О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…...06.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Д.Жекова
въззивно
търговско дело № 706 по описа за 2020 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 71799/03.10.2019г.,
подадена от „Комфорт“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Осми
приморски полк №50, срещу решение
№3784/03.09.2019г., постановено по гр.д. № 3331/2018г. на ВРС, с което е осъден
въззивникът да заплати на „Кемобау интернационал” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър фон Хумболт” № 33 сумата от
7059,11лв. (седем хиляди петдесет и девет лева и единадесет стотинки),
представляваща остатък по фактура №**********/09.04.2014г., цялата за сумата 28059,11лв.,
съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан бетонов под на обща
стойност 48500,07лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен между страните договор
за изпълнение на СМР от 13.01.2014г. на обект „Ареон фреш“ – Нова
производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в УПИ III-1283
/идентификатор 10135.3514.59/, по плана на ЗПЗ-север, гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на основание
чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно – постановено в противоречие с
материалния закон и съществено противоречие на съдопроизводствените правила.
Навежда се оплакване, че ВРС не е обсъдил доводите и възраженията на ответника
и неоснователно е приел, че не са налице основания за прилагане на чл.265, ал.1
и чл.90 ЗЗД. Сочи се, че с отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение, че СМР не са изпълнени реално. Липсва акт №19 за процесната сума.
Поддържа се, че ищецът не е доказал пълно и главно вида, обема, количеството и
стойността на извършените СМР. Обръща се внимание, че на осн. чл.182 ГПК
счетоводните вписвания следва да се преценяват от съда и с оглед другите
обстоятелства по делото. В тази връзка се сочи, че вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза е потвърдило, че процесната фактура съдържа и
друго плащане, което страната е признала, поради което е била длъжна да
осчетоводи фактурата. Счита се, че заключението на ВРС, че с акт
15/02.07.2014г. е прието изпълнението, е неправилно. Сочи се, че собственикът
ЕТ „Балев – 5 МД Димитър Балев“ е имал интерес от отстраняване на дефектите за
своя сметка и приемане на работите, за да развива дейност, но това не е
признание за свършена работа. Излага се, че е имало многобройни доказателства,
че е направена рекламация към ищеца с искане за отстраняване на некачественото
изпълнение. Поддържа се, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила,
отказвайки да обсъди доводите на ответника, не е взел предвид заключение на
вещото лице относно причините за поява на пукнатините, защото вещото лице не е
имало такава задача, което въззивникът намира за неправилно. Сочи, че липсват
мотиви защо ВРС не кредитира заключението на в.л. П.М.при условие, че
констатира, че и трите вещи лица са дали заключение, че шлайфаната настилка е с
множество дефекти. Не е коментиран и фактът, че бетонът е със сертификат за
годност. Счита се, че извършените СМР-та са останали неконкретизирани от ищеца.
Счита се, че ВРС не е изпълнил задължението си да посочи на ищеца, че не сочи
доказателства относно извършените СМР. Излагат се доводи за необоснованост на
решението. Моли се първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемото дружество „Кемобау интернационал”
ООД, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се,
че правилно съдът не е приел като основателно възражението на въззивника за
реално изпълнение на СМР. Сочи се, че с три писма въззвиникът е показал знание
за наличието на дефекти още преди подписването на Акт 15, като е признал, че
работата е изпълнена в договорения количествен обем. Поддържа
се, че съгласно клаузата на т.1.01 от Раздел VI „Метод
на отчитане“ на договора, служител на възложителя съставя отчетен документ –
платежен документ Акт образец 19, поради което се опитва да черпи права от
собственото си противоправно поведение. С оглед на наличието на подписан акт
№15 и осчетоводяване на фактурата, се счита че правилно първоинстанционният съд
е установил, че работата е приета, както и че възражението за некачествено
изпълнение е ирелевантно при приемане на работата с конклудентни действия.
Излага се, че при констатирани явни недостатъци, правата на възложителя
възникват при предаване на работата и той е длъжен да направи възраженията си
пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, или в уговорения от
страните срок, а работата в случая е приета без възражения. Сочи се и че няма права
по чл.163, ал.3 ЗУТ, предявени от въззивника. Поддържа се, че напукването на
бетона не е вследствие на лошо изпълнение от страна на въззиваемия, което счита
за установено от заключенията на вещите лица П.и О., а бетоновата смес е
доставена от въззивника. Излага се, че във връзка с повторната СТЕ бил извършен
оглед, при който ищецът осигурил присъствието на външен консултант – г-н Х.С..
При този оглед ищецът узнал, че дефектите са отстранени от трето лице ЕТ „Балев
– 5 МД Димитър Балев“, с което въззиваемата страна счита, че се е погасило
вземането на ответника по чл.265, ал.1, пр.3 ЗЗД. Посочва се и че описаните
пукнатини от вещото лице не съставляват дефекти, както и че в частта по чл.265 ЗЗД отговорът е
нередовен и се счита, че същият следва на ответника да се дадат указания за
отстраняване на нередовностите. Моли се по реда на чл.266, ал.3 ГПК в полза на
въззиваемия да бъде допуснат до разпит при режим на призоваване свидетелят Х.Н.С.,
с чиито показания въззиваемият желае да докаже отстраняването на дефектите от третото за договора лице ЕТ „Балев – 5 МД
Димитър Балев“. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
По отправеното от въззивника доказателствено искане,
съставът на въззивния съд намира, че не се констатира допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение, което да обуславя събирането на поисканото
доказателство във въззивното производство по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК. Видно
от материалите по делото, при разглеждането му от първата инстанция, след
констатацията на вещото лице П. Маринова, че е извършен последващ ремонт от ЕТ „Балев –
5 МД Димитър Балев“, разпитът като свидетел в качеството му на външен
консултант на Х.С., е поискан от ищеца с молба от 18.02.2019г., като с
протоколно определение от същата дата съдът е оставил без уважение отправеното
искане, като непопадащо в предмета на доказване. Съставът на въззивния съд намира, че оставяйки без уважение това доказателствено искане
като неотносимо, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
съдопроизводствените правила. Поради
това, искането на въззиваемия за събиране на гласни доказателства следва да
бъде оставено без уважение.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна
жалба вх.№ 71799/03.10.2019г., подадена от „Комфорт“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Осми приморски полк №50, срещу решение №3784/03.09.2019г., постановено по гр.д. № 3331/2018г.
на ВРС, с което е осъден въззивникът да заплати на „Кемобау интернационал” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Александър фон Хумболт”
№ 33 сумата от 7059,11лв. (седем хиляди петдесет и девет лева и единадесет
стотинки), представляваща остатък по фактура №**********/09.04.2014г., цялата
за сумата 28059,11лв., съставляваща дължимо възнаграждение за положен шлайфан
бетонов под на обща стойност 48500,07лв. без ДДС /2834.61 кв. м./ по сключен
между страните договор за изпълнение на СМР от 13.01.2014г. на обект „Ареон
фреш“ – Нова производствена база за производство на ароматизатори, находящ се в
УПИ III-1283 /идентификатор 10135.3514.59/, по плана на ЗПЗ-север, гр. Варна,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.09.2016 г. до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл.266, ал.1 ЗЗД, както и сторените по делото разноски.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 30.07. 2020г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и
препис от отговора на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
въззиваемия „Кемобау интернационал” ООД да бъде бъде допуснат до разпит при режим на
призоваване свидетелят Х.Н.С..
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността
да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАСОЧВА страните към медиация, която могат да заявят и осъществят в Центъра по медиация
към съдебния района на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд - Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********.
Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с
медиатори и др., страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен
съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен
метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се
от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално
обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално
решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на
обжалване.
На страните да се изпратят образци
на формуляри – заявления за започване на процедура по медиация.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.