№ 7
гр. Тетевен, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20214330100656 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от С. М. П. от гр. Тетевен
срещу „Профи Кредит България”ЕООД В исковата молба се твърди ,че ищцата е страна по
Договор за потребителски кредит № **********, подписан с ответното дружество „ПРОФИ
КРЕДИТ България „ ЕООД. Съгласно договора за потребителски кредит, същата трябва да
върне сумата по кредита в размер на 7026.48 лева., при срок кредита от 47 месеца. Наред с
това съгласно договора за потребителски кредит № **********, ищцата трябва да заплати
възнаграждение за закупена/ни допьлнителна/ни услуга/ги в размер на 3522.96 лева,
разпределени на 47 месечни вноски. По този начин общата сума, която ищцата следва да
заплаща е в размер на 10549,44 лева, разпределени на 47 месечни вноски. Счита, че клаузата
от Договор за потребителски кредит № **********, сключен между С.П. ми и ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни
допълнителна/ни услуга/ги в размер на 3322.% лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от
ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.И, чл.19 ал.4 от
ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.Твърди ,че става дума за търговска
сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите
правила на ЗЗД също намирали приложение- чл.8, ал.2 н чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването
на принципа на добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до
значителна не еквивалентност на насрещните престнции по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.Твърди ,че възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1
ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита – чл10а, ал.2 ЗПК. Допълнителните услуги по процесния договор за кредит, по
своето естество, били част от възнаграждението за предоставения заем, като същите водят
до заобикаляне ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния
процент на разходите и били в явно противоречие с разпоредбата на чл10а от
ЗПК.Допълнителните услуги предвидени в Договора за кредит представляват по своята
същност "такси за усвояване и управление на кредита". Улеснената процедура за получаване
1
на допълнителни парични средства, реално, не е предоставяна допълнителна услуга, тъй
като липсвало конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно
предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на
страните.Твърди ,че уговореният допълнителен пакет от клаузи от Договор за
потребителски кредит, които предвиждали заплащането на възнаграждение в размер на
3522.% лева е нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла
на чл. 143 от ЗЗП.Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Предвидената клауза била нищожна по смисъла на чл. 143, т 5 ЗЗП, тъй като същата била
необосновано висока .В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора,
преди сключване на договор за кредит; да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е
съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредита. По посочения начин
се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза предвиждаща заплащането на
допълнителни услуги в полза на кредитора се уговаряло още едно допълнително
възнаграждение в размер близък до размера на отпуснатия кредит. По този начин, клаузите
предвиждащи заплащането на допълнителни услуги са неравноправни по смисъла на
чл.143,т.5 от ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. Основната цел на така
уговорената клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка
на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още
.С предвиждането за заплащане на допълнителни услуги в размер на 3522.96 лева се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е
част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на
разходите. Заявява ,че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване па договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК
като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по допълнителните услуги се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. твърди се
,че реално, чрез нарушаване на добрите нрави и «чрез заобикаляне на императивната норма
на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ
неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е нито бил
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално
заключение по дело с-453/10 било прието , че използването на заблуждаващи търговски
практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на
ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.
Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявало невярна
информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на лоен 6, параграф 1 от Директива
2005/29/ЕО. Това oт своя страна означава, че клаузата за допълнителни услуги е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО, /Решение №
1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/. Твърди ,че има нарушение на
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР
на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи,
които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора- В Директива 93/13/ЕИО –било регламентирано,
2
че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и
следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание, каквато
е клаузата за заплащане на допълнителни услуги. В тази насока била и практиката на Съда
на Европейския съюз- Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11, и цитираната в
него практика.Твърди нарушение на на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит; като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита ,че годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и вьзнаградителна лихва и се изчислява но специална
формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е
образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор била
посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвало ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на
разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Тоест в посочената величина /бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да
са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства
липсвали. Въз основа на изложеното, счита, че клаузата от Договор за потребителски кредит
№ **********, сключен между ищцата и „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в
размер на 3522.96 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Моли съдът да приеме, че клаузата от Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между ищцата и ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД предвижда заплащането на възнаграждение за закупена/ни до пълните лна/ни
услуга/ги в размер на 3522.96 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. с чл.10 а, чл.11, чл. 19 ЗПК., както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да
бъде прогласена, претендира разноски
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника. В отговора се
твърди ,че с ищеца С. М. П. в качеството и на кредитополучател сключила договор за
потребителски кредит (ДПК) № ********** , с параметри, видни от приложеното към
настоящия отговор умалено копие на същия. Видно било представенитe кьм настоящия
отговор стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация,
предоставени на ищеца в най-ранния етап на пред-договорните отношения с ответника,
искане за отпускане на потребителски кредит, съдържащо заявените от кредитополучателя
параметри, стандартен европейски формуляр и допълнителна пред-договорна информация,
предоставен на ищеца непосредствено преди подписване на процесния договор за кредит,
още преди встъпване в договорни отношения с ответника, на ищеца е предоставена цялата
необходима за нея информация, съдържаща всички параметри на продуктите, които
дружеството предла1а на своите потребители. Отделно от изискуемите по ЗПК и ЗЗП
документи, ищеца бил получил и допълнителна пред-договорна информация, включваща
информация относно допълнителните услуги, които дружеството предлага и от които
потребителите могат да се възползват. Параметрите на предложението, е посочено в
стандартния европейски формуляр, е направено въз основа конкретно искане на ищеца.
