Р Е Ш Е Н И Е
Номер
69 Година 14.01.2020 Град
Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети ноември Година
2019
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 2534 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът В. твърди в поправената
си искова молба, че бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с
ИТН - - П., О., който бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „В.“ 20 kV, негова
собственост, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със
съоръжения негова собственост. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявало чрез собствения му трафопост на ниво ниско напрежение
(НН. Ответникът притежавал лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия №
Л-141-11/13.08.2004 г., която била издадена от ДКЕВР и осъществявал дейност по
снабдяване на потребителите /клиентите/ с ел. енергия. По силата на чл. 42 от
ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на
Е.Ю. /със старо наименование Е.Р./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008 г., клиентът плащал изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги, вместо на Е.Ю., на Е.Р.. През
периода от 28.08.2015 г. до 30.09.2015 г., платил на ответника 2096.52 лева по
фактура № **********/30.09.2015 г. за такса пренос по ел.разпределителната
мрежа до обект ниско напрежение, собственост на ищеца - П., намираща се в О..
По посочената фактура платил на ответника и други начислени суми, за които към
момента нямал претенции и те не били предмет на исковата му молба. Посочената
сума била измерена и отчетена при измерване на ел.енергия, от страна на ниско
напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV в П.. Измерването по този начин и конкретно на това
място било незаконосъобразно, и водело до плащане на недължими суми. Считано от
01.07.2008 г., с решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се плащала
за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп и цена
за пренос. Съгласно действащата нормативна уредба за процесния
период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната ел. енергия съгласно
показанията на СТИ в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от ДКЕВР цени. При отдаване на
ел.енергия от електропреносната/електроразпределителната
мрежа към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя /ако имало такава трансформация/
или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпределителната
мрежа. Съгласно чл. 120 ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала
със СТИ - собственост на съответния оператор, разположени до или на границата
на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост
върху електрическите съоръжения и мястото на СТИ се определяли съгласно
изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т.
6 /ПИКЕЕ/. Приетата въз основа на чл. 116, ал. 7 ЗЕ наредба, била Наредба №
6/09.06.2004 г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., когато
електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа
уредба на преносното или разпределително предприятие, СТИ на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или разпределително
предприятие. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към
ел.разпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната
мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на
електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика
от последна инстанция. За тези клиенти цената за пренос по електропреносната
мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от
клиентите върху фактурираните количества ел. енергия, в съответствие със СТИ
и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно
чл. 14 от ПИКЕЕ, при отдаване на ел. енергия от ел.преносната мрежа, съответно
ел.разпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към ел.преносната, съответно ел.разпределителната мрежа. Съгласно чл. 29, ал. 4
от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи,
когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
СТИ на ел.енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие. В случая, за П., границата на
собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и
ищеца било Подстанция „Т." 20 kV, след която
подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „В.“ 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около
Ответникът
Е.С. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли и му присъди сторените
по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок
отговор и в представено писмено становище, а в съдебно заседание, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след
предявяването на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
Страните не спорят, а
се установява и от т. 1 и 2 на заключението на назначената по делото комплексна
съдебно технико – икономическа експертиза, което, въпреки неоснователните възражения за
противното на пълномощника на ответника в становището му от 06.11.2019 г. по
делото, съдът възприема, поради липсата на противоречие с останалите
доказателства, че на 30.09.2015 г. ответникът е издал процесната
фактура № **********/30.09.2015 г., с която фактурирал на ищеца за плащане цени
на доставена ел.енергия и мрежови услуги за множество места на потребление, сред
които и процесната цена от 2096.52 лева без ДДС за
пренос по ел.разпределителната мрежа до обект ниско напрежение с ИТН - – ЕИ В. с. К., за отчетен период 28.08.2015
г. - 30.09.2015 г. (л. 108). Сумата
по тази фактура с ДДС е платена от ищеца с платежно нареждане от 08.10.2015 г. (л.
108).
Страните не спорят, че през
този отчетен период ответникът е имал качеството на краен снабдител с
електроенергия за територия, в която попада и посочената в тази фактура К.- ИТН
-. Не спорят и по факта, че са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електроенергия при общите условия, одобрени с решението на ДКЕВР № ОУ-013 от
10.05.2008 г. (л. 93-102), при регулирани от ДКЕВР/сега КЕВР цени на електроенергията.
Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не се изисква (чл.
98а, ал. 1 ЗЕ). Не е необходимо и изрично приемане на общите условия от клиентите/потребителите
(чл. 98а, ал. 4 ЗЕ).
Считано от 01.07.2008
г., с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената за ползване на мрежата се
разделя на цена за достъп до и цена за пренос на електроенергия по
електроразпределителната мрежа. Поради това на 24.09.2008 г., Е.Р.
(сега
с фирма Е.Ю.) изпратило до ищеца писмо (л.
34). С него му посочило, че по проект за идентифициране на
обекти на клиенти, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, не начислява за тези от
тях, които са му изпратили необходимите документи, цена за пренос за
съответните обекти, считано от влизане в сила на решението на ДКЕВР. В писмото
е посочено още, че все още не са получени от ищеца такива доказателства за
собствеността му върху посочените в писмото електропроводи, присъединени към ел.
подстанции, както и какви могат да бъдат тези доказателства. Ищецът отговорил с
писмо от 23.10.2008 г., че изпраща документи за собственост на обектите,
присъединени със собствени електропроводи към ел.подстанции, чието мерене се
осъществява в същите, на първо място сред които е и процесния
обект, захранен от Подстанция Т. – извод „В.” (л. 35).
В писмото посочил, че пР.га заповед на О. за
предоставяне за експлоатация и поддържане на обект: ПС Д. – ел. провод и трафопостове на В. – С., извлечение от
счетоводните си книги по сметка за счетоводните записвания на съоръжението,
официална и актуална скица на ел.провода и образец
16, разрешение за ползване.
На 05.12.2008 г. ищецът
изпратил и до ответника писмо, с което поискал да бъде изместено поле мерене,
от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение 20 kV в Подстанция Т. на негови измервателни точки, сред които
и процесната ИТН - В. с. К., които се захранват от
ел.провод 20 kV „В.”, негова
собственост (л. 36). Добавил, че
документите за собствеността му е представил с писмото си от 23.10.2008 г. На
09.01.2009 г. ответникът му изпратил отговор, че трябва да му представи документи
за собственост на ел.провод 20 kV
извод „В.” п/с Т.. С писмо от 24.11.2014 г. ищецът поискал от Е.Р.
да отпадне
такса пренос за посочените в писмото обекти, сред които и процесния
с ИТН -, В. с. К. (л.
61). Посочил,
че пР.га посочените в това писмо документи за
собствеността на електропровода (л. 61).
Едва след това е започнала процедура по промяна на мястото на измерване от
страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение, която промяна за процесния обект е извършена на 14.01.2016 г., видно от
представения от ответника протокол (л. 69).
От т. IV-2
на ЗКСТИЕ, се установява още, че през процесния
период от 28.08.2015 г. до 30.09.2015 г., измерването на потребената
от ищеца ел. енергия по процесната фактура за обект К.,
ИТН -, е извършвано на ниво ниско напрежение в ЗРУ в К. (л.
106).
От представените от
ищеца доказателства по делото се установява, че същият е собственик от 12.12.1995 г. на К., на намиращото се в нея ЗРУ и на
електропровод „В." 20kV, свързан с Подстанция „Т.“, когато същите са му
предоставени безвъзмездно на основание чл. 2, ал. 1 НДИ (отм.)
за стопанисване и управление от О., и вписани в баланса му (§7,
ал. 2 ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 2 ЗОС). Това е видно от представените
от ищеца заповед № 135/12.12.1995 г. на Кмета на О.,
акт за приемане и предаване на основни средства от О. на „В.“ Стара Загора на
следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Д. /старо
наименование на К./, Трафопост 1х400 към П.С. О., електропровод 20 кв. от
подстанция Т. до П.С. Д. с отклонение към П.С. О., Кабелно захранване на П.С. Д.
и П.С. О. от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис, протокол
обр. 16 и разрешение за ползване (л.
37-44).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен. Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. В случая ищецът твърди, че е платил без
основание исковата сума от 1559.18 лева по фактура № **********/30.09.2015 г.
за цена за пренос по разпределителната мрежа до обект ниско напрежение – К., за
отчетния период от 28.08.2015 г. до 30.09.2015 г., а ответникът оспорва това му
твърдение с възражението, че е получил тази цена на посоченото и във фактурата
основание за пренос по разпределителната
мрежа до посочения обект на ниско напрежение. При това положение доказателствената тежест между страните по делото се
разпределя така - ищецът носи тежестта да докаже по делото, че е платил на
ответника исковата сума, а той, че е налице посоченото в отговора му основание
да я получи (чл. 154, ал. 1 ГПК). По делото ищецът доказа, че е платил на
ответника на 08.10.2015 г. исковата сума от 1559.18 лева, а ответникът не
доказа възражението си, че е било налице посоченото в отговора му основание да
я получи.
С чл. 29, ал. 3 от
действащите през процесния период ПТЕЕ (Обн. ДВ, бр. 66/2013 г., в ред. им преди изм. ДВ, бр. 39/2014
г.), е предвидено изрично
задължението за потребителите на ел.енергия, присъединени към
електроразпределителната мрежа, да заплащат на крайния снабдител, не само цена
за доставената ел. енергия, но и цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, и цена за пренос по същата мрежа, които цени се определят от ДКЕВР/сега
КЕВР. А според чл. 29, ал. 1 от същите ПТЕЕ, мрежовите услуги се заплащат от
клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и
договорите по чл. 11, т. 1-3, по утвърдените от КЕВР цени.
Според задължителната
практика на ВКС, буквалното тълкуване на тези норми налага извода, че дължимостта на тези две цени за пренос и достъп е пряко обусловено
от спазването на изискването за измерване на консумираната от потребителя ел.
енергия именно в местата, установени в ПИКЕЕ или договорите. Поради това
поставянето на СТИ на други места за измерване, се явява от решаващо значение
за дължимостта на същите цени, защото количеството
ел. енергия измерено в места, различни от уговорените в договорите или
нормативно определените, не може да бъде основание за начисляване на цена за
достъп и цена за пренос (Р 227-2013-II
т.о.).
Поради това и в случая основателността
на предявения по делото главен иск е пряко обусловена обстоятелството, дали потребеното от ищеца количество ел.енергия по процесната фактура през исковия период от 28.08.2015 г. до 30.09.2015
г. за процесния обект, е измерено в мястото,
определено в действащите за същия период ПИКЕЕ (Обн. ДВ,
бр. 98/2013 г.). Те са приложими в случая, защото по делото няма данни за други
уговорки между страните. Съгласно чл. 14, ал. 1 от тези ПИКЕЕ (сега
отм.), при отдаване на ел. енергия от електропреносната/електроразпределителната
мрежа, към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяването
му към електропреносната/електроразпределителната
мрежа. Доколкото в случая няма данни по делото да е налице "понижаващ
трансформатор“ на ищеца, приложима е била втората от посочените две хипотези.
Или мястото на измерване е мястото на присъединяване към
електроразпределителната мрежа.
Според чл. 120, ал. 1 ЗЕ,
електрическата енергия, доставена на
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на
оператора на електропреносната мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на
имота на потребителя. А според чл. 120 ал. 2 ЗЕ, границата на собственост върху
електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се
определят съгласно изискванията на Наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ и на правилата
по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ/посочените ПИКЕЕ. Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. предвижда,
че когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие,
средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в
електрическата уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие.
По делото е безспорно
установено, че ищецът е собственик на Електропровод „В.“, през който е
доставяна за процесния период електроенергия за собствения
му обект К. на ниво средно напрежение по собствения му Електропровод „В.”, а посочените
норми налагат извода, че в тази хипотеза на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод, от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на ел.съоръженията, а не дали
потребителят е присъединен към електропреносната/електроразпределителната
мрежа. Поради това е неоснователно възражението на ответника в отговора му, че
мястото на търговско измерване е това, където процесният
обект на ищеца е бил присъединен към електроразпределителната мрежа към момента
на присъединяването му през 1995 г., на ниво ниско напрежение (Р 227-2013-II
т.о.).
От заключението на
комплексната експертиза е видно, че за процесния
обект К. е доставяна през процесния период
електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца Електропровод „В.“,
а трансформирането й от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е
извършвало от съоръжения, разположени в процесната помпената
станция, която също е собственост на ищеца. При това положение, с оглед
изложеното, се налага извода, че средството за търговско измерване не е било поставено
на нормативно определеното в чл. 120 ЗЕ място, защото не е било разположено на
границата на собствеността - в Подстанция Т., откъдето се захранва собствения
на ищеца електропровод „В.” (т. IV-4
ЗКСТИЕ, л. 107). А както се посочи и по-горе, според задължителната
практика на ВКС, дължимостта на цената за пренос на
ел. енергия е пряко обусловена от спазването на изискването за измерването й именно
в местата, установени в ПИКЕЕ или в договорите за продажбата й. Цените за
достъп до и за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите,
които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система. В това число и разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и такива с общо
предназначение за съответната разпределителна мрежа. Целта е при формирането им
да бъде съобразен конкретния принос на всеки потребител за тяхното настъпване.
С оглед на това специфично предназначение на цените за достъп и пренос, като
компоненти от цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на СТИ
се явява от решаващо значение за дължимостта на
същите цени. Поради това количеството консумирана електрическа енергия,
измерено в места, различни от уговорените от страните или нормативно
определените, ако няма такава уговорка, какъвто е случая, не може да бъде
основание за начисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на
консумираната ел. енергия на място, различно от нормативно определеното, тези
два елемента от цената й са недължими (Р 227-2013-II т.о.).
Вярно е, че в случая по
делото не се спори, че при присъединяване на процесния
обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995
г., мястото на измерване на потребената ел.енергия е
определено на ниво ниско напрежение, в К.. През 2008 г. обаче, е настъпило
изменение в начина на определянето й, като същата включва и цена за пренос на същата
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Същата цена се дължи за
поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа. Поради
това, доколкото мрежата, доставяща електроенергия до процесния
обект К., след Подстанция Т., не е била собствена на ответника, а на ищеца, от
този момент за ответника липсва основание за начисляване на цена за пренос. Защото
не е имал и разходи за поддръжка, реконструкция и разширяване на
електроразпределителната мрежа след подстанцията, които да се покриват от същата
цена. Поради това обстоятелството, че през процесния
период измерването на консумираната от ищеца електроенергия се е извършвало на
ниво ниско напрежение, не дава основание на ответника да начислява цена за
пренос на същото ниво ниско напрежение. Неправилното определяне обаче в случая на
мястото на измерване, не е основание за пълно отпадане на задължението на ищеца
да плаща цена за пренос, защото такава той дължи за пренос на електроенергия на
ниво средно напрежение. От т. IV-15 на ЗКСТИЕ е видно,
че разликата в цените на отчетените в процесния обект
количества ел.енергия за доставка на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение е 1559.18 лева без ДДС по процесната
фактура за процесния период (л. 108). При
това положение ищецът е платил при начална липса на основание на ответника именно
тази разлика между тези цени от 1559.18 лева без ДДС. Същата ищецът претендира
с този си иск, след допуснатото по негово искане увеличение на размера му. Същата
сума се явява платена от него при начална липса на основание по смисъла на
чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Поради това подлежи на връщане от ответника.
В задължителното за
съдилищата ТР 5/2017 на ОСГТК на ВКС е прието, че при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, длъжникът
дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая по делото няма
данни ищецът да е канил ответника да му върне исковата сума от 1559.18 лева до
подаване на исковата му молба в съда. Поради това не му дължи законна лихва до
подаване на исковата молба в съда. Доколкото обаче предявяването на иска има
характер на покана за изпълнение, следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на законна лихва върху исковата сума от 1559.18 лева от подаване на
исковата му молба в съда по делото на 14.05.2019 г. до изплащането й.
При този изход на
делото, ищецът им право да му бъдат присъдени само тези от сторените от него
разноски по делото в общ размер от 940 лева (от които 80 лева
внесена държавна такса за производството, 260 лева внесено възнаграждение за
вещите лица и 600 лева платено адвокатско възнаграждение),
съразмерни на уважения главен иск (тъй като за сторените
от него разноски по делото по оттегления му иск по чл. 86 ЗЗД, производството
по който бе прекратено, поради оттеглянето му, не той, а ответникът има право
да му се присъдят разноски – чл. 78, ал. 4 ГПК) или сумата от 701.51
лева, а ответникът има право да му бъдат присъдени само тези от сторените от него
разноски по делото в общ размер от 425 лева (от които 275 лева
внесено възнаграждение за вещите лица и дължимото му се възнаграждение по чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 150 лева по чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като е юридическо
лице, защитавано по делото от юрисконсулт), съразмерни на иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, производството по който бе прекратено, поради оттеглянето му
от ищеца или сумата от 107.82 лева (чл. 78, ал. 1, 4 и 8 ГПК). Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лева с ДДС, тъй като
дължимото се за делото минимално адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т.
2, във вр. с §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 452.49 лева с ДДС, при
което платеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 600 лева с ДДС, не би
могло с оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, по което са
приети множество писмени доказателства и назначена и изслушана комплексна съдебно
технико-икономическа експертиза, да се приеме за прекомерно и намали (чл.
78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Е., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, на В., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, сумата от 1559.18
лева за главница, която без основание е получило на 08.10.2015 г. по фактура № **********/30.09.2015
г. за цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско
напрежение - К., ИТН -, за отчетен период 28.08.2015-30.09.2015 г., и законна
лихва върху главницата от 14.05.2019 г. до изплащането й, както и сумата от 701.53
лева за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В. с п.а., да заплати на Е. с п.а., сумата от 107.82 лева за разноски по делото
съразмерно с прекратената му част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: