РЕШЕНИЕ
№15/15.03.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова.............…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..………………………...........................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №1012 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
Образувано е по жалба на Т.Т.И. ***, с посочен съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник, против Решение № Ц1012-26-433-1/19.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което се отхвърля жалбата му против Разпореждане № **********/Ц2140-26-105/01.09.2020г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че в нарушение на материалния закон и превратното му тълкуване, пенсионният орган не признал осигурителен стаж на оспорващия за част от периодите, в които бил регистриран като земеделски производител и плащал дължимите осигурителни вноски. За удостоверяване на обстоятелството по започване на дейност като земеделски производител жалбоподателят представил удостоверение от НОИ за вписан осигурител с дата на издаване 16.06.2000г., както и регистрационна карта за първоначална регистрация от 01.04.2000г., без прекъсване на дейността до настоящия момент. Твърди се, че за периодите от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. оспорващият има качеството на земеделски производител, поради което тези периоди следвало да бъдат признати за осигурителен стаж. Житейски и финансово неоправдано било ако едно лице не било земеделски производител през определени периоди, да внася осигурителни вноски и да подава годишни данъчни декларации за дейността си, съответно да плаща данъци. Жалбоподателят никога не бил прекратявал дейност като земеделски производител, нито имало основание за отписването му. Смята се, че липсата на подновена регистрация не означавала, че лицето няма качеството на регистриран земеделски производител. В случая цитираните периоди от време – повече от две години, неправилно не били зачетени като стаж, съответно жалбоподателят незаконосъобразно бил лишен от правото да получи пенсия. Периодите следвало да бъдат добавени към вече изчисления осигурителен стаж от 38г. 6 м. и 24 дни.
По изложените съображения се моли да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалвания административен акт и преписката да се върне на пенсионния орган за ново разглеждане.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на оспорващия, който допълва, че съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.4 от КСО, за да придобие едно лице качеството на осигурено на основание регистрация като земеделски производител, било необходимо да има подадена декларация за започване на дейност и внесени осигурителни вноски. От административната преписка безспорно се установявало, че жалбоподателят започнал дейност като самоосигуряващо се лице, въз основа на регистрация като земеделски производител от 01.04.2000г., като за процесните периоди били внасяни осигурителни вноски. Регистрацията като земеделски производител била първоначална и в действащото законодателство нямало изискване всяка година земеделският стопанин да се регистрира отново. Визираната в Наредба № 3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани разпоредба, касаеща пререгистрацията на земеделския производител ежегодно, била свързана само със загубване на привилегии по чл.6 от същата наредба, но не и със загубване на качеството на земеделски стопанин. За да се стигнело до загубване на качеството „земеделски стопанин“, лицето следвало да се отпише, чрез подаване на съответния документ или да били налице основания за служебно отписване. В случая такива обстоятелства нямало.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание навежда доводи за неоснователност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-26-109/03.02.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково жалбоподателят е поискал да му бъде отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като към заявлението били приложени Трудова книжка №3/31.01.1975г., Осигурителна книжка №13378/01.07.1997г., Справка 22 – деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица.
