№ 150
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. К.
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора С. Ив. К.
като разгледа докладваното от Даниела П. К. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223000600207 по описа за 2022 година
и за да се приознесе намери следеното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда № 3/24.03.2022г. по
НОХД № 31/2022г. на ОС - Добрич, с която признал за виновна подсъдимата
Т. С. П. в това, че на 13.05.2020г. в гр.Добрич при управление на л.а. „Jaguar S
type” с К№ ТХ1236 АТ по ул.“Димитър Ковачев“ в посока кръстовището с
ул.“Христо Ботев нарушила правилата за двиЖ.е по пътищата - чл.20 ал.2 и
чл.25 ал.1 от ЗДвП, вследствие на което по непредпазливост причинила
смъртта на Х.Р.Р., поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342
ал.1 и чл.58а ал.1 от НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, което редуцирал с 1/3 – т.е. до лишаване от свобода за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което на основание чл.66 от НК
ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г от
НК ЛИШИЛ подсъдимата ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от
ДВЕ ГОДИНИ. Признал я за НЕВИННА и я оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение за нарушение по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП. На основание
чл.189 ал.3 от НПК осъдил подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР-
гр.Добрич разноските по делото; разпоредил се и с ВД по делото.
1
Срещу така постановената присъда постъпила въззивна жалба от адв.Н.
Д. и адв.Ж. Т. от САК в качеството им на повереници на частните обвинители
Е. И., Г. И. и С. И.. В жалбата се твърди явна несправедливост на наложеното
наказание като се иска увеличаването му в размер, предполагащ ефективно
изтърпяване, както и увеличаване на наказанието лишаване от право да
управлява МПС. В жалбата са излоЖ. по-скоро декларативно аргументи
касателно високата обществена опасност на конкретното деяние. Засегнат е и
въпросът за баланса между тежестта на нарушението на бланкетната норма и
на наказанието, както и целите на наказанието по чл.36 от НК, които според
жалбоподателите не били постигнати с наложеното на подс.П. наказание.
В съдебно заседание частните обвинители-жалбоподатели не се явяват
и не се представляват.
Явява се адв.Т. – повереник на друг частен обвинител – Е. И., която
намира жалбата за неоснователна.
Представителят на Апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна, а присъдата – за правилна и законосъобразна и моли нейното
потвърждаване.
В съдебно заседание адв.Г. – защитник на подс.П. пледира за
неоснователност на жалбата като намира присъдата за справедлива и моли да
бъде изцяло потвърдена.
В лична защита подс.П. се солидаризира с казаното от защитника си, а
в последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши
изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид
жалбата, както и становищата на страните, констатира:
Производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК по искане на
подс.П.. Желанието й било изрично заявено чрез самопризнание на фактите,
излоЖ. в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и отказ от
събирането на доказателства за тези факти по общия ред. Признанието е ясно
и недвусмислено, подкрепено и от защитника й - адв.П.. Съгласно ТР № 1 от
6.04.2009г. на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2008г. на ОСНК, т.8.2.
