Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 13801 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 160701 от 08.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 9262/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 113
състав, е уважен предявеният на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14
528,41 лева, дължима по силата на сключения на 02.12.2010г. Договор за
възлагане на обществена поръчка за поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на 665.500 км. от
републиканските пътища, стопанисвани от АПИ – Областно пътно управление –
Благоевград, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от Закон по пътищата, ведно със
законната мораторна лихва от 09.12.2015г. до окончателното плащане, като искът
е отхвърлен за разликата над уважения до претендирания размер от 16 964,57 лева.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ответник „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД, обжалва решението в частта за уважаване на
исковете, с оплакване за неправилност и необоснованост. На първо място поддържа,
че видно от представения по делото седмичен отчет за зимно поддържане за месец
декември 2011г., на 20.12.2011г., когато е реализирано процесното ПТП, в
участъка II – 84 Званичево – Велинград – Разлог, от
страна на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е извършено снегопочистване и
опесъчаване, както и дежурство по смени, като изрично е отбелязано, че е
достигнато нивото на поддържане, посредством което се установява
обстоятелството, че ответникът е изпълнил възложената му работа качествено, в
срок и без да са налице забележки по повод осъществената от него дейност по
изпълнение на договора. Навежда, че първостепенният съд не е обсъдил в пълнота
и депозираните по делото свидетелски показания, видно от които по време на процесния
инцидент е бил налице обилен снеговалеж. Счита, че доколкото свидетелят не сочи
в показанията си, че пътят е бил заледен, то следва извод, че пътят е бил добре
поддържан и опесъчен, като вследствие на обилния снеговалеж се е натрупвала
бързо снежна покривка, въпреки адекватната работа на снегопочистващата техника.
По изложените съображения, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемият
– ищец Агенция „Пътна инфраструктура“, посредством надлежно упълномощен
процесуален представител, е депозирал в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на
въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че
релевираните с въззивната жалба доводи са немотивирани и несъответсващи на
събрания по делото доказателствен материал, както и на действителното правно
положение. Сочи, че посредством събраните в производството доказателствени
средства – разпит на свидетел и протокол за ПТП от органите на МВР, посетили
мястото на произшествието се установява категорично, че пътят не е бил почистен
от сняг и не е бил опесъчен, респективно не са били изпълнени и дейностите по
зимно поддържане. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, а
депозираната жалба – оставена без уважение. Претендира сторените в
производството разноски по представен по реда на чл.80 ГПК списък.
Решението в частта
за отхвърляне на исковете е влязло в сила, като необжалвано.
Софийски градски
съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради
което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само
по наведените оплаквания в жалбата.
При извършената
служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва
да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като
настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по
реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното:
Предявен е за
разглеждане осъдителен иск с правно основание по чл.79 ЗЗД вр. чл. 33 от
Договор за обществена поръчка от 02.12.2010г.
Не е спорно между
страните в производството, а и от представения по делото Договор от 02.12.2010
г. за възлагане на обществена поръчка за поддържане (превантивно, текущо, зимно
и ремонтно – възстановителни работи при аварийни ситуации) на 665.500 км. от
републиканските пътища, стопанисвани от АПИ - Областно пътно управление –
Благоевград, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (лист 20-31 по
делото), се установява, че между ищеца Агенция „Пътна инфраструктура“ и
Обединение "Пътно поддържане област Благоевград" е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на което Обединение "Пътно
поддържане област Благоевград" е поело задължението да осъществява
дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно – възстановителни
работи) на 665.500 км. от републиканските пътища на територията на Областно
пътно управление – Благоевград.
Установява се от
представеното и прието по делото Споразумение за създаване на обединение,
сключено на 10.08.2010 г. между дружествата, участващи в Обединение "Пътно
поддържане област Благоевград", че ответникът „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД е поел задължението да извършва поддържането на пътищата на
територията на Районна пътна служба – Разлог, на чиято територия се намира път
ІІ-84.
По делото е
приложен и приет Протокол за ПТП № 1384665 от 20.12.2011 г., съставен от длъжностно
лице при РУП – гр.Разлог, от който се установява, че на 20.12.2011 г., около
19:30 ч., при движение по път III-84 в района на 67, 8 км., лек автомобил с
марка "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" рег. № *******при извършване на маневра
десен завой, поради обилен снеговалеж, лоши пътни условия и невзети мерки за
снегопочистване, МПС излиза от платното за движение и реализира пътно –
транспортно произшествие, в резултат на което на горепосоченото МПС марка
"Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" рег. № *******са причинени материални щети.
С влязло в сила
Решение № 165495 от 06.07.2017 г., постановено по гр. д. № 76196/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 113-ти състав, ищецът в настоящото производство – Агенция
„Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 14 528,41 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 110125001789, образувана при ЗД „Бул Инс“
АД, във връзка с горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 09.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на Агенция
„Пътна инфраструктура“ - „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД.
От заключението на
назначената и приета в първоинстанционното производство съдебна авто –
техническа експертиза, което въззивният съд цени изцяло като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че необходимите средства за отстраняване
на вредите по лек автомобил марка
"Мерцедес МЛ 320 ЦДИ" рег. № *******по средни пазарни цени към датата
на настъпване на процесното ПТП възлиза на сумата от 14 527,36 лева.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства посредством разпит в процесуалното
качество на свидетел на А. П.К.– водач на
лек автомобил марка "Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“ с рег.№ ******КМ. Свидетелят е
посочил, че в края на месец декември 2011г. при управление на процесния лек
автомобил в района на с.Якоруда, движейки се от Пловдив през Велинград към
Банско, вследствие обилен снеговалеж и непочистен път, загубил контрол над
автомобила и се ударил в дърво. Изложил е, че е имало обилен снеговалеж, като пътят
не бил почистен и опесъчен, както и че шофирал с около 40-50 км./ч., тъй като
времето не позволявало по-висока скорост, а на място не е имало сигнализация за
пътната обстановка. Свидетелства, че по пътя не е виждал снегопочистваща
техника, а такава е видял едва след настъпване на произшествието и след като
същото е било посето от служители на КАТ.
Други, релевантни
за спора доказателства, не са ангажирани.
Както вече беше посочено, установява се в производството, че с влязло в сила на 10.12.2018г. решение № 165495 от 06.07.2017 г., постановено по гр. д. № 76196/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113-ти състав, ищецът Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъден да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 14 528,41 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 110125001789, образувана при ЗД „Бул Инс“ АД, във връзка с горепосоченото ПТП, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението по предявения
иск с правно основание по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), е постановено при участието
на „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД, конституирано в производството като
трето лице – помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
В тази връзка следва
да се отбележи, че привличането на трето лице – помагач в процеса е средство за
защита и право на привличащата страна, чрез което тя цели да улесни защитата си
срещу насрещната в процеса страна с помощта на привлеченото лице, като в случай
на неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
задължителната сила на мотивите на постановения съдебен акт. И в двете хипотези
конституирането на трето лице – помагач има за цел да обвърже последното в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, със
задължителната сила на мотивите на решението – чл. 223, ал. 2 ГПК.
В случая, налице е
влязло в сила съдебно решение на граждански съд, а именно – решение № 165495 от
06.07.2017 г., постановено по гр. д. № 76196/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113
състав, при разглеждането на което като трето лице – помагач на страната на
ответника е участвал въззивникът в настоящото производство, респективно същият,
както и ищецът по делото, са обвързани от задължителната сила на мотивите към
решението по предявения на основание чл.213, ал.1 от КЗ (отм.) вр. чл.49 ЗЗД
иск против възложителя на работата – Агенция „Пътна инфраструктура“, като
ответникът „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е бил привлечен и е взел
участие във визираното производство като трето лице – помагач на страната на Агенция
„Пътна инфраструктура“, в процеса по разглеждането на този иск. Съдът е длъжен
да зачете тази обвързваща сила на мотивите по влязлото в сила съдебно решение,
на основание чл. 223 от ГПК.
Влязлото в сила съдебно
решение обвързва различните участници в производството според тяхното
действително качество: насрещните страни – със силата на пресъдено нещо, а
участниците на една страна – с обвързващата сила на мотивите. По този начин
третото лице – помагач се обвързва от съдебното решение така, че при един
последващ спор с подпомаганата страна, правнорелевантните факти да не бъдат
установявани повторно. В конкретиката на настоящия случай, след като с влязлото
в сила на 10.12.2018г. съдебно решение искът срещу Агенция „Пътна инфраструктура“,
по който спор „ГБС – Инфраструктурно строителство“ АД е било подпомагаща страна,
е уважен като основателен по основание и по размер, то в производството по
разглеждане на иска, предявен от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „ГБС –
Инфраструктурно строителство“ АД с правна квалификация по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
33 от Договор за обществена поръчка от 02.12.2010г., фактите относно
неизпълнението на задълженията на ответното дружество относно поддържането на републиканската
пътна мрежа на територията на РПС – Разлог, на която територия се намира път II – 84, в безопасно и годно за използване състояние са
безспорно установени. Видно от мотивите на горецитираното влязло в сила съдебно
решение, е налице неизпълнение от страна на ответника на възложеното му
задължението да поддържа пътното платно и пътната настилка в безопасно и годно
за използването му състояние, във връзка с което неизпълнение са настъпили
процесните щети. В този смисъл всички релевирани във въззивната жалба възраженията
са изцяло преклудирани, респективно и не следва да бъдат подробно обсъждани.
По изложените
съображения, депозираната въззивна жалба настоящата съдебна инстанция намира за
неоснователна и като така следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и
законосъобразен.
По разноските:
Предвид
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззиваемия
- ищец следва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК да бъдат
присъдени сторените от него разноски. Съдът при съобразяване на действителната
фактическа и правна сложност на делото, намира, че размерът на юрисконсултското
възнаграждение, определен на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде определен
в размер от 200,00 лева, която сума следва да му бъде присъдена.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване по правилата на 280,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 160701 от 08.07.2019г., постановено по гр. д. № 9262/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 113 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ГБС – Инфраструктурно
строителство“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** – 5, да
заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, бул.“******на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200,00 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.