По повод заявлението, в Констативен протокол № КВ-5-26-00721916/17.02.2020г. контролен орган при ТП на НОИ – Хасково описал резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Т.Т.И.. Проверката била извършена в информационната система на НОИ, във връзка с постъпил Сигнал вх.№21102-26-109 от 04.02.2020г. относно удостоверяване на осигурителен стаж и доход за периодите от 01.06.1997г. до 31.01.1999г. и от 01.04.2000г. до 02.02.2020г. В хода на проверката от контролния орган е било установено, че в Регистъра на осигурителите Т.И. декларирал упражняване на трудова дейност като собственик на ЕТ „М. – Т.Т.“***, с дейност започнала на 01.06.1990г., без крайна дата на прекъсване, със заявен вид осигуряване – за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. За част от посочения за удостоверяване в Сигнал вх.№21102-26-109/04.02.2020г. осигурителен стаж и доход (от 01.06.1997г. до 31.01.1999г.) е посочено, че за самоосигуряващото се лице били внесени осигурителни вноски от 01.06.1997г. до 31.12.1998г., за м. 01.1999г. дължимата осигурителна вноска била внесена в по-малък размер. За периода след м. 01.1999г. в констативния протокол е посочено, че от дата 01.04.2000г. Т.И. започнал дейност като земеделски производител със заявен вид осигуряване за общо заболяване и майчинство, за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Описано е, че в осигурителното досие се съхранявал регистрационна карта на земеделския производител с дата на регистрация 01.04.2000г., валидна до 25.03.2001г. От получен от Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково отговор (писмо) било видно, че лицето имало регистрация като земеделски стопанин от 10.05.2002г., валидна до 25.03.2003г. и от 25.03.2004г., валидна до 09.06.2020г., т.е. според констатираното жалбоподателят не е имал регистрация като земеделски производител през периодите от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. В протокола е описано също, че била извършена справка за приходи и разходи по ДОО, при която било установено, че за Т.И. били внесени осигурителни вноски за периода: от 01.04.2000г. до 31.05.2000г.; за м. 07.2000г.; от 01.09.2000г. до 31.05.2002г.; от 01.01.2003г. до 30.06.2003г.; от 01.10.2003г. до 31.12.2019г. Въз основа на всички установявания и констатации е обективирано и друго установяване, че осигурителните вноски за периодите от 26.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. били направени без правно основание. За самоосигуряващото се лице нямало данни за надлежна регистрация като земеделски стопанин. В констативния протокол е направен обобщаващия извод, че не може да бъде удостоверен осигурителен стаж и доход на Т.Т.И. за м.01.1999г., тъй като осигурителната вноска била внесена в по-малък размер; за м. 06.2000г. и м.08.2000г., и от 01.06.2002г. до 31.12.2002г., тъй като нямало данни за внесени осигурителни вноски; от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г., тъй като за тези периоди нямало данни за надлежна регистрация като земеделски стопанин, лицето нямало качеството на регистриран земеделски производител.
В хода на производството от Началник отдел КПК при ТП на НОИ – Хасково до Началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Хасково са били изпратени Служебни бележки изх.№21102-26-109-1 от 17.02.2020г., изх.№21102-26-263-1 от 09.04.2020г. за осигурителния стаж/доход на самоосигуряващо се лице – Т.Т.И.. В тях са описани осигурителния стаж и размера на осигурителния доход на лицето за различни периоди от време: в първата - от 01.04.2000г. до 31.12.2019г. (без данни за месеци м. 06.2000г., м.08.2000г. и периода от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. и др.); във втората - за периода от м.06 до м.11.2002г. и за м.01.2020г.
С писмо изх.№2113-26-109-1 от 17.02.2020г. жалбоподателят е бил уведомен от Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” (ПО) при ТП на НОИ – Хасково в срок от един месец от уведомяването да отстрани точно посочените в писмото неизправности в заявлението си.
С вх.№2113-ХО-101-9/25.03.2020г Т.Т.И. удостоверил собственоръчно пред органите на ТП на НОИ – Хасково, че за периодите от 01.06.2000г. до 30.06.2000г., от 01.08.2000г. до 31.08.2000г. и от 01.01.2002г. до 31.12.2002г. има данни за осигурителни вноски, като приложил платежни нареждания.
Впоследствие, на 08.04.2020г. от контролен орган при ТП на НОИ – Хасково е съставен втори Констативен протокол с №КВ-5-26-00744132/08.04.2020г. В него е посочено, че на 08.04.2020г. била извършена проверка в информационната система на НОИ по разходите на ДОО на Т.Т.И., при която било установено, че в регистъра на осигурителите лицето декларирало упражняване на трудова дейност като земеделски производител, считано от 01.04.2000г. Към дата на проверката нямало прекъсване на дейността. В осигурителното досие се съхранявала регистрационна карта на земеделски производител с дата на регистрация 01.04.2000г., валидна до 25.03.2001г. От писмо на Областна дирекция „Земеделие“ – Хасково било видно, че И. имал надлежна регистрация като земеделски стопанин на 10.05.2002г. с валидна регистрация до 25.03.2003г. От информационната система било видно още, че от 01.06.2000г. до 30.06.2000г. и от 01.08.2000г. до 31.08.2000г. и от 01.12.2002г. до 31.12.2002г. нямало данни за внесени дължими осигурителни вноски в приход на ДОО. С подадена декларация към отдел „Пенсии“ лицето декларирало, че имало внесен вноски за тези период. От представените платежни нареждания било видно, че вноските за периода от 01.08.2000г. до 31.08.2000г. и от 01.12.2002г. до 31.12.2002г. били внесени по сметка на НЗОК и по БИН на НЗОК, вместо по сметка на ДОО. Осигурителния стаж за периода от 10.05.2002г. до 31.05.2002г. бил удостоверен в служебна бележка №21102-26-109/04.02.2020г. От представените регистрации и пререгистрации при проверката се установило, че осигурителни вноски за периода от 01.01.2002г. до 09.05.2002г. били внесени без правно основание. За самоосигуряващото се лице нямало данни за надлежна регистрация като земеделски стопанин. Предвид така изложеното в констативния протокол, контролният орган при ТП на НОИ – Хасково е посочил, че не може да бъде удостоверен осигурителен стаж и доход на И. за периодите: от 01.06.2000г. до 30.06.2000г., от 01.08.2000г. до 31.08.2000г. и от 01.12.2002г. до 31.12.2002г., тъй като нямало данни за внесени осигурителни вноски; от 01.01.2002г. до 09.05.2002г., тъй като лицето нямало качеството на регистриран земеделски производител; от 10.05.2002г. до 31.05.2002г., тъй като бил удостоверен в служебна бележка №21102-26-109/04.02.2020г.
От Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково е издадено Разпореждане № **********-2140-26-406/28.05.2020г., с което на Т.Т.И. е отказано отпускане на ЛПОСВ. Пенсионният орган, съобразявайки представените документи приел, че осигурителен стаж на лицето не е зачетен, поради това че не е удостоверен за периодите от 01.06.2000г. до 30.06.2000г., от 01.08.2000г. д о 31.08.2000г. и от 01.12.2002г. до 31.12.2002г., тъй като нямало данни за внесени осигурителни вноски; от 01.01.2000г. до 09.05.2002г., тъй като нямало качество на регистриран земеделски производител. Зачетеният осигурителен стаж на И. е както следва: 2 категория труд – 00г. 04м. и 23дни; 3 категория труд 37г. 11м. и 25 дни.
Срещу разпореждането за отказ да му бъде отпусната ЛПОСВ И. подал Жалба вх.№ Ц1012-26-243/03.07.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, в която изразил становище за неправилността му. Посочил, че написаното в разпореждането не съответства на констативния протокол.
С Решение № Ц1012-26-243-1 от 28.07.2020г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отменил Разпореждане № **********-2140-26-406/28.05.2020г. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените в решението мотиви. Посочил, че от извършена справка в регистрите за направени вноски за фонд ДОО било водно, че за период, който не бил удостоверен от контролен орган имало вноска – за м.12.2002г. От друга страна приел, че за м.06 и м.08.2000г. нямало вноска във фонд ДОО. До момента на приключване на контролно административното производство доказателство, за прехвърляне на сумите за м.06 и м.08.2000г. от фонд „ЗО“ във фонд „ДОО“ не били представени. Директорът на ТП на НОИ – Хасково направил извод и по отношение периода от 01.01.2002г. до 09.05.2002г., като определил за правилен извода на пенсионния орган, че за този период И. нямал валидна регистрация като земеделски стопанин.
Предвид посоченото в решението на Директора на ТП на НОИ – Хасково и във връзка с писмо изх.№ Ц21102-26-789 от 29.07.2020г., от Началник на отдел КПК при на ТП на НОИ – Хасково до Началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Хасково била адресирана Служебна бележка изх.№ Ц21102-26-789-1 от 03.08.2020г. за зачитане на осигурителен стаж и доход за м.12.2002г. за Т.Т.И..
На 12.08.2020г. в ТП на НОИ – Хасково била заведена жалба вх.№ Ц1012-26-243-2 срещу Решение № Ц1012-26-243-1 от 28.07.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково до Административен съд – Хасково, поради което с Разпореждане №**********/ Ц2146-26-39/13.08.2020г. Ръководителят на „ПО“ при ТД на НОИ – Хасково, на основание чл.54, ал.1, т.5 от АПК спрял производството по заявлението на Т.Т.И.. С Определение от 24.08.2020г., постановено по адм. д. №740/2020г. АдмС – Хасково оставил без разглеждане жалбата на И. против Решение № Ц1012-26-243-1 от 28.07.2020г. и прекратил производството по делото. В следствие на това, с Разпореждане №**********/ Ц2195-26-2/28.08.2020г. на Ръководителя на „ПО“ при ТД на НОИ – Хасково, на основание чл.55, ал.1 от АПК, административното производство, образувано по подаденото от Т.Т.И. заявление било възобновено.
С Разпореждане № **********-Ц2140-26-105/01.09.2020г., издадено от Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Хасково, на Т.Т.И. е отменено Разпореждане № **********-2140-26-406/28.05.2020г. и е отказано отпускане на ЛПОСВ. В разпореждането пенсионният орган е посочил, че видно от данните по преписката И. бил роден на ***г. и към датата на заявлението – 03.02.2020г., имал навършена възраст 63г. 04м. и 01 дни, и положен за периода 12.06.1974г. – 31.01.2020г. осигурителен стаж с прекъсване 04м. и 23 дни – втора категория труд и 38 г. и 25 дни – трета категория труд. Общият осигурителен стаж съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд е изчислен на 38г. 06м. и 24 дни. Осигурителният стаж като самоосигуряващо се лице не е зачетен, тъй като не удостоверен за времето, като следва: от 01.01.1999г. до 31.01.1999г., тъй като осигурителната вноска била внесена в по-малък размер; от 01.06.2000г. до 30.06.2000г. и от 01.08.2000г. до 31.08.2000г., тъй като нямало данни за внесени осигурителни вноски; от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г., тъй като нямало данни за надлежна регистрация като земеделски стопанин и лицето нямало качеството на регистриран земеделски производител. За периодите от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. било извършено внасяне на вноските без правно основание. За самоосигуряващото се лице нямало данни за надлежна регистрация като земеделски производител. В акта е пояснено, че И. нямал право на ЛПОСВ съгласно чл.69б, ал.2 от КСО при условията на втора категория труд, тъй като имал навършена възраст 63г. 04м. и 01 дни, но нямал 15 години при условията на втора категория труд, а имал 04м. и 23 дни. Нямал право на пенсия на основание чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като нямал навършени 64г. и 03м., а бил на 63г. 04м. и 01 дни и нямал осигурителен стаж 38 г. и 10м., а имал 38г. 06м. и 24 дни. На И. не се следвала пенсия и при условията на чл.68а. ал.1 от КСО, тъй като към дата на заявлението имал навършена възраст една година по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, но нямал осигурителен стаж 39г., а имал 38г. 06м. и 24 дни.
Срещу разпореждането за отказ да му бъде отпусната ЛПОСВ И. подал Жалба вх.№ 1012-26-433/05.10.2020г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, с която оспорил извода на пенсионния орган, че нямал качество на регистриран земеделски производител за периодите от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г.
С Решение № Ц1012-26-433-1/19.10.2020г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата на Т.И. срещу Разпореждане № **********-Ц2140-26-105/01.09.2020г.
В решението е посочен зачетеният от пенсионния орган осигурителен стаж по категории. Като правилен е възприет изводът на пенсионния орган относно зачитане на осигурителен стаж на лицето, положен за периода от 12.06.1974г. до 31.01.2020г. с прекъсване. Прието е, че с оглед резултатите от извършваните проверки правилно не били зачетени за осигурителен стаж периодите: от 01.01.1999г. до 31.01.1999г., тъй като осигурителната вноска била внесена в по-малък размер; от 01.06.2000г. до 30.06.2000г. и от 01.08.2000г. до 31.08.2000г., тъй като нямало данни за внесени осигурителни вноски; от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г., тъй като нямало данни за надлежна регистрация като земеделски стопанин и лицето нямало качеството на регистриран земеделски производител.
На 20.10.2020г. Решение № Ц1012-26-433-1/19.10.2020г. е връчено на жалбоподателя, чрез съпругата му, видно от известие за доставяне ИД PS 6300 0144EG T. Жалбата до съда е подадена на 26.10.2020г., чрез административния орган.
По делото наред с описаните доказателства, в административната преписка са налични и платежни документи за наредени суми в полза на Регионално управление „Социално осигуряване – Хасково (сега ТП на НОИ – Хасково) на различни дати в периода от 27.06.2000г. до 31.12.2004г.; Удостоверение изх.№РЗС-02-169-2/06.08.2020г. от Областна дирекция – Земеделие – Хасково, с което се удостоверява, че лицето Т.Т.И. е регистрирано като земеделски стопанин, съгласно Наредба №3/29.01.1999г. за създаване и поддържане на Регистър на земеделските стопани на следните дати: 04.04.2000г. с валидна регистрация до 25.01.2001г., 10.05.2002г. с валидна регистрация до 25.03.2003г., 25.03.2004г. с валидна регистрация до 25.03.2005г., 10.03.2005г. с валидна регистрация до 25.03.2006г., 10.03.2006г. с валидна регистрация до 25.03.2007г., 14.03.2007г. с валидна регистрация до 25.03.2008г., 18.03.2008г. с валидна регистрация до 25.03.2009г., 16.03.2009г. с валидна регистрация до 25.03.2010г., 11.03.2010г. с валидна регистрация до 25.03.2011г., 18.03.2011г. с валидна регистрация до 26.03.2012г., 24.02.2012г. с валидна регистрация до 28.02.2013г., 28.02.2013г. с валидна регистрация до 28.02.2014г., 25.02.2014г. с валидна регистрация до 15.05.2015г., 20.02.2015г. с валидна регистрация до 29.02.2016г., 18.02.2016г. с валидна регистрация до 23.06.2017г., 15.02.2017г. с валидна регистрация до 10.06.2018г., 31.01.2018г. с валидна регистрация до 17.06.2019г., 08.02.2019г. с валидна регистрация до 15.06.2020г., 23.01.2020г. с валидна регистрация до края на срока по чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и е подадена в преклузивния срок за обжалване, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3 от КСО.
Обективирано е в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл.117, ал.5 от КСО реквизити.
Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, конкретни такива не се твърдят и в жалбата.
При преценка относно съответствието на оспореното решение с материалния закон съдът намира следното:
Спорен по делото е въпросът дали за периодите от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. жалбоподателят има качеството на регистриран земеделски производител и в тази връзка дали посочените периоди следва да се зачетат за осигурителен стаж при преценка правото на ЛПОСВ.
За тези периоди административния орган е приел, че жалбоподателят не е надлежно регистриран като земеделски стопанин, респ. няма качеството на регистриран земеделски стопанин като се е позовавал на данните, получени от ОДЗ-Хасково.
Съдът счита този извод за съответен на материалния закон.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от НПОС, за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 7, 8 и 9 и чл. 4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски.
В случая не е спорно и е възприето от административния орган, че за процесните периоди от жалбоподателя са били внесени осигурителни вноски. Прието е обаче, че за тези периоди осигурителните вноски са били внесени без правно основание, поради липса на надлежна регистрация като земеделски стопанин. Макар да не го е посочил изрично, на практика административният орган е приел, че за тези периоди жалбоподателят не е бил осигурено лице, тъй като не е извършвал трудова дейност.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски като според изр.3-то на нормата, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 . По силата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители като съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО по свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Според §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО регистрирани земеделски стопани са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.
В случая се установява от събраните по делото доказателства и не е спорно, че жалбоподателят има регистрация като земеделски стопанин по реда на НАРЕДБА № 3 от 29.01.1999г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Регистрацията като земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999г., респ. по реда на ЗПЗП обаче, не е достатъчна да обоснове възникване на осигурително правоотношение, независимо че за лицето са внасяни осигурителни вноски.
В
чл. 5, ал. 3
от Наредба № 3/1999г. е въведено задължение за регистрираните
земеделски стопани ежегодно да представят актуална
информация за дейността си чрез анкетна карта с анкетни формуляри, което в
случая според действащите към процесните периоди редакции на нормата /Д.в. бр.106/2000г. ,
съотв. Д.в. бр.39 от 2002г.,/ е следвало да стане до 25 януари, съотв. до 25
март на същата година. Тази информация е необходима за заверяването на
регистрационната карта по ал.2 на нормата, която се издава на земеделския
производител след вписването му в регистъра по чл.7 от ЗПЗП. Чрез ежегодната
заверка се удостоверява, че вписаното в регистъра лице продължава реално да
осъществява дейност като земеделски стопанин.
Безспорно това си задължение през 2001г. , както и през 2003г. жалбоподателят не е изпълнил и съответно за периодите 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. няма валидна регистрация.
Действително неизпълнението на задължението по чл. 5, ал. 3
от Наредба № 3/1999г. лишава земеделския производител от правата по чл. 6 от Наредбата за календарната година (според редакцията на чл.5 ал.4 от Д.в. бр.39/2002г. ) , съотв. до заверка на регистрационната му карта за
следващата година /за следващата стопанска година (според
последващите редакции на ал.4 , съотв. ал.5 на същата разпоредба) и не обосновава автоматичното му отписване от
регистъра по чл.7 от ЗПЗП. В случая не е спорно, че жалбоподателят не е
бил отписван от този регистър, но това обстоятелство не е достатъчно да се
приеме, че е осъществявал реално трудова дейност като земеделски стопанин през
процесните периоди. Невалидната му регистрация през тези периоди сочи на
обратното, а лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова
дейност – в случая като земеделски стопанин, не може да има качеството
осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НАП и са внасяни
осигурителните вноски. В тази връзка правилно административният
орган не е зачел времето от 25.03.2001г. до 09.05.2002г. и от 26.03.2003г. до 24.03.2004г. за осигурителен
стаж , независимо от внесените за тези периоди осигурителни вноски.
При това положение правилен се явява и изводът, че жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ, не е придобил право на такава.
Към този момент жалбоподателят не е отговарял на изискванията по чл.68 ал.2 вр. ал.1 от КСО за достигната възраст от 64г. и 03м, и осигурителен стаж от 38г. и 10м. , тъй като е бил на 63г. 04м. и 1ден, и е имал осигурителен стаж от 38г. 06м. и 24 дни.
Липсата на необходимия за пенсиониране стаж по чл.68 ал.2 от КСО, макар и при достигната възраст една година по-рано от изискуемата по ал.1 на чл.68 от КСО, обуславя и липса на предпоставките за придобиване право на пенсия по чл.68а ал.1 от КСО.
Наред с горното, по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за придобиване право на ЛПОСВ по чл.69б ал.2 от КСО, тъй като при наличие към 2020г. на изискуемата възраст от 58г. и 10 м., последният няма изискващият се осигурителен стаж от от 15г. за труд, положен при условията на втора категория, а има такъв от 04м. и 23 дни, респ. сборът от стаж и възраст е по-малък от 100.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер 100 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Т.И. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Решение № Ц1012-26-433-1/19.10.2020г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.
ОСЪЖДА Т.Т.И., ЕГН **********, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр.Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: