разгледа иска по чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, и
неоснователност на същата в допустимата й част /срещу решението на СРС по иска
с правно основание чл. 86, ал. 1 ГПК/, разноски за въззивното производство се
следват само на въззиваемата страна. Искане за присъждането им е своевременно
заявено, като на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 8 ГПК въззивният съд
определя юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер
от 50 лева за производството пред СГС. Сума в посочения размер следва да се
възложи в тежест на въззивника.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV-Д въззивен
състав
РЕШИ:
ВРЪЩА въззивна жалба, вх. №
5206214/09.12.2019 г. срещу решение № 274984 от 14.11.2019 г., постановено по
гр. д. № 18534 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 29 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за сумата
от 3578,30 лв. – застрахователно обезщетение и обичайни разноски по щета №
0300/15/777/503784, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019 г. до
окончателното плащане на вземането и ПРЕКРАТЯВА производството по същата в посочената
част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274984 от
14.11.2019 г., постановено по гр.д. № 18534 по описа за 2019 г. на СРС,
Гражданско отделение, 29 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за
мораторна лихва за периода 26.06.2018 г. – 29.03.2019 г. в размер на 275,33 лв.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД, ЕИК*******, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 4, вр. ал. 8 ГПК на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК*******, сумата от 50
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението в
частта, с която е прекратено производството по подадената въззивна жалба срещу решение № 274984 от 14.11.2019 г., постановено по гр.
д. № 18534 по описа за 2019 г. на СРС, Гражданско отделение, 29 състав, в
частта, с която е отхвърлен предявеният от З. „А.Б.“ АД иск с правно основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответника ЗАД „ОЗК – З.“ АД за сумата
от 3578,30 лв. – застрахователно обезщетение и обичайни разноски по щета №
0300/15/777/503784, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2019 г. до
окончателното плащане на вземането, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщението с препис от решението пред Софийски апелативен
съд, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.