Решение по дело №2962/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260425
Дата: 8 октомври 2020 г.
Съдия: Теменужка Евгениева Симеонова
Дело: 20201100502962
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  08.10.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                          ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2962 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 14.01.2020 г. по гр.д. №  35531/18 г., СРС, ІІ ГО, 55  състав е признал за установено, че Р.Ц.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, дължат солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БЦ „Е.****“, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 87840/2017г. на СРС, 55 състав, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр.чл.432 ТЗ - сумата 6764 лева - главница по Договор за потребителски кредит от 28.02.2013 г. и Анекс № 1/09.10.2014г. към него, ведно със законната лихва от 15.12.2017г. до окончателното плащане; на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ - сумата 318,25 лева - възнаградителна лихва по договора за периода 05.04.2017г. - 20.11.2017г.; на основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.92, ал.1 ЗЗД - сумата 107.74 лева - мораторна неустойка за периода от 15.05.2017г. - 14.12.2017г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р.Ц.Б., ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сумата 835,28 лева - разноски, от които 96,90 лева по ч.гр.д.№ 87840/2017г. на СРС, 55 състав, и 738.38 лева - в настоящото производство. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В.Б.Б., ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, сумата 835,28 лева - разноски, от които 96.90 лева по ч.гр.д.№ 87840/2017г. на СРС, 55 състав, и 738.38 лева - в настоящото производство.

Решението от 24.11.2017 г. е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез назначения по делото особен представител адв. Р.Р. от САК, с адрес ***, кантора 130 с мотива, че в хода на производството не е доказано по безспорен начин, че ответникът дължи претенидраните суми, че решението е остановено при липса на годни доказателства и непълнота на същите. Моли да бъде отменено и да бъдат отхвърлени изцяло предвените срещу него искове.

Въззиваемото дружество „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БЦ „Е.****“, представлявано от Изпълнителния директор А.А.и прокуриста М.П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Л.Х.оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски и юрискосултско възнаграждение.

В съдебно заседание на 06.10.2020 г., на основание чл.265, ал.1 ГПК съдът е постановил определение за присъединяване към въззивната жалба на ответника В.Б.Б., подадена от назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен педставител Р. от САК, а именно неговия другар Р.Ц.Б., чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Р.Е.П. от САК. Особеният представител заявява, че поддържа изложените във въззивната жалба мотиви и се присъединява към депозираната въззивна жалба. Претендира присъждане на възнаграждение за особен представител в размер на 350 лв., определен в първоинстанционното производство.

Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът констатира следното от фактическа страна:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1  ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за  установяване съществуване на вземане в размер на 6764,06 лева - изискуема главница по Договор за потребителски кредит от 28.02.2013 г. и Анекс № 1/09.10.2014г., от които редовно падежирала главница 533,88 лева и предсрочно изискуема главница в размер на 6230,18 лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК - 15.12.2017г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ за установяване съществуване на вземане в размер на 318,25 лева - възнаградителна лихва за периода 05.04.2017г. - 20.11.2017г. по процесния договор; искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 107,74 лева - неустойка за неизпълнение на задължението за срочно плащане на месечните погасителни вноски по договора за периода от 15.05.2017г. - 14.12.2017г. Сумите се претендират при условията на пасивна солидарност. При условията на евентуалност са предявени кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: искове с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сумата 6230,18 лева - главница по Договор за потребителски кредит от 28.02.2013 г. и Анекс № 1/09.10.2014г.; искове с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата 318,25 лева - възнаградителна лихва за периода 05.04.2017г. - 20.11.2017г. по описания договор; искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 107,74 лева - мораторна неустойка по договора за периода от 15.05.2017г. - 14.12.2017г.

Ищецът твърди, че ответниците не са изпълнили задълженията си по договора за потребителски кредит за срочно плащане на месечните погасителни вноски, поради което банката-кредитор е упражнила правото си да обяви предсрочна изискуемост на вземането си в пълен размер.

Ответникът Р.Ц.Б., чрез назначения особен представител адв.П., оспорва надлежното известяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост по договора за кредит, както и евентуално дължимия размер на просрочените задължения по договора.

Ответникът В.Б.Б., чрез назначения особен представител адв.Р.-Ставрева, оспорва исковата претенция като недоказана.