Видно било от приложеното към делото копие на искане за отпускане на потребителски
кредит, именно кредитополучателят е поискал да сключи договор за кредит с определени
параметри, като същият е имал възможност да вземе информирано решение въз основа на
представения му СЕФ и допълнителна пред-договорна информация дали желае сключване
3
на договор за кредит, с какви параметри следва да бъде то, дали да сключи договора с
ответника или с друго дружество, като е разполагал с цялата му необходима информация, за
да направи своето волеизявление и да депозира същото при дружеството. Ищецът е
получил, попълнил и подписал общо 3 документа преди подписването на самия договор за
кредит. Общите условия на дружеството, които съдържат отново информация досежно
предлаганите от него продукти, също се намирали във видно място във всеки офис на
компанията. Т.е. същият е получил цялата му необходима информация, възползвал се е от
възможностите, които дружеството предлага и едва след това е преценил, че изборът му
всъщност не го удовлетворява. Кредитополучателят сам е пожелал и сключил
споразумението за допълнителни услуги , като на 30.08.2018г е заявила ,че желае да
пормени падежната дата ,като е подписан анекс , на 30.08.2018г. ищецът отново е заявил ,а
на 04.09.2018г е сключил нов анекс за отлагане на 3,4,5 вноска , ГРП е намален на 40,94%
на 15.02.2019г ищецът е заявил отлагане на още 3 погасителни вноски , ГРП е намален на
35,94%,на 14.06.2019г е заявено намаляване на 3 погасителни вноски -13,14,15 сключен е
анекс №4 , ГРП е намален на 32,56%. На 24.10.2019г ищецът за пети път е заявил промяна в
погасителния си план , като намалявал размера на погасителните си вноски -17,18,19 ,
подписан е анекс №5 ,а ГРП е намален на 30,28% Лишено било от всякаква житейска
логика твърдението, че в пред-договорната и договорната информация имало неяснота
относно клаузите, касаещи допълнителните услуги, които дружеството предлагало. На
кредитополучателя не му е било неясно и очевидно не е счел за противоречащи на закона
или добрите нрави клаузите, оспорени в настоящото производство, когато е поискал да
сключи договор за кредит, сключил е такъв и е получил поисканата от него сума по
банковата си сметка, неколкократно е правил промени в погасителния си план като е
отлагал, намалявал размера на погасителните си вноски, променял е и падежната
дата.Относно предявената в петитума на исковата молба претенция, че с допълнителните
услуги, се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като
възнаграждението за „допълнителни услуги“ следвало да бъде включено в изчисляването на
годишния процент на разходите - ищецът е обосновал своите твърдения, че
възнаграждението, дължимо на основание закупени допълнителни услуги, следвало да бъде
включено в изчисляването на възнаграждението по договора за потребителски кредит. Тези
твърдения на ищеца били изцяло неоснователни и същите противоречат на ЗПК. В обхвата
на общите разходи по кредита, които следвало да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива
допълнителни услуги било задължително условие за сключването на договора за кредит /по
аргумент от § 1, т. 1 от ДР на ЗПК/, какъвто настоящият случай очевидно не бил. Тоест
дължимото по процесиите допълнителни услуги възнаграждение се дължи от
кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит, при което не
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно не
следва да се включва при изчисляването на ГПР. Допълните услуги по кредита били заявени
като възможност, на базата на които кредитополучателят да се ползва с преференции, но не
са задължително условие за отпускане на потребителския кредит, поради което същите не
попадат под дефиницията на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Т.е. възнаграждението за закупените
допълнителни услуги не следва да бъде включвано в изчисляването на ГПР, респективно и
при изчисляване на възнаградителната лихва, която е част от този ГПР . Твърди ,че
твърдения са неоснователни и на чисто формално основание. Това е така, тъй като
заобикалянето на закона според чл. 26, ал. 1 ЗЗД е отделно основание за нищожност.
Тълкувайки тази разпоредба следвайки буквата и духа на закона, заобикаляне на закона
било налице, когато законът установявал забрана за постигане с определена сделка на даден
правен резултат. Когато страната постига този резултат по друг начин, с друга сделка, която
изрично не е забранена, но която води до забранения резултат налице е заобикаляне на
закона. За да имало заобикаляне на закона страните трябва да съзнават това, да искат една
цел, която законът им забранява и за постигане на тази цел използват друга сделка, която не
е забранена. Допълнителна особеност на заобикалянето на закона било, че страните
използват една или повече сделки, за да постигнат резултат. който не е характерен за тези
4
сделки и който е недопустим от закона, който обективен елемент също не е налице в
процесния случай.В процесния случай страните били постигнали съгласие за сключване на
договор с включени допълнителни услуги, с което, по искане на ищеца, кредиторът се
задължава да предостави на кредитополучателя определен набор от услуги, с които могат да
се променят първоначално договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на
вноски, срещу възнаграждение за кредитора, за което задължение ищецът се е задължил да
отговаря. Субективният елемент на заобикалянето на закона като основание за нищожност
също не е бил налице в процесния случай.Твърди ,че в конкретния случай не е налице
фактическия състав на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД. Страните по договора са имали за цел
реализиране на процесната сделка, която не е забранена от ЗПК и са я осъществили по
уредения в него начин. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК не установяват забрана за постигане на
определен правен резултат, а регламентира задължителните изисквания, на които следва да
отговаря формата и съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези
разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона - чл.26, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор тези изисквания са спазени
Счита , че са неоснователни и твърденията на ищеца, че действителният ГПР е в различен
размер от посочения.Параметрите и условията, свързани с допълнителните услуги, са ясно
определени на първо място в допълнителната преддоговорна информация, подписано копие
от която е приложено към настоящия отговор. Т.е. същата е била наясно с параметрите на
допълнителни услуги, вкл. разходите, които ще има във връзка с тях, в случай че поиска
такива, още преди подписване на договора за потребителски кредит. В горе цитираните
документи, видно от приложените към отговора на исковата молба копия на същите, са
доведени до знанието и собственоръчно подписани от кредитополучателя. Освен това, в
случай че при сключването на процесния договор с ответника ищецът се е чувствал
несигурен в размера или условията на кредита, който желае да получи, или пък на
допълнителните услуги, то на разположение на същата е обслужващият я кредитен експерт,
който да обясни възникналите неясноти. Твърди се , че при положение, че ищецът е получил
преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр и
допълнителна преддоговорна информация, разяснения на пред-договорния етап и на
основните характеристики на предлаганите продукти, подписал е искане за отпускане на
потребителски кредит ведно с искане за закупуване на допълнителни услуги, то считам за
неоснователно и нелогично твърдението, че близо две години по-късно, са станали неясни и
заблуждаващи параметрите на кредита или на допълнителните услуги.Освен това,
преценката на възможността за въвеждане в заблуждение законодателят изисква да се
направи спрямо средния потребител (чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 ЗЗП), който е сравнително
добре информиран (какъвто ищецът очевидно е, с оглед кредитната история на същия) и
сравнително наблюдателен и предпазлив, като отчита обществените, културни и
лингвистични фактори, които се тълкуват от Съда на Европейския съюз. В практиката си
Съдът на Европейския съюз трайно е приел, че националните юрисдикции трябва да вземат
предвид възприятието на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни
граници наблюдателен и съобразителен .Именно към средния потреби гея компания та е
насочила своите усилия, като предоставя изчерпателна информация за своите продукти и за
начина на кандидатстване по общодостъпните канали, поради което считам твърдението за
въвеждане в заблуждение на ищеца за абсолютно неоснователно. Относно твърденията на
ищеца, че в процесния договор не бил установен механизмът, по който бил изчислен ГПР, и
поради това договорът бил нищожен, счита ,че :Подобно изискване на първо място не
съществува в ЗПК, още повече пък липсата на подобен механизъм да представлява
основание за най-тежката санкция в гражданското право, а именно - недействителност на
целия договор за кредит. Уредбата относно задължителното съдържание и форма на
договора за потребителски кредит била императивна и се съдържа в разпоредбите на закона
за потребителския кредит (ЗПК), по-конкретно в чл. 11, ал. 1 и ал. 2 и чл. 22 от ЗПК. Тези
разпоредби регламентирали по позитивен и негативен начин минимално необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като за да е действителен договорът за
кредит, същият следвало да съдържа поне информацията по чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 от
5
ЗПК. Твърди се ,че при дори не толкова внимателен прочит на посочените разпоредби е
видно, че в ЗПК нямало законово изискване в договора да бъде установяван или посочван
механизъм, по който е изчислен този процент, нямало законово изискване конкретно да
бъдат посочвани какви други разходи, освен възнаградителната лихва, за включени в ГПР.
Счита, че недопустимо би било да бъдат дописвани императивни правила и на базата на тях
да се черпят допълнително основания за нищожност на процесния договор за кредит.
Изискване, касаещо ГПР се съдържало в нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, която, обаче,
гласяла, че договорът за потребителски кредит следвало да съдържа:годишния процент на
разходите по кредита (посочен в Раздел VI от договора за потребителски кредит) и общата
сума, дължима от потребителя. изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
(посочена в раздел VI от договора за потребителски кредит),като се посочат взетите предвид
допускания. използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин (посочени в чл. 5.2. от общите условия към ДПК).Считат , че извод
досежно недействителността на процесния договор за кредит на това основание считам би
бил явно неправилен.Относно твърденията за неравноправност на клаузите на раздел VI от
договора за потребителски кредит, в които е посочен ГПР. и нарушение на чл. 143, т. 19 във
вр. с чл. 146 от ЗЗП,заявява ,че ищецът бланкетно твърдял, че процесната клауза, касаеща
размер на ГПР, била неравноправна, тъй като законодателят бил посочил, че преценяването
на неравноправната клауза в договор не включва определянето на основния му предмет,
като и съответствието между цената или възнаграждението, oт една стана, и стоката и
услугата, която щяла да бъде доставена или извършена в замяна, поради което параметрите
на кредита, както и параметрите на допълнителните услуги не биха могли да се подлагат на
преценка за неравноправност съгласно правилото на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП. Твърди се че
параметрите в раздел VI относно заплащането на възнаграждение на кредитора за
предоставянето на допънителни услуги е незадължителни за отпускането на кредит и са
уговорени по искане на кредитополучателката, съобразно заявеното от ищеца в искането за
отпускането на процесния кредит на база предоставената й допълнителна пред-договорна
информация с условията по предлагания допълнителни услуги. С оглед на това считат, че
процесната клауза е индивидуално уговорена, при положение, че допълнителните услуги са
поискани от кредитополучателя, предоставянето им е одобрено от кредитодателя и в
последствие е обективирано в договора за кредит, с които параметри ищецът се е съгласил и
е подписала договорната документация. Считат ,че уговорките в раздел VI от договора за
потребителски кредит № **********, не се съдържали нито общите предпоставки за
неравноправност, нито съдържат специалните такива в отделните хипотези на
неравноправни клаузи, предвидени в ЗЗП. Допълнително, за да се приложи разпоредбата на
чл. 146 от ЗЗП, е необходимо да бъде доказано наличието на неравноправна клауза съгласно
изискванията на чл. 143 от ЗЗП, поради което клаузите на , уговарящи допълнителните
услуги, не противоречат на чл. 10а от ЗПК.Съгласно клаузата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. В конкретния случай възнаграждението за
допълнителни услуги, определено в клауза VI от договора за потребителски кредит, не би
могло да бъде отнесено към тази хипотеза. Изследвайки същността на дейностите по
усвояване и управление на кредити и внимателната преценка дали възнаграждението,
дължимо по клауза VI от договора, следвало да бъде приобщено към този тип дейности
водят недвусмислено до извода, че неоснователно би било да се твърди, че допълнителните
услуги били свързани с усвояване и управление на кредита, за които действия кредиторът не
може да изисква плащане. Предлаганите допълнителни услуги включвали приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за едностранна промяна на
погасителния план. Позовава се на т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита
на потребителите (ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се
извършва по независим начин, предназначена а за друго лице и не е основане предмет на
прехвьрляне владение на вещ.“ От това правило се налагал изводът, че описаните по-горе
възможности за потребителя представлявали услуги, в смисъл на дейности, които ще се
извършат по повод на сключения договор за кредит в полза на друго лице -
6
кредитополучателя. Заявява ,че съгласно съдебната практика с договора за предоставяне на
услуга изпълнителят поемал задължение да извърши конкретни действия, срещу дължимо от
възложителя в възнаграждение, като тези действия обикновено са фактически. При
определяне на същността на договор за потребителски кредит по чл. 9, ал.1 от ЗПК, е
предоставена свобода на кредитора да предоставя допълнителни услуги, различни от
отпускането на кредит, като тази свобода е ограничена от правилото на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Чл10а, ал.2 ЗПК забранявал на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Позовава се на мотивите към
законопроекта за изменение и допълнение на ЗПК в частта, касаеща тези такси, като твърди
,че е посочено, че „се забранява на банките да събират някои видове такси и комисионни, за
които се приема, че са част от дейността на банката по предоставяне на кредита, а именно -
такси и комисионни за действия усвояване на кредит, както и за неговото управление“.
Таксата за усвояване на кредит представлявала сума, която се заплащала от потребителя за
това, че му била отпусната заемна сума и същата е налична по сметката му. Същата била
дължима към момента на отпускането на кредита и обикновено се прихващала от размера на
отпусната главница. Очевидно възнаграждението за нито една от посочените по-горе
допълнителни услуги не се дължи за предоставената наличност по посочената от ищецът в
договора за потребителски кредит банкова сметка. Таксата за управление била свързана с
административните разходи на банката по управлението на кредита и обикновено е процент
от главницата. Твърди ,че таксите по усвояване и управление на кредита представляват
разходите на кредитора заради това, че отпуска един потребителски кредит, те са част от
самата дейност по кредитиране и които разходи следва да са включени в цената на самия
кредитен продукт. Поради това, че са свързани със самата дейност по кредитиране, същите
били забранени с промените в ЗПК, влезли в сила от 23.07.2014 г., каквито били и мотивите
към закона за изменение и допълнение на ЗПК. Възнаграждението, което се дължи за
поисканите и закупени от ищецът допълнителни услуги, по никакъв начин не можело да се
възприеме като такса за дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Това е
било така формално, защото възнаграждението в случай на поискани и закупени
допълнителни услуги не е еднократно при извършване на действието, каквато е семантиката
на забранените с правната норма такси. Заявява на второ място, допълнителните услуги,
които кредиторът е предоставил на ищецът, давали възможности на ищецът да извършва
едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват
възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по
кредита, на следващо място, допълнителните услуги предоставяли на ищецът право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по отпускано на кредити, а са
свързани с желанието, нуждата и конкретното финансово сьстояние на ищецьт. Сьс
закупуването на допълнителни услуги, ищецът си бил гарантирала приоритетното
разглеждане и oтпускане на поискания кредит, което означавало, че ищецът си е
гарантирала получаването на бързо крайно становище по искането й за кредит и е получила
такова в рамките на същия ден. Тази услуга не представлявала такса за усвояване или за
управление на кредита. Тя е предоставена по избор и по искане на ищецът. Заявява ,че
закупувайки допълнителни услуги, ищецът си е гарантирала и допълнително, че при
настъпване на неблагоприятни за нея събития, тя няма да изпадне в забава и да дължи лихви
за забава, а ще може да отложи плащането на 4 вноски, така че да може да се фокусира
върху стабилизирането на своята платежоспособност, а не върху утежняване на
финансовото си състояние с невъзможността да плаща кредит и лихвите за забава по него.
Гарантирал си е, че ако доходът й намалее, ще може да си намали размера на 4 други вноски
- ищецът може да поиска от кредитора да й намали с до 75% размера на погасителната
вноска. Гарантирал си е, че, например, ако сменят датата на изплащане на месечното й
възнаграждение, ще може да промени и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за
нея. Гарантирала си е, че ако има необходимост от допълнителни парични средства, ще
може да ги получи бързо и лесно, без да е необходимо да попълва и представя отново
купища документи. Гореизложените представлявали своеобразни възможности за
едностранна - по желание на ищецът - промяна на погасителния план по договора й за
7
кредит. Всички тези възможности, които ищцата била получила, съответно всички тези
услуги, които кредиторът й е предоставил и се е задължил да й предоставя за в бъдеще със
закупуването на допълнителни услуги, в никакъв случай но можело да се приемат като
действия по усвояване и управление на кредита, каквото е неоснователното твърдение на
ищецът, като счита, че не е налице нарушение по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват,процесуалният
представител на ищовата страна е представил писмено становище.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства , че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №**********/25.05.2018г. , към
същия от същата дата е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, общи условия към договора , както и погасителен план.По силата на
,който договор ответното дружество в качеството на заемодател е предоставил на ищеца в
качеството на заемател сумата от 4000.лв.в заем, а ищецът се е задължил да я върне на
заемодателя на 36 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 58,55 лв. при ГПР
49,88лв и ГЛП 41,17лв Общата дължима сума по кредита е 7026,48лв. Ищецът е закупил и
пакет допълнителни услуги , за което е договорено възнаграждение в размер на 3522,96 лв. ,
разпределени на 36 месечни вноски , с размер на вноска по закупения пакет от
допълнителни услуги 97,86лв.. По този начин общата сума, която ищцата ми следва да
заплаща е в размер на 10549,44 лева, разпределени на 36 месечни вноски всяка в размер на
293,04лв. . Предмет на подписаното между страните споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги е предоставяне от страна на заемодателя на една или всички от
посочените услуги:1/ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,2/
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, 3/, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски,4/ възможност за смяна на дата на
падеж,5/ улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.Видно от
погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 25-
то то число на месеца. Месечната погасителна вноска е в общ размер от 293 ,04 лв. ,
който е формиран по следния начин: вноска по кредита 195,18 лв./ съдържаща два
компонента главница и лихва/ и вноска по закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 97,86 Съгласно погасителния план падежът на първата погасителна вноска е 25.07.2018г.,
а последната погасителна вноска е 18.06.2021г. , а последната погасителна вноска е
01.05.2022 съобразно анекс №5/22.10.2019г . Към процесния договор са подписани и пет
броя анекси :Анекс №1/21.08.2018г за промяна на падежа на погасителните вноски , като
новата падежна дата е първо число на месеца , и нов погасителе план , анекс
№2/31.08.2018г за отлагане на погасителни вноски по погасителния план на ищцата и
погасителен план , анекс №3/12.02.2019г за отлагане на 9,10,11 вноска по погасителния
план , съставен е и нов погасителен план , анекс №4/12.06.2019г за намаляване на размера
на дължимата вноска 13,14,15 от ищцата , съставен е и нов погасителен план , анекс
№5/22.10.2019г. за намаляване на размера на 17,18,19 погасителни вноски ,съставен е и нов
погасителен план.
По делото не е спорно ,че ищцата е получила кредита от 4000лв , въпреки ,че не са
представени доказателства в тази насока , но същата е подписала освен основния договор и
пет анекса ,с погасителен план към тях , което безспорно доказва ,че същата е получила
кредита . Видно от данните по делото процесният договор е сключен при общи условия,
сключено е и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата.
Видно от данните по делото процесният договор е сключен при общи условия,
сключено е и споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от същата дата
.Изрично е посочено в текста на договора/л.29,стр.2/, че клиентът се е запознал
внимателно със съдържанието на тези общи условия преди подписването на договора и се е
8
задължил да ги спазва като неразделна част от договора. Съгласно буква Г от договора
подписвайки договора клиентът декларира, че са му предоставени:1/ на хартиен носител в
ясна и разбираема форма информация във формата на стандартен европейски формуляр ,2/
разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлагания договор за
потребителски кредит съответства на техните възможности и финансово състояние,3/
разяснение на пред-договорна информация и основни характеристики на предлаганите
продукти. От представения от ответника стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити/ лист 34 от делото/, съдържащ параметрите на
процесния договор, обективирани в Раздел „Описание на основните характеристики на
съответния кредит ” от същия, се установява, че на 25.05.2018г/ на датата на сключване на
договора / със съдържанието на този документ е запознат кредитополучателя
С.П..Представения са и Общите условия към договора/ версия 09.10.2017г./ . В т.3 от същите
е разписан начина на сключване на договора за потребителски кредит. В т.4 от ОУ е
регламентирано договореното възнаграждение/ годишен лихвен процент/ като според т.4.2
за целите на изчисляване на лихвата, посочена в т.VI от договора за потребителски кредит с,
се приема, че годината се състои от 360 дни , а месецът се състои винаги от 30 дни. Съгласно
т.6 .1 от ОУ клиентът се задължава да върне на кредитора предоставените парични
средства,заедно с договорното възнаграждение на равни месечни вноски в размер и срокове
съгласно посоченото в т.VI от договора и според погасителен план, неразделна част от
договора , а според т.15 са описани допълнителните услуги . Видно от представеното
извлечение от сметка от ищеца , която е издадена от ответника и същата има силата на
частен свидетелстващ документ ,този документ има силата на извънсъдебно признание и е
противопоставим относно тези факти срещу своя издател /така решение № 146/08.05.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4442/2013 г., IV г.о./. Посоченият частен свидетелстващ документ е
издаден от ответника и обективира извънсъдебно признание на своя издател за начина на
изплащане на задължението поради което от гл.т. на съдържание, то този документ е и
истински и следва да се зачете формалната му доказателствена сила относно съдържащото
се признание на неизгодни за страната факти. / в този смисъл Решение № 249 от 27.12.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1037/2010 г., II г. о., ГК/. Видно от извлечението от сметката по
процесния договор /л.6 и следващите / на дата 07.07.2021г. ищцата не е изплатила кредита
напълно .Общата платена сума от ищцата по кредит №********** от 25.05.2018г към
07.07.2021 е 4627,27 лв., последното плащане е на 11.08.2020г , а остатъчното задължение
по кредита е 6943,52 лв. Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.26.ал.1 ЗЗД във
с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК във вр. с чл.143 от ЗЗП. При съобразяване
съдържанието на процесния договор за кредит както и на поетите с него права и
задължения съдът счита, че същият има правната характеристика на договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят
с изискванията на специалния закон – Закон за потребителския кредит в релевантната за
периода редакция/ в т.см определение №351 от 22.04.2016г на ВКС по търг.дело
№3026/2015г.Във връзка с поставения от ищеца въпрос за действителността на договорното
съглашение следва да бъде установено дали е налице валиден обвързващ страните договор
като преценката за това се прави както в съответствие с общите правила на ЗЗД , така и с
нормите на приложимия ЗПК. Съответствието на договора с добросъвестното упражняване
правата на ответника-кредитор , а оттам и с добрите нрави се включва в основанията за
нищожността му предвидени и по специалния закон като общо къч частно основание за
нищожност. Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице,
когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично
формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право.Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните за сметка на другата.Трайна и непротиворечива е
съдебната практика за нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави и тя
приема , че „добри нрави“по смисъла на чл.26, ал.1предл.3 то ЗЗД е обща правна категория,
9
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие , свързано с относително
определени правни норми, при положението на които съдът прави конкретна преценка на
обстоятелствата . Във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и събраните
доказателства по конкретното дело съдът може да прецени дали поведението на конкретния
правен субект съставлява действие, което накърнява „добрите нрави“ злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП се
предвиждат критерии, чрез които може да се установи неравноправния характер на клаузата
в договор, сключен с потребител. Съгласно посочената разпоредба неравноправни са:1/
клауза, сключена във вреда на потребителя, 2/ клауза, която не съответства на изискванията
за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрагентите и 3/ клауза, която води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В съответствие с
разпоредбата на чл.4 пар.1 от Директива93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори при преценка за неравноправност на
дадена договорна клауза трябва да се отчита характерът на стоките или услугите, за които е
сключен договора и да се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му
към момента на неговото сключване. В раздел VI, именуван“Параметри“ от сключения
между страните договор за кредит се предвижда задължение на кредитополучателя да
заплаща годишна лихва в размер на 41.17%. Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД предвижда, че
страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.При положение, че се
касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически , поради
което се ползва със засилена защита на ЗЗП и ЗПК следва да се приеме, че максималния
размер на лихвата било възнаградителна, било за забава е ограничен.Обратното би
означавало икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно
като недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг. Принципно възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на
заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и
уговорената за това цена се нарушава принципа на добросъвестност при участие в
облигационните отношения.Поради това в съдебната практика се приема, че противоречаща
на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва , надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а за обезпечените кредити- двукратния размер на
законната лихва/ в този смисъл Решение №906/30.12.2004г по гр.д.№1106/2003г на ВКС,
Решение №378/18.05.2006г по гр.д.№315/2005г на ВКС, Решение №1270/09.01.2009г по гр.д.
№5093/2007г на ВКС/. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна
клауза с добрите нрави следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея
размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов – ДВ,
бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът обаче не допуска кредиторът да изисква
заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да
не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на
кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че уговорените допълнителни
услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка
противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК. Освен това, с уговарянето на
допълнително възнаграждение в размер на 3522,96лв .,съдът намира, че се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР/годишен процент
на разходите /. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Затова съдът счита за нищожна на уговорката за възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги в размер на 3522,96лв ,тъй като съдът следи служебно за
нищожността.При сключването на договорите за потребителски кредити, е приложима
10
нормата на чл. 12 ЗЗД, която изисква добросъвестно поведение на страните
Добросъвестността при предоставяне на услугата за предоставяне на заем е част от добрите
нрави като морални норми, при нарушаването на които сделката е нищожна. В този смисъл е
Решение № 4 / 2009 г, по т. д. № 395 / 2008 г, Решение № 1270 / 2009 г. по д. 5093 / 2007 г,
Определение № 877 по т.д.№ 662 / 2012 г, Решение № 202 / 27. 02. 2015 г. по д. 4123 / 2013 г.
и др. на ВКС. В правомощието на съда е да установи дали дадена клауза в договора е
нищожна. В процесния случай, се установи по безспорен начин, че Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за кредит №**********
/25.05.2018г. е сключено при нарушаване на правилата за добросъвестност и справедливост,
тъй като несправедливо, кредиторът, без да извърши услугата, се облагодетелства за сметка
на потребителя, като го задължава да заплати нещо, което не е ползвал. Съгласно чл. 146, ал.
1 от ЗЗП, неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално. В случая
ответникът не е доказал, че споразумението е уговорено индивидуално въпреки дадените
указания в определението по чл.140 от ГПК .Според Директива 93 / 13 / ЕИО на Съвета от
05. 04. 1993 г. относно неравноправните клаузи е прието, че не се счита за индивидуално
договорена клауза, която е съставена предварително и потребителят не е имал възможност
да влияе на нейното съдържание. Тази норма е транспорирана в чл.13 а т.9 от ДР на
ЗЗП/2007г. Допълнително с доклада по делото съдът изрично е указал на ответника ,че:
Предвид ,че в отговора на иска се твърди от ответната страна ,че процесната клауза е
индивидуално уговорена, при положение, че допълнителните услуги са поискани от
кредитополучателя, предоставянето им е одобрено от кредитодателя и в последствие е
обективирано в договора за кредит, с които параметри ищецът се е съгласил и е подписала
договорната документация,то специалният закон е в чл.146 ал.4 от ЗЗП е поставил в тежест
на ответника ,да докаже ,че определено условие от договора е индивидуално уговорено, но
доказателства в тази насока не бяха представени . Предвид гореизложеното исковата
претенция следва да се уважи .
По разноските : Предвид направеното искане за заплащане на разноските по
чл.38 от ЗА следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на
ищцата адв. Д.М. сумата от 476,60 лева възнаграждение за адвокатска помощ и
съдействие, оказани на ищцата по настоящото гражданско дело. Следва на осн. чл.78 ал.1 от
ГПК да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50лв за държавна
такса.Предвид изложените по-горе съображения искът следва да бъде уважен в цялост .
Така мотивиран Тетевенският районен съд:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата от Договор за потребителски кредит №
********** от 25.05.2018г., обективирана в споразумение за допълнителни услуги към
договор ********** от 25.05.2018г и посочени в т. VI от договора р-л „По избран пакет
допълнителни услуги , сключен между ищцата С. М. П. ЕГН********** от гр. ********** и
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление
,********** ,бл.53Е,вх. В ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. ,която предвижда
заплащането на възнаграждение за закупена/ни допълнителна/ни услуга/ги в размер на
3522,96 лева на основание чл.26.ал.1 ЗЗД във с чл.22 ,вр. с чл.10а ал.2 ,вр. с чл.11,19 от ЗПК
във вр. с чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление ,********** ,бл.53Е,вх. В ,представлявано от
С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. да заплати на С. М. П. ЕГН********** от гр. ********** сумата от 50 лв.
разноски за държавна такса .
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал 1 т. 3 от Закона за адвокатурата, „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД ,ЕИК *********,седалище и адрес на управление ,гр.
11
**********9 ,бл.53Е,вх. В ,представлявано от С.Н. ,Ц.С. и Я.Ч. , да заплати на адв.Д.В. М.
от А.К. Пловдив с ЕГН **********,БУЛСТАТ **********,адрес на кантората гр.
П********** сумата от 476,60 лв. - възнаграждение за адвокатска помощ и съдействие,
оказани на С. М. П. по гр.д. №655/2021г на Р.С.Тетевен.
Решението е подлежи на обжалване с въззивна жалба пред О.С.-Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
12