„цялостното признаване от подсъдимия на фактите, излоЖ. в
обстоятелствената част на обвинителния акт, обуславя ограниченията в
2
пределите на инстанционния контрол и фактическите рамки на въззивното
решение. Въззивният състав проверява дали процесуалната дейност на
първостепенния съд е осъществена при съблюдаване нормативната уредба на
диференцираното производство – т.е. наличните предпоставки за прилагане
на особената процедура (действително направено волеизявление по чл.371 т.2
от НПК и законосъобразност на доказателствената преценка); спазване на
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно
следствие; постановяване на присъдата в съответствие с изискванията на
чл.373 ал.2 и 3 НПК. При установено изпълнение на лимитираните в Глава 27
от НПК предписания, въззивният съд не разполага с процесуална възможност
да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от
очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически полоЖ.я,
несъвместими с признатите факти.“. При проверка изрядността на
процедурата по чл.372 ал.4 – 374 от НПК, въззивната инстанция не установи
нарушения на първостепенния съд.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Подс.П. била правоспособен водач от 2015г. На 13.05.2020г. около
13,50 часа потеглила с притежавания от баща й и управляван от нея л.а. марка
„Jaguar S Type“ с рег. № ТХ 1236 АТ от паркинг пред жилищен блок в
гр.Добрич, ул.“Димитър Ковачев“ № 19, където по-рано била на гости на
приятел – св.С.М.. Насочила се към ул.“Димитър Ковачев“, с намерение да
продължи в посока ул.„Христо Ботев“. Излизайки от междублоковото
пространство в посока ул.“Димитър Ковачев“, подс.П. спряла автомобила и
подала светлинен сигнал за завой на ляво, огледала се, включила на първа
скорост и потеглила. При извършване на маневрата ляв завой (в момента, в
който автомобилът вече бил преминал на главната улица), настъпил удар
между управлявания от подсъдимата автомобил и пресичащата в това време
пътното платно от дясно на ляво спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила
пешеходка Х.Р.. Ударът бил между предната част на автомобила и тялото на
пострадалата, като последната се приплъзнала по капка на автомобила. Едва
след удара подс.П. предприела спиране, в резултат на което пострадалата
паднала пред автомобила на дясната си страна. Подсъдимата незабавно
уведомила по телефон дежурния оператор на тел.112 за станалото
произшествие. Позвънила също и на св.С.М., на когото обяснила, че е
блъснала жена. Свидетелят пристигнал на мястото на инцидента и видял
3
лежащата на пътното платно пострадала. Установил, че е в съзнание, но не
говори. След това пристигнали полицейски и медицински екипи. Постр.Р.
била транспортирана до спешния център на МБАЛ - гр.Добрич и пренасочена
за спешно оперативно лечение в неврохирургичното отделение. Извършената
операция не успяла да спаси живота й.
По делото били изготвени следните експертизи:
1/Според заключението на АТЕ при извършения оглед на кормилния
механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и
спирачната система на лек автомобил марка „Jaguar S Type“ с рег. № ТХ 12 36
АТ не били установени повреди, които да са съществували преди
произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото
настъпване.
2/Според протокола за химическа експертиза №403/15.05.2020г. за
определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установило,
че в изследваната проба от кръвта на водача Т. С. П. нямало наличие на
етилов алкохол.
3/От протокола за химическа експертиза №402/15.05.2020г. за
определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява,
че в изследваната проба от кръвта на Х.Р.Р. не се доказало наличие на етилов
алкохол.
4/Според заключението на СМЕ за аутопсия на трупа на Х.Р.Р., било
установено: ЧМТ, контузия на главен мозък, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, счупване на черепния покрив, наличие на кръв в мозъчните
стомахчета, кръвонасядане и оперативна рана на меките черепни обвивки;
кръвонасядане по лява длан и лява гривнена става и ляво рамо; ожулване на
ляв лакът; остеокластична трепанация на черепа. Причината за смъртта на Р.
била контузията на главния мозък, както и кръвоизлива под твърдата мозъчна
обвивка. Установените увреждания били определени като резултат на силен
удар с или върху твърди, тъпи предмети със сравнително голяма сила и маса в
теменната и дясна слепоочна област на главата. Състоянието на трупа
отговаряло на смърт от първо денонощие.
5/Бил извършен следствен експеримент, използван в назначената АТЕ,
която се позовала на установената в него видимост на водача към
пострадалата, а също съставила и мащабна скица на ПТП.
4
6/Заключението по изготвената комплексна АТЕ установило, че
скоростта на лекия автомобил марка„Jaguar S Type“ с рег. № ТХ 1236 АТ към
момента на възникване на произшествието била около 19 км/ч. При скорост
на двиЖ.е около 19 км/ч, опасната зона на спиране на лек автомобил марка
„Jaguar S Type“ с рег. № ТХ 1236 АТ е с дължина около 9,34 метра.
Отстоянието, на което се намирал лекия автомобил от възникване на опасната
ситуация до мястото на удара с пешеходеца бил около 11,23 м. Т.е., ако
водачът на лекия автомобил реагирал своевременно и бил предприел
интензивно спиране в момента, когато пешеходката предприела пресичане на
пътното платно на ул.“Димитър Ковачев“, то за него съществувала
техническа възможност да предотврати произшествието, спирайки преди
мястото на произшествието.
7/Заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза установило, че мястото на удара между лекия автомобил
марка„Jaguar S Type“ с рег. № ТХ 1236 АТ и пострадалата Р. било на около
1,4 метра преди основния ориентир и на около 3,75 метра вляво от десния
край на пътното платно на ул. „Димитър Ковачев“ посока ул.“Христо Ботев“
гр.Добрич. Вещите лица описали и механизма на настъпилото
пътнотранспортно произшествие – подс.Пневаа била в сама в л.а., спрятла на
ктъстовището с ул.“Димитър Ковачев“, огледала се и потеглила за ляв завой;
в същото време пострадалата предприела пресичане от дялсно наляво в
посока движението на л.а. и била ударена от него с лявата му част, като
последвало приплъзване на тялото по капака (водно от следите от
обезпрашаване); последвало спиране от страна на подс.П. и падане на
пострадалата на пътя на дясната й страна, в резултат на което получила
описаните в СМЕ увреждания. ВЛ заявили, че установените травматични
увреждания на пострадалата Р. са локализирани в областта на лявото рамо и
ръка - кръвонасядания и тежка черепно-мозъчна травма, която е причината за
смъртта на пострадалата, локализирана в дясно теменно слепоочие. Посочили
също, че черепно-мозъчната травма е в резултат на сравнително силен удар
върху твърд, тъп предмет с широка плоскост и отговаря да се е получило по
приетия механизъм на настъпване на произшествието - при
съприкосновението с асфалтовата настилка.
8/От протокол за техническа експертиза №58/11.06.2020г. с обект CD-R
5
„Verbatim“ 700 МВ/80 min е видно, че е било пренесено на хартиен носител
съдържанието на оптичния носител аудиофайл, представляващ разговор на
жена с оператор на тел.112, от който е видно, че жената се е представила като
Т. С. П..
Сходна (макар и по-лаконична) фактическа обстановка установил и
първостепенният съд, след анализ на събраните по делото доказателства,
включително и чрез самопризнанията на подсъдимата, направени в хода на
производство по чл.371 т.2 от НПК. Затова и по фактите спор от страните
понастоящем не се повдига. Спор не се повдига и по прилоЖ.ето на
материалния закон (с изключение на трудно изводимо от жалбата
немотивирано подобно твърдение). Според настоящият съдебен състав
прилоЖ.ят материален закон следва да бъде прецизиран в следната насока:
подс.П. била осъдена за следните нарушения: по чл.20 ал.2 пр.1 и 2, чл.25 ал.1
от ЗДвП. По обвинението в нарушение на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП била
оправдана от първата инстанция. Въззивната инстанция намира изводите на
ОС – Добрич относно нарушението на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП за
незаконосъобразни. Тази разпоредба гласи, че „Водачите на пътните превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат, когато възникне опасност за движението“. Липсват данни подс.П. да е
извършила нарушение на тази разпоредба. Налични са такива само за
разпоредбата на чл.20 ал.2 пр. 2 от ЗДвП, тъй като не намалила скоростта си,
нито спряла, при възникването на опасността (явяваща се предприетото
пресичане от пострадалата). Това установили и заключенията на експертизите
по делото – подс.П. шофирала със скорост от около 19 км/ч., но употребила
спирачки едва след настъпването на удара, действайки и в нарушение на
разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП. Казано накратко – като не направила
всичко зависещо от нея да извърши предприетата маневра завой наляво без да
създаде опасност за участниците в движението (пресичащата пострадала), тя
не предприела нито намаляне на скоростта си, нито спряла своевременно при
появата на пресичащата жена. Именно тези две нарушения са в изискуемата
от закона пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Поради
което и подс.П. следва да бъде оправдана да е извършила престъплението по
6
чл.343 от НК в нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП. Следва
да се посочи, че първоинстанционния съд направил задълбочен и напълно
споделяем анализ относно нарушенията на чл.20 ал.2 пр.2 и чл.25 ал.1 от
ЗДвП – ползвайки самопризнанията на подсъдимата в диференцираната
процедура, както и материалите по ДП, законосъобразно достигнал до извод
за наличието на пряка причинно-следствена връзка с тези нарушения:
неспазването на правилото на чл.25 ал.1 от ЗДвП лишило подсъдимата от
реалната възможност при безспорно установена видимост да предотврати
ПТП, а неспазването на чл.20 ал.2 пр.2 от ЗДвП – от това да намали или спре,
с което би могла да предотврати настъпилия обществено опасен резултат, тъй
като движейки се със скоростта от 19 км/ч., едно интензивно спиране би
позволило избягването на съприкосновение с пешеходеца. Това е било
напълно във възможностите на водача, тъй като безспорно е установено, че
пострадалата попадала извън опасната зона за спиране на л.а. (съгласно
съвкупната и еднопосочна доказателствена наличност, подробно анализирана
по-горе).
Отделно – ОС не е отчел наличното съпричиняване от страна на
пострадалата, тъй като пресичала на необозначено място, с което нарушила
разпоредбата на чл113 и чл.114 от ЗДвП (решение № 353 от 22.07.2013г. на
ВКС по н.д. № 1252/2013г., III н.о. и др.).
По жалбата, която се отчита от съда за неоснователна:
Както се посочи и по-горе, жалбата има по-скоро декларативен
характер. Посочено е, че присъдата е несправедлива и че не се споделя
извършването само на две нарушения по ЗДвП. Няма никаква изложена
аргументация за второто виждане. На базата на предполоЖ.я съдът стига до
извод, че поверениците на тримата частни обвинители вероятно не са
съгласни с оправдаването на подс.П. за нарушението на чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП.
Същевременно не са направили искане за осъждането й по този текст от ЗДвП
– поради което и за съда остава неясна волята на жалбоподателите в
посочения смисъл. В този случай за АС – Варна остава единствено да посочи,
че възприема аргуменатцията на ОС – Добрич, свързана с нарушението на
чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП в горната насока като законосъобразна и изчерпателна.
Всички останали доводи в жалбата, доколкото има развити такива, са
единствено по явната несправедливост на наложеното на подсъдимата
7
наказание. Те се свеждат до „подценена обществена опасност на самото
деяние.“ На базата на това твърдение е направен извод за явната
несправедливост на наложеното наказание, което се определя като
противоречащо на целите на чл.35 ал.2 и чл.36 ал.1 от НК. Оспорено е
определянето му под най-ниския предел, моли се завишаването му с
конкретно посочени параметри; не се споделя прилагането на института на
условното осъждане.
ОС – Добрич наложил наказанието съобразявайки следните
обстоятелства:
Смекчаващи: чисто съдебно минало; добри характеристични данни;
липса на висящи досъдебни производства; незабавно подаване на сигнал на
дежурния оператор на тел. 112 след настъпване на ПТП.
Отегчаващи: наличието на предходни допуснати нарушения на ЗДвП.
Възприета била ниска на обществена опасност на деянието и дееца.
Настоящият съд, проверявайки аргументацията на ОС-Добрич, довела
до налагането на конкретното наказание, счита, че то не подлежи на корекция.
АС приема становището на първостепенния съд по оценката на
обществената опасност на деянието. По брой и вид на нарушенията на
правилата за двиЖ.е не може да се направи извод, че те разкриват по-висока
степен на обществена опасност на деянието от други престъпления,
наказуеми по този текст (още повече и след като горе бе пояснена липсата на
нарушение по чл.20 ал.2 пр.1 от ЗДвП). Иде реч за типично престъпление
против транспорта, което не показва видими разлики от което и да е друго
подобно престъпно деяние по чл.343 от НК. Т.е. твърдението на
жалбоподателите по този въпрос не намира опора в доказателствата по
делото, а поради липса на конкретни аргументи – то няма как да бъде
отговорено на предполагаеми такива.
Също като ОС и този съд намира, че обществената опасност на подс.П.
следва да се приеме за ниска при констатираното чисто съдебно минало,
млада възраст, добри характеристични данни и липса на висящи наказателни
производства.
Следва да се внесе дължимата корекция и в мимоходом споменатите от
ОС отегчаващи отговорността обстоятелства за наличие на предходни
8
допуснати нарушения на ЗДвП. Това обстоятелство не е разгледано в неговата
пълнота, а от там е допуснат и погрешно посочване на наличието на няколко
предходни спрямо деянието нарушения на ЗДвП. От справката за нарушител
на ОД на МВР – Добрич, сектор „Пътна Полиция“ (л.15, том 3 от ДП) е видно
колко и какви са тези нарушения, както и кога са извършени. Касае се за
влязло в сила наказателно постановление и три фиша. От справката става
ясно, че според НП, извършеното от подс.П. нарушение е за преминаване при
сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. За нарушението са
били отнети и осем контролни точки. Нарушенията по трите фиша са
съответно по чл.21 ал.1; чл.21 ал.2 и чл.94 ал.3 от ЗДвП – т.е. два за
превишаване на разрешената скорост с над 10, съответно – с над 20 км/ч,
както и един за неправилно паркиране/престояване. Важната особеност, която
изисква отбелязване тук е, че само едно от горепосочените нарушения е
извършено преди процесното деяние през месец май 2020г. и това е именно
нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП, извършено през 2018г. - за превишаване
на разрешената скорост с над 10 км/ч. Останалите три нарушения, фиксирани
в справката са извършени СЛЕД инкриминираното деяние. Деянието по
делото е сторено на 13.05.2020г., а административните нарушения по ЗДвП са
след тази дата – 06.08.2020г., 10.10.2020г. и 11.12.2020г. Съгласно съдебната
практика те не биха могли да се обсъждат при определяне на наказанието
(решение № 222 от 06.12.2018г. на ВКС по н.д. № 837/2018г. на I н.о. и др.).
Поради горното и липсват основания за ревизиране на наложеното
наказание по атакуваната присъда. В отговор на жалбата следва още да се
поясни, че наказанието законосъобразно е наложено под законовия минимум
в резултат на проведената диференцирана процедура по чл.273 т.2 от НПК и
сторената редукция след прилоЖ.ето на чл.58а от НК и поради това
възраЖ.ята в жалбата в тази посока са неоснователни. Правилно и
законосъобразно ОС е приложил и разпоредбата на чл.66 от НК, след
преценката, че са налице законовите условия за това и че ефективно
изтърпяване на наказанието не би довело до по-добър ефект в преследване на
целите по чл.36 от НК в индивидуален и общ план. Справедливостта на
наложеното на самия минимум наказание се аргументира в добавка и с оглед
горепосочените горе корекции в броя на нарушените правила, които са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, както и с
констатираното съпричиняване от страна на пострадалата.
9
Заради което и съдът намира, че ОС е спазил изискванията на
разпоредите на чл.35 ал.3, чл.36 ал.1 и чл.54 от НК при определяне на
наказанието на подс.П..
При извършената служебна проверка не бяха констатирани процесуални
нарушения.
Предвид изложеното и като намира че са налице основания за
изменение на атакуваната присъда, на основание чл.337 ал.1 т.1 и чл.338 от
НПК, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 3/24.03.2022г. по НОХД № 31/2022г. на ОС –
Добрич като:
ПРИЛАГА закон за същото наказуемо престъпление по чл.343 ал.1
б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК като ОПРАВДАВА подсъдимата Т. С. П. за
допуснато нарушение на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок, считано от уведомлението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10