По делото е депозиран Договор за потребителски кредит от 28.02.2013г., по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се е задължила да предостави на Р.Ц.Б. сума в размер на 10 231 лева с цел погасяване на текущ кредит, както и за покриване на потребителски нужди. Като съдлъжник по договора и поради това солидарно задължен за всички вземанията на банката-кредитор към кредитополучателя бил посочен В.Б.Б.. Договорът е подписан и от двамата длъжници, вкл. изготвеният към него погасителен план, предвиждащ изплащане на кредита на 84 месечни вноски за периода 15.03.2013г. - 15.02.2020г. /чл.5.1 и чл.5.2 от договора/. Вноската кумулирала както чистата заемна сума, така и договорената възнаградителна лихва, като в документа е описана методиката за формиране на тази лихва. Задължение на ответниците било срочното погасяване на кредита. Неизпълнението на задължението имало за последица възникване право на банката да измени едностранно договора, като отнеме преимуществото на срока и обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем - чл.9.2 договора, както и да начисли неустойка за времето на забава - чл.4.6 от него. Представен е Анекс № 1/09.10.2014г. към процесния договор, с който страните по правоотношението постигнали съгласие за удължаване срока на същия до 15.02.2023г. /чл.4 от анекса/, във връзка с което банката е изготвила нов погасителен план, които документи са също двустранно разписани. Приложена е справка от ищеца, с която обобщава, че обслужването на договора е преустановено, считано от 15.05.2017г., на който падеж не е била заплатена месечната погасителна вноска, като до датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК не са били погасени и следващите шест броя вноски, последната от които с падеж 15.11.2017г. Документът посочва общо дължимата и незаплатена до тази дата главница по договора, просрочената възнаградителна лихва, както и начислената неустойка по чл.9.2 от договора, чийто краен срок предхожда депозираното заявление. Прието е уведомление от банката-кредитор до кредитополучателя и съдлъжника от 14.11.2017г., с което ищецът е известил адресатите, че обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, поради необслужването му. Видно от върнати известия за доставяне, уведомлението е било надлежно получено от ответниците, по специално от ответника В.Б. на 21.11.2017г. - датата, от която ищецът е зачел, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, както е отразено и на приложената справка. По делото е била приета съдебно - счетоводна експертиза/ССЕ/, според която сумата по целевия кредит е била усвоена изцяло на 01.03.2013г. чрез превод по банковата сметка на кредитополучателя. Вещото лице е проследило движението по тази сметка и условията на договора, съставените от ищеца документи, както и извършените от задълженото лице плащания, и е дало заключение, че към датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд непогасени са следните суми по договора: 6764,06 лева главница, от която 533,88 лева главница, падежирала в периода 15.05.2017г. - 15.11.2017г., и 6230,18 лева - предсрочно изискуема главница; 318,25 лева - дължима възнаградителна лихва и 107,74 лева - наказателна лихва /неустойка/. Уточнени са и сумите, явяващи се падежирали вноски по договора по пера до датата на връчване на книжата по делото на насрещната страна, като общата стойност на вземанията до този момент са определени на 8122,01 лева, от които 1773,04 лева падежирала главница, 4991 лева - предсрочно изискуема главница, 950,99 лева - възнаградителна лихва и 406.98 лева - мораторна неустойка.

От правна страна:

По делото е безспорно, че кредитът е усвоен и че по него е било преустановено плащането. Въззиваемият/ответник формално е заявил, че предявените искове са неоснователни, без да посочи конкретни мотиви за това.

В настоящия казус банката-кредитор надлежно е упражнила правото си едностранно да измени договора, като направи отпуснатия кредит, за който е приела разсрочен плащане, за изцяло предсрочно изискуем. От приетата по делото ССЕ се устаонвява, че длъжниците са

са преустановили обслужването на кредита, считано от 15.05.2017г., като няма нито едно плащане по договора след 15.04.2017г. Съгласно чл.9.2 от договора неплащането на вноска на падежа поражда потестативното право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, катопо делото няма доказателства и не се твърди обслужване на кредита след 15.05.2017г. до датата на уведомлението - 21.11.2017г. Щом кредитополучателят е бил в забава по отношение на задължението си да плати седем месечни анюитетни вноски /до 15.11.2017г./, то условието по чл.9.2 от договора е изпълнено и банката е била в правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, което е и сторила  преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Що се отнася до обстоятелството дали задължените по правоотношението лица са били надлежно уведомени за обявената от банката предсрочната изискуемост на вземанията по договора, то от приложените по делото два броя известия за доставяне е видно,че ответниците са били уведомени за това с нарочно писмо, получено на 21.11.2017г. от съдлъжника лично и на същата дата от кредитополучателя чрез пълнолетно лице от адреса, което е надлежен начин за връчване на известия. От тази дата- 21.11.2017г., кредиторът е зачел и че обявената предсрочна изискуемост е настъпила, което е отразил в справката си по чл.366 ГПК.

Относно размера на на непогасените вземания по договора, то същите възлизат на претендираните от ищеца суми, което се установява от приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните.

Изводът, до който е достигнал и районният съд е, че относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.12.2017г., поради което вземанията, за които е издадена заповедта са изискуеми в предявените размери и на предявеното основание, т.е. установителни искове подлежат на уважаване в пълен размер, а евентуално съединените осъдителни искове не следва да се разглеждат.

Предвид изхода на спора и предявената претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Относно искането за определяне на адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. на назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Р.Е.П. от САК на ответника Р.Ц.Б., явяващ се обикновен другар в настоящето производство на въззивника В.Б.Б., настоящата инстанция приема следното:

В хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК заплащането на възнаграждение за особен представител на ответника е законово задължение на ищеца, по чиято инициатива е заведено делото. Възнаграждението подлежи на предварително заплащане. В настоящия  казус, искането за заплащане на възнаграждение е било направено в открито съдебно заседание във връзка с извършеното присъединяване по чл.265, ал.1 ГПК. В разпоредбата на чл.265, ал.1 ГПК е уредено правото на всеки обикновен другар на съищеца или съответника да се присъедини към подадената от него въззивна жалба, макар че е пропуснал да обжалва своевременно решението, като по този начин стане страна във въззивното производство. Присъединеният по реда на чл.265, ал.1 ГПК жалбоподател не дължи заплащане на държавна такса (определение № 291 от 09.07.2018 г. по ч.гр. д. № 1743/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 562 от 23.11.2017 г. по ч.гр. д. № 4486/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 139 от 29.03.2018 г. по ч.гр. д. № 841/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о.). Според чл.47, ал.6 от ГПК възнаграждението на особения представител се определя от съда в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, но не по-малко от ½ от него. Съгласно разясненията, дадени с т. 6 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК. Относно размера на адвокатското възнаграждение на особения представител Р.Е.П., СГС приема следното:

Адвокат Р.Е.П. не е подала въззивна жалба, като се е явила само в едно съдебно заседание. По арг. на чл.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която „за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.284, ал.2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 300 лв.“, от цената на иска, определена по реда на чл.7, ал.2, т 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 537,64 лв., се изваждат посочените минимални 300 лв. /особения представител не е изготвил жалба/ и се получава сумата от 134,64 лв., която може да бъде намалена с ½, но съдът определя размер от 80 лв. Това е сумата, която следва да бъде присъдена на особения представител адвокат Р.Е.П. на въззивемата/ответница Р.Ц.Б.. Възнаграждението следва да бъде изплатено на особения представител от бюджета на СГС, а загубилата страна следва да бъде осъдена да възстанови съответната сума в полза на съда, а именно ответникът В.Б.Б. следва да възстанови сумата от 80 лв., съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, респ. на отхвърлената част от исковете, като в случая въззивната жалба е изцяло отхвърлена.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 14.01.2020 г. по гр.д. № 35531/2018г. на СРС, ІІ ГО, 55 състав.

ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, БЦ „Е.****“, представлявано от Изпълнителния директор А.А.и прокуриста М.П., чрез пълномощника по делото юрисконсулт Л.Х.направените от него разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адвокат Р.Е.П. от САК за осъществена защита като особен представител по чл.47, ал.6 ГПК на обикновения другар Р.Ц.Б. на въззивника/ответник В.Б.Б. във въззивното производство в размер на 80 лв., което да се изплати от бюджета на Софийски градски съд.

ОСЪЖДА В.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на  Софийски градски съд, на основание чл.77 вр. с чл.47, ал.6, изр. 2 ГПК сумата от 80 лв., поета от бюджета на съда за изплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител на обикновения другар Р.Ц.Б. на въззивника/ответник във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ:  1.                   2.

 

 

.