Решение по дело №1172/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 228
Дата: 5 юли 2018 г. (в сила от 25 юни 2019 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20185500501172
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 228                             05.07.2018 г.                        гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ   

на тридесети май                                             две хиляди и осмнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

         

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

                                                                 АТАНАС АТАНАСОВ

                                                                       

                                                             

 

Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА ………………………………………

Прокурор  ………………………………………………………………..

като разгледа докладваното от съдия УРУКОВ

въззивно гражданско дело № 1172 по описа за 2018 година.

 

           Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

               Производството е образувано по въззивната жалба на Т.С.Т. и Д.К.П., подадена чрез адв. М.К., против решение № 16 от 15.01.2018 г., постановено по гр.дело № 2551/2016 г. на Казанлъшкия районен съд.

 

          Въззивниците считат, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закони и при несъобразяване и необсъждане на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и съдебно-техническа експертиза. Намират, че правите си изводи съдът е обосновал само с част от събраните доказателства, като е пренебрегнал голяма част от тях. Изброяването на писмените доказателства, повтарянето на части от двете заключения на СТЕ и повтарянето на свидетелските показания не означавало, че съдът ги е обсъдил и е постановил решението си въз основа на всички  доказателства. Излага подробна фактическа обстановка и подробни съображения. Цитира съдебна практика.

 

          Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, като отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск и иска по чл.537, ал.2, изр.3 от ГПК, с който е отменен нот. акт № 5, том ІІІ, рег. № 3546, д. № 405 от 2015 г. на нотариус Р. Буркова, като реши спора по същество, както и да им присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.

 

В отговора си по чл.263, ал.1 ГПК другите страни Н.П.Т., С.Т.К. и Т.Т.Ш., чрез пълномощника си адв. Й.М., оспорват изцяло въззивната жалба и считат, че решението на първоинстанционния съд е правилно – постановено в съответствие с материалния закон, и е обосновано с оглед събраните по делото доказателства, които са обсъдени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Излагат подробни съображения по всички оплаквания в жалбата.

 

Молят съдът да потвърди първоинстанционното решение и да им присъди направените разноски пред въззивната инстанция.

 

Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка по делото:

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК и във връзка с чл.79, ал.1 и ал.2 от ЗС.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е била правилно установена поради следното:

Видно от удостоверение за наследници №107 от 23.03.2016г.  на Община-Мъглиж ищците са наследници на П.К.Т., починал на 08.12.1960г..

С влязло в сила Решение №246я от 23.10.2009г. на ОСЗ-Мъглиж на наследниците на П.К.Т. е било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следните имоти:  НИВА от 1. 600 дка /един декар и шестстотин кв.м./, осма категория, находяща се в строителните граници на ***в местността/квартал/ "Кеневерджи",  при граници /съседи/: от север УПИ IX 41,  юг XI 41,  запад УПИ VIII 38 от кв.111, заявена с пореден №24 от заявлението  и    НИВА от 0.550дка /нула дка и петстотин и петдесет кв.м./,  осма категория,  находяща се в строителните граници на ***в местността/квартал/ "Кеневерджи",  при граници /съседи/:  от север УПИ X 41,  юг-път,   запад УПИ VIII 38 от кв.111,  заявена с пореден № 27 от заявлението, въз основа на което е образувана преписка по заявление вх.№253-Я от 24.02.1992г. От гореизложеното се устновява, че посочените ниви  били собственост на наследодателя на ищците П. К.Т. и са внесени от него в ТКЗС-***.

Видно от удостоверението за наследници под №141 от 13.04.2016г.  на Община-Мъглиж въззивниците са наследници на К.П.Т., починал на 27.09.1992г. - първата ответница била негова съпруга,  а втората ответница - негова дъщеря.

По делото не се спори, че К.П.Т. е бил син на наследодателя на ищците - П.К.Т.,  но не бил негов наследник,  тъй като с Определение № 463 на Старозагорски областен съд от 29.04.1946г. по ч.гр.д. №641/46г. по описа на съда, обнародвано в „Държавен вестник", бр.185 от 15.08.1946г. К.П.Т. е бил осиновен от М.К.Т. /брат на наследодателя  П.К.Т./ и съпругата му Д. М. Т. през 1946г.

От представения заверен препис на публично нотариално завещание № 45 от 29.05.1922 год. по нот.дело № 479/1922 г. на първи казанлъшки мирови съдия Г.С.се установява, че общият наследодател на страните - К.П.Т. е завещал общо на двамата си синове П.К.Т. и М.К.Т. притежавани от него недвижими имоти, без да извършва разпределение между тях, сред които и под № 9 „сая и плевня с 600 кв.м. в селото".

С опис-декларацията под №115 от 08.03.1956 г. М.К.Т. внесъл в ТКЗС -  ***притежаваните от него преди образуване на ТКЗС собствени земеделски земи, сред които и нива от 2 дка в местността „Кеневерджи”, в землището на ***.

С опис-декларация №169от 1956г. П.К.Т. внесъл в ТКЗС -  ***притежаваните от него преди образуване на ТКЗС собствени земеделски земи, сред които и двор от 1,6 дка в местността „Кеневерджи” при граници:мера, П.И., река.

Със заявление с вх.№253 от 24.02.1992г. до Поземлена комисия гр.Мъглиж, Н.П.Т. - наследник на П.К.Т., е поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на ***, съгласно ЗСПЗЗ.

С Решение №213-е от 27.10.1997г. Районен съд- Казанлък е отменил отказа на Поземлена комисия гр.Мъглиж по протокол №246Я от 12.01.1994г да възстанови на наследниците на П.К.Т. нива от 2.000 дка, VIII категория в местност „Кеневерджи" и нива от 0.800 дка VIII категория в местност „Кеневерджи" и вместо него е постановил,  че възстановява правото на собственост върху тези две ниви.

С Решение № 246 Я от 06.11.1998г., след влизане в сила на Решение №213-е от 27.10.1997г. на Районен съд-Казанлък,  Поземлена комисия гр.Мъглиж възстановява правото на собственост на наследниците на П.К.Т. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници на поземлени имоти,  част от които са: нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в землището на ***, местност „Кеневерджи"; нива от 2.000 дка, VIII категория в землището на *** местност „Кеневерджи“; нива от 0.800 дка VIII категория, находяща се в землището на ***, местност „Кеневерджи".

С Решение под № 246Я от 23.10.2009 год. на ОСЗ-Мъглиж, по преписка по заявление № 253-Я от 24.02.1992 год., подадено от ищеца Н.П.Т. било признато за възстановяване право на собственост на земеделски земи, собственост на П.К.Т., като под № 12 била възстановена в съществуващи /възстановими/ стари реални граници нива от 1,600 дка, осма категория, находяща се в строителните граници на *** в местността "Кеневерджи", при граници: от север-УПИ IХ-41, юг-УПИ ХI-41, запад – УПИ VIII-38 от кв.111, а  под № 13 е възстановена нива от 2,000 дка при същите граници и под № 16 - нива от 0,550 дка, при граници: от север-УПИ Х-41, юг-път, запад- УПИ VIII-38 от кв.111 и трите имота били в м."Кеневерджи".

На 21.08.2015г. въззивниците са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост по давност и наследство на 1/2-една втора идеална част от дворно място, цялото с площ от 1209 кв.м./хиляда двеста и девет кв.м./, съставляващо по плана на ***урегулиран поземлен имот - УПИ Х - 41 /десети за имот планоснимачен номер четиридесет и едно/ в кв.114 /сто и четиринадесет/,  кад. район 501 /петстотин и първи/ по плана на селото,  при граници за имота: от север - УПИ IХ - 1617,  от изток - УПИ ХII - 1591,  от юг-УПИ ХI - 41 и от запад - УПИ VIII - 38 и дворно място, цялото с площ от 984кв.м./деветстотин осемдесет и четири кв.м./, съставляващо по плана на ***урегулиран поземлен имот - УПИ XI-/сто и четиринадесет/,  кад.район 501 /петстотин и първи/ по плана на селото,  при граници за имота:от север-УПИ Х - 41, от изток -УПИ ХII -1591,  от юг-улица и от запад-УПИ VIII-38, за което бил съставен Нотариален акт №5,  том III, рег. № 3546, дело № 405 по описа за 2015г. на Нотариус Росица Буркова с рег.№097 при Нотариална камара гр.София, с район на действие Районен съд гр.Казанлък, вписан в Служба по вписвания-гр.Казанлък вх.рег.№ 6740 от 21.08.2015г., акт №123, том 22, д. № 4539.

В скица №125/31.03.2016г.  на Община - Мъглиж гореописаните    УПИ Х- 41 и УПИ ХI-41 са били записани на наследниците на П. и М.Т., въз основа на Нотариален акт № 165/01.10.1975г., който не беше представен от нито една от двете страни по делото.  

В Разписната книга, стр.7, на имотите в урбанизираната територия в ***, по плана от 1991 г., одобрен със Заповед № 132 от 11.03.1991 г. било записано, че имот № 41, представляващ дворно място бил собственост на двамата братя П. и М.Т..

В изпълнение на задължението си за подаване на декларации по чл.14 от ЗМДТ Д.П. подала декларация вх. № **********/30.11.2009 год., в която  декларирала, че собственици на имот № 41 били  Д.М., Д.П., Н.Т. и Т.Т.. Видно от удостоверения за данъчна оценка № ********** и № *********, издадени на 13.04.2016 г. от община Мъглиж, на тях двете се водила само 1/2 идеална част от двата парцела, образувани от имот планоснимачен № 41.

Имотите са декларирани от Н.Т. като съсобствени с Д.М. с декларация вх.№**********/07.05.1998г.. След смъртта на   Д.М. имотите са предекларирани от Н.Т. с декларация    вх.№740500-2012/10.09.2013г.  с посочване на наследниците на Д.М.като съсобственици.

По делото са назначени и изслушани две съдебно-технически експертизи.

Съгласно заключението по първоначалната съдебно-техническата експертиза, с вх. № 3473/23.03.2017г. заявените с пореден № 24 и 27 от заявление от Н.П.Т. с вх. № 253Я/24.02.1992 г. пред ПК-Мъглиж, нива от 1.600 дка, осма категория, м. "Кеневерджи", находяща се в строителните граници на ***и нива от 0.550 дка, осма категория, се намират в строителните граници на ***, съгласно кадастралните и регулационнш планове от 1971г. и 1991г. При така описаните граници в решение № 246Я/23.10.2009г. нивата от 1.600 дка в м."Кеневерджи", землище на *** попада в УПИ-Х-41, а нива от 0.550 дка съгласно описаните в решението граници попада в УПИ-ХI- 41. При така описаните граници на имотите в т. 12 и т. 16 раздел II - ри в Решение №246Я/23.10.2009г. същите били идентични по местонахождение с описаните в нотариален акт № 5, т.III, рег.№ 3546, д.405 по описа за 2015г. на нотариус Росица Буркова, рег.№ 097 при нотариална комара гр.София УПИ-Х-41 и УПИ-ХI-41, кв. 114. Вещото лице е дало заключението си, че УПИ-Х-41, кв.114 по плана на ***от 1991г. е идентичен по местонахождение с ПИ-91 в кв.1 по плана на ***от 1971г. /удостоверение за идентичност л.74 от делото/. В разписния списък към плана от 1991г. УПИ-Х-41 бил записан на П. и М.Т.. УПИ-ХI-41 ,кв. 114 по плана на *** от 1991г. е бил идентичен по местонахождение с ПИ-90, в кв. 1 по плана на *** от 1971г. /удостоверение за идентичност л.71 от делото/. В разписния списък към плана от 1991г. УПИ-Х1-41 бил записан на П. и М.Т.. С решение №247Я/26.10.2009г. на наследниците на К.П.Т. било възстановено правото на собственост върху нива с площ 2.00дка в м."Кеневерджи", но не била идентифицирана с граници, поради което вещото лице не може да даде отговор дали има съвпадение по местонахождение и граници на процесните два имота УПИ-Х-41 и УПИ-ХI-41 с възстановения имот от 2.00дка под № 3 в м. "Кеневерджи" по заявление на К.П.Т. вх. № 254 Я от 10.01.1992г. възстановен с решение № 274 Я от 26.10.2009г. на ОС”Земеделие” – гр. Мъглиж. При проверката ми в Община Мъглиж вещото лице е  установило, че в случая кв.111 и кв.114 са идентични.

Съгласно заключението на повторната съдебно –техническа експертиза , изпълнена от вещото лице Камен Данчев Йорданов с вх. № 13506/16.11.2017г.. Към създаването на ТКЗС в ***, цялата местност „Кеневерджи" била извън строителните граници на ***. В разписния списък към плана от 1971 г. имот пл. № 90-двор бил записан на М.К.Т., а имот пл. № 91-двор бил записан на наследници на П. К.Т./лист 87 и 88 от делото/. В този разписен списък по стария план, за имот пл.№ 88-двор бил записан на П.И. П.. Внесеният в ТКЗС от П. Т. по опис-декларация пореден № 169, към заявление-декларация за членство в ТКЗС, двор в местност „Кеневерджи" с площ от 1.6 дка при граници: мера, П.И. и река, съвпадал като граници с имот пл.№ 90, записан на М.К.Т. в т.нар. разписен списък. Лицето П.И. е вписана в границите на двор в местност „Кеневерджи" с площ от 1.6 дка по опис-декларация пореден № 169, като същата е лицето, описано в разписен списък по стария план, за имот пл.№ 88 като П.И. П.. В същото време в разписния списък към плана от 1971 г. имот пл.№ 90-двор бил записан на М.К.Т., а имот пл. № 91-двор  на наследниците на П. К.Т.. Местонахождението на заявената за възстановяване от Н.П.Т. в заявление вх.№ 253 от 24.02.1992 г. /лист 301-303 от делото/, стр. 2 от заявлението, раздел „недекларирани, за доказване" нива с площ от 2.000 дка в местност „Кеневерджи" била извън границите на населеното място-*** към внасянето и в ТКЗС. Местонахождението на внесената в ТКЗС от М.К.Т. по опис-декларация пореден № 115 към заявление-декларация за членство в ТКЗС нива в местност „Кеневерджи" с площ от 2.000 дка при граници: П.Т., М.А. и П.К. била извън границите на населеното място-*** към внасянето и в ТКЗС. Към създаването на ТКЗС в ***, цялата местност „Кеневерджи"  била извън строителните граници на ***. В последствие част от тази местност вече се намирала в регулация на *** в т.нар. строителни граници на населеното място. Когато е започнало заявяването и възстановяването на земеделски земи по ЗСПЗЗ е действал кадастралният план на ***, одобрен със заповед № 132 от 11.03.1991 г.

Към датата на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ с решения на Поземлена комисия, местонахождението на имот нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ IХ-41, от юг- УПИ ХI-41, от запад- УПИ VIII-38 в кв.111 била в границите на населеното място ***, а двете ниви от по 2.000 дка, в местността „Кеневерджи”, едната заявена за възстановяване от Н.П.Т. в заявление вх.№ 253 от 24.02.1992 г., а другата внесената в ТКЗС от М.К.Т. по опис-декларация пореден № 115 към заявление-декларация за членство в ТКЗС при граници: П.Т., М.А. и П.К. била извън регулация. Според вещото лице горепосочените имоти би следвало да са включени в границите на земеделските земи при създаване на ТКЗС. В  новосъздадения план от 1971 г. се включват имоти пл.№№ 90 и 91 записани на М.К.Т. и наследници на П. К.Т., съгласно разписен списък към плана. Тези имоти са идентични на заявения имот нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи”. Двете ниви от по 2.000 дка, в местността „Кеневрджи”, едната заявена за възстановяване от Н.П.Т. в заявление вх.№ 253 от 24.02.1992 г., а другата внесената в ТКЗС от М.К.Т. по опис-декларация пореден № 115 към заявление-декларация за членство в ТКЗС са останали извън регулация, в границите на ТКЗС. Първият държавен законодателен акт, който уреждал въпросите с името и статута на трудовите кооперативни земеделски стопанства бил приет с „Наредба-закон за трудовите кооперативни земеделски стопанства", обнародван в ДВ бр. 95 от 25.04.1945 г. Обнародваният текст търпи промяна през 1947 и 1948 г. Законът постановявал два принципа за създаване на такива кооперативни сдружения- като кооперация самостоятелно юридическо лице и като отдел към съществуващите местни потребителни и кредитни кооперации. Изграждането на ТКЗС и провеждане на масова колективизация било в периода от 1945 г. до 1959 г. В случая създаването на ТКЗС *** е станало през 1956 г. видно от опис декларациите. В Общинска служба „Земеделие" гр.Мъглиж не се съхранявали данни- графичен или картен материал, от който да било видно какви са били границите на землището на *** към момента, в който собствениците на земеделските земи внасяли свои земи в ТКЗС. УПИ-Х-41  в кв.114 по плана на ***, одобрен от 1991 г. бил идентичен по местонахождение с ПИ № 91, в кв.1 по плана на ***, одобрен от 1971 г./удостоверение за идентичност л.74 от делото/. В разписния списък към плана от 1991 г. УПИ-Х-41 бил записан на П. и М.Т., а в разписния списък към плана от 1971 г. ПИ № 91 бил записан на името на наследници на П. К.Т.. УПИ-ХI-41 в кв.114 по плана на ***, одобрен от 1991 г.  бил идентичен по местонахождение  с ПИ № 90 в кв.1 по плана на ***, одобрен от 1971 г./удостоверение за идентичност л.71 от делото/.  В разписния списък към плана от 1991 г. УПИ-ХI-41 бил записан на П. и М.Т., а в разписния списък към плана от 1971 г. ПИ № 90 бил записан на името на М.К.Т..     По плана от 1991 г. ПИ № 41 бил с площ от 2340 кв. м , като УПИ Х-41 е с площ 1209 кв. м, а УПИ ХI-41 бил с площ от 984 кв.м./ Разликата от 147 кв.м. бил за отчуждаване на улица и придаваемо от УПИ IХ-1617. По плана от 1971 г. ПИ № 90 бил с площ от 1213 кв., а ПИ № 91 бил с площ от 1100 кв.м., общо площ за двата имота: 2313 кв.м.. Тези процесни имоти УПИ Х-41 и УПИ ХI-41 в кв.114 по сега действащия кадастрален план на *** били идентични на имоти : Нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ IХ-41, от юг- УПИ Х1-41, от запад- УПИ VIII-38 в кв.111 и Нива от 0.550 дка VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ Х-41, от юг- път, от запад- УПИ VIII-38 в кв.111, описани в Решение № 246Я от 23.10.2009 г. на Общинска служба"3емеделие" гр.Мъглиж за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.К.Т. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници. Признатите имоти са както следва: Нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ IХ-41, от юг- УПИ ХI-41, от запад- УПИ VIII-38 в кв.111; Нива от 2.000 дка, VIII категория в местност „Кеневерджи"; Нива от 0.800 дка VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ Х-41, от юг- път, от запад- УПИ VIII -38 в кв.111, но възстановени били само с тази разлика от последния имот- вместо 0.800 дка, само 0.550дка. Общата площ на тези два имота е 1.600+0.800= 2400 дка, или 1.600+0.550= 2.150 дка., които като площ съвпадат с площта от стария и действащия кадастрален план на ***, а именно 2340 кв. м и 2313 кв.м..  ОСЗ - гр. Мъглиж включва за възстановяване в своите решения и имот: Нива от 0.550 дка VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ Х-41, от юг- път, от запад- УПИ VIII -38 в кв.111, който имот не бил заявяван нито от наследниците на ищците , нито от наследниците на въззивниците. Възстановен бил на базата на вписан имот на името на П. К. Т. и М.К.Т. в разписния списък по кадастралния план от 1971 г.и разписния списък от плана от 1991 г. Община Мъглиж издала удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ и скица за имоти пл.№ № 90 и 91 по плана от 1971 г., че били записани на П. и М.Т., а кои точно бивши земеделски земи попадали върху тези имоти се установявало от собствениците при анкетирането.

 

Спорен по делото е въпроса за собствеността именно на тези два УРЕГУЛИРАНИ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТИ с горепосочените номера по последния кадастрален и регулационен план на ***, съответно  одобрен със Заповед от 1991 год.

 

Въззивниците считат, че са собственици на ½  идеална част от спорните имоти на две основания: на основание наследство- извършено и в тяхна полза с публичното нотариално завещание от  общия за всички наследодател К.П.Т., с пълните права, каквито той самият е притежавал в неговия патримониум и евентуално на оригинерно основание -осъществен фактически състав на придобиване правото на собственост по давностно владение съгласно чл.79 ал.1 от ЗС.

 

Въззивният съд намира, че оплакванията във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение са неоснователни и недоказани поради следните съображения:

 

Видно от приложената към исковата молба опис-декларация с пор.№169 към Заявлението-декларация за членство в ТКЗС на П. Т., наследодател на въззиваемите, е записан, като внесен в ТКЗС, двор в м."Кеневерджи" с площ от 1.6 дка при граници: мера, П.И., река /лист 304-305 от делото/. В опис-декларация с пор.№115 към Заявление-декларация за членство в ТКЗС на М.К. Т., наследодател на въззивниците по делото, не е налично записване на двор в м."Кеневерджи" с площ от 1.6 дка при граници: мера, П.И., река, като внесен в ТКЗС.

Видно от представените по делото доказателства и от заключението на вещото лице, със заявление с вх.№253 от 24.02.1992г. до Поземлена комисия гр.Мъглиж, Н.П.Т. - наследник на П.К.Т., е поискал да му бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на *** съгласно ЗСПЗЗ, като под № 13 е заявил за възстановяване нива с площ от 1.600 дка в местност „Кеневер­джи", както и други недекларирани /следва да се разбира невписани в заявлението-декларация за членство в ТКЗС на наследодателя му П. Т./ имоти, без документи. Наследникът на М.К.Т. -К.Т., наследодател на въззивниците по де-лото, не е поискал възстановяване на собствеността върху този имот от Поземлената комисия.

С Решение под №213-е от 27.10.1997г. Районен съд- Казанлък е отменил отказа на Поземлена комисия гр.Мъглиж по протокол №246Я от 12.01.1994г. да възстанови на наследниците на П.К.Т. нива от 0.800 дка VIII категория в местност „Кеневерджи" и вместо него е постановил, че възстановява правото на собственост върху тази нива. Съдът е приел, че правото на собственост върху тази нива е доказано с клетвена деклара­ция по чл.12,ал.З от ЗСПЗЗ.

