РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1011
гр. Пловдив, 09 май 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в публично заседание на девети април през две хиляди
и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при
секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 213 по описа за 2019год. на Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 от Административно
процесуалния кодекс /АПК/
във вр. с
чл.211 и чл.231 от Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по
жалба на Г.И.И.,
ЕГН **********,***, против заповед № 8121К-9307/
02.10.2018 г. на министъра на МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение на основание
чл. 203, ал.1, т.7, пр.2 и пр. 3, и т.13 от ЗМВР.
Жалбоподателят счита, че атакуваната заповед е незаконосъобразна,
като издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, като се иска нейната
отмяна. Твърди, че не са спазени сроковете за налагане на дисциплинарното
наказание по чл.94, ал.1
от ЗДСл.,
липсва точно описание на извършено дисциплинарно нарушение и както и че не са
изложени мотиви в тази посока. Счита, че
неправилно са интерпретирани събраните доказателства, както и че
неправилно е приравнено наличието на повдигнато обвинение по ДП № 73/2018 г. по
описа на ОСлС при ОП Пловдив с наличието на влязла в сила присъда за извършено
престъпление. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. С.. Представя
писмени бележки.
Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез процесуалния
си представител юрк. Б.П. намира жалбата за неоснователна и моли заповедта да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Представя писмени бележки.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1
АПК,
от лице, което е адресат на административния акт и
има правен интерес от оспорването,
поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
От
фактическа и правна страна е
установено следното:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № 8121К-9307/ 02.10.2018 г.
на министъра на МВР, с която на главен инспектор Г.И.И. - началник на РУ Раковски
при ОД на МВР – Пловдив е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е
прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 203, ал.1, т.7, пр.2 и
пр. 3, и т.13 от ЗМВР.
От административната преписка се установява, а и не е налице спор между страните,
че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят изпълнява длъжността
главен инспектор, началник на РУ Раковски при ОД на МВР – Пловдив.
Дисциплинарното производство срещу жалбоподателя е
образувано със заповед № 8121К-5908/ 24.04.2018 г. на министъра на вътрешните
работи на основание чл.207, ал.1, т.1 от ЗВМР, въз основа на постъпили данни за
извършено нарушение, съгласно предложение рег.№ 317р4569/ 20.04.2018 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив. Съгласно заповедта производството е
образувано по повод установени данни за това, че на 15.03.2017 г. в гр.
Раковски жалбоподателят И. в съучастие с В.Г.и Ж.К.- служители на РУ Раковски и
С.М.– служител на „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Пловдив чрез използване на
служебното си положение е поискал и приел парична сума в размер на 20 000
лв., като това деяние е станало обществено достояние чрез средствата за масово
осведомяване. По случая е образувано ДП № 73/ 2018 г. по описа на ОСО при Окръжна
прокуратура – Пловдив.
В Министерството на вътрешните
работи е постъпило писмо на Окръжна прокуратура – Пловдив изх. № 14057 от
20.04.2018 г. /л.41 по делото/, с което се уведомява, че главен инспектор Г.И.
– началник II степен на
РУ на МВР гр. Раковски, е привлечен в качеството на обвиняем жалбоподателя във връзка с данни за
осъществен състав на престъпление по чл.302, т.1 и т.2 б“а“ вр. с чл.301, ал.2
вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал. 1 от НК по досъдебно производство – сл.д. №
73/ 2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
Пловдив, като същият е задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК за срок от 72
часа. По-късно мярката „задържане под стража“ е била потвърдена от Окръжен съд
–Пловдив. На 24.04.2018 г. е издадена заповед от министъра на вътрешните
работи, с която е образувано дисциплинарно производство против Г.И., същият е
отстранен временно от длъжност, определен е съставът на дисциплинарно
разследващия орган и са дадени указания.
На
14.05.2018 г. на жалбоподателя Г.И. е връчена срещу подпис покана рег.№
317р-5187/ 09.05.2018 г. за запознаване със заповед за образуване на
дисциплинарно производство рег.№ 8121К-5908/ 24.04.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, както и покана рег.№ 317р-5186/ 09.05.2018г. за даване на
писмени обяснения от служителя. На 10.05.2018 г. писмени обяснения са били
представени, изведени с рег.№ 317000-7263/ 09.07.2018 г.
С писмо
рег.№ 317000-5302/ 18.05.2018 г. са изикани материали по следствено дело № 73/
2018 г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, на което е отговорено с писмо № 73/
18 от 06.07.2018 г- са предоставени заверени копия на постановления за
привличане и протоколи за разпит на главен инспектор Г. Илиевв качеството му на
обвиняем по сл.д.№ 73/ 2018 г. от 20.04.2018 г. и от 26.04.2018 г. както и
протокол за разпит на обвиняем от 04.06.2018 г.
В хода на
образуваното дисциплинарно производство от страна на дисциплинарно разследващия
орган от сектор „Човешки ресурси” са изискани данни за похвали и наказания на И.,
наличието на сигнали срещу служителя,
кадрова справка, длъжностна характеристика и т.н., представени са доказателства
– списък с рег.№ 2372р-16436 от 18.11.2014 г., във връзка с това, че главен инспектор И. е бил запознат срещу
подпис с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР.
Поискан е
бил и достъп с писмо рег.№ 237200 – 3865 от 14.05.2018 г. до С. К.М., находящ се в Затвора – гр. Пловдив за снемане на сведения
от него с рег.№ 2372р-8458/ 30.05.2018 г.
Приложени са
разпечатки от публикации от електронни сайтове от дати 19 и 24.04.2018 г. – 24
часа.bg и traffic news.bg.
С УРИ
317000-7263/ 09.07.2018 г. от главен инспектор И. до министъра на вътрешните
работи е представено обяснение във връзка с постъпили данни за извършено дисциплинарно
нарушение и заповед за образуване на дисциплинарно производство.
На
16.07.2018 г. на жалбоподателя е връчена покана рег.№ 317р-7325/ 16.07.2018 г.
за запознаване с обобщена справка с рег.№ 317р-7319/ 16.07.2018 г., с която
сащият се е запознал, но себоственоръчно е записал, че няма да дава
допълнителни обяснения. Въпреки това му е даден 24 часов срок да представи
допълнителни обяснения. На 17.07.2018 г. гл.инспектор И. е посетен в сектор
„Арести” при ОСИН гр. Пловдив, за да му бъде предоставена възможност за
допълнителни сведения по обобщената справка. Същият представя УРИ 317000-7718/
18.07.2018 г., в което се посочва, че няма да дава допълнителни обяснения във
връзка с обобщената справка.
В хода на
дисциплинарното производство за извършено дисциплинарно нарушение от гл.
инспектор Г.И. са изискани сведения още от мл.експерт Ж.К., мл.експерт В.Г., М.
М. М.,които са отказали да дадат обяснения, тъй като вече са дали такива по ДП
№ 73/ 2018 по описа на ОслО при ОП – Пловдив. Събрани са сведения и обяснения и
от други лица и служители, имащи отношение към случая.
Събрани са
по преписката постановленията на прокуратурата за привличане като обвиняеми на
останалите служители и лица, както и протоколи от разпит на свидетел пред
съдия. Представени са искания до Оръжна прокуратура – Пловдив и началника на
Затвор – Пловдив, съответно за предоставяне на протоколи от разпити в качество
на свидетели на лицата, замесени по случая, както и разрешение за достъп до
задържаният главен инспектор И. във връзка с извършване на действия по
дисциплинарното производство /л.142 и сл. по делото на ВАС/, както и
разпореждания за осигуряване на достъп до задължаното лице и придоставяне на
копие от постановлението му за привличане на обвиняем /л.154 и сл. по делото на
ВАС/, както и въз основа на искания са представени заверени копия от разпит на
св. Мустафа и Модев, както и обяснения от обвиняемия гл. инспектор И., снети
след задържането му на 18.04.2018 г. – л.193 и сл.
Въз основа
на събраните доказателства, съдът намира от правна и фактическа страна
следното.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия. Компетентността на органа е възведена в нормата на чл.204, ал.1 от ЗМВР, по силата на която дисциплинарни наказания на висши ръководни, ръководни
и изпълнителски длъжности се налагат със заповед на министъра на вътрешните
работи. Няма спор, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят е
заемал ръководна длъжност – началник на Районно управление Раковски при ОД на
МВР – Пловдив.
Административният
акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити.
Заповедта е мотивирана, като са изложени конкретни съображения от фактическо и
правно естество. Спазена е и установената форма на заповедта - писмена, като са
посочени фактическите и правни основания за издаването й.
При
издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазена е процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, уредена в Глава осма от ЗМВР. Също така са спазени и
сроковете по чл.195 и чл.196 от ЗМВР.
В тази
връзка съдът не възприема наведените доводи от жалбоподателя за изтекла давност
за налагане на дисциплинарното наказание. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба на закона за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години
от извършването му. Неправилно от страна на жалбоподателя се приема, че
давността следва да е една година, а следва да се приложи двугодишната давност,
тъй като се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, а за „тежки
нарушения на служебната дисциплина” законодателят определя нарушенията по
чл.203, ал.1 ЗМВР, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение",
и които са изрично изброени. На жалбоподателя е наложени именно такова
наказание.
Освен това новелата на чл. 195, ал.3 ЗМВР определя, че сроковете по ал. 1 и 2 не текат, когато държавният служител е
в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под
стража или домашен арест. В тази връзка по делото са налице достатъчно доказателства,
от които е видно, че лицето за времето от 18.04.2018 г. до края на м.август
2018 г. гл. инспектор И. се е намирал в следствения арест и Затвор - Пловдив,
доказателства за което са всички искания до прокуратурата и началника на
Затвора - Пловдив от м. май до м.август
за осигуряване на достъп до задържаното лице на членовете на дисциплинарно
разследващия орга
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Оспорената заповед е издадена при
спазване на правилата, гарантиращи правото на защита на дисциплинарно
привлеченото лице и в съответствие с предвидената в чл. 207, ал. 1 – 12 ЗМВР
дисциплинарна процедура при налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание
"уволнение". Oсигурено е
участие на служителя в дисциплинарното производство на всеки негов етап, като дисциплинарно
наказващият орган е изпълнил вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на
държавния служител, доказателства за което са посочените по-горе дисциплинарно
разследващи действия, в т.ч. представената по делото покана рег. № 317р-8623 от
27.08.2018 г. за запознаване със заповед на министъра на МВР от 21.08.2018 г.,
покана за даване на писмени обяснения от същата дата, както и покана изх.№
317000-9267 от 30.08.2018 г. за запознаване с обобощена справка и даване на
допълнителни обяснения и възражения от гл.инспектор И., връчени му на същите
дати. /л.183 и сл. по делото на ВАС/.
Налице е фактическият състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР -
действията/бездействията на служителката са в нарушение на визираните етични
правила и като резултат са довели до уронване престижа на службата. Инцидентът
на 15.03.2017 г. е станал публично известен и несъмнено е довел до негативен
ефект върху авторитета на службата. Дисциплинарно наказващият орган, при
коректно установени фактически обстоятелства е изградил обосновани правни
изводи относно извършените дисциплинарни нарушения и дал точна правна
квалификация на действията на служителя, поради което обжалваната заповед е
материално законосъобразна. Действията на служителя, с които е нарушил етичните
норми са посочени и точно субсумирани към съответното правило за поведение.
Обосновано е крайното заключение на дисциплинарно наказващия орган, че с
поведението си служителят е уронил авторитета на службата. Приложените медийни
публикации от електронните медии показват, че действията на служителите на РУ –
Раковски, в т. ч. на жалбоподателя са коментирани в негативен план, което
безспорно влияе отрицателно върху авторитета на службата. Коментарите на
действията на полицейските служители са били в контекста на предполагаеми
инкриминирани деяния. Това поведение е представено на обществената аудитория
като неглижиране на нормативно установения ред точно поради служебното им
положение, което възприятие безспорно има неблагоприятен ефект върху престижа
на ведомството и авторитета на полицейските служители.
Основателно е изтъкнал, при
обсъждане на тежестта на дисциплинарното нарушение, че с действията си
жалбоподателят по недопустим начин е създал впечатление в гражданите, че
служителите на МВР могат да не спазват нормативно определените правила за
поведение и за същото няма да им се търси отговорност, което поведение е
несъвместимо с етичните правила.
Освен това Етичния кодекс е
обнародван, а жалбоподателят И. като служител на МВР е бил запознат с него като
част от служебните му задължения, за което са представени доказателства по
делото, посочени по-горе в изложението. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
В тази насока дисциплинарно
наказващият орган при оценка на тежестта на нарушението правилно е оценил
тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на
служителят, съгласно изискванията на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. За допуснатото
дисциплинарно нарушение се следва дисциплинарно наказание
"уволнение". При установеното тежко нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, дисциплинарно
наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност и следва да
наложи най-тежкото, предвидено в нормата на чл. 203 от ЗМВР наказание.
В хода на дискциплинарното
разследване органът е събрал достатъчно доказателства, сочещи на извършване на посочените
в заповедта нарушение и на чл.203, ал.1, т.7 от ЗМВР, а именно превишаване на
власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на
трети лица.
Не се кредитират възраженията на
жалбоподателя, изложени в писмената защита, че тези обстоятелства подлежат на
изясняване в наказателното производство следва да се изчака резултата от
наказателното производство. Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните
служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им
могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Става дума за
различни производства, независимо едно от друго, които се реализират по
различен ред и основания, като дисциплинарното производство не е поставено в
зависимост от наказателното производство. Дисциплинарното производство е
самостоятелно производство, а цитираната норма от ЗМВР на самостоятелно
основание ваздига като тежко нарушение превишаването с власт и ползване на служебното
положение за лична облага.
Деянието е непротиворечиво
установено, в това число и от показанията на дисциплинарно привлеченото лице,
дадени в рамките на образуваното дисциплинарно и досъдебно производство. В
проведеното дисциплинарно разследване са изискани и приобщени материали,
събрани в рамките на образуваното досъдебно производство, които правилно са
взети предвид, тъй като са събрани по предвидения законов ред. Освен това от
страна на подведените под отговорност останали участници в извършените действия
на 15.03.2017 г. не са дадени обяснения във връзка с дисциплинарното
производство на жалбоподателя при направен изричен отказ за това от тяхна
страна за това. В подкрепа на изводите на дисциплинарно наказващия орган са
показанията на разпитаните свидетели, снети обяснения в досъдебното
производство. За оборване на тези обстоятелства от страна на жалбоподателя не
се ангажираха никакви доказателства по делото.
Ето защо, предвид всичко изложена до
тук, съдът намира оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на
закона, с оглед общата и специална превенция при ангажиране на дисциплинарната
отговорност на служителите в МВР.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал.2
АПК, Административен съд Пловдив, I отд., ХІV съставР Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.И., ЕГН **********,***, против заповед № 8121К-9307/ 02.10.2018 г. на министъра на
МВР, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и
е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 203, ал.1, т.7, пр.2
и пр. 3, и т.13 от ЗМВР.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/