Решение
№
Гр.
Велинград, 15.01.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Велинградски РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 390 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Искове с правно
осн. чл. 48, ал.1 ЗЗД, вр.45
ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
ищеца В.П.К., ЕГН********** *** п р о т и в
Д.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, С.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***,
Н.М.К., ЕГН **********, с адрес *** и Д.К.П., ЕГН ********** с адрес *** иск по
чл.48 и във връзка с чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 27 април 2011
г. в Районен съд - Велинград е било насрочено дело, по което първият ответник е
бил призован като свидетел и „пострадал” по НОХД № 125 /2011 г. по описа на
същия съд. Сочи се, че по същото дело ищеца е бил призован като страна. Твърди
се, че минути преди заседанието първия ответник се е намирал заедно с втория
ответник, както и с дядо си Д.К. на отсрещния тротоар срещу сградата на Районен
съд Велинград с адрес бул. „Хан Аспарух” № 3. Ищецът посочва, че преминавайки
откъм ул. „Булаир” диагонално към сградата на съда, заедно с него се е движила
и сестра му М.К.. При това забелязал, че цялата група, около ответниците разговарят и част от тях се хранят със закуски,
боза и др. твърди се, че след като ответниците видели
ищеца да се насочил към тях, то първия започнал да сипе срещу него заплахи,
като замахвал с ръце и хвърлил остатъци от мазни баници и съдържанието на
шишетата с боза. Твърди се, че това преследване продължило пресичайки цялата
улица и до самия вход на съдебната сграда, пред която се е намирало униформено
лице от съдебната охрана, което не ги възпряло. Сочи, че по време на
нападението ищецът, бил залят с гъста течност – боза, която полепнала по
официалните му дрехи – сако, риза и панталон, както и по лицето му. Влизайки в
сградата на Районния съд е бил посрещнат с камери и микрофон на телевизия „БТВ”
и бил заснет в това състояние и въпреки неговото категорично противопоставяне.
Твърди, че организираната медийна акция е била осъществена със съдействието на
служители на МВР-Велинград, начело с организатора и съставителя на
разследването по делото Н.Д.. Ищецът твърди също, че кадрите били излъчени
многократно по телевизионни предавания на „БТВ Медиа Груп” ЕАД на 27, на 28
април и на 2 май 2011 г., както и по-късно. Освен това се посочва от ищеца, че
действията на първия ответник са се характеризирали с изключителна дързост,
незачитане на обществения ред и правата на други лица, като е нарушил личната
неприкосновеност на ищеца и е предизвикал нараняване на психиката, душевни
страдания, срам, унижения, стрес, страх и притеснения, причинени от него с
извършеното нападение, повреждане на дрехите и външния вид на ищеца преди
началото на първото заседание по посоченото дело. Твърди, че в резултат на
изпитаното неудобство, както поради публичността на процеса, включително с
участието на национален телевизионен канал, е изпитал душевни болки и
страдания, както стрес и страх. Предвид на това показването му пред неограничен
брой зрители с омазани дрехи и лице пред цялото общество също така изпитал и
негативни изживявания, дискредитиране на честта, достойнството му и доброто му
име в обществото. Сочи, че предвид невъзможността за представяне на защитната
му позиция пред медията довело до изопачаване на информацията пред обществото с
цинизмите и организирани атаки за максимално предизвикване на негативен ефект
върху ищеца, като самочувствието му и личната му прикосновеност.
Твърди, че още същия ден сигнализирал Районната прокуратура - Велинград за
извършеното нападение, като била образувана преписка с № 541/2011 г. с
Постановление от 01.07.2011 г., по която е било отказано образуването на
досъдебно производство, в което ищецът твърди, че са били прикривани
престъпните дейности на първия ответник, и то от лицата (служител на
РУП-Велинград Хр. Г.), чиито услуги е изпълнявал, за да осъществят избягване от
наказателна отговорност. Ищецът посочва, че няколко дни след нападението,
първият ответник, заедно с друго лице са посетили дома на родителите му и са
извършили психически тормоз върху родителите му, с което да им се окаже натиск
ищеца да оттегли жалбата си. Сочи, че доказателство за нападението са
публикувани снимки в печатни медии (в. „Шоу” от 7- 13.XII.2011 г.), както и на
интернет адрес http://www.blitz.bg/news/article/124417. Освен това ищецът
твърди, че по време на деянието първият ответник Д.С.П. е непълнолетен и
съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗЗД за непозволеното увреждане отговарят
солидарно родителите, които са негови законни представители - бащата С.Д.П. и
майката Н.М.К.. Освен това, непълнолетният тогава ответник е бил поставен под
надзор и предоставен за отглеждане от баба си и дядо си - Д.К.П. и Д.Т.П.,
първият от които е присъствал и участвал при нападението и е бил в състояние да
го предотврати. Настаняването му е било извършено със заповед на ДСП-Велинград
от 14.2.2006 г. През 2010 г. му било издадено направление за психологическо
консултиране, като работата с него е прекратена, но въпреки това е специално консултиран за
съдебните процедури и очевидно е подкрепян за престъпните си действия от
представители на същата ДСП-Велинград.
С молба уточнение ищецът конкретизира, че
непълнолетния Д.С.П. е извършил следните действие, представляващи противоправно поведение и довели до претърпените вреди,
подкрепяни с насърчаване на групата около него, включително от баща му и от
дядо му, а именно: отправил заплахи и закани срещу ищеца, замахвал с ръце и
хвърлял остатъци от мазни баници и
съдържанието на шишетата с боза срещу ищеца. При това нападение именно Д.С.П.
със замах излял течността с боза, която държал върху ищеца, която полепнала по
официалните му дрехи - сако, риза панталон и по лицето му. Същият непълнолетен Д.П.
бил начело на групата преследвала по улицата ищеца до самия вход на съдебната
зала, като в преследването били крещели заплахи за здравето и живота му.
Въз основа на така очерталата се обстановка се
иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответниците
солидарно да изплатят за ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на
сумата от 2000 лв., настъпили в от непозволеното увреждане, изразяващи се в
претърпени негативни изживявания, дискредитиране частта и достойнството и
доброто име пред обществото, невъзможност да представи защитната си позиция
пред медии в резултат на извършени от непълнолетния Д.П. действия изразяващи се
в хвърляне на остатъци от мазни баници и изливане съдържанието на шише с боза
върху лицето и дрехите му, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на увреждането 27 април 2011г., до окончателното изплащане.
Претендира и сторени разноски и такси по производството.
В срока
по чл. 131 от ГПК не са постъпило отговори от ответниците,
включително и от ответника Д.С.П., който към момента на завеждане на делото е пълнолетен.
В о.з. ищецът лично, поддържа исковете и иска
уважаването им с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответниците не
се явят, не се представляват, не изразяват становище.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи,
както възраженията на ответника и третото лице-помагач, намира следното:
Не е спорно между страните, че между ответника Д.С.П.,
след като е с ЕГН **********, т.е роден е на ***г. към дата на твърдяното
събитие 27 април 2011г. е бил непълнолетен, като не бил навършил 18 години.
От представените по делото административна
Заповед № 40/14.02.2006г. на ДСП-Велинград и съдебно Решение № 86/29.03.2006г. постановено
по гр.д. № 119/2006г. се установява непълнолетното дете Д.С.П., ЕГН **********,
родено на ***г*** от родители: майка – Н.М.К. и баща –С.Д.П., да е настанено по
реда на чл.26 от ЗЗДет, във вр.чл.25,
ал.1, т.2 от ЗЗДет. в семейството на бабата и дядото
по майчина линия – Д.Т.П. и Д.К.П., тъй като родителите не са полагали грижи по
отглеждането му.
От показанията на свидетелите М. С.ова, Н. П. и А.Т.– без родство със страните, при съвпадение
на същите се установява следното: На 27.11.2011г. ищеца К., който бил обвиняем
по НОХД № 125 /2011 г. по описа на ВлРС идвал да се
яви в насроченото съдебно заседание и се движел към сградата на съда по
ул.“Булаир“, придружаван от сестра си. Непосредствено пред тях вървели и
свидетелите, които също били призовани за това съдебно заседание като свидетели
по делото. На ъгъла на ул.“Булаир“ и другата улицата, и на отсрещния тротоар
точно срещу входа на съдебната сграда се била събрала група от около 5-6
човека. В нея били непълнолетния Д.С.П., баща му и дядо му, които свидетелите
познавали от преди както и от водени преди това наказателни дела, по които
непълнолетния Д. бил свидетел. Хората от тази групичка ядели банички и приели
боза. На самия ъгъл стоял непълнолетния Д., който същи държал баничка и боза. Докато
свидетелите С., П. и А., преминавали покрай тази групичка, пресичайки улицата
за да влязат в съда, чули подвиквания от групата по
техен адрес и отправени към тях провокативни реплики. В групата имало само
мъже, а жена не видели да има. Според св.Т., репликите на групата били
отправени към ищеца К., като специално ответника Д.П. крещял по негов адрес.
Този свидетел твърди, да е видял, че непълнолетния тогава Д.П. е държал в
едната си ръка закуска, а в другата шише с боза. Замахнал
с бутилката с бозата и залял със съдържанието й ищеца. И тъй като другите двама
свидетели вече били влезли в сградата на съда, изплашен от групичката, Т. също
побързал да влезе. Като влязъл в сградата, във фоайето видял и М. и Н.. След
него влязъл и ищеца К., който бил опръскан с боза от дясната страна– по
главата, по косата, по сакото и по панталоните. Бил ядосан и зачервен и
треперел. Тогава влезли и журналистка от БиТиВи с
оператор с камера и микрофон. Журналистката искала да вземе интервю. Насочила
се към тях, като искали да интервюират ищеца К. и поради това ги осветили с
прожектора и започнала да го пита разни неща. Ищецът се ядосал о от това, че
искат да му вземат интервю. А той махвал с ръка и казал, че няма да дава. Тъй
като външния му вид бил нелицеприятен се ядосал още повече. В последствие
споделили, че е отказал да дава интервю, когато целия е в боза. После се ибълсал колкото можал със салфетки. Случката обаче го
изкарала от равновесие, като бил едновременно ядосан и притеснен по време и на
съдебното заседание, поради което и отказал на тази дадат да дава обяснения по
делото, но това направил по късно. Свидетелите
твърдя още, че в последствие по телевизията бил излъчен репортаж, на който се
виждало ищеца да има по него боза, което се виждало като лъщящо петно. Освен
това ищеца бил напрегнат от същата случка и се чувствал унизен в продължение на
няколко седмици и дори същата вечер го боляла глава от напрежение. Решил да не
оставя нещата така и поради това подал жалба в Полицията. По повод на неговата
жалба свидетелите били разпитвани в полицията и дали показания. Тъй като нямало
резултат от жалбата му, а досъдебното производство било прекратено като
маловажен случай, ищеца много се ядосал, тъй като се почувствал безсилен и
понеже нямало справедливост за него. Свидетелят
Т. твърди да сестрата на ищеца да му е разказала, че след същата случка Д.
Петрови с негови близки ходил в дома на ищеца, за да искат да оправят нещата
във връзка с бозата, тъй като били притеснени да не започне дело срещу тях. И
тримата свидетели твърдят, че ищеца се чувствал зле – унижен и омерзен, а бил ядосани и притеснен, както и поради
поливането с боза, така и поради
излъчения по телевизията репортаж, а също и поради липсата на резултат по
заведената жалба, което му състояние продължило няколко месеца.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи.
Съгласно чл.
45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Т. е. елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност са: противоправно поведение, настъпването
на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на
последния от четирите се предполага - по силата на оборимата
презумпция на ал.2 от цитираната разпоредба, то останалите подлежат на
доказване, чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената
тежест за тяхното установяване, съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване.
Безспорно се установява по делото, че на
27.04.2011г. непълнолетния тогава Д.С.П. в присъствието на баща си С.П. и на
дядо си Д. К.П., е излял съдържанието на шише с боза върху ищеца полепнала от
дясната му страна върху косата, сакото и панталона му, непосредствено преди той
да влезе в сградата на съда за да се яви като обвиняем в съдебно
заседание. Установи се също, че в този
му вид ищеца е бил пресрещнат във фоайето на съда от журналист и оператор от БиТиВи, които са искали да вземат от него интервю, по повод
делото водено срещу К.. Ищецът се ядосал
и притеснил от заливането с боза и в резултат от изцапания си външен вид, като
се и почувствал унизен. Същите му чувства се и засилили от факта, че в този вид
от него се иска да даде интервю, както и от факта да е сниман в този вид и
репортажа да е излъчен по телевизията. Тези му негативни изживявания били
придружени с главоболие на същия ден, а и продължили около няколко седмици.
Потърсил и правата си пред полицията във връзка с постъпката на непълнолетния Д. Ст. П., но не се стигнало до търсения резултата.
Поради това и отново продължили негативните му изживявания, като бил не само
ядосан, но и обезверен.
При което и
налице са действия извършени от непълнолетния, с които е увредил ищеца,
настъпили негативни преживявания у последния в резултат на противоправното
поведение на непълнолетния, до колкото със заливането с боза е осъществил
недопустимо въздействие върху личността на ищеца, а вината се презюмира. Тоест
налице е деликт извършен на 27.04.2011г., чийто
извършител е непълнолетния Д.С.П..
Непълнолетните
не отговарят за своите действия, а за тях отговарят родителите или лицата на
които е възложена да осъществяват възпитанието и контрола, съобразно чл.48,
ал.1 ЗЗД.
Установява се също,
че към дадат на горното събитие 27.04.2011г. непълнолетния Д. Ст. П. не е
живеел при своите родители, а е бил настанен за отглеждане семейството на
бабата и дядото по майчина линия – Д.Т.П. и Д.К.П.. Независимо, че
непълнолетния не живеел с родителите си, то до колкото те не са лишени от
родителски права, носят и родителската отговорност за детето. До колкото при
настаняване на дете извън семейството, лица при които то е настанено, поемат
грижите за неговото отглеждане и възпитание, то те и носят отговорност за
неговите действия.
Тъй като на
извършените от непълнолетния Д. Ст. П. действия са присъствали баща му и дядо
му, които са имали възможност да му попречат, но не са го направили, то и те
отговарят за действията на непълнолетния, с които е увредил ищеца.
Разпоредбата
на чл. 48, ал.1 от ЗЗД посочва, че
родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за
вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях. Отговорността е лична и виновна. Основава се на личната вина, допусната
при упражняването на възпитание и надзор върху ненавършило пълнолетие дете.
Родителите и
осиновителите на непълнолетен извършител на деликт
отговарят по чл. 48 ЗЗД за уврежданията от противоправното
деяние, които те лично не са причинил, като отговорността им не е
гаранционно-обезпечителна - вместо непълнолетното дете - деликвент.
Родителите и осиновителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и
привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в обществото, като
продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно
отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски
контрол и за недостатъчно възпитание на детето.
Съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД те се освобождават от
отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.
Имат се предвид случаите на деликт поради неупражнен
по обективни причини надзор от родител/осиновител или неполагане на грижи по
доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова
естество, че родителят/осиновителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е
изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето.
В случая съдът
намира, че спрямо ответника Н.М.К. – майка на непълнолетния извършител на деликта е налице именно хипотезата на чл.48, ал.3 ЗЗД, тъй
като независимо да е родител, то детето не отглеждано от нея, а поради
неполагане на грижи за отглеждането и възпитанието му е било настанено извън
семейството. Тоест обективно майката не е полагала грижи за възпитанието на
непълнолетния от настаняването му в семейство на роднини през 2006г. и до
датата на деликта 27.04.2011г. На следващо място тя
не е и присъствала на извършеното деяние, при което и обективно не била в
състояние да предотвратят настъпването на вредите. По аналогични съображения не
би отговарял и бащата С.Д.П., но само ако не бе присъствал на инцидента. В
случая се установява противното – то е присъствала, като бил е в групата около
непълнолетния, тоест обективно сина му е бил под неговия надзор в момента.
Тоест за него не е налице втория елемент от фактическия състава на чл.48, ал.3 ЗЗД.
Отговорността
по чл. 48 от ЗЗД се определя към момента на извършване на деянието и затова
същата не отпада, когато прекият причинител на вредата навърши пълнолетие преди
това, когато вече е нанесъл вредите като непълнолетен. Безспорно по делото е
установено, че е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане,
регламентиран с разпоредбата на чл. 48,
ал.1 от ЗЗД, обусловен от противоправно поведение от
страна на родителите и лицата на които е възложено да го отглеждат и възпитават,
изразяващо се в неизпълнение на задължението да възпитат и осъществят надзор
върху поведението на непълнолетния.
Ето защо и на осн. чл.48, ал.3 от ЗЗД ответника Н.М.К. не отговаря по
предявения срещу нея в режим на солидарност иск. А отговорността по чл.48, ал.1
следва да се носи от ответниците С.Д.П., ЕГН **********и
Д.К.П., ЕГН ********** – баща и дядо на непълнолетния деликвент,
които като родител и лице при което е настанено детето за отглеждане, а и
присъствали на увреждащото деяние, носят отговорност за настъпването на
вредите, заради неизпълнение на задълженията по
възпитанието и контрола.
Съдът намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД справедливото обезщетение, което горните двама ответници следва да заплатят на ищеца за причинените му
неимуществени вреди, е в размер на 700 лв., тъй като претърпените негативни
емоции – болки и страдания изразяващи се главно в унижение и емоционално напрежение, като пряка причинна
връзка от заливането на ищеца с боза и от тук лош външен вид се отнасят само за
явяването му пред присъстващите в съда лица. Няма как да се вмени във вина на
непълнолетния, като не налице и пряка връзка с деликта
и резултата от него, негативните преживявания на ищеца настъпили в резултата на
опита да му се вземане на интервю и излъчването му по телевизия. Това е така
тъй като не само няма данни за това ответниците да са
знаели от напред за тези действия на телевизионен екип, но и дори да бяха
знаели, то се каса за действия на други лица, различни от деликвента
и тези които отговарят за действията му. При което и на ищеца ще се присъди
обезщетение в размер на 700лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди- понесен душевен дикомфорт и
напрежение, изразяващи се в срам, унижения, стрес, страх и притеснения, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от дадат на деликта
27.04.2011г. А за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 2000
лв., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
С оглед изхода
от спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на разноски и е претендирал такива, което са в размер на 90лв., съгласно списък
по чл.80 ГПК. Ето защо и по съразмерност с уважената част от иска на ищеца ще
се присъдят разноски в размер на 31,50лв., които ще се осъдят ответниците С.и Д. К. Петрови да му заплатят.
С оглед горното
, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********
*** и Д.К.П., ЕГН ********** ***, първия в качеството му на родител на
непълнолетния Д.С.П., ЕГН **********, а втория в качеството му на лице при
което е настанен по реда на чл.28 от ЗЗДет, на осн. чл.48, ал.1 ЗЗД да
заплатят солидарно на В.П.К., ЕГН********** ***, СУМАТА от 700 лева /седемстотин лева/-
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от понесен душевен дикомфорт
и напрежение изразяващи се в срам, унижения, стрес, страх и
притеснения, причинени от заливане с боза, вследствие на деяние, извършено на
27.04.2011 г. от непълнолетния Д.С.П., ЕГН **********, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.04.2011г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове над този
размер и до пълния претендиран такъв от 2000лв.,
както и предявените по чл.48, ал.1 ЗЗД спрямо Д.С.П., ЕГН ********** *** и Н.М.К.,
ЕГН ********** ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********
*** и Д.К.П., ЕГН ********** ***, да
заплатят на В.П.К., ЕГН********** ***, СУМАТА от общо 31,50лв./тридесет и един лева и 50ст./, разноски за производството,
и от по ½ от тази сума всеки от тях.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишки
ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се
изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………..........…………