С Решение под №246Я от 06.11.1998г., след влизане в сила на Решение №213-е от 27.10.1997г. на Районен съд-Казанлък, Поземлена комисия гр.Мъглиж възстановява правото на собственост на наследниците на П.К.Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на поземлени имоти, част от които са: нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в землището на ***, местност „Кеневерджи" и нива от 0.800 дка VIII категория, находяща се в землището на ***, м. „Кеневерджи".

 

Видно от заключението на СТЕ, изпълнена от в.л. инж. Камен Данчев Йорданов -т.6, стр.7 от заключението, а също така и от обясненията на вещото лице в с.з. от 24.ХІ.2017г. по първоинстанционното дело, процесиите имоти УПИ Х-41 и УПИ ХІ-41 в кв.114 по сега действащия кадастрален план на ***са идентични на имоти: Нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневер­джи", при граници и съседи: от север УПИ 1Х-41, от юг- УПИ ХІ-41, от запад- УПИ VІІІ-38 в кв.111 и Нива от 0.550 дка VIII категория, нахо­дяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ Х-41, от юг- път, от запад- УПИ VІІІ-38 в кв.111, описани в Решение № 246Я от 23.10.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" гр.Мъглиж за възстановяване правото на собственост на наследниците на П.К.Т. в съществуващи/възстановими/ стари реални граници. С посоченото решение - раздел II от решението, Общинска служба "Земеделие" гр.Мъглиж възстановява правото на собстве­ност на наследниците на П.К.Т. в съществуващи/възстано­вими/ стари реални граници на поземлени имоти, част от които са: Нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневержи",  с посочените по-горе граници и Нива от 0.550 дка VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при посочените по-горе граници и съседи. На същото място в заключението вещото лице пояснява, че признатите имоти с посоченото решение на ОСЗ-Мъглиж - раздел I от решението, са както следва: Нива от 1.600 дка, VIII категория, находяща се в строи­телните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ 1Х-41, от юг- УПИ Х1-41, от запад- УПИ VI11-38 в кв.111; Нива от 2.000 дка, VIII категория в местност „Кеневерджи"; Нива от 0.800 дка VIII категория, находяща се в строителните граници на ***, местност „Кеневерджи", при граници и съседи: от север УПИ Х-41, от юг- път, от запад- УПИ VI11-38 в кв.111, като нивата от 0.800 дка се възстановява само в размер от 0.550 дка - раздел II от решението. Общата площ на двата имота - нива от 1.600 дка и нива от 0.800 дка, признати за възстановяване по раздел I от решението, е 1.600+0.800= 2.400 дка, а площта на двата имота, възстановени по раздел II от решението, е 1.600+0.550= 2.150 дка., които като площ съвпадат с площта на ПИ №41 от стария и действащия кадастрален план на ***, а именно 2340 м2 и 2313 м2. На същата стр.7 от заключението вещото лице пояснява, че по плана от 1991г. ПИ №41 е с площ от 234 0 м7, като УПИ X-41 е с площ 1209 м2, а УПИ ХІ-41 е с площ от 984 м2. Разликата от 147 м2 е за отчуждаване на улица и придаваемо от УПИ 1Х-1617. По плана от 1971г. ПИ №90 е с площ от 1213 м2, а ПИ №91 е с площ от 1100 м2, общо площ за двата имота: 2313 м2. УПИ Х-41 в кв.114 по плана на ***, одобрен от 1991г., е идентичен по местонахождение с ПИ №91 в кв.1 по плана на ***, одобрен от 1971г./ удостоверение за идентичност л.74 от делото/, а УПИ Х1-41 в кв.114 по плана на ***, одобрен от 1991г., е идентичен по местонахождение с ПИ №90 по плана на ***, одобрен от 1971 г. /удостоверение за идентичност л.71 от дело-то/. В с.з. на датата 24.ХІ.2017г. вещото лице пояснява, че УПИ Х-41 и УПИ Х1-41 представляват преди урегулирането им един поземлен имот 41, който е с площ от 2340кв.м., а след урегулирането им двата имота са с обща площ от 2313кв.м., тъй като разликата от 147кв.м. е за отчуждаване на улица и придаваемо УПИ 1Х-1617. Също така уточнява, че възстановеният имот от 0.550кв.м. се намира в УПИ XI, а възстановеният имот от 1600кв.м. се намира в УПИ X и част в УПИ XI, както и че за първи път с плана от 1971г. процесиите имоти влизат в регулационния план на ***. Вярно е, че на стр.8 от заключението си в.л. Йорданов е записал, че възста­новяването на собствеността върху нива от 0.550 дка в м.Кеневерджи не е заявявана нито от ищците, нито от наследниците, но тъй като този запис е в противоречие с констатациите на вещото лице по раздел III от зак­лючението - стр.2, абз.2 от раздел III и стр.З, абз.1, в с.з. на 24.ХІ.2017г. вещото лице пояснява, че н-ците на П. К. Т. за заявили пред ПК за възстановяване нива от 0.800 дка в м.Кеневерджи, а не нива от 0.550дка в същата местност, в какъвто размер е възстановената нива в раздел II на Решение №246Я от 23.10.2009 г. на Общинска служба "Земеделие" гр.Мъглиж. Формирането на площите на двата процесни имота и разликата между общата площ на процесиите  имоти и площта на възстано­вените зем.ниви е подробно обяснена от вещото лице както в заключени­ето, така и в с.з. на 24.ХІ.2017г. Поради това е необосновано твърде­нието на жалбоподателите във въззивната жалба, че имотът от 0.550дка в м.Кеневерджи - процесният УПИ ХІ-41, е възстановен на н-ци на П. К.Т. само въз основа на  записванията по разписните списъци по кадастралните планове на ***от 1971г. и 1991г.

С нотариален акт  под №5, том III, рег.№3546, дело №405 по описа за 2015г. на Нотариус Росица Буркова, неправилно е удостоверено, че въззивниците са собственици на 1/2 ид.част от процесиите УПИ Х-41  и УПИ Х1-41 в кв.114 по плана на ***, Община-Мъглиж, които са отредени за въз­становените на ищците, като наследници на П.К.Т., земе­делски земи с Решение №246я от 23.10.2009г. на ОСЗ-Мъглиж в съществуващи /възстановими/ стари реални граници.

При предявен отрицателен установителен иск, какъвто е предявеният по делото иск, въззивниците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване собствеността си върху 1/2 ид.част от процесиите имоти. В ТР №8/20121 от 27.ХІ.2013г. На ОСГТК на ВКС по т.д. №8 от 20121». е прието, че „единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено". Когато съдът е сезиран с отрицате­лен установителен иск, тежестта на доказване се прехвърля на въззивниците, които следва да докажат, че са собственици на имота на посочените в отговора на исковата молба основания.В случая въззивниците следва да докажат или правото на собственост на М.К.Т. - осиновител на К.П.Т., наследодател на въззивниците, към момента на одържавяването на процесиите имоти - внасянето в ТКЗС или придобиването на Н ид.ч. от процесиите имоти им на друго основание - в случая по давностно владение, каквото е признато с горепосочения нот.акт. Такова главно доказване не е проведено по делото. Въззивниците носят тежестта да установят при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на наследници на К.Т., като наследник на М. Т., законосъобразно са установили с горепосочения нот.акт правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесиите имоти, включително и че наследодателят им е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния имот към момента на одържавяването им - внасянето им ТКЗС, които имоти са били земеделски или пък са ги придобили по давностно владение в срока по чл.79,ал.1 от ЗС.

 

Въззивната инстанция приема, че е правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че въззивниците не са доказали по безспорен начин придобиването на 1/2 ид.ч. от процесните имоти по давностно владение от тях и техните наследодатели. Правилно съдът приема, че придобивната давност може да тече от датата на възстановяване собствеността  върху процесиите имоти по реда на ЗСПЗЗ на н-ците на П.К.Т. с Решение №246я от 23.10.2009г. на ОСЗ-Мьглиж, от който момент е възникнал годен обект на право на собственост, който може да се придобива по давност. При възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други образования, не е достатъчно включването им в урбанизираните територии /каквато е тезата на въззивниците в писмения им отговор на исковата молба/, за да възникне годен обект на право на собственост, по отношение на който да тече и давностно владение за първично придобиване. За периода до влизане в сила на ЗСПЗЗ владелците на земеделски земи не могат да противопоставят успешно възражение за придобиване на имотите по давност, тъй като до този момент земеделските земи са били кооперативна собственост, т.е. част от т.нар. "социалистическа" собственост, за която съгласно чл.86 от Закона за собствеността (редакция до 1991 г.) е съществувала забрана за придобиване по давност. Съгласно чл. 10, ал.13 от ЗСПЗЗ за периода до влизане в сила на ЗСПЗЗ не могат да правят възражение за придобивна давност и лицата, които след внасянето на земеделските земи в ТКЗС са ги придобили валидно от ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански органи или от други държавни и общински органи, но с оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ са загубили собствеността си върху тези земи. В този смисъл е и Решение под № 98 от 15.07.2011г., постановено по гр. д. №768 от 2010 г. на ВКС, II ГО и др. За периода от влизане в сила на ЗСПЗЗ до влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ(22.11.1997г.), изтек­лата давност относно земеделски земи, които се възстановяват по реда на ЗСПЗЗ, не се зачита, а след влизане в сила на тази разпоредба започва да тече нова давност. Въпросът дали започващата да тече след 22.11.1997г. нова давност е идентична с тази, която е текла преди влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ или новата давност винаги е 10-годишна по чл.79, ал.1 от ЗС, е разрешен с Тълкувателно Решение № 10 от 05.12.2012г. по т.гр. д. №10 от 2012 г. на ОСГК на ВКС - новата давност е идентична с давността, текла до 22.11.1997 г.: ако владелецът е бил добросъвестен, то след 22.11.1997 г. може да придобие имота по кратката 5-годишна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, а ако е бил недобросъвестен, след 22.11.1997г. може да придобие имота с общата давност по чл.79, ал.1 от ЗС от 10 години. Ако обаче към 22.11.1997 г. имотът все още не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, давност не е започнала да тече, а започва да тече от момента на реалното възстановяване на собствеността. Това разрешение е прието и в съдебната практика на ВКС с оглед общия принцип, че по отношение на собственик, който не може да защити правото си (тъй като все още не разполага с конститутивно решение на ОСЗ) давност не тече. В този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК: / Решение №383 от 02.11.2011г. по гр. д. №1388/2010г. на ВКС, I ГО, Решение №627 от 05.10.2010г. по гр. д. №1б23/2009г. I ГО, Решение N'10/04.05.2011г. по гр. д. №308/2010г. на ВКС, II ГО, Решение N'584/25.09.2009г. по гр. д. №2949/2008г. на ВКС, I ГО, Решение N'906/29.06.2011г. по гр. д. №60/2010г. на ВКС, I ГО и др./  Ето защо правилно пъроинстанционният съд разглежда възражението на въззивниците За придобиване на имотите по давност от момента на постановяване на Решение №246я от 23.10.2009г. на ОСЗ-Мъглиж. В тази връзка е неоснователно е оплакването във въззивната жалба за неправилност на решението, тъй като началният момент за придобивна давност следвало да бъде Решение №246я от 03.02.2004г. на ОСЗ-Мъглиж. Действително по преписката за възстановяване на собствеността върху процесиите земеделски земи са налични няколко решения, но единствено по Решение №246я от 23.10.2009г. е отбелязано, че е влязло в сила. Върху останалите решения няма такова отбелязване, а освен това следва да се има предвид правото на ПК/ОСЗ да изменят решенията си при условия, изрично посочени в ЗСПЗЗ.

 

От ангажираните от въззивниците гласни доказателства не се доказва нито начален, нито краен период от време от 10 години, през което време последните да са упражнявали спокойно, трайно и явно поведение - недвусмислено насочено и манифестирало срещу ищците, с намерение за своене на 4 ид.част от процесиите имоти като собствени и това поведение да е възприето недвусмислено от ищците при липса на тяхното противопоста­вяне. Не се установи по делото наследодателя на въззивниците - К.Т., да е демонстрирал явно, спокойно, непрекъснато и несъмнително владение на 1/2 ид.ч. от процесиите имоти, намерение за своене, насочено спрямо ищците. Това е необходимо да се установи, доколкото за давностно придобиване на недв. вещ е необходимо ответникът да проведе пълно и главно доказване, че с недвусмислено обективирани фактически действия е трансформирал намерението си от държател на идеалните части на имота да стане собственик. Събраните гласни доказателства са недостатъчни, непоследователни и неубедителни - свидетелите, ангажирани от въззивниците твърдят, че последните и техният наследодател К.Т. са обработвали южната половина на имота, като не уточняват начало и край на обработването му. Св.Р.Р.твърди, че имотът бил обработван от въззивниците до смъртта на К.Т. - 1992г., но не е виждала в този имот М. Т., баща на К.Т., а св. В.П.сочи, че от 6-7 години имотът не се обработва. Св.С.Т.сочи, че от 1999г. имотите са запустили /т.е. необработвани/, а тази свидетелка от 1999г. е собственик на имот, който се намира на около 100 м. от процесиите имоти и има ежедневно наблюдение върху последните. Св.С.Д.сочи, че е виждала само първия ищец да обработва имотите и не е виждала св.Р.Р.да обработва имотите, нито пък е виждала въззивниците в процесните имоти. По делото не са представени категорични доказателства, че към 21.08.2015г., когато е съставен нот.акт №5, том III, рег.№3546, дело N'405 по описа за 2015г. на Нотариус Росица Буркова,  въззивниците са манифестирали спрямо ищците намерението си да своят ½  ид.ч. от описаните в констативния нотариален акт имоти като собствени, за което ответната страна носи съответната доказателствена тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, нито пък е изтекъл 10 годишен срок от влизане в сила на Решение №246я от 23.10.2009г. на ОСЗ-Мъглиж, от който момент е възникнал годен обект на право на собственост, който може да се придобива по давност.

 

Неоснователно е възражението на въззивниците, че за ищците липсва правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В случая ищците заявяват, че притежават самостоятелно право на собственост върху процесните имоти, за Ѕ идеална част, от които въззивниците са се снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. В производството по този иск ищците доказват фактите, от които произтича правния им интерес, а въззивниците – фактите, от които произтича правото им. Предмет на иска са имоти, за които ищците твърдят, че са им възстановени в стари реални граници, позовавайки се на решението на ОСЗ. Въззивниците са възразили, че са придобили Ѕ идеална част от процесните имоти  по наследство, като доказателство са представили  заверен препис на публично нотариално завещание № 45 от 29.05.1922 год. по нот.дело № 479/1922г.. Позовават се и на оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност, поради което трябва да докажат, че са владяли необезпокоявано, като са отблъснали владението на собствениците.

Съдът намира за недоказано позоваването на въззивниците, че 1/2 идеална част от процесните имоти са придобили по наследство от общия им наследодател К.П.Т. - баща на П. и М. К.Т., всеки от които бил  внесъл земеделски земи в ТКЗС, описани в 2 броя опис-декларации към заявления за членство в ТКЗС.  С публично нотариално завещание общият право­дател на страните К.П.Т. завещал на двамата си сина П. и М.Т.,  при равни части,  описани в завещанието земеделски имоти, сред които  под № 9 „сая и плевня с 600 кв.м. в селото", който сътласно събраните по делото доказателства са различни от процесните имоти по квадратура, а също така и по граници, подробно описани в опис-декларацията към заявлението за член­ство в ТКЗС на П. Т.,  наследодател на ищците. В представеното завещание не е налице завещан имот в м."Кеневерджи". Въззивниците не ангажираха доказателства, че земите, които двамата братя са внесли в ТКЗС са само тези оставени им по наследство от баща им К.Т..  Наследодателят на въззивниците М.К.Т. не е посочил в опис-декларацията към заявлението му за членство в ТКЗС Ѕ идеална част от завещаните „сая и плевня с 600 кв.м. в селото".

 Действително в Разписната книга, стр.7, на имотите в урбанизираната територия в ***, по плана от 1991 г., одобрен със Заповед № 132 от 11.03.1991 г. било записано, че имот № 41, представляващ дворно място бил собственост на двамата братя П. и М.Т..  Следва да се има предвид, че записването в разписния лист няма значението на придобивен способ. /Решение № 783 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3221/2005 г., IV г. о., ГК/. Може да се цени само като евентуално косвено доказателство за упражняването на фактическа власт и намерението за това на записаните лица. Отбелязванията за принадлежността на правото на собственост в разписен лист към плановете от 1991 г. и 1971г. се отнасят за време след  обобществяването на имотите.  Освен това не е отбелязано основание за тези записвания. Неотносимо към спора е възстановяването на собствеността с решение на поземлената камисия на ниви от 2.000дка в м."Кеневерджи" поотделно на наследницитецте на П. Т. и на наследниците на М. Т., тъй като по делото се установи / заключението по съдебно –техническа експертиза с вх. № 13506/16.11.2017г./, че тези възстановени ниви са различни от процесните имоти. Нивите от по 2 дка се намират извън регулация, в границите на ТКЗС и се възстановяват с план за земеразделяне. 

По делото не са представени безспорни доказателства за придобиване на 1/2 ид.ч. от процесните имоти по давностно владение от въззивниците и техния наследодател. С чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, който се прилага и при реституция по ЗСПЗЗ, е даден нормативен израз на принципа, че давност не тече срещу този, който не може да защити правата си. На основание тази норма обаче се заличава придобивната давност изтекла само до 23.11.1997 г. Ако до този момент е възстановено правото на собственост, от тази дата може да тече нова давност. В случаите, когато правото на собственост се възстановява след тази дата, то давността започва да тече от момента на възстановяване на правото на собственост, защото това решение има конститутивно действие./ в този смисъл Решение № 383 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. С оглед установената фактическата обстановка по настоящото дело, за да  започне  да тече  срок на придобивна  давност е необходимо  имотът   да е  възстановен  на бившите собственици с решение на ОСЗ. До постановяване на  позитивно решение  имотът не е индивидуализиран и  намерението на ползвателите да владеят  не е насочено  към точно определен обект и  конкретно лице като негов собственик. / в този смисъл Решение №627 от 05.10.2010г. по гр. д. №1623/2009г.  I ГО/. С оглед на гореизложеното следва да се разгледа възражението на въззивниците за придобиване на имотите по давност от датата на постановяване на позитивното за праводателя на ищците Решение №246я от 23.10.2009г. на ОСЗ-Мъглиж, от който момент е възникнал годен обект на право на собственост до снабдяването им с констативния нотариален акт. Представените от въззивниците в тази връзка гласни и писмени доказателства съдът определя като неубедителни. Правото на собственост по давност се придобива при упражняване на фактическа власт върху имота като свой през определен период от време непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на същото следва да има изявление от владелеца за същото. Правото на собственост по давност се придобива с изтичане на срока по чл. 79 от ЗС, но не се придобива автоматично с изтичането му. В случая е налице и волево изявление на въззивниците, снабдявайки се с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Владението съгласно чл. 68 от ЗС включва в себе си обективен елемент - упражняване на фактическа власт, и субективен елемент - намерение за своене, за което важи  презумпцията на чл. 69 от ЗС. Когато основанието за придобиване на фактическата власт е съсобственост, за да се придобие по давност чуждият имот, то следва да се превърне с едностранни действия държането във владение. Тези действия следва явно и по недвусмислен начин да показват отричане на владението върху процесната идеална част на останалите съсобственици и това следва да бъде доведено до тяхното знание. Въззивниците следва да докажат, че са манифестирали промененото си намерение за държане на частта от  имота пред останалите съсобственици. Твърденията на въззивниците, че техният наследодател и те самите са започнали да своят  1/2 идеална част от имотите и са ги държали като свои и през цялото време демонстрирали това намерение пред другите съсобственици  остана недоказано. Към момента на снабдяването им с нотариален акт по обстоятелствена проверка не е изтекъл и срока по чл. 79, ал.1 от ЗС. С оглед гореизложеното, предявеният отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК  следва да бъде уважен, което правилно и законосъобразно е констатирал и първостепенния съд.

 

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че процесните два недвижими имота не попадат сред възстановените на праводателя на въззивниците М.К.Т., тъй като посочената нива от 2.000 дка в процесната местност “Кеневерджи” не попада в регулацията и строителните граници в ***, т.е касае се за земеделска земя, която е съвсем различна от процесните два урегулирани поземлени имоти, находящи се в регулацията на ***С оглед на указаната от съдебните инстанции доказателствена тежест, ответниците и въззивници в настоящото   производство   не   успяха   да   установят   правото   си   на собственост върху посочената от тях ½  ид.  част  от двата поземлени имота, подробно описани в  исковата молба. Въззивниците не могат да придобият спорната част от имота и въз основа на първично основание /придобивна давност/, с оглед на горецитираната константна практика на ВКС на РБ.

 

Въззивният съд намира, че и евентуално съединения иск съдът да отмени посочения в исковата молба нотариален акт на основание  чл. 537, ал.2 ГПК е законна последица от уважаването на първоначалния иск, при който са установени права, които се засягат с нотариалното удостоверяване (ТР№ 178/1986 г., ОСГК на ВС). На отмяна по реда на  чл. 537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове (ТР № 3/29.11.2012 г. на ВКС-ОСГК). Констативният нотариален акт, с който е признато право на собственост върху недвижимите имоти по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Съдът намира,че Нотариален акт №5,  том III, рег. № 3546, дело № 405 по описа за 2015г. на Нотариус Росица Буркова с рег.№097 при Нотариална камара гр.София, с район на действие Районен съд гр.Казанлък, вписан в Служба по вписвания-гр.Казанлък вх.рег.№ 6740 от 21.08.2015г., акт №123, том 22, д. № 4539  правилно и законосъобразно е бил отменен от първостепепенния съд, тъй като с него  незаконосъобразно е признато правото на собственост върху идеална част от процесните имоти на въззивниците и ответници.

 

Следва заключението, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди ведно с всички законни последици от това.

 

На основание чл.78 ал.3 и чл.273 от ГПК  въззивниците и ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите и ищци направените по от последните разноски по делото за адвокатско възнаграждение, които съобразно списъка на разноските по чл.80  от ГПК  и съобразно договора за правна помощ ат 21.02.2018 год. /съответно но листи 33 и 35 от настоящото дело/ възлизат на сумата от 800 лева  за въззивната инстанция.

         

 Водим от горното, съдът

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА решение № 16 от 15.01.2018г., постановено по гр.дело № 2551/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Т.С.  Т.,  с ЕГН ********** *** и Д.  К.П., с ЕГН ********** ***, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, да заплатят на Н.П.Т., с ЕГН ********** ***, С.Т.К., с ЕГН ********** ***, Т.Т.Ш., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски пред въззивната инстанция общо в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.

 

  Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на РБ при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

 

                    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                           

 

 

ЧЛЕНОВЕ: