РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Пловдив, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Стефка Т. Михова
Надежда Н. Дзивкова Рашкова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500195 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от С. П. Б. и от „О.с.“ ЕООД против Решение №
260008/04.09.2023г., пост. по гр.д.№ 1459/2018, КРС, в частта, в която е отхвърлен
иска на С. П. Б. за осъждане на „О.с.“ ЕООД да й заплати: - сумата от 2340,61лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 50 дни, от които 20
дни за 2015 г. и 30 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане; - сумата от 252,92лв.,
представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщeтение за неползван
платен годишен отпуск за периода от 19.01.2017 г. до 12.02.2018 г.; - сумата от
3575,94лв., представляваща сбор от три месечни брутни възнаграждения дължими от
ответника за неспазване на договорения между страните срок за предизвестие от 3
месеца, съгласно пункт VI, чл.13 т.4 от Договор за управление на „О.с.” ЕООД гр. К.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до
окончателното плащане, както и в частта в която е оставено без разглеждане като
недопустимо възражението за прихващане с насрещно вземане на „О.с.“ ЕООД към С.
П. Б. в размер на 18 326,56лв., представляващи причинена на дружеството вреда,
произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са резултат на
неизпълнение от страна на С. П. Б. на задълженията й като *** на „О.с.“ ЕООД.
1
Жалбоподателят ищец С. П. Б. обжалва частта от решението, с което частично са
отхвърлени предявение от нея искове. Счита решението в тази му част за неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа
неправилност на извода на първоинстанционния съд, че нормите уреждащи заплащане
на неползван платен годишен отпуск на работниците при прекратяване на ТПО са
приложими в хипотезите на прекратяване на договор за управление. Поддържа, че с
молба за изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК ищцата е променила размера на
претендираните обезщетения, както и основанието, въз основа на което претендира
същите, а именно – не като обезщетение по правилата на КТ, а въз основа на п.VI,
чл.13, т.4 от Договора за управление. Развива доводи относно характера на сключения
между страните договор като такъв за управление – мандатен, а не трудов, по
правилата на КТ. Поддържа, че като изправна страна по договора има право на
претендираното обезщетение за неспазено предизвестие. Като процесуални нарушения
на съда счита, че в исковата молба са изложени ясно и точно фактите, на които
основава претенцията си, а служебно задължение на съда е да даде правната
квалификация. Поддържа и че съгл. чл.8 от договора за управление при прекратяване
на правоотношението на *** се дължи осигуряване за всички осигурителни случаи,
включително и за платен годишен отпуск, което съответства на обезщетението по реда
на чл.224 от КТ. В заповедта за прекратяване на договора за управление са определени
и сумите, подлежащи на изплащане на страната, включително и за неползван платен
годишен отпуск. Счита, че тази претенция се доказва както от приетата ССЕ, която
установява размера й, така и от факта, че във ведомостите за заплати тази сума е
отразена за получаване. Счита, че съдът е следвало да приеме субсидиарното
приложение на чл.224 от КТ или евентуално приложението на нормата на п.VI, чл.13,
т.4 от Договора за управление. Поддържа и че заповедта за прекратяване на договора за
управление представлява валиден акт на работодателска власт и съдържа нареждане за
плащане на претендираните суми. Моли съда да отмени решението в обжалваната част
и да постанови ново, с което уважи предявените искове. Претендира разноски за двете
инстанции.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „О.с.“ ЕООД против частта на
решението, с което съдът е оставил без разглеждане като недопустимо направеното
възражение за прихващане от страна на жалбоподателя.Представя решение на ОС К. от
30.11.2023г., с което е прието решение за предявяване на иск срещу бившия *** С. Б. за
установена липса в размер на 18 000лв. в периода 2014-2018г. Счита, че соченото
решение санира предприетите до момента процесуални действия от представителя на
дружеството. Моли съда да разгледа направеното с отговора на исковата молба
възражение за прихващане и да го уважи до размера на дължимата от дружеството
сума.
2
Постъпил е отговор на първоначалната въззивна жалба от „О.с.“ ЕООД, в който
се поддържа, че решението в обжалваната от ищцата част е правилно и
законосъобразно. Поддържа, че претендираните от ищцата суми не се дължат,
доколкото между страните не съществуват трудови правоотношения, а договор за
възлагане на управлението, който по своята същност е договор за поръчка, по смисъла
на чл.280 от ЗЗД. В този случай счита, че се дължи единствено възнаграждение за
срока до заличаването й в търговския регистър. Поддържа и че в договора между
страните не се съдържат уговорки за заплащане на претендираните обезщетения.
Счита и че договорът за управление е прекратен с приемане на съответното решение от
ОС, а не със заповедта на кмета, доколкото последният административен орган няма
такива правомощия. Счита, че ако в един договор не се съдържат изрично уговорени
задължения на една от страните, то не може по пътя на тълкуването да се разширяват
правата и задълженията им. Оспорва и твърдението на ищцата, че като изправна страна
по договора има право на претендираните обезщетения. Счита, че конкретните
обезщетения, доколкото не са уговаряни, не могат да бъдат приети за дължими от
страна на дружеството.Отделно от това поддържа и че твърдението на ищцата, че е
изправна страна е абсолютно невярно. Напротив – именно поради неизпълнение на
задълженията по договора от страна на ищцата и установяването на липси в големи
размери се е наложило освобождаването й от длъжност *** на дружеството. Поддържа
и че договорката за осигуряване за всички осигурителни рискове в договора не
съдържа задължение за заплащане на обезщетение на неползван платен отпуск, т.к.
такъв изобщо не е договарян, а е признато право на *** на определен брой
неприсъствени дни, за които да получава възнаграждение. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Постъпил е отговор на насрещната въззивна жалба от страна на С. Б., в който
същата се оспорва. Развива доводи за правилност на извода на първоинстанционния
съд за необходимост от решение на Общото събрание на дружеството, за търсене на
подобна отговорност и непредставянето на подобно решение е пречка пред
разглеждане на подобен иск. Счита, че представеното решение на ОС К. не може да
бъде прието, т.к. не се твърдят и сочат обстоятелства по чл.266 от ГПК. Счита, че
същото е несвоевременно взето – пет години след прекратяване на правоотношението,
както и че не е било налично към момента на предявяване на съдебната претенция.
Отделно право възражение на изтекла погасителна давност, която поддържа да е три
годишна. Моли съда да отхвърли изцяло насрещната въззивна жалба. Претендира
разноски.
Жалбите са подадени в срока по чл.258 от ГПК, изхождат от легитимирани лица
– страни в производството, останали недоволни от атакуваното съдебно решение,
откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
3
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Пред районен съд е подадена искова молба от С. Б. против ответното дружество
за заплащане на възнаграждения съобразно договора за управление, на обезщетение за
неползван от нея платен годишен отпуск в периода 2015-2016г. общо в размер на 50
дни, както и на обезщетение от ведно с мораторна лихва за забава и законната лихва от
подаване на исковата молба. Ответното дружество е направило възражение за
прихващане със сумата от 18 326,56лв., представляващи причинена от ищцата вреда,
произтичаща от липси в резултат на неизпълнение на задълженията й като *** на
дружеството.
Първоинстанционният съд е приел, че се дължат претендираните суми за
неплатени възнаграждения, а по отношение на претендираните обезщетения – че
разпоредбите на КТ са неприложими по отношение на мандатния договор на *** на
дружество. Поради това е приел и че липсва основание за дължимост на
претендираните обезщетения. По отношение на възражението за прихващане е приел,
че липсва абсолютната процесуална предпоставка за предявяване на това възражение –
решение на едноличния собственик на капитала, с оглед изискването на чл.137, ал.8 от
ТЗ. Поради това е оставил без разглеждане това възражение като недопустимо.
Това решение е влязло в сила по отношение на осъдителната част – за
дължимост на претендираните възнаграждения по договора, а в останалите му части е
обжалвано.
Настоящата инстанция намира, че жалбата на ответника „ О.с.“ ЕООД против
частта от решението, с което възражението за прихващане е оставено без разглеждане е
лишена от предмет. От една страна, оставянето без разглеждане на възражение за
прихващане по правен резултат се приравнява на неприемане за разглеждане на същото
възражение, което процесуално действие от своя страна не подлежи на съдебен
контрол, т.к. не се преглажда пътя на защита за страната. Отделно от това, в случая е
налице влязло в сила решение по един от осъдителните искове, при което
възражението, дори и да бъде уважено няма как да прояви своето действие. В същото
време, в първоинстанционното производство има данни за образувано и висящо
производство по иска за същото вземане от 18 326лв., съставляващи липси, причинени
от бездействието на *** С. Б. – гр.д.№1090/2023, КРС, т.е. за страната е налице исков
път на защита, като при уважаване на исковата претенция, то тя може да прави
материално-правно възражение за прихващане с вземането по вече влязлото в сила
съдебно решение. По тези съображения, съдът намира, че подадената въззивна жалба
се явява без предмет и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
нея – да бъде прекратено.
По отношение на въззивната жалба на ищеца се установява следното от
4
фактическа страна :
По делото е безспорно установено от приложения Договор за управление от
16.09.2015г. , че от посочената дата С. Б. е приела управлението на ответното
дружество в качеството си на *** на същото от принципала Община К.. Така между
нея и дружеството е възникнало облигационно отношение, по силата на което Б. е
приела да управлява дружеството при определени условия, посочени в договора. Съгл.
чл.7 от договора, на директора се дължи месечно възнаграждение, съгл. чл.8 – се
осигурява за всички осигурителни случаи. В чл.14 е уговорено, че *** има право на 30
дни платени неприсъствени дни в рамките на една календарна година, извън
празничните и почивните дни. Договорът е сключен за срок от три години /чл.12/, а
прекратяването може да стане съгл. чл.13, т.1 – по взаимно съгласие, т.2 – с избиране
на нов *** от момента на вписване в ТР, т.3- в случай на смърт или поставяне под
запрещение на *** т.4 – с тримесечно писмено предизвестие.
Безспорен е и факта , че със Заповед №*** на Кмета на общ. К. на основание
Решение на Общ. съвет-К. е прекратен договорът за управление на С. Б., поради избор
на нов ***. В заповедта за прекратяване на договора е записано, че се дължи
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от общо 50 дни за 2015-16г.
При тези фактически обстоятелства съдът намира, че по делото се доказва, че
въз основа на решението на общинския съвет и сключеният между кмета на община К.
и Б. договор за управление на дружеството, е възникнало правоотношението по чл.141,
ал.7 от ТЗ, при което С. Б. е изпълнявала задълженията на *** на дружеството.
Договорът за възлагане на управление е ненаименован граждански договор, по
отношение на който се прилагат общите правила на гражданските закони. Тук е
мястото да се посочи, че спорът по изпълнението на този договор намира своето
правно основание в нормата на чл.79 във вр. с чл.286 от ЗЗД, а не в уредбата, дадена в
КТ, т.к. последният нормативен акт регламентира други правоотношения. Съгл. чл. 20
от ЗЗД договорът има силата на закон между страните и те са длъжни да ги изпълняват
точно и според смисъла на изразената в него воля. В настоящият случай в самия
договор е уреден статута и правата на ***, а именно правото му на възнаграждение, на
социално осигуряване, на неприсъствени дни, които се заплащат. Обезщетение за
неползван отпуск се дължи по силата на КТ в случаите на възникнало трудово
правоотношение и то при прекратяване на същото . Възможно е, с оглед свободата на
договаряне, страните по договор за възлагане на управление да уговорят право на ***
при прекратяване на договора да получи парично обезщетение съразмерно с времето,
през което не е ползвал отпуск. В процесния договор, обаче, липсва уговорка за
заплащане на неползваните неприсъствени дни след прекратяване на договора. Не
може да се приеме тезата на ищеца, че следва по аналогия да се прилагат нормите на
КТ, доколкото се касае за различен вид правоотношения и не е налице препращата
5
норма нито в договора между страните, нито в ТЗ. Не може да бъде споделена и тезата,
че основанието за изплащане на подобно обезщетение е заповедта на кмета, т.к. липсва
правна норма, по силата на която да е дължимо подобно обезщетение. При това
положение се налага извода за липса на основание за дължимост на обезщетение на
бившия *** за неползваните неприсъствени дни в срока на действие на договора.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на три месечни възнаграждения, съдът намира, че действително
в договора е предвидено заплащане на такова, но само при прекратяване на същия
договор в сочената в чл.13, т.4 от него хипотеза. В случая видно от заповедта на кмета
за прекратяване на договора и решението на Общ. съвет, договорът за управление е
прекратен поради избор на нов ***. Това основание е предвидено в хипотезата на
чл.13, т.1 от договора, при което не е предвидена възможност за заплащане на някакво
обезщетение. Така не се установява и основанието за дължимост на обезщетение по т.4
на чл.13 – три месечни възнаграждения поради неспазено предизвестие.
Така, поради неустановяване на основанията за дължимост на претендираните
обезщетения, то исковата претенция за тях се явява неоснователна и недоказана,
поради което и следва да бъде отхвърлена.
В тази част първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото страните не си дължат разноски.
По изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дадения ход на делото по същество по отношение на насрещна
въззивна жалба на „О.с.“ ЕООД, ЕИК ***, против Решение № 260008/04.09.2023г.,
пост. по гр.д.№ 1459/2018, КРС, в частта в която е оставено без разглеждане като
недопустимо възражението за прихващане с насрещно вземане на „О.с.“ ЕООД към С.
П. Б., ЕГН **********, в размер на 18326,56лв., представляващи причинена на
дружеството вреда, произтичаща от констатирани липси в този размер, които липси са
резултат на неизпълнение от страна на С. П. Б. на задълженията й като *** на „О.с.“
ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба на „О.с.“ ЕООД, ЕИК
***, против Решение № 260008/04.09.2023г., пост. по гр.д.№ 1459/2018, КРС, в частта в
която е оставено без разглеждане като недопустимо възражението за прихващане с
насрещно вземане на „О.с.“ ЕООД към С. П. Б., ЕГН **********, в размер на
18326,56лв., представляващи причинена на дружеството вреда, произтичаща от
констатирани липси в този размер, които липси са резултат на неизпълнение от страна
6
на С. П. Б. на задълженията й като *** на „О.с.“ ЕООД, поради липса на правен
интерес и ПРЕКРАТЯВА производството по нея по в.гр.д.№195/2024, ПОС.
В тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260008/04.09.2023г., пост. по гр.д.№ 1459/2018,
КРС, в частта в която е отхвърлен предявеният от С. П. Б., ЕГН **********, иск за
осъждане на „О.с.“ ЕООД, ЕИК ***, да й заплати: - сумата от 2340,61лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 50 дни, от които 20
дни за 2015 г. и 30 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 16.10.2018 г., до окончателното плащане; - сумата от 252,92лв.,
представляваща мораторна лихва върху неизплатеното обезщeтение за неползван
платен годишен отпуск за периода от 19.01.2017 г. до 12.02.2018 г.; - сумата от
3575,94лв., представляваща сбор от три месечни брутни възнаграждения дължими от
ответника за неспазване на договорения между страните срок за предизвестие от 3
месеца, съгласно пункт VI, чл.13 т.4 от Договор за управление на „О.с.” ЕООД гр. К.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.10.2018 г., до
окончателното плащане
В останалата част Решение № 260008/04.09.2023г., пост. по гр.д.№ 1459/2018,
КРС, е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7