Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Плевен,…22.....март….2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на ДВАДЕСЕТ и ТРЕТИ ФЕВРУАРИ
през ДВЕ ХИЛЯДИ
ДВАДЕСЕТ и ПЪРВА
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря......КОНА…….ДОЧЕВА,…като…разгледа………..
докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…844......
по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивно
гражданско производство по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от адв. Ж.Ч. *** –
пълномощник на Т.И.К., ЕГН-********** с постоянен адрес *** – ищец в
първоинстанцонното производство по
гр.д.№79/2020г. по описа на Никополски районен съд, срещу постановеното
от граждански състав на съда Решение №94/13.08.2020г., в частта относно правата
на съделителите върху допуснатия до
делба обект,представляващ сграда с идентификатор 51723.500.150.2, със застроена
площ 42кв.м., състояща се от два надземни етажа с предназначение жилищна сграда, еднофамилна.
Във въззивната
жалба се твърди, че неправилно е допусната делба на посочената сграда при
четири равни части, от които по ¼
за въззивния жалбоподател Т.К. и К.Т.В.
и 1/3 част за Д.К.В., поради следното: Ответницата Д.К.В. е придобила права
върху делбения имот на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане №192,т.І,дело №343/1992г. по описа на
Никополски районен съд. С този договор преживялата съпруга на общия наследодател – О.Д.
й е прехвърлила една втора идеална част от дворното място и ½ идеална
част от една жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект, но не и върху
втората сграда. Затова съсобствеността върху втората сграда произтича от
наследяване между наследниците по закон и делбата следва да се допусне при две
равни части – по една за въззивния жалбоподател Т.К. и за ответницата К. Т.В..
Ответниците по
въззивната жалба К.Т.В., ЕГН-**********
и Д.К.В., ЕГН-**********,които са и ответници по иска в
първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител адв. Д.Д. ***,
са подали писмен отговор, в който са изразили становище за неоснователност на
същата и предлагат да бъде потвърдено обжалваното решение. Изтъкват, че
сградата с идентификатор 51723.500.150.2 е била предмет на прехвърлителната
сделка от 1992г., с която О.Д. е прехвърлила
на Д.В. притежаваната от нея ½ от
имота, и е описана в нотариалния акт като „пристройка“. Освен това, при
липса на данни за учредено право на строеж, изводът на съда за придобиване по
приращение съгласно чл.92 от ЗС, е правилен.
Пред въззивната инстанция
не са представени нови доказателства.
Плевенският
окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във
въззивната жалба, обсъди събраните доказателства, съобрази нормативната уредба
и относимата съдебна практика, приема
следното:
Въззивната жалба, подадена от Т.И.К. – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№79/2020г.
по описа на Никополски районен съд,
срещу постановеното по делото
Решение №94/13.08.2020г, В ЧАСТТА, относно квотите, при които е
допусната делба на сграда с идентификатор 51723.500.150.2, е подадена в срок,
срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционното
производство по гр.д.№79/2020г. по описа на Районен съд-Никопол, е образувано
на основание иск за съдебно делба по
чл.341 от ГПК, предявен от ищеца( понастоящем въззивен жалбоподател) Т.И.К.,
ЕГН-**********, чрез пълномощника адв. Ж.Ч. ***, срещу ответниците ( и
ответници по въззивната жалба) К.Т.В., ЕГН-********** и Д.К.В., ЕГН-**********.
В исковата молба се твърди следното: На 17.07.1982г. е починал
общият наследодател на страните Т.А.Д. и е оставил като негови законни
наследници – О.С.Д.-преживяла съпруга и две дъщери – ответницата К.Т.В. и
майката на ищеца И.Т.К.. С нотариален акт за собственост на недвижим имот от
публична продан №77,т.ІІ, регистър 848, дело№419/1943г. по описа на никополски околийски съд, наследодателят Т.Д.е
придобил поземлен имот с идентификатор 51723.500.150 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрен със Заповед №РД-18-75/28.12.2006г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес в гр. Никопол, ул.“***“№16
с площ 265кв.м., номер по предходен план 185, квартал 34,парцел ІІІ, при
конкретно посочени съседи, заедно с построените в него самостоятелни обекти:а)
сграда с идентификатор 51723.500.150.1, със застроена площ 58.00кв.м., на два
надземни етажа с предназначение жилищна сграда, еднофамилна и б) сграда с
идентификатор 51723.500.150.2 със застроена площ 42.00кв.м., на два надземни
етажа, с предназначение, жилищна сграда, еднофамилна;
С нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№192,т.І, нот.д.№343/1992г. по описа на Никополски районен съд, О.С.Д. е
прехвърлила на ответницата Д.К. В. (
нейна внучка) правото на собственост
върху ½ идеална част от описания по-горе имот само от дворното място и
от сградата по б.“а“, а жилищната сграда по б.“б“ е построена в
последствие. Затова върху тази сграда
ответницата Д.В. няма вещни права.
Петитумът на исковата молба е да се допусне делба между страните
на описаните имоти при квоти, както следва: По отношение на поземления имот с
идентификатор 51723.500.150 и сграда 51723.500.150.1 – при четири равни части,
от които 2 за Д.К.В. и по ¼ за Т.И.К. и К.Т.В.; Върху сграда с
идентификатор 51723.500.150.2 – при две равни части – по една за Т. И.К. и за К.Т.В..
В срока по чл. 131 ГПК двете ответници К.Т.В. и Д.К.В., чрез процесуалния
представител адв. Д.Д. ***, са подали писмен отговор на исковата молба, с който са заявили, че
считат иска за частично неоснователен. –
Заявяват, че следва да се допусне делба на поземления имот с идентификатор 51723.500.150
и на построените в него две сгради с идентификатори 51723.500.150.1 и
51723.500.150.2, при четири равни части, от които – две части(1/2ид.ч.) за Д.
К.В. и по една част ( по ¼ ид.ч.) за ищеца Т. И.К. и ответницата К. Т.В..
Сградата с идентификатор 51723.500.150.2, е построена през 70-те години на
миналия век и е описана в нотариалния акт за прехвърляне на имот от 1992г. като
„пристройка“.
По делото са
събрани писмени доказателства.
Никополският
районен съд се е произнесъл с обжалваното Решение №94/13.08.2020г, с което на основание чл.344 от ГПК е допуснал да се извърши съдебна делба между Т.И.К.,
К.Т.В. и Д.К.В. на следния недвижим имот с административен адрес в
гр.Никопол, Област-Плевен, ул.“***“№16, представляващ поземлен имот с
идентификационен номер 51723.500.150 с площ 265кв.м., заедно с построените в
него жилищна сграда с идентификатор 51723.500.150.1 със застроена площ от
58кв.м., на два етажа с предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор 51723.500.150.2, със
застроена площ 42кв.м. на два етажа със същото предназначение, при четири равни
части, от които една за Т.К., една за К.В. и две за Д.В..
За да постанови
този резултат, съдът е приел, че поземленият имот и двете построени в него сгради
са бивша СИО на общия наследодател Т.А.Д. и преживялата го съпруга О.Д.,
която в последствие чрез договор за издръжка и гледане е прехвърлила изцяло
притежаваната от нея ½ идеална част ( включваща и сграда
51723.500.150.2) на внучката си Д.В..
Плевенският окръжен съд, настоящият въззивен състав
приема, че в обжалваната част решението е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.
Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и
допустимостта на обжалваното решение, а съгласно правомощията по чл.269 от ГПК,
въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.
За да се произнесе относно
правилността на обжалваното решение,
съдът съобрази следното:
Безспорни
между страните са следните фактически и правни положения, които се
установяват от неоспорените писмени доказателства и направените признания:
Бившият жител на гр.Н.Т.А.Д., през 1943г., по време
на брака си с О.С.Д., е придобил недвижим имот от публична продан, който в
Нотариален акт за собственост №77,т.ІІ, регистър 848, дело№419/1943г. на
Никополския околийски съдия, е описан като „дворно място с къща, находящи се в
гр.Никопол, от 115 (сто и петнадесет квадратни метра), при съседи:улица, М.Г., С.И.Н.,
и С.К.Т., съставляващо част от парцел VІ (шести) в квартал 89 ( осемдесет и
девет) по плана на гр.Никопол, без допълнителен парцел от 37кв.м.,без
предаваемото се по Закона за благоустройството от парцел№5 от 4кв.м. и без
разликата в повече от 68кв.м. по Решение №924/30.09.1942г. на Плевенски
областен съд и Скица№42 от септември 1942г“.(л.4 от първинстанционното дело);
Съгласно чл.102 във вр. чл.13 от СК(1968г), горният
имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност(СИО),като придобит от
съпрузи по заварен брак.
На 17.07.1982г. Т.А.Д. е починал и е оставил за
наследници по закон, призовани към наследяване следните лица: О.С.Д. –
преживяла съпруга, И.Т.К. – дъщеря,
майка на въззивника Т.К. и въззиваемата К.Т.В.-
дъщеря.
Тъй като бракът на наследодателя е прекратен при
действието на СК от 1968г.(със смъртта му съгласно чл.15,б.“а“ от същия), съгласно чл.14, ал.7, изр.2 от СК(1968),
преживялата съпруга, която наследява заедно с децата на починалия, не получава
дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Т.е. след смъртта
на Т.А.Д., съпругата му притежава само
своята ½ от описания по горе
имот, а двете му дъщери – наследяват другата ½ - т.е всяка по ¼ идеална част.;
С Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен на 26.08. 1992г., изразен в
Нотариален акт №192,т.І, дело№343/1992г. по описа на Никополски районен съд,
преживялата съпруга О.С.Д. е прехвърлила
на своята внучка – въззиваемата Д.К.В., дъщеря на въззиваемата К.Т.В.,
недвижим имот, описан, както следва:“ ½ идеална част от дворно място,
цялото от 250кв.м.( двеста и петдесет кв.м.) с ½ идеална част от жилищна
сграда и ½ идеална част от пристройката, находящи се в строителните
черти на Никопол, представляващо по плана
на гр.Н.парцел ІІІ, планоснимачен номер 185, квартал 34 по плана на
гр.Никопол, при съседи: улица, държавен имот на ХЕИ Е. П.М., Б. Ст.Д. и В. В.….“(л.5
от първоинстанционното дело) Към момента на възмездната придобивна сделка, преобретателката
не е била в граждански брак, поради което прехвърленият имот е нейно
индивидуално притежание
Дъщерята И.Т.К. е починала през 1995г. и е оставила
като наследници по закон съпруг И. С. К. , починал 1997г. и син- въззивнят жалбоподател Т.И.К., който е
единствен наследник и на двамата си родители. През 1996г. е починала преживялата съпруга О.Д. и е оставила като
наследници по закон две лица - въззиваемата К. Т. В.- дъщеря и въззивникът Т.К.
-внук -по заместване съгласно чл.10 от ЗН, като низходящ на починалата преди наследодателката дъщеря И. Т.К.(
Удостоверение за наследници на л.9 от първоинстанционното дело).
Съгласно Скица на поземлен имот
№15-40438-17.01.2020, издадена от Служба по геодезия, картография и
кадастър-гр.Плевен, на името на наследници на Т.А.Д. ( съгласно Нотариален акт
№77,т.2, дело 419/1943г. на РС-Никопол) и на въззиваемата Д.К.В.( съгласно
нотариален акт №192,т.1,дело№343/1992г. на РС-Никопол), е регистриран
следния недвижим имот с административен
адрес в гр.Никопол, ул.“***“№16:
Поземлен имот с идентификатор 51723.500.150 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-75/28.12.2006г. на ИД на АГКК с площ 265кв.м., с трайно предназначение
урбанизирана територия и начин на трайно ползване-ниско застрояване, заедно с
построените в него сгради:
Сграда 51723.500.150.1 със застроена площ 58кв.м.,
с два надземни етажа с предназначение жилищна еднофамилна сграда;
Сграда 51723.500.150.2 със застроена площ 42кв.м.,
с два надземни етажа с предназначение жилищна еднофамилна сграда.
Страните не спорят, че поземлен имот с
идентификатор 51723.500.150 с площ
265кв.м. съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри е идентичен с имот, описан като дворно място от
250кв.м., парцел ІІІ, пл.№185, стр.кв.34
по плана на гр.Н.съгласно Нотариален акт №192,т.І, дело №343/1992г. на
Никополски районен съд, както и с имот,
описан като дворно място от 115кв.м. в Нотариален акт №77,т.ІІ, регистър 848,
дело№419/1943г. на Никополски околийски съдия.
Страните не спорят, че сграда 51723.500.150.1 със
застроена площ 58кв.м., с два надземни етажа с предназначение жилищна
еднофамилна сграда, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри е идентичен с имот,
описан като жилищна сграда , находяща
се в дворно място от 250кв.м., парцел
ІІІ, пл.№185, стр.кв.34 по плана на гр.Н.съгласно Нотариален акт №192,т.І,
дело №343/1992г. на Никополски районен, както и къща в дворно място от 115кв.м. в Нотариален акт
№77,т.ІІ, регистър 848, дело№419/1943г. на Никополски околийски съдия.
С влязлата в сила част на съдебно Решение №94/13.08.2020г., постановено по
гр.д.№79/2020г. по описа на Никополски районен съд, е допусната съдебна делба
между примата съделители върху поземлен
имот с идентификатор 51723.500.150 и жилищна сграда с идентификатор
51723.500.150.1 при ½ идеална част
за въззиваемата Д. К.В., ¼ ид.част за въззивника Т. И.К. и ¼ ид. част
за въззиваемата К. Т.В..
Спорен е въпросът при какви части следва да се допусне делба на
жилищната сграда с идентификатор 51723.500.150.2.
За да се произнесе по спорния въпрос, съдът
съобрази следното:
Макар описанията на делбените имоти в представените два броя нотариални актове от
1943г. и 1992г. да са оскъдни, въз
основа на съвкупната преценка на
доказателствата, съдът приема, че спорната постройка, регистрирана като жилищна
сграда с идентификатор 51723.500.150.2. и площ 42кв.м., е построена след придобиване на поземления имот (
дворното място) от наследодателя и неговата съпруга през 1943г, поради което е
в режим на съпружеска имуществена общност съгласно нормативната уредба, дадена със СК от 1968г.
След смъртта на наследодателя през
1982г., преживялата съпруга съгласно чл.14,ал7, изр.2 от СК(1968г) е притежавала ½ идеална част от целия
недвижим имот , находящ се в гр.Никопол, ул.“***“№16, представляващ дворно
място( парцел) и намиращите се в него
сгради – съществуващата при закупуването и изградената по-късно и евентуално
други трайно прикрепени към имота вещи.
Останалата ½ идеална част от сградата е била притежание в равни
части на двете дъщери К.В. и И. К., като
последната е наследена от нейния син- въззивника. Впрочем, последният също е
имал съзнанието, че притежава ¼ идеална част от сградата с оглед съдържанието на подадените от него
данъчни декларации -л.8 и л.20 от
първоинстанционното дело.
Съдът приема, че в договора от 1992г., с който
преживялата съпруга О.Д. е прехвърлила
на въззиваемата Д.В. притежаваната от
нея ½ идеална част от имота,
представляващ бивша СИО, прекратена при действието на СК от 1968г., процесната
сграда е описана съгласно използваните тогава термини като „пристройка“
т.е. пристроена част към съществуващата жилищна сграда. Този извод следва и от
изображението на представената скица, в която двете сгради 1 и 2 са разположени по лицето на урегулирания
имот,при сключено застрояване. Пристройка към съществуваща сграда може да се
бъде както отделно несамостоятелно
помещение, така и цяла сграда, какъвто е
процесният случай. Затова съдът счита за
неоснователно твърдението на въззивния жалбоподател, че тази сграда не е
била предмет на договора, изразен в
Нотариален акт №192,т.І, нот.д.№343/1992г. по описа на Никополски районен съд,
с който въззиваемата Д.В. е придобива
права върху имота.
Както беше посочено по-горе съгласно кадастъра и
кадастралните регистри като основание за правото на собственост на наследниците
на Т.А.Д. върху имот с идентификатор 51723.500.150
и построените в него сгради, е посочен
Нотариален акт №77,т.2, дело 419/1943г. на РС-Н.( вместо
Никополски околийски съдия), а като основание за правото на
собственост на Д.К.В. е посочен Нотариален акт
№192,т.1,дело№343/1992г. на РС-Никопол). Не са заявени и регистрирани други
промени във връзка със собствеността.
В гражданския процес всяка страна следва да докаже
положителните факти, на които се позовава. В исковата молба ищецът( понастоящем
въззивник), твърди, че сграда 51723.500.150.2 със застроена площ 42кв.м., с два
надземни етажа с предназначение жилищна еднофамилна сграда, е построена в
последствие, но без да посочва кога. Ако има предвид, че е построена след
прехвърлителната сделка от 1992г., становището, че част от нея принадлежи на преживялата съпруга
и се наследява от наследниците по закон, е неоснователно. - По делото не са
представени никакви строителни книжа, от които да се направи извод, че сградата
е собственост на лица, различни от собствениците на земята. При това положение,
съгласно чл.92 от ЗС по силата на приращението, собствениците на земята ще станат и собственици на построената в него
сграда съгласно правата си. След
прехвърлителната сделка от 1992г., въззиваемата Д.В. притежава ½ идеална
част от земята, наследниците по закон по
¼, а преживялата съпруга не притежава нищо от имота. Следователно, при
всяко строителство без учредено право на
строеж в полза на трето лице,
собствеността на сградата следва собствеността на земята. В конкретния
случай, при хипотеза на построяване след 1992г., въззивникът ще притежава
¼ ид. част, въззиваемата К.В.-1/4 ид.ч., а въззиваемата Д.В.-1/2 ид.ч.
От изложеното е видно, че въззивният съд достига
до извод, който е идентичен с този на
първоинстанционния, поради което обжалваното решение като правилно следва да
бъде потвърдено.
Оплакванията, изложени във въззивната жалба са
неоснователни по съображенията, изложени по-горе. Въззивнкът като ищец в
първоинстанционното производство не е доказал твърденията си относно собствеността на сграда с идентификатор
51723.500.150.2. Дори разгледано по-горе съвсем хипотетично, без да е подкрепено с
доказателства, неговото становище
относно квотите на съделителите, е неоснователно.
Съдът не присъжда разноски, тъй като не
установи да са претендирани такива от ответниците по въззивната жалба.
По изложените съображения,
Плевенският окръжен съд, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.271 от ГПК
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно РЕШЕНИЕ №94/13.08.2020г.,постановено по гр.д.№79/2020г. по описа
на Никополски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в 1-месечен срок от връчването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: