Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр.Велико
Търново, 27.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 753 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на ЕООД „Диком“ с адрес на управление гр.Елена, ул.
„Здравец“ № 8 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ 11346 / 16.11.2022г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която е наложена принудителна административна мярка-запечатване на търговски
обект-газстанция, находящ се в гр.Елена, ул. „Трети март“ №22Б, стопанисван от
„Диком“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание
чл.186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата
се твърди незаконосъобразност на заповедта поради липса на извършено
административно нарушение. Изложени са подробни доводи за надлежното подаване
на данни към Националната агенция по приходите както от нивомерната система,
така и от фискалното устройство за извършените продажби и получените доставки.
Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответната страна изразява
становище за неоснователност на жалбата поради наличието на установено
несъотвествие между подаваните данни, поради което не може да бъде извършена
проверка за наличността на горивото. Моли за
отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11346 / 16.11.2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“
Велико Търново в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект-газстанция,
находящ се в гр.Елена, ул. „Трети март“ №22Б, стопанисван от „Диком“ ЕООД и
забрана за достъп до него за срок от 7 (седем) дни, на основание чл.186, ал.1 и
чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2022г. е извършена проверка на търговски
обект – бензино-газостанция, находяща се в гр.Елена, ул. „Трети март“ № 22 Б,
стопанисвана от ЕООД „Диком“. При проверката, която е съвместна със служители
на БИМ и сервизна фирма, не са открити нарушения. При справка в информационните
масиви на НАП е установена разлика между документално отчетените и отчетените
чрез нивомерната измервателна система количества доставено гориво /газ/ на
04.10.2022г. /отчетени 821,44л по-малко от нивомерната система/, на
26.06.2022г. / отчетени 1 061,33л по-малко от нивомерната система/, на
22.09.2022г. / отчетени 130,92л по-малко от нивомерната система/, на
16.09.2022г. /отчетени 259,99л по-малко от нивомерната система/, на
09.09.2022г. / отчетени 247,80л по-малко от нивомерната система/, на
03.09.2022г. / отчетени 127,78л по-малко от нивомерната система/.
Административният
орган приема, че дружеството е извършило административно нарушение на чл.3,
ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 / 2006г., във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, изразяващо се в неизпълнение на задължението да предава на
НАП по установена дистанционна връзка данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Предвид установеното административно
нарушение на дружеството е наложена и оспорената принудителна административна
мярка на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС.
В
хода на съдебното производство нови доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, но в нарушение на материалния
закон.
Разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС, сочена
като основание за налагане на принудителната административна мярка, предвижда
налагането й на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл.118 в
Националната агенция за приходите.
Данните, които лицата, извършващи продажби на горива, са длъжни да подават в
НАП съгласно чл.118 от ЗДДС са „данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива“ /ал.6/ и „данни за доставката и движението на
доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях“ /ал.10/. В конкретния случай в заповедта е посочено наличието на
административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № н-18 / 2006г.
във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, поради което може да се направи извод, че се
касае за данни, които дават възможност за определяне на количествата горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
От описаната в протоколите за извършени проверки фактическа
и документална проверка се установява документирането на продажбите, липса на
елементи извън блок схемата, наличие на подадени данни от нивомерната система и
наличие на подадени данни за движението на горивата / данни от акцизен данъчен
документ /. Това наличие на подадени данни се установява от констатациите за
несъответствие на двата вида данни – след като са налице разлики от 821,44л, 127,78л и т.н. газ пропан-бутан между отчетеното количество от нивомерната
измервателна система и от акцизния данъчен документ, то очевидно двата вида
данни са подадени и получени в Националната агенция по приходите и нейните
органи са в състояние да извършат проверка. Следователно самия орган изрично
посочва наличието на подадени данни от нивомерната измервателна система,
каквото е задължението на търговеца съгласно чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба №
Н-18 / 2006г. и чл.118, ал.6 от ЗДДС, посочени като нарушени. Доколкото
разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ предвижда налагане на принудителна
административна мярка не за нарушение на конкретна разпоредба, а за неподаване
на данни, каквито безспорно се установява, че са подавани, то не е изпълнен
фактическия състав на закона за налагане на принудителна административна мярка.
Настоящият състав в конкретния случай намира и че липсва
състав на административно нарушение на чл.3, ал.3, вр. ал.2 от Наредба № Н-18 /
2006г. във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС поради същото обстоятелство –
задължителните данни са подадени, като липсва спор, че това действие се
извършва автоматично от системата. Разминаването на подадените данни не е
въздигнато като нарушение от закона, поради което и може да е единствено
основание за извършване на проверки от органите по приходите за установяване на
действителното количество и отчитането на всички извършени продажби.
Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението и
обстоятелството, че по отношение на определения срок за запечатване на
търговския обект липсват изложени мотиви. Единственото изречение, съдържащо
някаква конкретика, а не общи постулати е „Изключително големия търговски
интерес към течните горива като стока, налага извода, че обектът е с постоянна
клиентела и потенциална възможност за реализиране на значителни обороти.“. Дори
да се игнорира обстоятелството, че за мотив за налагане на принудителна
административна мярка служи предположение, което е недопустимо, не може да се
пренебрегне обстоятелството, че липсва какъвто и да е било анализ на дейността
на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното
законодателство, приходи и разходи, доставени горива и продадени горива, наети
лица и едва след това да се определи степента на законова принуда под формата
на продължителност на запечатването на обекта. Всички тези данни са на
разположение на органа, тъй като се съдържат в регистрите му. Отделно навсякъде
се говори за защита на държавния бюджет, която е неясно как нарушена от
дружеството, след като не се твърди липса на отчитане на продажби.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение
на процесуалния и материалния закони, поради което и същата следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски, съобразно представен списък с разноските и
доказателства за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 11346 /
16.11.2022г.,
издадена от началник отдел „Оперативни дейности” Велико Търново при главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на ЕООД „Диком“ с адрес на управление
гр.Елена, ул. „Здравец“ № 8 сумата от
1 050лв. / седемстотин и петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: